Христо Смирненски
Есен (Кой из тихата алея…)

— Кой из тихата алея

клони свиснали полюшна?

Кой злато-листа отвея

и полекичка зашушна

сънна погребална песен

за угаснали мечти?

— Вечноплачущата Есен

из алеите лети.

 

— Кой притиска с ледни пръсти

дъх, сърце и стон в гърди?

Кой с тъги и скръб задръсти

извора на светли дни?

Кой през облаци надвесен

пак прокобва рой тегла?

— Тъжна бледолика Есен

трепка с тъмни си крила.

 

— Кой, девойко, с горест знойна

смръзнало сърце залива?

Кой тъй тайно и спокойно

радостите ми приспива?

Кой чертае в пътя тесен

кръст със кратък чер надслов?

— Тя — пристъпващата Есен

на светата ни любов!