Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (64)

9

Може би защото Чърк бе толкова слаба, но минаха пет часа и тя не бе помръднала.

Джони бе преместил стола си до леглото й и седеше там с дихателна маска.

Пати искаше да го последва, но Джони я спря, докато намери още една маска. От дихателния газ хората изпадаха в конвулсии. Тъй че, сега Пати бе седнала до стената с кръстосани крака и наблюдаваше Чърк.

Като че ли дишането й се задълбочи. Или може би само така му се струваше.

Не, не се лъжеше. Чърк помръдна лапата си! Едва едва, но я помръдна.

След още дълго време Чърк въздъхна.

Отвори очи и глупаво се огледа наоколо.

Най-накрая забеляза Джони. Дълго го гледа без нищо да каже.

След това рязко се изправи на лакти и властно каза:

— Джони, изпрати ли онзи формуляр за библиотеката, както ти казах? Управлението на планетата доста ще се ядоса, ако разбере, че библиотеката ти не е пълна.

Джони въздъхна с облекчение. Донякъде заради практическата страна. Но освен това се радваше за бедната Чърк.

Тъкмо щеше да й отговори, когато тя забеляза ръцете си. Озадачено попита:

— Защо съм толкова слаба?

Тя се надигна още малко.

— Защо нямам сили?

— Ще се почувстваш по-добре, като хапнеш истинска храна. Имаме и корени за дъвчене.

В погледа й мигновено пламна интерес, но веднага угасна.

— Доста време съм прекарала тук, нали Джони?

— Известно време — каза Джони.

Помисли малко. След това се стегна.

— Била съм болна от лапсин! Не се лекува! — проплака тя.

— Излекувана си — каза Джони.

Пак се замисли и отново се разстрои.

— Но защо не са ме изпарили? Катристите?

— Мисля, че ще се оправиш. Дори ще си по-здрава от преди.

Като че ли разбра.

— Седиш тук, за да не дойдат да ме изпарят. Джони, това е много смело от твоя страна и аз ти благодаря, но не можеш да спреш катристите! Те са законът! Те са над всякакъв закон! Могат да правят каквото си поискат, дори с императора! Джони, по-добре да излезеш преди да дойдат.

Джони я погледна. Господи, в какъв свят на страх и ужас са живели досега!

— Дошъл съм да ти кажа новината, Чърк. Уволних катристите.

Макар че не знаеше какви са тези катристи, той не лъжеше. Били са на Психло. Значи ги е уволнил всички със замах — радиоактивен.

Чърк се повдигна още повече, като се отърси от вцепенението.

— О, Джони, много мило от твоя страна!

Преметна крака да слезе от леглото.

— Къде са ми дрехите? Най-добре веднага да се захващам за работа, че ще ми сложат още една черна точка в досието.

Опита се да стане.

— Спокойно, не ставай — каза Джони. Изведнъж му хрумна: — Днес е почивният ти ден.

Тя отново се отпусна в леглото, трепереща от слабост и очевидно със световъртеж.

— О, имам късмет. Значи мога да дойда на работа утре?

Джони я увери, че може.

Излезе и намери другите две психли. Вероятно под влияние на Кер им каза, че е дошла заповед да не се изпарява Чърк и ако й навредят по някакъв начин, той ще им спре заплатите и ще обсипе досиетата им с черни точки, затова най-добре да й занесат храна и корени за дъвчене и да й помогнат да се изкъпе.

Не го разбраха.

Той им повтори всичко с ръка на пистолета.

Този път разбраха.