Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (55)

5

Макадам и баронът започнаха да си събират нещата, порадваха се още малко на подписите и се приготвиха да тръгват.

Джони каза:

— Как накарахте онези директори в Сноч да ви обърнат внимание и да ви изслушат?

Баронът избухна в смях.

— Ами всичко тръгна от начина, по който си открихме сметка. Разчу се из цялата банка за секунди. Знаеш как психлосите се нахвърляха на злато. Напоследък е било много дефицитно. На Гредидс цената му е стигала до милион и половина кредита на сто грама. Отворихме си сметка в злато. Твоето злато, Джони. Имаше почти цял тон. Преди известно време го претопихме на кюлчета. Питаш ли ни как сме го мъкнали на гръб до банката. От цял век не бяха виждали толкова злато!

Джони се засмя:

— Значи даже златото на Търл свърши работа.

— След цялата тази работа при златната жила, то принадлежеше на теб и останалите. Ако искаш, ще го върнем тук. Но в момента не може, защото са го изложили зад бронирано стъкло във фаоайето на Галактическата банка в Сноч. Историческо злато, Джони.

— И още нещо — каза Джони. — Какво направихте с Кер, че се е съгласил да подпише документите?

— С Кер ли? — каза баронът. — Ами първо, той ти е приятел, Джони, и му казахме, че така ще ти помогне. Но и Стормълонг видя снимките, които направи от Психло през онази нощ и му каза, че планетата не съществува. Не можеш да си представиш какво облекчение изпита! През цялото време се е чувствал преследван от своите. И като директор на планетата — дори си пазеше документите за назначаване и ги приложихме към сделката — с радост се отърва от всичко. Обещахме му стандартен трудов договор без клаузата за пренасяне на тялото на родната планета. Оставихме му няколкостотинте хиляди кредита, които бе чопнал от плячката на предшественика си и му гарантирахме, че ще има дихателен газ до края на живота си. Надявам се, че ще можем да спазим последното обещание.

Джони помисли за луната Фобия. Да, биха могли да напълнят от там бутилки с газ, като ги телепортират.

— Не се притеснявай. Лесна работа.

Джони постоя малко, докато си събираха нещата и каза:

— Вие двамата свършихте невероятна работа! Справихте се страхотно!

Ухилиха му се:

— Има от кой да вземаме пример. От теб!

— Но как така сте знаели точно какво да напишете в договора, който Търл подписа?

Макадам се засмя.

— Когато Браун Лимпър се опита да го използва за обезпечаване на заема, който искаше да вземе от банката, видяхме, че договорът не е легален. Търл се бе опитал даже да фалшифицира собствения си подпис! — Показа на Джони копие от оригинала. Беше абсурдна бъркотия. — Тъй че, ние с барона доста помислихме. Бяха минали единайсет месеца, откак изпрати бомбите на Психло и те не ни нападнаха. Според Кер ако Психло не съществува, другите планети, завладени от компанията, няма да издържат дълго заради ограничените количества дихателен газ. Всички ще измрат.

— Тъй че, поехме риска и написахме договора така, че да е валиден и в двата случая — каза баронът.

— Има още една причина — продължи Макадам. — Знаехме как действаш. Ако си наумиш да унищожиш Психло, както и направи, нямаше начин да не го направиш. Така и стана.

— Няма как да сбъркаш, ако заложиш на Джони — каза баронът и се огледа да не са забравили нещо. — Готови сме да тръгваме.

— О, не, не сме! — каза сър Робърт. Каза го с толкова властен и уверен тон, че се спряха и го погледнаха с тревога. — Мисля, че не е много учтиво така да използвате момчето!

— Не разбирам — каза Макадам, шокиран.

— Използвате лика му върху банкнотите, използвате енергията и идеите му за свои собствени цели. Притежавате значителна част от шестнайсет вселени. Сега възнамерявате да сложите снимката му и върху галактическите банкноти. А той какво, остава си беден като църковна мишка. Че той даже не си взема пилотската заплата, доколкото ми е известно! Разбрах, че ще му дадете пари на заем за фабрика. Но на какво прилича това? Смятате само да го вкарате в дългове, така ли? Би трябвало да се засрамите! — Говореше напълно искрено.

Ефектът от думите му върху Макадам и барона бе поразителен.

Джони се бе опитал да спре стария шотландец веднага щом разбра накъде бие. За какво му трябваха пари? Ако е гладен, може да излезе на лов. Но сър Робърт не му позволи да го прекъсне.

Баронът и Макадам се спогледаха. Бяха истински озадачени.

Сър Робърт не сваляше поглед от тях. Беше им много неловко. Най-после сър Робърт каза:

— Можете поне да му дадете малко пари за това, че използвате снимката му!

Изведнъж светлина озари лицето на Макадам. Пусна всички книжа на масата и започна да рови в дипломатическото си куфарче. Намери каквото търсеше, извади го и седна на един стол.

— О, Джони, Джони, прости ни. Явно не знаеш.

Започна да разгръща някакви документи.

— Понеже изобщо не отвори въпрос за това, решихме, че не искаш да се разчуе — каза баронът.

Макадам държеше устава на банката.

— Земната Планетарна банка е основана от първия и действителен съвет на трийсетте вожда. Ето документа, издаден при основаването й.

Разгърна един друг документ.

— Но това е действителния устав, какъвто сме го приели. Единствено той е валиден и ние с барона много пъти сме се чудили защо двата са различни. Но спомняш ли си кой някога действаше като секретар на първия съвет?

На първа страница от устава се споменаваха само Макадам и барон фон Рот.

Двамата се спогледаха и в един глас казаха:

— Браун Лимпър Стафър!

— По някакви свои причини — продължи Макадам — той е преписал неправилно резолюцията и тя е издадена в новия вид. А ние помислихме, че не искаш да се разчуе.

Отвори оригиналния устав и там, преди имената барон фон Рот и Андрю Макадам, ясно и четливо бе изписано: Джони Гудбой Тайлър!

— Не си ли забелязал, че за всички по-големи въпроси се допитваме до твоето мнение? — с умоляващ глас попита баронът.

— Ти се занимаваше с толкова важни неща, че ние работехме сами — каза Макадам. — Сър Робърт! Този младеж притежава една трета от Земната Планетарна банка! По устав!

Баронът каза на сър Робърт:

— А сега вече Джони притежава две девети, или около двайсет и два процента, от Галактическата банка, а също и една трета от Междугалактическата Минна компания. — Обърна се към Макадам: — Може би трябва да му дадем още.

Макадам погледна сър Робърт.

— Да не мислиш, че щяхме да оставим бедното момче, както го нарече, гол и бос? Притежава и част от онзи тон злато. Общо взето, парите му могат да се сметнат само с компютър. Цифрата се измерва в квинтилиони! Той е най-богатото бедно момче в историята на шестнайсетте вселени, по-богат е и от психлоския император!

Сър Робърт пусна Джони и изведнъж започна да се смее. Потупа го по рамото.

— Сега да те видим как ще се оправяш, предрешена църковна мишко. — Погледна към другите. — Е, джентълмени, това е напълно достатъчно. Можете като подарък да му купите десетина от онези лордове.

— Той вече ги купи — каза Макадам. — Купи ги с всичките им парцали!

Всички, освен Джони, избухнаха в смях. Главата му се въртеше. Квинтилиони? Сумата изглеждате нереална. Може би ще може да купи нова кожена юзда за Уиндсплитър? Или нови мебели за Криси, ако старите са унищожени…

Мисълта за Криси го връхлетя. Досега я бе потискал, за да може да си върши работата.

Макадам и баронът тръгнаха да излизат с нещата си, клатейки глави:

— Браун Лимпър, даже и от гроба обърква нещата!

В стаята се разнесе висок глас и сър Робърт вдигна глава. Стормълонг бе застанал зад двама руснака, които стояха на вратата и не го пускаха.

— Сър Робърт! Моля те, излез най-после! Пристигнаха новини. Часове наред те чакам със сводката!

Сър Робърт избута руските часовои и изчезна.

Джони остава сам в стаята. Беше уморен, но опита да осмисли вихрените събития от последния ден. Какво ще прави сега? Нищо повече не го спираше тук. Реши да се качи на един самолет и веднага да тръгне към Шотландия, за да помогне. Грабна шлема от земята. Двамата руснаци му направиха път да излезе.

Сблъска се със сър Робърт. Старият шотландец държеше някакво писмено съобщение в ръка. Плачеше и се смееше едновременно. Подаде сводката на Джони.

— Било пълен хаос! Но Джони, момче, скалите са защитили всички!

Единбург! Рано тази сутрин проникнали в тунелите. Всички били изтощени от глад, някои ранени, кой в по-силен, кой в по-слаб шок, но всичките две хиляди и сто били живи!

Джони се замая от облекчение. В сводката не се споменаваха имена. Джони тръгна към щаба.

Отвън стоеше някой, потънал в прах, но по каската се познаваше, че е пилот. Използваха този тип каски за летене на голяма височина. Тор!

Махна му радостно и извика:

— Виж кой съм ти довел, Джони!

Някой се втурна към него. Хвърли се на шията му и през сълзи викаше името му.

Криси! Беше слаба и бледа, от черните й очи бликаха сълзи.

— О, Джони, Джони! Никога повече няма да те оставя, никога! Никога! Прегърни ме, Джони!

Прегърна я. Останаха така, едва не й счупи ребрата. Дълго време не помръднаха. Не можеше да каже нищичко.