Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (51)

1

Андрю Макадам и барон фон Рот поставиха няколко папки с документи на масата, оставиха дипломатическите си куфарчета до столовете, ръкуваха се с Драйс Глотън и лорд Вораз и седнаха.

Джони премигна. Макадам и фон Рот носеха сиви костюми! Бяха от скъпа вълнена материя и отделните влакънца блестяха, но все пак бяха сиви.

За известно време четиримата само седяха на масата и се гледаха. Джони си спомни за няколко сиви вълка, които веднъж бе наблюдавал. Пристъпваха напред-назад, нащрек, с оголени зъби, преценяйки се един друг преди да се хвърлят в битка на живот и смърт.

Тази битка наистина бе на живот и смърт, защото ако Макадам и фон Рот загубят, това щеше да означава смърт за планетата и хората, които живеят на нея. Джони нямаше представа как се бяха подготвили Макадам и баронът, затова със свито сърце очакваше първия удар на Макадам.

— Сигурни ли сте, джентълмени, че не можете да ни дадете още малко време? Например, месец?

Устните на Драйс се разтегнаха и оголиха двойния ред зъби.

— Невъзможно! Вие чакахте до последния момент. Не може да има никакви отсрочки.

— Времената са лоши — каза баронът. — Навскъде има икономически проблеми.

— Знаем това — каза лорд Вораз. — Не може да го използвате като оправдание. Ако не можете да платите дълговете си и да уредите задълженията си, трябваше да кажете още преди няколко дни и да ни спестите цялото това чакане. Не мога да си представя какво сте правили.

— Разпитвах изоставени членове на екипажите на заминалите кораби — каза Макадам. — Малко трудно беше да намеря по един офицер от всички кораби, които атакуваха Земята.

— И те ти казаха, че имали икономически проблеми — каза Драйс. — Хайде, подпишете този документ за отказване от претенциите към планетата и да свършваме.

Бутна един формуляр към сър Робърт, който не успя да погледне какво пише в него.

Макадам плъзна формуляра обратно и го остави да падне.

— Разбрах, че членовете на екипажите не искат да си идат у дома. Били са заставени насила да заемат такива длъжности. Боят се, че ако се върнат на родните си планети, ще ги заставят да се разправят с революции и граждански войни и да стрелят срещу собствените си народи. Някои се страхуват, че ако се върнат, ще ги уволнят и ще трябва да се присъединят към тълпите безработни, които гладуват и често предизвикват вълнения по улиците на много столици.

— Това не е нищо ново — каза лорд Вораз. — През цялата минала година имаше недоволства и вълнения. Затова и пратениците тук планират войни и завладяване на чужди територии — за да отвлекат мислите на хората от всичко това. Можехте мен да питате. На драго сърце щях да ви кажа.

— Това нищо не променя — каза Драйс. — Съветвам ви да предадете планетата без никакви проблеми. Защото всеки от тези пратеници на драго сърце ще купи планетата и ще прати военна експедиция, за да се отърват от вас. Корабите, които доскоро бяха горе, са нищо в сравнение с флотилиите, които могат да изпратят срещу вас. Тъй че ако просто…

Баронът го прикова с поглед като с бейонет. Каза:

— След като събрахме цялата достъпна информация тук, отидохме да се уверим със собствените си очи.

Джони застана нащрек. А, значи затова е било цялото това телепортиране. Двамата добре са си походили! Беше забелязал леки следи от дихателни маски върху челюстите им. Дали са правили и нещо друго освен да пътуват?

— Съществува икономически хаос! — каза баронът. — Когато Междугалактическата Минна компания е престанала да доставя метали, цените им са скочили до небето. Хиляди фабрики са затворени. Хората са останали без работа и се бунтуват. За да им отвлекат вниманието, правителствата планират войни, които никак не са популярни. За да се снабдят с метали за оръжия, конфискуват дори колите на хората, домакински съдове, тигани.

Драйс повдигна рамене.

— Това не е нищо ново, освен това няма нищо общо с вашия неплатен дълг. Ще подпише ли пратеникът ви това или да прибегнем до… — заплахата остана недоизказана.

За момент въздухът остана зареден с електричество.

Сивите очи на барона прободоха Драйс Глотън.

— Сериозно сте загазили, Твое Превъзходителство.

Кленовият директор повдигна рамене.

— Вътрешните проблеми на банката нямат нищо общо с плащанията, които вие ни дължите.

Барон фон Рот се обърна към сър Робърт.

— Негово превъзходителство е въвлякъл своя банков клон в сключването на няколко много неразумни лични заеми, взети от високопоставени личности от психлоските планети Тортът и Тан в системата Батафор и на още няколко още по-големи лични заеми на психлоски регенти-гувернатори на шестнайсет планети, притежание на Психло, разположени на четири близки звездни системи. Заемите са гарантирани от недвижими имоти на самата Психло.

— Как разбрахте? — остро каза Драйс. — Това е поверителна банкова информация.

— От един недоволен служител, когото сте уволнили — каза баронът. — Имотите на Психло вече не съществуват, а длъжниците са мъртви. Много неразумен банков риск. Психлосите се славят с това, че не може да им се вярва.

— Вложителите могат да оказват натиск върху банката — каза лорд Вораз, защитавайки своя браншов директор. — Но това не променя с нищо вашия заем…

— Наистина могат да оказват натиск — каза баронът. — Основната печалба на Галактическата банка преди носеха операциите по трансферите на планетите, притежание на Психло. Печалбите не идват от отпускане на заеми и кредити, а от високите проценти за обслужване на фондовете им. И след пресъхването на този извор се е наложило да затворите регентските банки и да уволните всички служители. Клонът на банката в Балор, където е твоят офис, е уволнила почти всички.

— Ето за това, сър Робърт — продължи баронът, — ти се оказва такъв натиск. Драйс е решил, че единствената му възможност да спаси банката си от банкрут е да си възвърне притежанието над Земята. Това е единствената планета във всички вселени, за която Междугалактическата Минна е дължала пари. Сметнал е, че ако продаде на търг планетата и спечели поне малко пари в брой, ще може да се спаси от пълна неплатежоспособност.

— Това, че сте забелязали удавника — каза Драйс, — няма да ви научи да плувате по-добре! Най-добре подпишете тук, да не се удавите и вие! — Това повторение на проблемите от миналата година го изнервяше. — Платете, и то веднага!

Взе формуляра и го размаха в лицето на сър Робърт.

Макадам се пресегна и леко отблъсна ръката на Драйс.

— По-късно ще се върнем на това.

Малкият сив човек потрепери. Не си спомняше да е бил толкова изнервен. Годината бе ужасна. Какво целяха тези двамата? Ако нямат пари, защо отлагат? Няма значение. Все тая. Нека протестират колкото искат.

— А сега да хвърлим поглед на основната банка на Гредидс — каза баронът. — Бяхме там, точно във Вселена 1. Столицата Сноч бе повредена от обратния удар след телепортацията, както и столиците на другите две планети на силачите. Горните етажи на банките са били буквално отнесени.

— Могат да бъдат построени отново — каза лорд Вораз.

— Взривната вълна е отнесла огромните банкови знаци, които могат да се видят от най-далечното място в столиците. Още си седят, но не на място.

— Могат да се поставят отново — спокойно каза Вораз.

— Но не сте го направили вече цяла година! — Очите на барона се врязваха като бормашини. — Така, и трите планети на силачите са се изхранвали от банкерство. От банките са зависели милиони и милиони хора. След като сте изгубили възможността да ползвате телепортацията, сте изгубили връзка с другите петнайсет вселени, независимо с какви космически кораби разполагате. Има милиони силачи, хванати в капан в други клонове на Галактическата из други вселени, които са фалирали подобно на клона на Негово Превъзходителство, но хората ви няма как да се приберат у дома. Семействата и роднините им вече не вярват, че отново ще могат да видят своите бащи, братя, синове. Вратите на банките ви са обсадени от бунтуващи се тълпи. Те крещят силно и искат кръв!

Лорд Вораз повдигна рамене.

— Охраната на банките е достатъчно силна.

— А как ще им платите? — каза баронът. — Приходите на банката са идвали не от кредити и лихви, а от психлоски трансфери. Притокът на средства е секнал в момента, когато Психло и Междугалактическата са били взривени. Започнали сте да фалирате и да уволнявате служители. Драйс те е уведомил, че много от банковите клонове са затворили врати.

— И преди сме имали икономически трудности — каза лорд Вораз.

Баронът се приведе към него.

— Но не толкова сериозни, лорд Вораз. Народите навсякъде са мразили жестоко психлосите. Когато вашият лорд Лунгър, чийто лик е на всичките ви банкноти, е сключил договор с психлосите преди около две хиляди години да обслужвате финансите им, той категорично е отказал в борда на директорите да влезе някой психло.

— Това би навредило на репутацията на банката — каза лорд Вораз. — Разумен ход. Хората щяха да смятат, че банката е психлоска.

— Е, да — каза баронът. — Но тогава психлосите настояли банковите резервни фондове да се пазят за вечни времена на планетата Психло. И сега ги няма!

За момент лорд Вораз спусна тежките си клепачи. Прокара ръка по лицето си, а после каза:

— Вярно е. Но това все още не променя с нищо факта, че вие сте длъжници.

— Променя го и още как! — каза баронът. — Вие сте неплатежоспособни. И ако в най-скоро време не намерите средства, ще фалирате!

— Правилно! — каза лорд Вораз. — Но това само доказва факта, че трябва да си възвърнем тази планета!

— Една планета няма да ви спаси — каза Макадам.

— Защо просто не грабнете някои стари психлоски минни планети или планети-регентства, каквито ги има пръснати около двеста хиляди? — със спокоен глас каза баронът.

— О, какво говорите! — ужасено възкликна лорд Вораз. — Едно нещо е да излагате проблемите ни, но съвсем, съвсем друго да ни предлагате да заграбим като пирати планети, за които не притежаваме документи за собственост!

— За бога! — Драйс бе шокиран. — Тези планети бяха изплатени до последния кредит. Не можем да крадем!

— Правото на собственост веднага ще бъде оспорено — каза лорд Вораз. — Това ще въвлече банката във войни, а тя не е военна организация. Всеки, който посегне на тези планети, ще влезе в съда. Нямаме право на собственост! Трябва да призная, че не знаете почти нищо за междугалактическото право, което управлява нациите!

— О, напротив, мисля, че знаем достатъчно — каза Макадам. — Чели ли сте някога оригиналния Психлоски имперски кралски устав на Междугалактическата Минна компания?

— Из основи — каза лорд Вораз. — Не можем да правим бизнес с компания, която не ни предостави своя устав. Дадоха ни го преди триста и две хиляди, деветстотин седемдесет и една години при управлението на крал Дит. Копие от него има на стената на всеки лагер на Междугалактическата. Така изисква законът. Чел съм…

Баронът хвърли на масата едно копие от устава.

— Прочетете разпечатката.

Обърна копието така, че Вораз да може да го прочете, макар че той не си направи труда, понеже го знаеше почти наизуст.

— Забележете тази точка, 109-та — каза баронът. — В отсъствието на директора или директорите, управляващият планетата, която е собственост на Междугалактическата Минна компания, има властта да издава резолюции, които трябва да се спазват.

Лорд Вораз повдигна рамене.

— Разбира се. Тогава имаха само една допълнителна планета и тя се управляваше от кралски принц. Директорите по онова време не се занимаваха с бизнес. Не виждам…

— Но тази клауза все още е в сила — каза баронът.

— Така е, така е — каза Вораз. — Но вие само отлагате…

— Вижте сега следващата точка — каза баронът. — Номер 110. „При спешни случаи и/или когато над компанията тегне някаква заплаха и особено в случаи на бедствие, управляващият планетата може да се разпорежда със собствеността на компанията.“ Забележете, че няма никакви уточнения или ограничения.

— Защо трябва да има? — попита Вораз. — Става въпрос за същия кралски принц. Иначе той не би се заел с работата, далеч от дома си. Страхувал се е от прекъсване на комуникацията или от дворцови революции. Можел е да си остане там, зарязан с шепа разписки на компанията. Става въпрос за принц Ско.

— Но нима не сте съгласни, че клаузите продължават да бъдат в сила?

— Кога най-после ще си възвърна тази планета? — уморено каза Драйс. — В този устав няма да намерите нищо, което да ви измъкне да не платите четиресет трилиона кредита!

Лорд Вораз го поправи:

— Четиресет трилиона, деветстотин и шейсет билиона, двеста и седемдесет милиона, шестотин и пет хиляди и двеста галактически кредита.

— Значи няма нищо неточно в този устав — упорстваше баронът.

— Естествено, че няма! — каза лорд Вораз.

Барон фон Рот и Макадам се погледнаха и се засмяха. Това стрестна другите двама.

Макадам посегна към документите до стола си и извади дебел пакет.

— Този документ бе подписан в присъствието на свидетели единайсет месеца след взривяването на Психло.

Хвърли пакета на масата. Ударът отекна като оръдеен изстрел.

Целият бе покрит с печати, големи официални червени панделки и алени и златисти кръгове.

Това бе договорът на Търл!

Той продаваше цялата Междугалактическа компания, заедно с оборудването, техниката, собствеността, планетите, сметките.

Макадам остави отгоре още един документ.

— Това е атестацията от последния управляващ компанията на тази планета, че договорът е валиден. Подписана е само преди няколко дни.

Оставиха още един лист хартия.

— А това е разписката, на която пише: „Напълно изплатено“.

Драйс и лорд Вораз зяпнаха. Никога досега в техния наситен със събития живот не се бяха стряскали така. Изминаха секунди.

След това като по даден знак и двамата грабнаха документите и започнаха да ги изучават. Започнаха да четат. Опитваха се да намерят пропуски.

Най-накрая лорд Вораз промълви, ужасно респектирай:

— Всичко е законно. Дори виждам, че е предаден от законното правителство на планетата на Земната Планетарна банка като разплащане на дългове. Съвсем законно. Ще бъде признат от всеки съд.

Но Драйс поклати глава.

— Но за да бъде узаконен и да може да ви послужи за възвръщането на планетата, трябва да бъде записано и въведено в досиетата на Министерството на Закона в Сноч!

— Но това вече е направено — сладко каза баронът. Извади от джоба си копие от формуляра от Министерството на Закона. — Всичко е направено по законния ред. Всъщност, това бе първото нещо, с което се заех, след като успях да се добера вътре през тълпите.

Драйс се бе съвзел от шока.

— Това може да ви даде планети и съоръжения. Може дори да ви даде право на кредит, от който да теглите пари. Но ще ви трябва време, докато банката ви отпусне заем. Отгоре на всичко, не можем да ви отпуснем заем, след като имате неизплатен. Документът просто доказва, че сега вие наистина ни дължите парите. Трябва да поискам незабавно парите в брой…

— Ще стигнем и до това — каза баронът. — Лорд Вораз, на каква стойност бихте оценили Галактическата банка? Нали разбирате, според последните ви баланси?

Вораз настръхна.

— Не сме длъжни да ви показваме баланса си! Особено в процес на събиране на дълг от длъжик!

— Но имате копие на баланса от преди две седмици, нали? — каза баронът.

Вораз едва не хлъцна от учудване.

— Нима сте ровили из багажа ми?

— О, майн гот, не! — каза баронът. — Нямаше нужда. Казаха ми, че имате. Както и да е, ето копие от последния баланс, направено от вашия офис. — Измъкна едно огромно, гъсто изписано машинно копие от своята папка документи и го подхвърли на масата. — Като се съберат всички сгради, недвижими имоти, събираеми сметки, такси, които тепърва ще се изплащат на банката и други подобни, сумата възлиза приблизително на един квадрилион кредита.

— Нямат право да ви дадат такава информация — каза Вораз. — Но признавам, че е вярно. Приблизително един квадрилион.

— Ако не вземем под внимание факта, че сте на път да фалирате — каза Макадам.

— Банката може да извърши ликвидации! — бързо каза Вораз.

— Ако има връзка с клоновете в другите вселени, каквато няма — каза Макадам.

Баронът безгрижно махна с голямата си ръка.

— Но ние сме щедро настроени, нали Андрю? — Усмихна се на Джони. — Нали?

Джони бързо местеше поглед от един на друг. Сякаш наблюдаваше борба с бикове.

— Двамата ни приятели тук — Макадам посочи към малките сиви хора — изглежда не са много щедри.

— Но ние ще сме — каза баронът. — Вораз, на теб отчаяно ти трябва някой да те подкрепи, имаш нужда от средства. Без тях си загубен, нали?

Вораз гневно го погледна. След това овеси глава.

— Вярно е.

— Готови сме да те измъкнем — каза Макадам. — Нали така, Джони?

Джони повдигна рамене. Нека продължат. Знаеше, че битката не е приключила.

Вораз прехвърли поглед от Макадам към барона. Беше нащек.

Баронът каза:

— И тъй, Земната Планетарна банка предлага да купи две трети от Галактическата банка.

— Какво? — извика Вораз. — Но това е контролният пакет! Вие ще контролирате цялата огромна империя на Галактическата банка! — Размисли за момент. — И с какво ще платите?

Баронът се усмихна.

— Ще я купим с планети, възлизащи на две трети от един квадрилион. — Извади още един лист от документите. — По груби изчисления една планета възлиза на минимум шейсет трилиона кредита.

Вораз каза:

— Ако трябва да бъдем честни, повечето струват значително повече.

Баронът каза:

— При това положение ще имате собственост. Можете да обезпечите своята валута с резерви, които сега не притежавате. Психлосите никога не са ви позволявали да притежавате планети, но сега имате възможност. Ще ви продадем единайсет планети, които струват по шейсет трилиона кредита, срещу правото на собственост на две трети от Галактическата банка, нейните авоари, дългове, всичко.

Лорд Вораз се колебаеше. Но все още не се съгласяваше.

Макадам спокойно се облегна назад.

— Освен това ще обединим в тръст 199 988 планети и цялата собственост на компанията. Този тръст ще бъде управляван от Глактическата банка. Това ви връща печалбите от трансферите. Позволява ви да издавате миньорски права. При всички положения това спасява банката!

— Чакайте — каза Вораз. Помислиха, че ще откаже. — Трябва да бъда честен с вас. Взели сте списъка с планети от координатната таблица за изстрелване на Междугалактическата. В нея не са включени планетите за минни резерви. Съществува имперски декрет, според който Междугалактическата Минна компания трябва да притежава за всяка планета, която обработва, пет други като резерва. Има списък от още един милион планети, неексплоатирани от компанията. Пази се в Министерството на Закона. Вписани са и координатите на всички планети. Освен това боя се, че Драйс изобщо не ви е показал действителния договор за закупуването на планетата. Говорите само в единствено число. Но заедно с нея са включени още девет планети в тази система, заедно с всичките им луни, споменати мимоходом, защото не се смятат за значими и полезни. Освен това има и слънца, мъглявини и съзвездия. Очевидно има ужасно много собственост на Междугалактическата, която не ви е известна. Ще я оставите ли на нас и ще я включите ли в тръста, ръководен от банката?

Макадам се усмихна.

— Защо не, бароне? Да имаш нещо против, Джони?

Джони помисли. Съществуваше още нещо, което те очевидно пренебрегваха. Но не виждаше нищо нередно в това, което Земната Планетарна банка прави.

Макадам протегна ръка към лорд Вораз и каза:

— Съгласни сме.

Вораз бе направил забележката си. Понечи да протегне ръка, но се спря.

— Такава сделка трябва да бъде ратифицирана от събрание на управителния съвет на Галактическата банка.

Баронът се засмя.

— Добре. Да го свикаме. Според твоя устав те могат да бъдат навсякъде из шестнайсетте вселени.

— А, чакай — каза лорд Вораз. — Има други дванайсет членове на управителния съвет — богати, влиятелни силачи, които…

— Са изплашени до смърт — продължи вместо него баронът. — Състоянието на банката и вълненията са ги накарали да повярват, че ще изгубят личното си имущество и парите си в банката, ако тя фалира. Затова решиха, че офертата е страхотна.

Вораз зяпна:

— Не е възможно да свикат събрание на управителния съвет зад гърба ми!

— Не, не са свикали — каза баронът. — Дадоха ми пълномощни, които да се считат като техни гласове на събранието. — Пресегна се и хвърли на масата още един куп книжа. — Ето ги.

Лорд Вораз се вгледа. Разпозна личните печати. Бяха дори заведени в Министерството на Закона.

— Тъй че, като председател на управителния съвет, би ли свикал събрание, за да се подложи на гласуване предложението Земната Планетарна банка да изкупи две трети от…

— Трябва да се изготви напечатана резолюция. Нося дори печатите си. Само че…

— Ето резолюцията — каза баронът. — Напечатана е. Толкова се радвам, че решаваш да свикаш събранието, защото ми спестяваш труда да се върна обратно в Сноч и да те уволня.

Вораз изведнъж се засмя.

— Ама вие сте били голяма работа! Това е напечатано от собствената ми секретарка! Това е подписът й!

— Точно така — каза баронът. — Много чаровно момиче. Опитваше се да спаси твоето и нейното място. А сега само подпиши като председател на управителния съвет и президент…

— Чакай — каза Вораз, внезапно отрезвен и сериозен, — това е много добре, но има три неща, които могат да провалят цялата сделка и нас самите.

Драйс се намеси:

— Първото е как да получа веднага парите си в брой, за да се плати ипотеката!

— О, това ли — каза Макадам. Измъкна един огромен нагънат документ. — Това е отчета на вашата банка за трансферите на Междугалактическата Минна. Пише, че в Ден 92 миналата година е имало някакви суми на компанията, които са били в процес на трансфер. Внесени са в банката за извършване на плащания, но естествено, банката не е могла да изплати дължимите суми. Става въпрос за разплащания за метали, заплати, и други такива — всичко е описано тук. Сумата е все още във вашата банка. В междугалактически кредити. Когато бяхме в Сноч, открихме сметка на Земната Планетарна банка. Я да видим сега, сбора от получените и неизплатени суми от двеста хиляди планети през последните месеци е 209438971438643 кредита. Това са нашите пари. Извади от сумата ипотеката и ще останат около сто шейсет и осем трилиона.

Макадам се разтърси в своя куп документи.

— Ето нашето пълномощно в разписката, която трябва да подпишеш, Драйс.

Малкият сив човек остана безмълвен. Опитваше се да проумее мисълта, че е платежоспособен. Не се бе надявал да си възвърне повече от десет трилиона от принудителната продажба на планетата. Изправи се на стола си и грабна една писалка да разпише документа.

Лорд Вораз му спря ръката.

— Това е много добре — каза той с тревожен глас, — но има още два проблема. — Обърна се към Джони. — Можеш ли да ни простиш, че се опитахме да те наемем, сър лорд Джони? Вярно е, че не можем да оперираме без помощта на телепортацията. Откъснати сме от света. Преди използвахме психлоските телепортационни устройства за цялата банкова комуникация. Имахме си специални банкови каси, с които пращахме документацията. Искаха ни много големи такси, но изпращането на кореспонденцията с космически кораб може да струва и петдесет хиляди кредита, освен това става страшно бавно. Ще ни помагате ли в това отношение?

— Това го решава Джони — каза Макадам. — Банката няма нищо общо с телепортацията. Джони, можем да ти дадем заем с ниска лихва и да ти помогнем да основеш такова производство. Самостоятелна компания, която ще бъде твоя. Какво ще кажеш?