Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (48)

5

Казаха на Джони, че подписването на споразумението ще стане този следобед.

Лорд Дом и Драйс Глотън пристигнаха в контролния щаб. Драйс изглеждаше невероятно доволен.

— Разбрах, че снощи пристигнал представителят на Земята — каза той. — Гледай да присъства на подписването.

Джони погледна колко с часът. Беше обяд. Отиде в стаята, където бяха настанили стария главнокомандващ и Данълдин.

Данълдин бе станал и облечен, и изглеждаше изненадващо свеж въпреки всички бинтове. Сър Робърт едва бе отворил очи, тъй че Джони заведе Данълдин в контролния щаб.

— Искам да поемеш поста — каза му той. — Ще остана за подписването, но веднага след това тръгвам да търся Стормълонг.

Обясни му накратко какво се е случило и отиде обратно при сър Робърт.

Старият шотландец бе огромен като мечка. Седеше на леглото почти гол и ядеше нещо, което Чонг-уон му бе донесъл.

— Подписване на споразумения — каза той през зъби. — Пълна загуба на време! Няма да спазят никакви споразумения. Планетата ни е хубава и я искат! Мястото ми е в Единбург, трябва да помогна да изкопаят горките хорица. Прав беше, Мактайлър, трябваше всички да преместим в Корнуол!

Джони го остави да се нахрани и докато пиеше чай, отиде навън да донесе прожекционен апарат. И макар че сър Робърт през цялото време мърмореше как трябвало да е в Шотландия, Джони подробно го запозна с всичко случило се и му обясни какво биха могли да направят. Като свърши, отдръпна се назад.

— Аз не съм никакъв дипломат — каза сър Робърт. — Вече го доказах. И не разбирам нищо от право, нито от банкерство! Има съвсем малък шанс, но ще направя каквото е по силите ми.

Джони това и искаше. След обяд отидоха в конференционната зала. Сър Робърт бе облечен в кралските си одежди, а Джони — в туниката и шлема. Никой не им обърна особено внимание.

Споразумението, което пратениците бяха гласували точка по точка и което Джони чу, бе изписано на дълъг свитък, оставен на масата. Всеки пратеник се приближаваше до масата, подписваше се и поставяше печат, след което банката ги заверяваше и чак тогава той си сядаше обратно на мястото.

Приличаше на парад. На масата седяха само Драйс Глотън и Фаулджопан.

Сър Робърт не спря да мърмори за това невиждано разточителство на време, но съвсем тихичко, тъй че никой освен Джони не го чуваше. Подписваха се и подписваха. Отиде почти цял час.

Земята трябваше да подпише последно. Сър Робърт си написа името, след това разтопи малко восък върху хартията и го натисна с големия пръстен-печат, който носеше на ръката си. Драйс извади от него следа и я повдигна.

— Свидетелствам — каза той, — че Галактическата банка признава автентичността на Споразумението от Кариба, Земя. То е завършено. Мога ли да предложа веднага да се направят копия и се разпратят до имащите отношение кораби.

Разгърна споразумението, извади от горния си джоб малък пиктоследач и сканира споразумението.

Джони го предаде на Данълдин в контролния щаб да го изпрати на корабите и да извади копия за всички делегати на конференцията и за тях самите.

Лордът на ховините се изправи:

— Получих известие, че всички затворници са свалени на посоченото от представителите на Земята място.

Драйс погледна Джони. Бе получено съобщение от Тор преди обяд, че са прибрали седем пилота, трима руски войници, двама шерпи и един шотландец. Всичко тринайсет. Състоянието им бе нормално. Но понеже никой от атакуващите кораби не притежаваше човешка храна, бяха гладували през цялото време и със сигурност са щели да умрат, докато ги отнесат на планетите си. Веднага ги откараха в Абърдив за венозно подхранване и лечение на незначителни наранявания. Тор се бе скарал с ховинския офицер, отговарящ за приземяването и свалянето на пленниците, защото един от пилотите си спомнял за пленен от толнепите пилот, който не присъствал. След като изпратил първата група, Тор изчакал и разбира се, толнепите наистина държали още един пилот, германец. Изпратили го чак след два часа, след което се заклели, че няма други. Чак тогава Тор им повярвал.

— Нашият офицер потвърди, че пленниците са получени — каза Джони.

Пратениците, които имаха кораби в орбита, изпратиха заповеди на съответните командири. Изчакаха. След това в залата влезе Данълдин и съобщи, че от Русия са потвърдили, че цялата флотилия е обградила толнепския кораб и са заминали. Наблюдавано е явлението на огромното им уголемяване и след това внезапно изчезване. Радиовръзката е изгубена.

Цялата група излезе отвън, където Ангъс изстреля от платформата плюещия гол Шлейм с координати — пазара за роби Крид.^[1]

Пратениците се върнаха в залата за конференции. Сър Робърт реши, че това е краят. Седеше на предната редица и мърмореше недоволно.

Драйс Глотън се усмихна. Отиде до сър Робърт и извади от джоба си някакъв дебел документ.

— Уважаеми лордове — обърна се той към събранието, — вие сте свидетели на факта, че вече са прекратени всички спорове относно това кой притежава планетата Земя. Правителството на планетата не е променено. Кралят се възстановява. Представителят на Земя е тук и е законно упълномощен да действа от името на правителството.

— Правото на собственост над планетата е ясно! — триумфално каза Драйс. — Пратенико на Земя! Официално ти връчвам нота за неизпълнение на плащания по дълга! Ако до една седмица след обсъждане и дискусии не се вземе решение да започнат вноските по ипотеката, ще обявя планетата за разпродажба заедно с цялото й имущество и население.

Пусна документа в скута на сър Робърт.

— Считай се за официално предупреден!

Сър Робърт се бе вторачил в документа и не помръдваше.

Драйс Глотън се усмихна с акулоподобна усмивка към Джони.

— Много ти благодяря, че го доведе тук, за да мога официално да му връча документа. Освен че съм директор на клон на банката, често ми се налага и сам да извършвам събиране на суми.

Отиде до един стол и повдигна куп големи книги, висок около една стъпка. Върна се на подиума и се обърна към събраните пратеници.

— Почитаеми лордове, основната задача на тази конференция — да се изясни правото на собственост върху Земя — е изпълнена. Все пак зная, че всеки от вас има пълното право да печели нови територии за своята страна. Освен войната има и други средства.

Лордовете повдигнаха рамене. Някой се обади, че войната е най-сигурния метод. Друг каза, че духовното здраве на нацията зависи от войните. „Как е възможно държавата да демонстрира мощта си без война?“, каза Браул. „Галактическата банка трудно ще преживява, ако не бяха заемите за военни цели“, вметна Дом. „Властелините стават известни, когато водят война“, изсмя се друг. На всички им беше весело.

Джони слушаше всичко това с ням ужас. За пръв път напълно осъзна безчовечната жестокост на големите правителства.

— Хайде продължавайте, Ваше Превъзходителство — засмя се Фаулджопан. — Всички знаем какво ще кажете.

Драйс се усмихна и започна да раздава брошурите.

— Изготвих няколко книжлета, докато изчаквах да се изясни правото на собственост. Вътре ще прочетете информация за теглото, площта, климата, броя на моретата, височината на планините. Поместени са и няколко пейзажни снимки. Планетата е доста хубава, ще се уверите. Може да изхранва няколко билиона, при положение, че дишат въздух. Но повечето от вас имат колонии с такава атмосфера, които вече са пренаселени.

Раздаде всички брошури и лордовете започнаха да разглеждат снимките.

— Имате кредити и влогове, а повечето от вас разполагат и с пари в брой. За превземането на планетата ще трябват съвсем ограничено количество наемници, тъй като, както стана известно, отбранителната мощ на планетата е много стара и населението е нищожно, за да окаже значителна съпротива. При смяната на собственост се включва цялото имущество и население.

Тъй че, ако желаете да останете тук още малко, до една седмица планетата ще бъде обявена на търг, ако през това време не се постигнат някакви споразумения за изплащането на дълга, което е малко вероятно, тъй като планетата не разполага със средства под формата на кредит или пари в брой. Благодаря за вниманието, уважаеми лордове.

Всички си приказваха помежду си, прелистваха брошурата и изглеждаха в съвсем празнично настроение. Очевидно щяха да поостанат, дори тези от далечните вселени.

Джони каза на Драйс Глотън:

— Значи всичко е било въпрос на пари!

Драйс се усмихна.

— Не сме ни най-малко враждебно настроени към вас. Банкерството си е банкерство, бизнесът си е бизнес. Дълговете трябва да се плащат. И децата го знаят.

Банкерът се обърна към сър Робърт.

— Организирай среща за преговори колкото се може по-бързо, за да можем да приключим с това.

Сър Робърт и Джони излязоха.