Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth III, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 42гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor(2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 Г. ЧАСТ 3. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 500. Цена: 30.00 лв. ISBN: 954-422-021-6.

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне

5

Погледнаха Джони с очите си с тежки клепачи. Сега бяха много сериозни.

Негово Превъзходителство Драйс Глотън се наведе напред.

— Въпросът е да се намери чие е правото на собственост. Банката никога няма да се задоволи с неясен документ за право на собственост.

— Никога! — категорично каза лорд Вораз.

— Цялата репутация на банката, всъщност репутацията на силачите като раса, се гради на честността и абсолютната законност на всичко.

— Винаги всичко е легално — каза лорд Вораз. — Да направим нещо незаконно за нас е равносилно на унищожение. Никога не нарушаваме законите. Затова ни имат доверие безброй квинтилиони хора.

Джони не бе един от тях. Тук имаше нещо студено, твърдо и ужасяващо.

— Може би ще е по-добре да ми обясните по-нататък — каза Джони. — Ако трябва да ви организирам среща, не мога да не знам в основни линии за какво ще става дума.

Драйс се облегна.

— А, добре. Вярно е. Откъде да започна? Мисля, че откриването на тази планета ще бъде добро начало.

— Шестнайстата вселена — продължи той — бе открита последна, някъде преди двайсет хиляди години. И досега не е изцяло описана в карти. Психлоското имперско правителство бе пращало сонди, но дълго време не откриха нищо ново.

Тази планета е част от система, която може да бъде наречена периферна — далеч от края на галактиката. Може би щеше да остане незабелязана, ако сама не бе изпратила в космоса сонда със свои сигнали. Даваше точните си координати, имперската сонда я засече, а останалото е история.

Психлоското правителство получи право на собственост и законно свидетелство за откритието. Така за пръв път името на системата е регистрирано в книгите.

Правителството продава планетата на Междугалактическата Минна, а тя поради недостиг на пари в брой, заема сумата от Галактическата банка. Това е съвсем обичайна практика. Междугалактическата Минна го е правила хиляди пъти.

Такива заеми се осигуряват, като се залага правото на собственост на планетата в галактическата банка. Лихвата обикновено е две части от единайсет, или изразено чрез непсихлоска аритметика — единайсет процента годишно. Срокът бе две хиляди и петстотин години.

В миналото Междугалактическата редовно си изплащаше такива заеми — знаеха какво можеше да последва. Всъщност, това бе единствената планета, която бяха купили през последните години; всички останали бяха изплатени. Тази операция се нарича „ипотекиране“. Дотук разбираш ли?

Джони разбираше. Започна да се досеща какво ще последва.

— Последва и втора ипотека — продължи Негово Превъзходителство — за изплащане разходите от завладяването на планетата. Но понеже лихвата бе по-голяма, изплатиха я само за пет години.

Джони схвана. Галактическата банка бе финансирала нашествието на Земята, бе финансирала газовия бомбардировач.

Вероятно усетиха, че нещо в отношението му се промени.

Лорд Вораз каза:

— Това е само бизнес. Банката се занимава с банкерство, а клиентите й — със собствените си дела. Това не означава, че банката е била враждебно настроена към вас. Сега също в отношението ни няма нищо враждебно. Това е просто практика. Обичайни банкови дела.

— Както и да е — каза Драйс, без този път да се опитва да утвърждава прерогативите си, — основната ипотека ще изтече след хиляда и четиристотин години.

Джони преглътна това с напрегнато очакване и нащрек.

— Но една война или нещо подобно ще унищожат ипотеката, така ли?

— О, скъпи, не! — каза Драйс. — Фактът, че планетата е завладяна от някого, никак не променя основната структура на дълга. Промените, които прави едно правителство, не облекчават собствеността на дълга. Та ако това бе възможно, правителствата щяха да се сменят всеки ден, за да се отърват от финансовите си задължения. — Засмя се. — Не, не. Нито смяна на правителството, нито военно завладяване не променят дълговете на една страна. Новите собственици са длъжни да плащат.

— При първоначалното завладяване, когато Междугалактическата е превзела Земята, е нямало никакви дългове, така ли? — попита Джони.

— Това биха били вътрешни дългове — каза Драйс. — Вътрешните дългове нямат нищо общо с международните. Ами не. Планетата е била открита напълно легално и Междугалактическата я е купила съвсем легално от имперското правителство. Документите по ипотеката са изготвени абсолютно правилно. Всичко е напълно законно!

— Напълно — като ехо повтори лорд Вораз.

— Самият дълг не е под въпрос — каза Драйс, — а кой го плаща.

— Значи сте свикали тази конференция да видите кой ще плаща дълга? — каза Джони.

— Не точно, но приблизително за това. Виждаш ли — каза Драйс, — докато се водят бойни действия и не е ясно кое ще бъде правителството на планетата, не мога да изготвя този документ.

Извади голям документ, който имаше легален вид. Джони протегна ръка, но Драйс каза:

— Не, нали сам каза, че не си член на правителството.

— А какво ще стане, когато го изготвиш?

— Ами събираме се да уточним условията на плащане и ако не се постигне разбирателство, оттегляме се.

— И тогава?

— Ами планетата се обявява за продажба на публичен търг и се продава на този, който предложи най-висока цена.

Усещането, което Джони бе изпитвал по отношение на двамата, сега започна да придобива реално съдържание.

— А какво става с населението на планетата?

— Ами, естествено, това зависи от купувача. Правото на собственост в никакъв случай няма да пострада. А с хората ще постъпи както желае. Това вече няма нищо общо с банката.

— А как обикновено постъпват купувачите? — попита Джони.

— О, зависи. Обикновено плащат за закупената на търг планета в брой или използват своя кредит — нормално е да имат кредит или някакви други авоари, с които да погасят плащанията по ипотеката. Най-често просто се нанасят на планетата и ако им се окаже съпротива от местното население, вземат краткосрочен заем от банката за военна техника и помитат населението. Понякога продават населението, за да посрещнат плащанията си. Обикновено купувачите искат да заселят планетата със собствения си народ, нали разбираш.

Джони седеше и ги гледаше.

— Не мисля, че на купувача ще му е лесно да превземе тази планета.

— О, — каза Драйс и махна с ръка в знак на несъгласие. — Планетата не разполага с никакви защитни средства, за които си струва да се спомене. Имате много малко население. Съвременните оръжия могат да се справят за броени дни. Тази обединена сила, която ви висеше на главите, не представлява абсолютно нищо. Истинските флотилии на воюващите дори не се бяха намесили. Но бъди спокоен. Няма причина да се тревожиш. Това е само бизнес. Въпросът се свежда само до една ипотека и изплащане на задълженията. Елементарни банкови операции.

— Значи сега чакате да видите дали ще спечелим, за да изготвите този документ? — каза Джони.

— О, определено мисля, че ще спечелите — каза Драйс. — Затова водим този разговор. Искаме да ни уредиш среща с вашето правителство веднага след като разберем, че наистина сте спечелили. След това можем да изготвим документа и да обсъдим нещата. Това е всичко.

— След като ще ви уреждам среща с правителството — каза Джони, — трябва да ми покажете документа, за да мога да им кажа за какво става дума.

— Няма да го изготвям с теб — каза Драйс, — но можеш да го погледнеш.

Джони го взе.

Бяха изписани цели страници с легални подробности, проследяващи откриването на планетата, заема, направените плащания. Накрая бе прикрепена една единствена голяма страница. Джони повдигаше всяка страница, за да я насочи към светлината (и мини камерата, която през цялата вечер бе записвала от горния ляв ъгъл). Повдигна и последната. На нея пишеше:

„ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА“

Джони каза:

— И какво ще рече „задоволителни условия“ за ликвидирането на ипотеката?

— О, — безгрижно каза Драйс Глотън, — вноска от пет трилиона веднага и примерно петстотин билиона месечно ще ни задоволят напълно. Виждаш ли, по закон при пропускане на месечни вноски заемът трябва да се изплати веднага. Тъй че ще се убедиш, че с нашата банка лесно се работи. Можехме да поискаме и цялата сума наведнъж! Ние наистина сме ваши приятели. Винаги сме се гордели не само с абсолютна честност и лоялност, но и с прекрасните си взаимоотношения с клиентите.

Пет трилиона!, помисли Джони. И петстотин билиона на месец! Разполагаха само с два билиона и двеста милиона. Нямаха никаква индустрия, никакви доходи. Дори да изкопаят цялото земно богатство, пак нямаше да се събере невероятната сума.

Драйс забеляза затормозения му вид, колкото и Джони да се опитваше да го прикрие.

— Ще имате цяла седмица! Това са много либерални условия.

— И веднага след като конференцията реши съдбата на Шлейм — каза Джони — и отношението към другите воюващи…

— Ами да, планетата ще има ясно право на собственост! — триумфално каза Драйс. — И тогава можеш да ни уредиш срещата. Ще изготвим този документ и всичко ще бъде както трябва!

— Правителството, което спечели — каза лорд Вораз — ще разполага с цели дни, за да обсъди проблема и да реши откъде ще вземе парите.

— Не бихте могли да ни ги заемете? — предложи Джони.

— О, драги, не. Те вече са били взети на заем.

— А кой би могъл да купи тази планета? — попита Джони.

— Ами всеки от воюващите ще се радва да я купи — каза Драйс. — За разлика от вас, те имат изградена индустрия, кредити и т.н.

— Значи след като спечелим войната, ако я спечелим, може изцяло да я загубим, дори от толнепите! — каза Джони.

— Е, — каза Драйс Глотън с красноречив жест, — банкерството си е банкерство, бизнесът си е бизнес.