Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (40)

3

Двамата малки сиви хора наистина ядяха. Джони с изненада откри колко добре вождът бе украсил приемната стая на свободния апартамент. Бяха окачени фенери от цветна хартия с миньорски лампи вътре; две картини украсяваха стените — едната на тигър, вървящ в снега, другата на птица в полет; имаше помощни масички за сервиране; голямата маса в центъра, където щяха да ядат, дори имаше покривка.

Господин Цунг бе настоявал Джони да облече туника от златен брокат — след като Джони категорично отказа да сложи туника от зелен сатен, — която му стоеше много добре.

Отнякъде долиташе тиха и плавна музика. Освен нея, звънът на чиниите, които вождът непрекъснато разнясяше и тракането на челюстите на малките сиви хора, бяха единствените шумове в стаята.

Джони покани Ангъс, но той предпочете да държи под око лунната жирокаса. Искаше да дойде и Стормълонг, но пилотът бе смъртно уморен и използваше времето да дремне в щаба. Покани господин Цунг и вожда да ядат с тях, но те отказаха, защото трябвало да им сервират. Тъй че в крайна сметка вечерята споделиха само Джони и двамата малки сиви хора. На Джони му беше жал, защото имаше ужасно много храна. Освен това нямаше с кого да си говори. Двамата му сътрапезници само ядяха. Ядяха и ядяха!

Вечерята бе започнала с предястия — яйчени кифлички, печени на скара ребра и печено пиле в хартия. Бяха сервирали купища от тях, но всичко бе погълнато от малките сиви хора. След това сервираха най-различни макаронени изделия — палачинкови макарони, йе фу макарони, мун йе макарони, уор уон тон, биф ло мен, йи фу макарони и горн ло уон тон — с тонове! Малките сиви хора и тях изядоха. Сервираха големи плата с пиле — с бадеми, с кашу, с гъби и с личи. И то свърши благодарение на малките сиви хора. След това поднесоха ястия от говеждо — монголско говеждо, говеждо с домати, с яйца и стек с лют пипер. И с това се справиха. Големи плата с гъска по пекински, приготвена по три начина, изчезнаха на свой ред в бездънните им кореми. Сега работеха над ястия с яйца — яйца с пиле фу юнг, много ценените яйца с цветя и гъби фу юнг.

Джони се чудеше откъде бе взел продуктите вождът Чонг-уон, но се сети, че имаха дивеч в изобилие, в това число много птици от езерото. Освен това китайците бяха имали време да засадят и приберат първата реколта от градините, които бяха направили под атмосферния щит, за да ги защитят от диви зверове.

Самият той не яде много. Господин Цунг не пропусна да го уведоми, че повечето от тези ястия принадлежат към южнокитайската кухня, а истинската китайска кухня е била развита на север по време на династията Ч’инг, когато неговото семейство е взело нещата в свои ръце. Трябва да обърне главно внимание на гъската по пекински и монголското говеждо. Джони се подчини. Храната бе вкусна, разбира се, не колкото задушеното еленово на леля му Елън, но ставаше за ядене. Сестрата бе пратила да кажат, че не бива да пие оризово вино заради белия прах, но това не попречи на Джони — той и без това не пиеше особено.

Двамата малки сиви хора изяждаха цялата храна, приготвена за угощението на всички пратеници! Къде я събираха?

Джони се възползва от времето да ги наблюдава и научи нещо повече за тях. Кожата им беше сива и някак груба. Очите им бяха сиво-сини — може би като цвета на морската вода — и имаха тежки клепачи. Главите им бяха обли и нямаха никаква коса. Носовете им рязко се извиваха нагоре точно при върха. Ушите бяха малко странни — повече напомняха на хриле. Имаха по четири пръста и показалец на всяка ръка. Ноктите им бяха силно заострени. Наистина много приличаха на хората. Основната разлика бе в това, че имаха два реда зъби — вторият непосредствено зад първия.

Като ги гледаше да ядат толкова ненаситно и какви количества поглъщаха, Джони се зачуди от каква ли генетична линия произхождат. Напомняха му за нещо и се опиташе да разбере какво. Спомни си за една риба, която един пилот му бе показал, минавайки от Виктория. Пилотът бе паднал със самолета в Индийския океан, тъй като горивото привършило и се изхвърлил със спасителен сал. Докато чакал да го приберат, бил нападнат от тези риби. Когато го вдигнали, застреляли една от тях с харпун и я записали с пиктофон. Беше доста голяма. Как я бе нарекъл? Джони се мъчеше да си спомни. Бяха проверили в някакъв справочник на хората. А, да, акула! Това бе името. Да. Тези малки сиви хора имаха подобна кожа, подобни зъби. Може би са се развили от акули, превърнали се в разумни същества.

Най-накрая дойде време за чай. Не че малките сиви хора не можеха да ядат още. Просто вождът Чонг-уон бе останал без никакви запаси. Чаят бе сервиран и първият малък сив човек попита с едва доловима следа от тревога в гласа дали това е „билков чай“. Увериха го, че това е само обикновен зелен чай и това видимо му донесе облекчение.

Отпуснаха се в столовете си и се усмихнаха на Джони. Казаха, че това е най-добрата вечеря, която са яли от много време насам, а може би и през целия си живот и Чонг-уон, доволен, се измъкна да каже на готвача.

Попаднал под погледите на двамата, Джони си помисли, че сега, когато изядоха цялата храна наоколо, май ще се опитат да изядат и него! Но, не. Не беше справедлив. В действителност бяха много приятни. Може би сега ще разбере какво целяха, какво наистина искаха.

— Знаеш — започна първият малък сив човек, — че що се отнася до вражеските сили, бедата за вас бе в защитата ви. Евтини машини. Но това ви е наследство от психлосите. Те никога не си даваха парите за скъпи и добри защитни съоръжения. Персоналът беше евтин. По-скоро предпочитаха да купят половин дузина нови женски или един-два тона кербанго, отколкото добри оръжия.

Погледна Джони така, сякаш се готвеше да му съобщи нещо съсипващо.

— Знаеш ли колко струват противовъздушните оръдия, които използвате? По-малко от пет хиляди кредита. Евтини боклуци! Не могат да стигнат и на две хиляди стъпки височина. Спазарили са ги по разни евтини разпродажби, може и на старо. И някой директор е осчетоводил първоналната цена и си е прибрал разликата в джоба.

— Колко струват добрите противовъздушни оръдия? — попита Джони, просто за да поддържа разговора.

Новият малък сив човек помисли за момент. Извади малка сива книга от джоба на жилетката си и я разгърна. Като че ли страницата моментално се уголеми и той я прегледа набързо с увеличително стъкло.

— А, ето. Оръдие за комбинирана отбрана земя/небе, мултикомпютърна стрелба. Максимален обхват 599 мили, 15 000 изстрела в минута, едновременно проследяване на 130 кораба или 2300 бомби, разрушителен потенциал А-13 (това се отнася за проникване в бойни кораби). Цена без отстъпки — 123475 кредита, плюс товарна такса и инсталиране. Ако имахте по едно от тези в главните ви пунктове, можехте да се справите с цялата обединена сила или да я държите на такова разстояние отгоре, че да не смеят да изстрелят кораби в атмосферата.

Първият малък сив човек се съгласи.

— Да, от тук идваше главната беда. Психлосите бяха толкова недалновидни и в същото време стиснати. Не вярвам дори да са си правили труда да поддържат отбранителната система на планетата.

Джони бе напълно съгласен. Почувства, че сега като се разговориха, може да разбере нещо за тези двамата. Трябва да ги накара постоянно да говорят.

— Ами, приблизително изчислено, колко според вас ще струва една добра отбранителна система за тази планета?

Май улучи!

Двамата доближиха глави. Първият започна да измъква всякакви малки вещица от джобовете си, поглеждаше в тях и проверяваше нещо. По-новият имаше голям пръстен на лявата си ръка и отначало Джони помисли, че просто си играе с него. Но не: въртеше го и го почукваше по специален начин и от него започна да излиза дълга нишка, едва забележима за окото.

Бяха много съсредоточени, говореха едновременно и гласовете им се сливаха.

— … трийсет космически проби… предупредителни лъчи… петнайсет космически разузнавателни кораба с автоматична стрелба по всеки срещнат несигнализиран кораб… цената на земните кораби с идентификационни фарове… 2000 атмосферни фара… 256 бойни самолета Марк 50… 400 летящи танка за поразяване на персонал… 7000 барикади за пътища… 100 кабела за защита на градове с контролируеми входове и изходи… 50 самолета с топлинни / цветови сензори за откриване на обекти… 50 бомбардировача с автоматично откриване и унищожаване на мишената…

Това беше. Новият скъса нишката при пръстена, щипна я в края и изведнъж нишката се уголеми до размерите на дълъг свитък хартия. Той леко я подхвърли и тя застана пред първия малък сив човек. Той я двигна, прегледа цифрите и погледна в края.

— Заедно с резервните части и доставката всичко възлиза на 500962878431 кредита, изплатени на две вноски с единайсет процента годишна лихва, плюс годишни заплати на военните кадри и поддържащия персонал, възлизащи на 285000006 кредита.

Помести дългата хартия към Джони и заключи:

— Това е. Ефикасна и икономична отбранителна система на планетата. С най-съвременните машини и съоръжения. Гаранцията й е сто години. Ето с това трябваше да разполагате! И още не е късно!

Това възлизаше на 498960878431 кредита повече от тези, с които разполагаха. Цифрата го накара да осъзнае колко бедна бе Земята. Сега бе моментът да разбере повече за двамата малки сиви хора.

— Много благодаря за информацията. Ще ме извините, но какви сте вие двамата? Търговци на оръжие?

Така се сепнаха, сякаш им хвърли бомба на главите. След това се спогледаха един друг и се засмяха.

— О, много съжалявам — каза първият малък сив човек. — Толкова е неучтиво от наша страна. Виждаш ли, много добре ни познават в областите, в които работим. И знаем толкова много за теб, всъщност, познаваме те толкова добре, че изобщо не сме се сетили, че не сме се представили. Аз съм Негово превъзходителство Драйс Глотън. Радвам се да се запозная с теб, сър лорд Джони Тайлър.

Джони му стисна ръка. Беше суха, малко грапава.

— А това — каза Негово Превъзходителство, — е лорд Вораз. Лорд Вораз, сър лорд Джони Тайлър.

Джони стисна сухата му, грапава ръка и каза:

— Всъщност само Джони Тайлър. Нямам титли.

— Позволете ни да се усъмним в това — каза лорд Вораз.

Негово Превъзходителство каза:

— Лорд Вораз е главен директор, главен изпълнителен офицер и надлорд на Галактическата банка.

Джони запремига, но се поклони. Лорд Вораз каза:

— Драйс обича да се нарича главен директор на колекциите, но това си е наша шега в банката. В действителност той е изпълнителният директор на клона на Галактическата банка, който отговаря за този сектор. Може да си забелязал как няколко пъти едва не ми се разсърди. Изпълнителният директор на клон има пълна власт да действа както сметне за необходимо в своята територия. — Засмя се добродушно на своя нисшестоящ. — Вашата планета е в неговия сектор и връзките ни с нея зависят изцяло от вас. От него се изисква да донесе печалба за банката от сектора. А аз, аз съм тук само защото пратениците са се събрали. Времената са много…

Драйс Глотън остро го сряза.

— Лордът няма как да знае особеностите на бизнеса в сектора. Той се занимава само с вселени.

Лорд Вораз пак се засмя.

— О, скъпи, наистина съжалявам, че те притеснихме. Та ние само искахме…

Драйс отново го прекъсна.

— Ние сме тук само за да помогнем, сър лорд Джони. Между другото, искаш ли да си отвориш сметка? Лична сметка? — Започна да се рови в джоба си. — Можем да ти дадем много малък номер и да гарантираме пълна секретност.

На Джони изведнъж му дойде на ум, че няма никакви пари. Не само в джобовете, а изобщо. И никога не бе имал пари. Дори златната монета бе дал. Може би получаваше пилотска заплата, която дават директно на Криси, но никога не я бе виждал. Веднага отклони мислите си от Криси, защото сърцето му се свиваше от страх. Най-добре да се съсредоточи върху разговора. И тъй, нямаше никакви пари. Ни петаче.

— Съжалявам — каза той. — Може би по-късно, ако събера пари.

Двамата бързо се спогледаха. Но Драйс само каза:

— Е, просто запомни, че не сме ти врагове.

— Мисля, че ще е много лошо човек да ви има като врагове. Флотилията няма да си иде, ако вие не говорите със Сноул.

— О, това ли! — каза Драйс Глатон. — Галактическата банка изпълнява много услуги за клиентите си. Онова беше просто нотариална услуга. Трябваше им нотариален радио код, за да свидетелства, че това е законна заповед на конференцията. На конференцията не би повярвал, разбира се. На банката имат доверие.

— Свикването на пратениците тук също ли беше банкова услуга? — попита Джони.

— Ами, не точно — започна лорд Вораз.

— Ако искате, можете и така да го наречете — каза Драйс. — Защото понякога такива конференции наистина се уреждат като банкови услуги. В интерес на банката е да има цивилизовани планети, които въртят честен бизнес помежду си.

Джони не бе доволен от отговора, но не го показа.

— Но тези пратеници изглежда наистина ти се подчиняват, а? Наричат те „Ваше Превъзходителство“, а лорд Вораз — „Ваше Височество“. Как постъпвате, ако откажат да ви се лодчинят? Например, да не дойдат на конференцията или да не изпълнят заповедите ви?

Самата мисъл шокира лорд Вораз. Преди Драйс Глотън да успее да го спре, той каза:

— Абсолютно невъзможно! Ами банката веднага ще си поиска заемите и ще спре кредитите им. Икономиките им ще се разпаднат. Ще банкрутират. Цялата им планета може да бъде разпродадена под краката им. О, доста ще си помислят, преди…

Драйс най-после привлече вниманието му и го накара да млъкне.

— Ваше Височество — меко каза той, — зная, че силно се интересувате от тези неща, но не трябва да забравяме, че това е моят сектор и всичко, свързано с него е моя грижа. Простете ми. Мисля, че сър лорд Джони всъщност не знае много за Галактическата банка. От цели векове не сме печатали рекламни брошури. Искаш ли да разбереш повече за нея, сър лорд Джони?

Джони определено искаше. Думите „цялата им планета може да бъде разпродадена под краката им“ го изправиха нащрек.