Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (32)

5

Лорд Шлейм изостана зад всички, за да се убеди, че никой не е останал в залата. Бе забелязал, че помещението има врата с ключалка. Понеже остана последен, беше съвсем естествено да я затвори и врътне ключа. Така вратите, които трябваше строго да наблюдава, ставаха с една по-малко. Освен това ще знае със сигурност, че никой няма от любопитство да се пъхне в почти изцяло шумоизолираната зала и да го изненада.

Всички пратеници излязоха. Тъй като бе в дъното на стаята, бе естествено да излезе последен. Дяволът бе изчакал останалите и също излезе. Малкият сив човек бе навън.

Но този проклет домакин! Възрастният мъж в шарените китайски дрехи бе събрал някакви книжа, които бяха на пода около стола му. Разбира се, списъци на гостите! Явно някой бе паднал зад стола, защото той го търсеше. Най-накрая го откри и започна да го чете. Вероятно се упражняваше в произнасянето на по-трудните имена. Тъй че, Шлейм трябваше да се престори, че бе изгубил нещо и се рови в джобовете си да го търси. Напрегнато чакаше домакинът да излезе. Явно той не го бе забелязал, защото спокойно си седеше, прокарваше пръст по списъка и мърмореше нещо. Няма що, страхотно време за репетиции, кисело си помисли Шлейм. След няколко минути ще забележат отсъствието му. Но трябваше да бъде сигурен, че стаята е празна. Лъчът едва ли можеше да проникне вътре. Освен това може би вътре има екрани — огледа се. В единия от ъглите горе имаше някакво устройство. Възможно ли е да е камера? Трудно бе да се каже. Осветлението не бе достатъчно. Прожекторът може би също е камера. Не, най-добре да изчака, да не би някой да се намести вътре.

Най-после! Домакинът тръгна по пътеката към вратата с плавна походка, като продължаваше да си мърмори имена. Шлейм тръгна след него.

Толнепът почти бе стигнал до вратата, дори се протегна да я затвори, когато домакинът спря.

Лорд Шлейм, застанал почти на изхода и изцяло погълнат от вратата, забеляза двама механици. Бяха същите, които внесоха прожектора. Бързаха да го преместят.

Сблъсъкът бе внезапен и силен.

Скиптърът изхвърча от ръката на Шлейм.

Единият от механиците мярна зъбите му точно пред лицето си и повдигна ръка. Толненът нямаше никакъв шанс да я спре и тя се стовари върху устата му.

Последва неизбежна реакция. Ухапа го! Ухапа го силно, после още и още, яростно съскайки проклятия!

Механикът отскочи назад с вик. Политна, притиснал ръкав към тялото си с другата ръка и изчезна в някакъв коридор.

Вторият механик ужасено мрънкаше извинения на някакъв неизвестен език. Китайски? Посегна и вдигна от пода някакъв златен предмет и с трепереща ръка го подаде на Шлейм.

Шлейм го сграбчи. Веднага провери с ръка дупките на върха на скиптъра и пръстените върху долната част. Въздъхна с облекчение. Поне скиптърът бе здрав!

Домакинът му изтупваше дрехите с отчаяни извинения. Махна нетърпеливо към втория механик, той чак тогава се окопити и изкара количката с прожектора.

Шлейм отстъпи назад и се престори на обиден. Най-накрая залата остана празна и той успя да я затвори и заключи, без загриженият домакин да забележи.

Доктор Алън и една сестра свалиха якето на китайския „механик“ в болницата. Действаха много внимателно. Доктор Алън хвана подплатения ръкав и без да го докосва, отряза го от якето и го пусна в една кана с широко гърло. По плата се виждаха капки отрова, която бавно се изцеждаше от подплънката.

Доктор Алън прегледа ръката. Каза на психлоски:

— Няма и драскотина. Добре, че сложихме кожената подплата. Постъпи много смело, Чонг-уон.

Вождът не обърна внимание на комплимента. Хвърли на пода тънък нож и малък лъчев пистолет.

— Ножът му бе скрит отзад на гърба, а пистолетът бе в ботуша. Сметнах, че не е лошо да му приберем и тях.

— Сигурен ли си, че не носи и нещо друго? — каза доктор Алън. — Не ми се ще да кърпя още някоя дупка в Джони.

— Няма нищо друго — каза Чонг-уон. — Най-много да фрасне някой по главата със скиптъра.

— Сигурен съм, че Джони ще избегне удара, ако се стигне до бой. Този лорд Шлейм е много опасно същество. — Посочи с ръка каната, където беше ръкава. — Сестра, прибавете го към колекцията, за да го използваме като противоотрова.