Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (25)

5

Джони се наведе под лъча на вратата, за да влезе в коридора, водещ към неговата стая и го връхлетя вълна замайване. До този момент бе потискал това усещане със силата на волята си, тъй като трябваше да се справят с язовира. Но сега, като се прибави и притеснението за Единбург и Криси, усети, че не е в състояние да се справи с каквото и да било. През последните няколко дни доста неща му се бяха струпали на главата.

Не бе подготвен за това, което откри в коридора точно пред вратата си. Там стояха четирима души и правеха нещо непонятно за него. Имаше ниски пейки, но бяха седнали на пода с наведени глави и махаха с ръце.

Господин Цунг усети присъствието му и се изправи. Поклони се и каза:

— Лорд Джони, да Ви представя съпругата си.

Една китайка с любезно лице и посивяла коса се изправи, усмихна се и се поклони. Джони също се поклони. Почувства се още по-зле. Жената пак седна и се зае с работата си.

— А това е дъщеря ми — каза Цунг.

Тя стана и се поклони. Беше млада и красива китайка, с много нежни черти. Носеше цвете в косите си. Джони се поклони. Отново му прилоша. Момичето седна и усърдно се върна към работата си.

— Ето и зет ми — каза Цунг.

Добре изглеждащ китаец енергично се изправи от своята пейка. Поклони се. Беше облечен в син комбинезон, работните облекла на механиците. Джони съвсем леко се поклони, за да не се завърти пак стаята. Младият мъж се наведе и от оръдията, с които работеше, изскочиха искри.

Джони ги погледна. Работеха всеотдайно и дори с известна ожесточеност. Внезапно го прободе тъга. Ако конференцията се провали и изгубят, какви ли страдания очакват тези честни и трудолюбиви хора! Тези тук и останалите трийсет и пет хиляди оцелели от населението на планетата. Не би могъл да посрещне перспективата да ги разочарова.

Влезе в стаята си. Някой друг също не бе стоял със скръстени ръце през тези два часа. Най-вероятно Ангъс и някой електротехник. На стената срещу леглото му бе поставено табло с три екрана. Единият бе свързан посредством камера с контролния щаб и се виждаха множеството хора, заети с микрофони, със снимки от разузнавателните самолети, с оперативните карти, всички с напрегнати лица. Другият екран бе свързан с камера от залата за конференции, която все още беше празна. А третият екран излъчваше записите от камера, монтирана на телепортационната площадка.

В момента пристигаше пратеникът на Толнеп. Целият беше облечен в зелено, дори шапката му бе зелена. Само ботушите му бяха сини и мръсни. Очите му бяха скрити зад големи очила. Носеше нещо като скиптър с възел на върха и зелена кошница на колелца с храна. Макар че ходеше изправен и имаше лице, ръце и крака, напомняше на влечуго. Дали това не беше генетично наследство от динозаври, смалили размерите си?

Произнесе реч почти същата като на хокнера, прие отговора със злобна усмивка, придърпа зеленото наметало към твърдото си тяло и го отведоха към личния му апартамент. Около него намирисваше на неприятности.

Джони тъкмо щеше да се хвърли на леглото, когато господин Цунг влезе след него и енергично запротестира:

— Не, не! Банята!

В стаята го бяха последвали двама китайци. Тикаха миньорска количка, натоварена с вана, от която се вдигаше пара. Оставиха я на празния под и изчезнаха.

— Аз съм малко изтощен — опита се да протестира Джони. — Само ще си измия лицето…

Господин Цунг се плъзна пред него и му пъхна едно огледало пред очите.

— Погледни!

Джони погледна. Кал. Петна от експлозив. По превръзката от черна коприна около ръката му имаше светли петна. Брадата и косата му бяха опръскали с тиня. Погледна надолу и видя, че вероятно някъде е газил в кал до пояс. Като видя ръцете си, не можа да познае какъв цвят е кожата му. Изглеждаше като куче, ровило се цял ден в боклука на селото.

— Печелиш — каза Джони и започна да се съблича.

Цунг носеше голяма миньорска кофа и хвърляше вътре една по една всяка съблечена дреха не без известно отвращение. Прибра в нея даже и каската, ботушите и оръжията.

Джони се пъхна във ваната. Не стигаше да си протегне краката, но водата покриваше гърдите му. Досега никога не се бе къпал в гореща вана — само в реки и студени планински потоци. Почувства как изтощението бавно се изцежда от жилите му. Наистина, не без известна изненада откри Джони, имаше какво да се каже в полза на горещите бани!

Като внимаваше да не засегне превързаната ръка, господин Цунг усърдно го търкаше с четка и сапун, увит в кожа. Изведнъж спря и Джони чу шепот зад гърба си. След това нещо го докосна по двете рамена. Още шепот и след това Цунг повдигна едната му ръка и прокара кърпа по дължината й.

Внезапно Джони с ужас осъзна, че зад него стои дъщерята на Цунг, а той е съвсем гол във ваната! Извърна глава, но дъщерята бе изчезнала. Господин Цунг продължаваше да търка. Изми брадата и косата му.

Банята му бе прекъсвана още два пъти. Един път, за да прокарат кърпа по гърдите му и още един — по крака му.

Най-накрая Цунг изтри брадата и косата му и обви около тялото му друга, по-голяма. Джони излезе от ваната. Цунг подсуши тялото му, като от време на време му се налагаше да подскача, за да стигне раменете на Джони. Подаде му мека синя роба и чак тогава му разреши да легне в леглото.

Джони с благодарност най-после се протегна, като избягваше да поглежда в екраните, но отново бе обезпокоен.

Бяха доктор Маккендрик и доктор Алън. Робата бе широка и спокойно извадиха ръката му. Доктор Алън отряза превръзката, почисти мястото с алкохол, който дразнеше носа — вероятно уиски от лоша дестилация, — изля някакъв бял прах в раната и го накара да изяде малко от него. Пак сулфат! Господин Цунг пристигна с купа супа, докато доктор Алън отново превръзваше раната.

След това двамата лекари се отдръпнаха. Джони, вече натрупал опит в медицинските дела, заподозря нещо. На лицата им бе изписа онази престорена веселост, след която докторите обикновено те изненадват и ти правят нещо неприятно.

— Винаги съм смятал — каза доктор Алън, — че Данълдин и Стормълонг са диви и неразумни. Но бях там, когато взривявахте онази скала. Ти си дивият, Джони Тайлър. Винаги ли палиш фитили с боен самолет?

Джони се готвеше кратко и ясно да му отвърне, че е нямало време, но доктор Маккендрик пристъпи напред.

— Предполагам — каза той, — че това му се е сторило по-естествено. — Забележката бе предназначена да отвлече вниманието му.

И наистина, той извади дълга игла, която криеше зад гърба си, сграбчи китката на Джони и набързо заби два инча стомана в кожата му, след което изпразни вътре пълна спринцовка.

— Оу! — извика Джони. — Не беше честно! Знаеш, че не обичам спринцовките ти. — Ръката му пламна в огън.

— Това е срещу главозамайване — каза Маккендрик и почисти иглата си. — Намерихме някакво вещество „В комплекс“. Отровата и успокоителното са те изтощили. След малко ще се почувстваш по-добре.

— Имам си достатъчно работа — малко ядосано каза Джони, — за да ме правите отгоре на всичко на решето от спринцовки.

Доктор Алън сложи ръка на рамото му.

— Точно за това — каза той. — Защото имаш прекалено много работа и грижи. Трябва да се научиш да оставяш другите да ти помагат. Нека всеки да има дял. Ти се справяш чудесно. Но остави и другите да помагат!

Потупа Джони по рамото и излязоха.

От супата му стана по-добре на стомаха. След малко повдигна глава и после я наведе. Не беше толкова зле.

На платформата бяха пристигнали още двама пратеници. Контрлният щаб кипеше от дейност. Притесняваше се за предстоящата конференция. Джони реши, че е почивал достатъчно.

— Цунг! — извика той. — Моля те, приготви ми най-хубавия чифт кожени дрехи.

Да, ще остави и другите да се включат. Нека Цунг изрови дрехите му.

Но резултатът бе съвсем неочакван. Господин Цунг долетя отвън и категорично каза „Не!“. След това се помъчи да изнамери повече думи от оскъдния си запас английски.

— Те господа! — не можеше да каже каквото искаше.

Удивен, Джони видя как Цунг изхвърча от вратата и само след миг се върна с един китайски Координатор, който говореше мандарин. Цунг задъхано говореше нещо, след това се успокои. Координаторът понечи да преведе, но на Цунг му хрумна още нещо, отново засипа Координатора с приказки и чак тогава отстъпи назад с изражение на лицето, което сякаш казваше „Това е то“, пъхна ръце в ръкавите си и се поклони.

Координаторът, шотландец с черна брада, си пое дълбоко дъх:

— Може и да не ти хареса, Мактайлър, но си си намерил прислужник дипломат. Познавам ги тези китайци и като си наумят нещо, стават по-опърничави от моята старица!

Джони легна и погледна към тавана:

— И какво толкова има в това да поискам да ми донесат най-хубавите ми кожени дрехи?

— Ами какво ли няма, какво ли няма — каза Координаторът. Въздъхна и се приготви да обясни: — Господин Цунг е потомък на семейство, служило като придворни на династията Чинг, управлявала Китай от 1644 до 1991, някъде преди около единайсет века. Това е била последната династия преди Китай да стане Народна Република. Императорът и двора не били китайци; били от някаква раса, наречена „манчус“. И имали нужда от много съветници. Цунг казва, че семейството му служило добре, но времената се променили и тъкмо защото служили на манчус, ги заточили в Тибет. Цунг казва, че западните сили свалили династията и нищо не можело да се направи. Тъй че, господин Цунг всъщност е „мандарин със синя кръв“ по произход, лорд от двореца.

Казва, че записките и ръкописите на семейството се пазят в библиотеката на китайския университет.

— В Русия — намеси се Джони. — В момента са в руската база, макар че бог знае какво става там сега.

— Ами добре — каза шотландецът. — Искал да ти прочете нещо, но в момента няма как. Родът му винаги се надявал, че някога пак ще служи на династия, която е на власт. Ама каква памет имат тия китайци! Представи си да чакаш хиляда и сто години да се върнеш на предишната си работа!

Господин Цунг усети, че се отклоняват от темата и смушка Координатора. С жестовете си сякаш казваше: „Кажи му, кажи му!“.

Координаторът въздъхна. Не беше сигурен как ще реагира Джони.

— Казва, че ти си „лорд Джони“ и не можеш да ходиш насам натам облечен като варварин — наведнъж го изстреля шотландецът.

Ако Джони не бе толкова притеснен, щеше да се разсмее.

Координаторът с облекчение видя, че това не бе прието като критика. Продължи:

— Казва, че разбрал за тази дипломатическа конференция, за която ще дойдат много лордове и сигурно ще бъдат сноби и ще важничат. Това си е точно така. Видях ги как пристигат на платформата. Дихателни маски със скъпоценни камъни, лъскави дрехи, украшения. Един даже имаше монокъл със скъпоценни камъни. Бая нахакани контета!

След това преглътна и изстреля останалото на един дъх:

— И ако се явиш пред тях в кожи, щели да те помислят за варварин и нямало да те слушат. Казва, че ако изглеждаш и се държиш като — пак преглътна — разчорлен дивак, щели да те презират. — Спря, доволен, че е свършил с неприятната част. — Това се опитваше да ти каже. Не му се сърди. Бих могъл да добавя, че има трийсет и пет хиляди истински привързани към теб хора — не, вече са по-малко, но пак са страшно много — чийто живот сега зависи от тази конференция. Иначе изобщо нямаше да го преведа това, Мактайлър, защото за мен ти изобщо не си варварин.

Джони си помисли, че просто ще трябва да успокои господин Цунг, че няма намерение да раздава удари и че ще се държи любезно. Но това не стигаше.

Господин Цунг накара Координатора да преведе дума по дума каквото искаше да каже, без да променя нищо. Приближи се до леглото и започна да говори. Координаторът превеждаше при всяка пауза.

— Едно нещо е… да бъдеш велик воин… но макар че досега си печелил всички битки… и си прогонвал врага… от бойното поле… цялата война… може да бъде загубена… на масата за преговори!

Джони разбра казаното. Далеч не бяха спечелили войната, но дори да я спечелят, всичко може да се провали в залата за конференции. И преди си даваше сметка за това, но бе впечатлен. Господин Цунг явно бе търсил тази работа не само за да чисти стаята му, а и като съветник. Чудесно, небето му беше свидетел, че имаше нужда от съвет. Нищо не бе измислил.

— Твоето отношение — продължи да превежда шотландецът — трябва така да бъде премерено… че да впечатлява… Един лорд е свикнал да се държи като висшестоящ… Ако някой се държи с него като с нисшестоящ, това го впечатлява… Бъди надменен… Не бъди любезен… Дръж се студено и презрително… Дръж ги на разстояние и ги гледай отвисоко.

Това старче доста ме измъчва с моя мандарински. Говори истински дворцов китайски!

Господин Цунг му махна да не прибавя свой коментар.

— Недей да се съгласяваш — послушно се подчини шотландецът — или да си даваш вид, че си съгласен с каквото и да било… За да не се изтълкуват думите ти погрешно като съгласие… не казвай никога „да“… Ще предявят невъзможни искания, които прекрасно знаят, че няма да получат… само за да печелят точки на своя страна при пазарлъка… тъй че и ти от своя страна трябва да им предявиш невъзможни искания… дори да си сигурен, че няма да се съгласят… а пък кой знае, може и да спечелиш!… Дипломацията е изцяло въпрос на компромис… Между двата противоположни полюса на невъзможните искания има средно положение… Винаги се стреми да постигнеш възможно най-благоприятна за теб ситуация.

Шотландецът спря.

— Пита дали си разбрал всичко до тук.

— Да, сър! — каза Джони. — Дойде ми добре дошло.

Макар че не му помагаше при най-важното, усещаше, че съветите са полезни.

— А сега — каза Координаторът — иска да ти даде уроци по поведение. Наблюдавай го.

Имаха си работа със същества от много други раси и представите им за поведение може би бяха твърде различни от тези в древен имперски Китай. Тъй че Джони реши просто от толерантност да погледа китаеца. Но веднага усети, че е сбъркал. Тези маниери се отнасяха за всички раси!

Как да стои изправен — с малко разтворени крака, леко наведен назад. Здраво стъпил на земята. Това е стойката на доминиращия човек — разбра ли? Сега опитай!

Как трябва да се държи скиптър или жезъл. Едната ръка обхваща дръжката, а другият край се опира в дланта на другата ръка. Ако държиш и двата края — това е признак на сила. Когато искаш да покажеш, че нещо те засяга, леко потупваш с дланта скиптъра — това е намек за възможно наказание. Размахай го леко с едната ръка, когато искаш да покажеш, че становището на някой не е от никакво значение и тежи колкото повей на вятъра. Разбра ли? Ето ти един жезъл. Направи го. Не точно така. Спокойно, покажи, че си господар. А сега повтори отначало.

Ходи така, сякаш не те интересува какво има отпред. Внушавай сила. Уверено, без да спираш. Ето така. Разбра ли? Направи го!

Господин Цунг работи върху Джони половин час. Джони осъзна, че по-скоро стъпва като пантера, докато за конференцията ще трябва да има кралска походка.

Господин Цунг го накара да повтори целия урок, след това отново се върнаха на стойката и походката, докато остана доволен. Джони, който винаги се плашеше от мисълта да бъде дипломат, доби малко повече увереност. Та това си беше цяло изкуство. Беше като игра на лов, но с различни правила.

Мислеше, че това е всичко. От екрана се виждаше как пристигат още и още пратеници. Но господин Цунг каза, че преди срещата всички ще трябва да представят пълномощията си и разполагат с още много време. Попита Джони дали е мислил върху стратегията си. Стратегията беше изключително важна. Трябва да знаеш как да пристъпиш към дипломатическата битка и какво възнамеряваш да използваш при маневриране. Най-добре Джони да помисли върху това. То е същото като битка, в която кавалерията и пехотата са идеи и думи. Ако направиш погрешна маневра, търпиш поражение!

През това време те щяха да се заемат с другия въпрос. И тъй, господин Цунг излезе, оставяйки Джони учуден и замислен.

Като видя, че в момента Джони не е зает, в стаята се вмъкна вождът Чонг-уон. Лицето му бе грейнало в усмивка и енергично клатеше глава в поклони.

— Язовирът! — и той силно сключи двете си ръце и ги размаха. — Дупката. Изтичащата вода намалява. Нивото на езерото се покачва. — Пак заклати глава, направи дълбок поклон и изчезна.

Джони си помисли, че поне тази работа бяха свършили както трябва. Нямаше опасност захранването да прекъсне и някой дипломат да се окаже в чуждо, непознато пространство. Оставаше му притеснението за една горяща планета, за съдбата на населението й и за предстоящата конференция.

Инжекцията бе подействала. Вече не чувстваше замайване.