Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (1)

1

Проклет Търл!

Отначало Джони смяташе, че има данни за координатите на стълбовете. В къщата в Шотландия нямаше добра апаратура, с която да прегледа записите. Само ги беше сканирал набързо с помощта на кутия, която Кер му бе изпратил, но в нея като че ли имаше само един кабел и нищо друго. До Деветдесет и втория ден оставаха още месеци, затова Джони си позволи да остане у дома за обяд и да види отново леля Елън и свещеника. А също и да опита да развесели Пати.

Върна се в мината в Африка в чудесно разположение на духа. Тази сутрин стана от сън, решен да опита всичко възможно. А сега това!

Гленканън беше споменал, че Търл прави някакви измервания и прекарва по-голяма част от времето си на открито, затова записите се бавят. Без съмнение Търл никак не обичаше да стои дълго навън. Гленканън намекна, че преди да предадат офиса са инжектирали малко въздух в дихателните тръби, за да не се увлича Търл много много по разходки. Освен това Гленканън каза, че са направили пропуск — не бяха инсталирали записващи устройства около самата площадка. Както и да е, вече бяха поставили мини-камера на едно дърво, без да ги забележат бригантите и вече не зависеха само от данните от разузнавателните полети.

Като преглеждаше записите, на Джони му направи впечатление колко внимателно измерва Търл разстоянията между стълбовете. Използваше микрометър. Само дето не измерваше положения на точки за телепортиране!

Ето целия план, в който бяха нанесени точните разстояния: площадката, новото положение на пулта за управление, а също и една крива линия.

Сега вече Джони знаеше защо Търл дни наред бе решавал силови уравнения. Изчислявал е максималната близост, на която може да се разположи кривата до площадката, без да пречи това на телепортирането! Беше го отбелязъл върху окончателния план: седем стъпки и осем единадесети. По цялото продължение на площадката и новия пулт.

Кер бе изпратил кутията заедно с една малка бележка, която сякаш бе писал с краката си:

…До знаеш кого.

Пращам, ти нещо, което по погрешка бе нарязано с трион — ха-ха. Копая го край онзи язовир на югозапад, където вече не го използват. В случай, че не знаеш, нарича се „атмосферно-защитен йонизационен кабел“. Не прилагам каталожния номер, защото няма да ти се наложи да правиш поръчка от Психло. Ха-ха. Освен това за кражба на имущество на компанията глобата е три заплати, тъй че ако ме хванат, ми ги дължиш. Ако продължава така, ще се разориш. Ха-ха.

Знаеш от кого

Добавка: Плащат ми цяло състояние, за да изкопая това…

Джони го разгледа внимателно. От разреза личеше, че е същият като онзи, който опасваше язовира и мината в Кариба. Но сега можеше да разгледа от какво е направен. Кутията трябваше да се постави с дясната страна нагоре и да бъде насочена в посоката, където трябва да се появи защитен екран. Самата кутия беше бронирана, но след като Кер я бе разрязал, явно не е знаел.

Беше очевидно как работи: вътрешната изолация на дъното в действителност беше рефлектор. Точно над него минаваше главният източнок на ток. Над него имаше още една жица, после още една и така до горе. Общо петнайсет. Явно всяка усилваше заряда на долната. От външния край кабелите вероятно трябваше да бъдат прихванати в кутия, която участва в усилването, но нея я нямаше. Получаващият се многократно усилен заряд трябваше да се настрои към полетата на ядрото и на околните частици на въздушните атоми. След удара молекулите на въздуха се подреждаха в молекулярна кохезия. Крайният продукт бе невидима завеса, наречена „атмосферно-защитен йонизационен кабел“.

Това не беше „силов екран“. Използваше се в космическо пространство и Ховините имаха подобни устройства във всичките си големи бойни кораби. Това беше въздушна броня.

И нима Търл смяташе да я постави на седем фута и осем единадесети по цялото продължение на пулта и площадката?

Първоначалният план на Джони бе да позволи на Търл да построи пулта за управление и площадката за телепортиране и когато всичко е готово, да ги превземе по някакъв начин.

Но това променяше нещата.

Как е възможно да се пробие такава завеса?

Проклет Търл!

На първо време Джони направи солиден брой копия на плана на платформата за телепортиране. Извади картата на някогашните защитни зони на Междугалактическата минна компания и видя откъде копае Кер кабел за поправка на платформата.

Картата беше толкова стара и смачкана, че преди не бе забелязал същите тези кабели около всички мини, язовири и електропроводи. Сега видя, че африканската мина разполага с втори електропровод под земята и че наричаният преди много години язовир Оуенс Фолз е защитен. Извика Ангъс и му каза да иде да провери, а ако кабелът все още съществува, да разчисти с багер дърветата отгоре. Ако контролното табло в язовира все още работи, да превключи на подземно предаване и да обучи часовоите да го включват и изключват, така че да може да се влиза и излиза от язовира и мината.

Джони се разхождаше из лагера, опитвайки се да реши какво да правят при това положение. Видя сър Робърт, който току що бе пристигнал и му показа върху старата карта, че всички мини имат такава защита и вероятно те могат да се възползват от това.

Джони продължи да се разхожда, угрижен.

Телепортирането! Тайната на психлосите. Това бе средството, с което държаха под своята власт вселената. Без него бе невъзможно да защити планетата.

Срещна Маккендрик. Ранените психлоси вече били напълно възстановени. С изключение на Чърк, която просто си лежала. Не, още не е измислил как да измъкне онези неща от главите им — при тази структура на костите всяка намеса би била равносилна на смърт за чудовищата. Да, напълно разбираше, че ако опитат да се консултират с психлоси по технически въпроси, щяха да нападнат и да се самоубият, а ако бяха жени, вероятно да изпаднат в кома като Чърк.

Маккендрик по-скоро се тревожеше за режима на хранене на затворниците. Психлосите никъде в наръчниците си не бяха сметнали за нужно да отбележат с какво се хранят — нали самите те ги бяха писали. Затворниците знаеха какво ядат, но не знаеха имената на веществата на тази планета. И ако не решат този проблем бързо, скоро щяха да останат без затворници.

Знаеше ли Джони, че вече имат трима джамбичуи? От снощи. Очевидно бяха изпратени да разузнаят всички новости в Кариба. В момента, в който му докладвали, че от кораба на джамбичуите в орбита се е откъснал разузнавателен кораб, шотландският офицер пуснал в действие нещо, измислено от китайците. Наричали го „мрежа за тигри“. Поставили едно плашило, облечено като китаец, край едно езерце далеч от лагера. Джамбичуите тръгнали да го хванат, от дърветата се спуснала мрежа и ги заловили. Зли и недодялани същества.

Маккендрик попита Джони дали знае какво ядат. Не? Ами добре, старицата от планините им помагала и може би щяха да разберат.

Джони продължи да ходи из лагера. Проклет Търл! Прекалено много случайности. Трябваше от някъде, по някакъв начин да се сдобие с нужната информация от друг канал.

Веднъж му бе хрумнало да проучи подробно телепортационен двигател, може би нещо щеше да изскочи. Двигателят не беше устройство за телепортиране, но все пак работеше с промяна на положението на точки в пространството.

Имаше двигател и пулт за управление, с които можеше да си поиграе — от танка, разбит при схватката в прохода. Бяха го довлекли до ремонтната работилница. Може би просто ако го разглоби на части… слаба надежда, нали вече бе проучвал такива устройства. Все пак облече работни дрехи и слезе в работилницата.

Башърът си стоеше там, лошо ударен, на две места обковката му бе съдрана. Влезе вътре, провери горивото и включи двигателя, като зададе точкови координати „на място“. Моторът заработи! Едно нещо можеше да се каже за психлосите — каквото направеха, траеше вечно.

Изключи мотора и започна да развърта с отверка болтовете в горната част на пулта за управление. Разхлаби всеки един наполовина.

Прекъсна го един часовой, който се показа отгоре през люка и му подаде запушалки за ушите. Джони се изправи и надниква да види какво става.

Отвън бяха Стормълонг и толнепът — двоен лейтенант Слидетер Плис, заобиколени от стража.

— Какво става? — извика Джони.

Не го чуха. Всички имаха запушалки на ушите. След това забеляза, че са докарали патрулния кораб на толнепите, а за останалото можеше и сам да се досети. Най-вероятно Стормълонг иска да разбере как лети, за да обучи пилотите да се справят с толнепски кораби. А Ангъс сигурно иска да научи какъв е цикълът на вибрации на парализирищия лъч.

Слидетер Плис изглеждаше доста приятелски настроен. Явно се бе отписал като толнеп. Видя Джони и изсъска за поздрав.

Но макар че позволиха на толнепа да се приближи до смъртоносния звуков вибратор, нямаха никакво намерение да му позволят да го включи, да парализира всички и да избяга. Тъй или иначе това бе малко вероятно — и без друго толнепът нямаше къде да иде. Все пак Джони си сложи запушалки на ушите.

Като видя терминалите на акумулатора наведени, толнепът явно помисли, че го провокират. Започна да жестикулира и му дадоха инструменти, с които ги изправи и отново свърза енергийния кабел. Моторът веднага заработи и той го изключи. Отново с жестове показа на Стормълонг ключовете за управление, а също и с какво е свързан всеки един. На Стормълонг му се стори елементарно. Кимна на толнепа и даде знак на часовите да го отведат.

След като Плис се отдалечи, Джони внимателно свали запушалките и се скри във вътрешността на танка, за да продължи работа.

Толнепът създаде паника сред часовоите, като спря и отвори страничната врата на танка. За малко да го застрелят, но Джони им даде знак да се отдръпнат. Ако толнепът се опита да го захапе, можеше да забие отверката в зъбите му.

— Вас не ви командват психлосите, нали? — каза толнепът, овиснал на вратата. Но като не получи отговор, тъй като Джони нямаше намерение да дава информация на един потенциален беглец, той пак попита:

— Какво се опитваш да направиш с този двигател?

Отначало Джони само го погледна, но после се сети, че като толнепски офицер той може да е запознат и обучаван на подобни машини.

— Знаеш ли как работи?

— Ама никак даже! И не съм чувал някой във вселената да знае — каза Плис. — Никога не сме нападали тази планета, но сме нападали други психлоски бази. В учебниците пише, че сме носили хиляди такива машини на оглед от експерти. — Усмихна се доста страховито. — Обзалагам се на следващата си заплата, макар че няма кой да ми я даде, че вие, хората, целите същото като всички останали.

Джони бе нащрек, но каза дружелюбно:

— Разполагаме с техни учебници, дори по математика. Всъщност, добрали сме се дори до един непокътнат телепортационен пулт за управление. В една книга пише, че веднъж сработвал, но в момента, в който се опиташ да разбереш как работи, бум и край, няма вече пулт за управление.

— Най-добрите толнепски командири са разпитвали психлоски инженери — продължи Плис, — но без никакъв резултат. Искам да кажа, никаква полза. Сдъвкват те и се самоубиват. Някъде съм чел, че това продължава от две хиляди и триста години.

Толнепът промени темата:

— Да знаеш някъде наблизо да има склад за метали? Може да си намеря нещо за ядене, защото съм гладен.

Джони каза на часовоите да го заведат.

— Успех — каза толнепът и в съскането му прозвуча сарказъм.

Отведоха го.

Може би говори така само от злоба. Но Джони не си вярваше особено.

Забрави какво точно бе направил преди да го прекъснат, затова отново постави бутоните на пулта в положение „на място“ и включи мотора.

Нищо не се случи.

Провери свързването. Всичко бе както трябва.

Опита се да си спомни дали толнепът не бе пипал нещо, но не беше.

Още веднъж опита да запали мотора. Нищо.

Какво му беше обяснявал Кер на времето за моторите? Беше се повредил един багер. Куполът не бе спуснат, защото Джони нямаше нужда от дихателен газ и върху пулта се бе натрупал прах и мръсотия. След това багерът не искаше да тръгне. А, да. Кер му каза да го остави, щял да изпрати инженер! Дойде инженер, разкачи пулта за управление и го отнесе в подземната работилница с един малък кран.

Тогава Джони повече се впечатли от крана. Крановете нямаха двигатели, а някакви магнитни плочи, наредени в кръг. Повдигачът се движеше, като черпеше енергия от магнитните плочи. По-добре да беше гледал как изваждат пулта.

Какво беше направил Джони, преди да се появи толнепът? Я да видим. Разхлаби гайките в горната част на пулта. Тук-таме психлосите си служеха с гайки. Най-често правеха молекулярна заварка на металните повърнхости.

Джони развъртя изцяло гайките и повдигна платката. Под нея болтовете влизаха в някакъв черен материал, под който бяха всички важни съставки на пулта за управление.

Значи болтовете. Освен че закрепяха платката, най-вероятно служеха и за свързване на нещо с нещо. Само че, не можа да намери никакъв ключ. Не изглеждаха да са нещо повече от обикновени болтове. Но явно при развинтването нещо се е разкачило.

Постави отново платката и ги завъртя. Разгледа внимателно друг пулт за управление и отчете ъгъла, под който най-вероятно трябва да завие болтовете. Коригира ги.

Пак не тръгна. Каквото и да опитваше, не тръгваше и толкоз.

Трябва да е заради болтовете. Когато онзи багер се развали, най-вероятно е било заради някакво парченце, което се е блъснало в болта и го е поместило.

За пети път повтори всичко отначало, като се опита да постави болтовете правилно.

Но това си беше и край. Моторът на Башъра не искаше да запали.

Най-накрая Джони се отказа.

Отиде долу при езерото и започна да хвърля камъни на крокодилите. Но се засрами, как може да дразни животните.

В сравнение с Търл тези същества бяха много дружелюбни.

Появи се кола, изпратена от сър Робърт. Предупреждаваше го, че никак не е разумно да стои на открито без въздушно прикритие. Посетителите отгоре може да изпратят някой.

— Иска ли ти се да застреляш някой психло? — попита Джони стреснатия вестоносец.

Проклет Търл! Проклети да са всички психлоси!

Никак не го успокояваше мисълта, че тези думи са ги произнасяли хиляди раси в продължение вече на триста и две хиляди години.

Трябва да измисли нещо, някакъв план, без значение колко отчаян и опасен. Иначе с планетата бе свършено!