Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (68)

7

Тъкмо свършиха с инсталирането на един радиотелескоп и куриерът пристигна.

Ангъс се гордееше със себе си. Лицето му бе почервеняло от слънцето при езерото и от вятъра и снега на върха близо до Маунт Елгън. Немските и шведските пилоти, освен че се обучаваха от безпощадния Стормълонг, бяха помогнали и в поставянето на огромни рефлекторни чинии на върховете, които свързаха долу с мината.

Според Ангъс сега вече имаха честотите и скоро ще могат да чуват всичко, което си разменят онези маймуни там горе. Дори ще могат да ги виждат на екраните.

Тренираното ухо на Джони долови приближаването на самолет далеч над облачната покривка. Благодари на Ангъс и пилотите за чудесната работа. Може би сега наистина щяха да научат нещо повече за намеренията на посетителите.

Гленканън се бе заел с пренасянето на жизненоважните дискове от Америка до тук. Правеха копие на всеки диск и ги изпращаха на доктор Макдермот, който ги заравяше дълбоко в една подземна шахта, а оригиналите пристигаха при Джони в Африка.

Гленканън донесе много новини. Пати от няколко седмици бе много болна, но Криси се грижеше за нея и имаше надежда. Криси му пращаше много поздрави. Беше открила чудесна стара къща точно до Касъл Рок и някои от съпругите на вождовете й помагаха да я обзаведе с мебели, намерени в развалините. Пращаше му поздрави и питаше кога ще се върне.

Касъл Рок бе до такава степен обграден с противовъздушни оръдия, че беше страшно да се лети наоколо.

Данълдин ли? О, спукваше кадетите от полети, но не пристигаха много нови желаещи. Най-много бяха машинните оператори. Кер беше много добре и му пращаше няколко нови маски, които пасваха по-добре. Беше ги изработил сам и да не го подведе Джони за кражба на имущество на компанията, ха-ха. Имаше и няколко лични писма до сър Робърт. А това бе последният комплект от знае-се-какво.

Джони слезе дълбоко под земята и пусна дисковете. Бяха се устроили доста добре. Наблюдаваха жените психло, без всъщност да им позволяват да правят важни неща и така научиха как да използват някои от офис машините, което преди бяха пренебрегвали. Можеха да презаписват дискове и да увеличават отделни части от записите с чистота, за която преди не подозираха, че е възможна. Имаха специални отделения за файловете и в крайна сметка можеха да накарат дисковете да „говорят“ много по-добре.

Търл! Решаваше силови уравнения. Абсолютно неразбираемо. Уравненията не се изравняваха и нямаше никаква логика. Изпълваше страница след страница с тях. И пак нямаше нищо общо с телепортирането.

Джони едва не изпусна нещо. Върна записа. Търл стана, отиде до касите и отвори още едно двойно дъно. Извади оттам огромен лист хартия, толкова огромен, че за да се обхване, трябваха три камери. Хартията бе много стара и омазнена и сякаш всеки момент щеше да се разпадне. Беше пожълтяла и нацапана с кафяви петна.

Търл я разтегна върху бюрото, погледна я и поклати глава. Проследи с едната лапа по посока на север към големия язовир, на югоизток от американския лагер. Кимна.

След това смачка хартията и я хвърли към кошчето. Написа няколко цифри във сантиметри и няколко във волтове. След това се върна към уравненията и през следващите два дни се занимава само с тях. Записите показваха само това.

Трябваше му цял час сглобяване на картините от три различни камери, за да получи големия лист хартия. Все пак Джони успя и направи половин дузина големи копия от него.

Казваше се „Защитни системи на планета номер 203,534“. Джони вече знаеше, че това е психлоското название на планетата Земя.

Бяха отбелязани всички мини, всички язовири, всички батареи оръдия, всички…? Малък символ, който се появяваше при всички язовири и електропроводи от язовирите до мините и клоновете им. Джони нямаше никаква представа какво може да означава този символ.

Но там имаше и нещо, което не бе сънувал и в най-смелите си сънища. Ясно отбелязана бе една платформа за телепортиране!

Сравни психлоската карта с цифрени означения с карта, направена някога от хората. Втората платформа бе край един язовир, който на времето се е казвал „Кариба“ и се е намирал в старата „Родезия“, по-късно наречена „Зимбабве“.

Площадката бе отбелязана като „Защитен военен приемателен пункт за спешни случаи“. Очевидно, ако централната база бъде унищожена, от Психло е трябвало да изпратят друга сила или пък психлоското командване на планетата е можело да поиска войски или поне да информира тамошните власти.

С неочаквано политнали надежди, но все пак малко охлаждани заради начина, по който Търл се бе отнесъл с картата, Джони подготви един нападателен самолет и качи в него почти всички шотландци. Робърт Лисицата също побърза да се качи. Тъкмо щяха да излитат и Маккендрик дотича с лекарската си чанта. Джони издигна самолета и с максимална скорост се насочиха на юг.

Беше само на хиляда мили разстояние и след трийсет и пет минути под тях се показаха язовирът, езерото и гигантската инсталация. На известно разстояние на юг и изток видяха онова, което преди са наричали водопада „Виктория“, един от най-големите на планетата. Невероятна гледка!

Местността бе отбелязана като „силно защитена“ и Джони се приближи внимателно. Имаше още един клон на психлоска мина, за чието съществуване не бяха подозирали.

Лагерът бе на известно разстояние на изток и приземиха един взвод войници с автомати и радиационни боеприпаси, за да бъдат готови за всичко. Мястото бе изоставено и както докладва командирът на взвода, не се различаваше особено от клона в гората Итури.

На картата не бе отбелязана втората платформа в мината, но тя бе доста близо до огромния язовир. Качиха взвода отново на борда и Джони внимателно започна да кръжи над района.

Дървета, дървета, дървета. Местността представляваше високо плато, но равнината не бе открита. Оттам, където бяха минавали стада слонове, дърветата бяха повалени.

Имаше много малки хълмчета. Всичко бе обрасло с растителност, с изключение на няколко голи места.

Джони кръжеше със самолета, отдолу ги гледаха слонове и африкански бизони. Продължаваха да търсят. Досега му се бе случвало да разбере, че едно е да гледаш карта, друго — да се намираш в самата местност и сега отново се сблъскваше със същото усещане.

От време на време се вглеждаше в картата, докато Стормълонг поемаше управлението от мястото на помощник пилота. Най-накрая Джони извади няколко линийки и внимателно премери разстоянието от края на язовира. Закара самолета до там и със скоростта на конски тръс най-после намериха центъра на някогашния пункт. Стормълонг хвърли една димка, за да го отбележи и няколко слона се разбягаха.

Представляваше купа в земята, чиито краища се издигаха на около двеста фута над средата. Приличаше на кратер, дори може би бе направен с бомбена експлозия. Беше около хиляда фута в диаметър.

Самата купа бе толкова обрасла с растителност, че не можеше да се разбере какво има вътре. Но когато белият пушек се издигна нагоре, Джони прозря истината.

Вероятно векове наред офицерите от сигурността не бяха поддържали защитната система, която компанията се бе потрудила да построи на планетата. Нищо чудно, че Търл бе захвърлил картата. Джони изглеждаше толкова разочарован, че сър Робърт се опита да го разведри:

— Не можем да бъдем сигурни, докато не видим отблизо.

Но без съмнение, там бе запуснато и обрасло с всякаква растителност, след като векове наред никой не се бе грижил за обекта.

Джони ги свали на ръба на кратера и започнаха да си проправят път с брадви, докато няколко човека с автомати ги охраняваха от зверовете.

— Много внимавайте — каза доктор Маккендрик. — В тези местности е имало някакво насекомо, наричано „мухата цеце“. Ухапването му причинявало сънливост и болести. Освен това във водата е имало някакви червеи, които са прониквали в кръвоносната система. Нямам с какво да ви предпазя, но ползвайте мрежи и не газете във вода.

— Страхотно — каза Джони. Това им стигаше.

Проправиха си път до средата на купата. Три пъти минаха край един от телепортационните стълбове, преди да го забележат. Тръгнаха и в други посоки и намериха още два. Четвъртия откриха лесно.

Джони взе лопата и започна да копае. Надяваше се максимата на компанията „никога не спасявай нищо“ да се окаже вярна. На два фута под окапалите листа и пръст удари на площадката.

Брадвите започнаха да повалят дървета и храсти. Стигнаха до бетонната основа на операционния купол за телепортиране и най-после до самия купол, обърнат с върха надолу и отдалечен на известно разстояние.

Нямаше пулт за управление!

Върху бетона откриха няколко кабела. Типично по психлоски все още бяха добре изолирани, след като изстъргаха мръсотията.

Джони се учуди, че липсват електропроводни жици. Трябваше да идват от язовира. На картата имаше отбелязан електропровод, а също и онзи странен символ, който не можеха да разгадаят.

Свечеряваше се и искаха да продължат да работят, но Маккендрик ги принуди да се изкачат. Прекараха нощта под воя на слонове, рева на лъвове и всички останали звуци на джунглата. Беше доста студено, тъй като платото бе на голяма надморска височина.

Сутринта изкопаха окоп и откриха електропровода, като внимаваха да не прережат жиците. Изкопаха още един окоп и откриха същите подземни жици, които продължаваха към отдалечения лагер.

Заедно с тях вървеше още един кабел, но нямаха представа за какво служи.

Проправяйки си път през храсталаците, стигнаха до огромния язовир. Беше чудовищно висок. Изглеждаше непокътнат. Преливниците на язовирната стена работеха. Имаше следи от психлоси, които неотдавна са влизали и излизали от вратата на електроцентралата.

Джони никога досега не бе влизал в язовир. Усещаше се как вибрира от енергия. От тътена на водата и рева на генераторите нищо друго не можеше да се чуе.

Обичайната психлоска подмяна, предположи Джони. Техниката бе доста стара, а на места се виждаха части от първоначалното оборудване, което бе още по-старо.

Ангъс откри контролното табло — огромна стена, която се намираше в отделна зала. Само две от ръчките бяха чисти и дори без намерения кичур козина щяха да се сетят, че психлосите са идвали тук да включват и изключват съоръжението.

Но за какво бяха другите лостове? Намериха някакви парцали и се опитаха да почистят таблото, без да предизвикат някъде късо съединение. Имаше психлоски надпис: „Силова фаза едно“, „Силова фаза две“, „Силова фаза три“. На втория ред пишеше: „Телепортация едно“, „Телепортация две“, „Телепортация три“.

Джони много леко избърса още малко от повърхността, като внимаваше да не помести нищо.

— Цветовете служат като код — извика той към Ангъс, но на този шум нищо не можеше да се разбере.

Излязоха навън.

— Търл работи върху силови уравнения — каза Джони на Ангъс и сър Робърт. На северната страна на американския язовир има нещо, което ми се струва, че му трябва. Завъртулките на тази карта явно са свързани със сила.

Изпрати Ангъс обратно в контролната зала и постави няколко шотландеца на местата, отбелязани със завъртулки на картата. Раздаде предаватели на всички.

— Затвори силова фаза едно! — предаде той на Ангъс.

Ефектът бе много по-драстичен и драматичен, отколкото очакваха.

Целият ад се отприщи!

Около линията, означена със символи на картата, по цялата околност на кратера, дърветата започнаха да се изтръгват от корените, да се цепят на трески, пращяха и се сгромолясваха.

Сякаш бе избухнала бомба.

Още цяла минута продължиха да падат стъбла, клони, листа.

Сър Робърт тичаше да види какво се е случило на шотландците с радиопредавателите. Мъртви ли бяха? Предавателите им не се обаждаха!

Нужен им бе цял час, за да изровят шотландците. Единият бе изпаднал в безсъзнание, другите бяха ожулени и натъртени. Бяха шестима.

Маккендрик ги събра и се зае да промива раните им. Джони пристигна от язовира. Мястото приличаше на медицински пункт за първа помощ в зоната на битка. Изпадналият в безсъзнание се съвзе. Беше изхвърчал във въздуха. Джони им се извини.

Шотландецът, който бе изгубил съзнание се хилеше:

— Такава дреболия не може да съсипе един шотландец! — каза той. — Какво беше това?

Да, наистина. Какво беше това?

— Сбърках ли нещо? — обади се гласът на Ангъс по предавателя.

Всички шотландци приеха случилото се като шега, тъй че Джони отговори:

— Мисля, че не сбърка. Натисни обратно лоста. — Вече бяха извън опасната зона.

Част от гробището на дърветата се размърда, после всичко стана неподвижно. Джони внимателно тръгна към купата. Не можа да излезе от зоната на язовира!

Повървя известно време право напред и не можа да продължи нататък. Не можеше да мине през въздуха отпред!

Хвърли камък. Той отскочи. Опита пак, по-силно. Същият резултат.

Накара Ангъс отново да отвори силовия лост. Нямаше бариера! Като го затвори, бариера!

През следващите два часа като хвърляха камъни и последователно отваряха и затваряха първата и втората редица лостове установиха, че целият язовир е обграден от защитен екран. Купата бе изцяло затворена от екрана!

Стреляха дори с автомати и куршумите отскачаха.

При фаза две въздухът леко започваше да трепти и Ангъс съобщи, че енергийните параметри са много ниски. При фаза три се появяваше някаква странна електрическа миризма и енергийните показатели на целия язовир падаха съвсем ниско.

Защита и само защита. При нападение площадката за телепортиране не можеше да се използва. Нито отстрани, нито отгоре не можеше да се проникне в нея. Нито пък в язовира.

Количеството енергия, което изразходваше защитната система бе една солидна част от цялата енергия, която произвеждаше огромният язовир. Джони предположи, че при атака сменят фазите на производство, а след това ги намаляват до фаза едно, когато им трябва енергия за телепортиранто.

Джони постави бомбени капани при входовете, в случай че посетителите отгоре решат да слязат да поогледат. В ранния следобед потеглиха към дома.

Лъч надежда. Не много, но все пак надежда, сподели Джони със сър Робърт по пътя.

Искаше сър Робърт да поеме контрол над базата в Африка за известно време, тъй като той трябваше да замине за известно време по други задачи. Бързо въведе в ситуацията посивелия Главнокомандващ: бяха заплашени от евентуална атака от Психло; посетителите отгоре чакаха нещо — не знаеше какво, но бе убеден, че в даден момент ще ги нападнат; политическата сцена в Америка бе по-малка заплаха, но все пак заплаха. Тъй или иначе за момента трябваше да я пренебрегнат. Това, което би решило всичките им проблеми, според Джони, бе да овладеят телепортирането, или поне да открият работещ пулт за управление. Това щеше да им даде възможност да действат много по-свободно, но изглежда тази бе най-строго пазената психлоска тайна и нямаше особена надежда да проникнат в нея.

Главната им задача, каза Джони, е да защитават оцелелите хора. И без това не бяха многобройни. Една атака от посетителите или контраатака от Психло със сигурност биха ги унищожили като раса завинаги. Веднага щом кацнат в базата в Африка, Джони заминаваше за Русия, за да се погрижи за този проблем.

В заключение, съгласен ли е сър Робърт да вземе няколкото защитни мерки, които Джони му изреди?

Робърт Лисицата отвърна, че за него ще бъде чест. Никак нямаше да е трудно. А Джони интересуваше ли се какво ще стане с някои посетители, ако слязат долу да поскитат?

Джони не се интересуваше. Сър Робърт се усмихна.