Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (98)

10

В работилницата на старата леярна Търл беше приготвил всичко. Прозорците бяха закрити, а вратите — плътно затворени. От съоръженията, използвани някога от хората, бе запазил единствено един огромен метален котел в средата на помещението. Но дори и него подобри, като му монтира мощни психлоски нагреватели.

Навсякъде се виждаха инструменти, леярски форми и молекулни пръскачки.

От моргата в лагера беше донесъл и маркировъчната машина.

Търл паркира камиона пред неосветената врата и без никакво усилие започна да пренася по шест-седем торби наведнаж. Изсипваше ги в котела.

Скри камиона, влезе и залости вратата отвътре. Провери дали всички прозорци са добре затворени и затъмнени, но не забеляза една съвсем наскоро пробита дупчица. Включи осветлението.

Със заучено движение провери със сондата цялата стая, за да се убеди, че няма подслушвателни устройства или миниатюрни камери. Помещението беше чисто и той остави сондата.

В момента, в който тя изтрака на пейката, една невидима ръка отвори капака на старата вентилационна шахта и постави две камери в удобно за снимане положение. При това неуловимо движение в лъча на една от лампите попадна малко облаче прах. Добре смазаният капак се затвори безшумно.

Търл вдигна поглед. Плъхове, помисли си той. Тези сгради са пълни с тях.

Включи мощните нагреватели и буците злато започнаха да се слягат и да се смаляват. Скоро се появиха мехури. Трябваше да внимава златото да не бъде прегрято. Имаше опасност да премине в газообразно състояние и да се изпари. Носещите греди на покрива на тази стара леярна сигурно целите бяха позлатени от изпаренията през годините, когато е работила. Наблюдаваше внимателно термометрите.

Жълтооранжевото съдържание на котела се втечни и той включи нагревателите на режим за поддържане на постоянна температура.

Беше подредил леярските форми. Обикновено ги използваха да отливат металните капаци на стандартните ковчези, правени в цеховете на лагера.

С грамадните си лапи в ръкавици Търл държеше огромен черпак. С него започна да прехвърля течността от котела в първата форма.

За всеки капак на ковчег щяха да са нужни по деветдесет килограма чисто злато. Имаше точно за десет. Работеше бързо и с вещина. Не разсипваше нито капчица. Съскането на горещия метал във формата галеше слуха му.

Колко лесно мина всичко! Компанията държеше капаците на ковчезите да са от олово. Тези строги правила бяха установени още преди петдесет-шестдесет хиляди години. Преди това се бе случвало някои от ковчезите да се разпаднат или при отварянето им след междупланетарното телепортиране да се получат слаби експлозии вследствие на натрупаната радиация. Така се замърсяваше площадката за приемане.

На пазара на Психло оловото беше в изобилие. Разполагаха с неизчерпаеми запаси от него, както и от желязо, мед и хром. Но не достигаха злато, боксит, молибден и няколко други метала. А — слава на всички богове на злото! — уран и други радиоактивни руди нямаше изобщо. По тази причина ковчезите винаги се изработваха от олово, а в някои случаи дори се подсилваха със специална сплав или с бисмут.

На него му бяха нужни само капаците. В моргата имаше цели купища ковчези. Трябваше да действува тайно, без да го усетят, защото при това изобилие щеше да бъде много подозрително, ако някой го види да вкарва нови ковчези.

Вече беше напълнил девет от формите. С последната нямаше да бъде толкова лесно. Котелът бе почти празен и в сместа на дъното имаше много примеси и скални парчета.

Работеше бързо, защото цялата операция трябваше да приключи до съмване. Остави утайката да изстине и изсипа вътре една туба киселина, за да разтвори примесите. Бързо загря котела. Облаците вряща киселина му изглеждаха много красиви. Носеше маска и затова не се страхуваше от вредното им въздействие. Изгреба неразтопените парчета и отново загря златото.

Успя да напълни последната форма почти догоре, но му се наложи да остърже внимателно и дъното на котела. Добави и няколко килограма олово.

Докато пълните форми изстиваха, почисти инструментите си и провери да няма капки по пода.

Течността продължаваше да изпуска топлина и той включи един портативен вентилатор. Почука предпазливо най-близкия капак. Много добре!

Заизважда ги внимателно от формите и ги подпря на пейката. Взе молекулната пръскачка, зареди я с олово и бисмут и започна да ги боядисва. Нанасяше покритието равномерно. Наложи се да я пълни още шест пъти, докато обработи всичките.

Свали ръкавиците си и приготви маркировъчната машина, която обикновено седеше в моргата. Извади от джоба си списък.

Много старателно написа върху капаците десет имена, личните номера и датите на смъртта.

С набавянето на десетте трупа срещна известни затруднения. Първите бяха на тримата часови, убити от експлодиралата пушка. Следваха Нъмф и проклетият Джейд, дяволите да го вземат. Провежданата от компанията програма за безопасност на труда, както и медицинските грижи бяха намалили броя на жертвите под очакванията. От последното телепортиране досега в мините имаше само три смъртни случая. Нужни му бяха още два.

Мислеше да ги набави, като в една от пробитите дупки пусне незабелязано взривна капсула, малко преди в нея да бъде поставен експлозивът. Разчиташе да загинат поне двама-трима, но единствената жертва се оказа специалистът по взривяване.

Следващият случай беше по-сложен. Разхлаби кормилния болт на една триколка. Тези машини развиваха висока скорост, а се движеха по земята и постоянно трябваше да заобикалят различни препятствия. Наложи се да чака цели три дни, докато кормилото най-после отказа и служителят, който я управляваше, загина при катастрофата.

Така вече разполагаше с десет трупа и десет имена.

Гравира имената върху мекия метал на капаците с машината за маркиране. Внимателно провери крайния резултат. При два от надписите покритието беше остъргано и златото се виждаше. Взе молекулната пръскачка и отново обработи с бисмут и олово повърхността. Така вече беше по-добре.

Драсна с нокът по единия. Беше хубаво изсъхнал и не оставаха следи. Вероятно нямаше да бъде повреден и при транспортирането.

В долния ляв ъгъл на всеки един от капаците постави малко кръстче, незабележимо за този, който не знаеше за съществуването му.

Времето напредваше. Бързо събра инструментите си и демонтира нагревателите от котела. Огледа помещението. Всичко беше наред.

Изгаси осветлението и докара камиона пред вратата. Започна да товари капаците по два-три наведнаж. Нахвърля инструментите върху тях.

Върна се обратно в стаята, взе една торба, пълна с прах, и го посипа по пода. С помощта на прожектора си отново провери всичко, затвори вратата и потегли щастлив.

Капакът на вентилационната шахта в леярната се отвори и една ръка бързо прибра миниатюрните камери. Дупката в рамката на прозореца беше запушена.

Търл караше бързо към лагера. Беше късна нощ, но от дълго време насам всички бяха свикнали да чуват ръмженето на колата му през всички часове на денонощието. Това не правеше впечатление на никого.

Беше много тъмно.

Спря пред моргата. Внесе десетте капака, без да включва осветлението. След това отиде до близкото бунище и внимателно зарови инструментите си под купчината отпадъци.

Върна се при моргата, затвори вратата и включи осветлението. Провери помещението за подслушвателни устройства.

Не видя миниатюрната дупчица в дебелата стена и камерата, която се появи веднага след като той отмина.

Търл внесе десет нови ковчега от купчината и ги подреди. Свали капаците им и ги хвърли обратно при другите. Избута ковчезите до вратата, за да могат на деветдесет и втория ден да бъдат вдигнати по-лесно.

Свали от масите труповете на десетимата психлоси и грубо ги нахвърля в тях.

Джейд беше последен.

— Джейд, мръсен глупако, какъв скапан агент на ИБР беше! Не беше много умно да идваш тук и да се опитваш да надхитриш по-опитния от теб. И в крайна сметка какво се получи?

Той вдигна единия от капаците и провери името.

— Спечели си достойно погребение под фалшиво име — Снит.

Изцъклените очи сякаш го гледаха с укор.

— Не, Джейд — каза Търл, — няма смисъл да спорим. Абсолютно никакъв. Нито твоето убийство, нито това на Нъмф някога ще ми бъдат приписани. Довиждане, Джейд!

Затвори капака с трясък.

Същото направи и с останалите ковчези. Внимателно провери малкото кръстче на всеки от тях.

Взе инструмента за студено заваряване и ги запечата. Върна го в шкафа, остави на мястото й машината за маркиране.

Огледа помещението и се изправи доволен. Дотук всичко вървеше идеално.

Беше готов цял един ден преди часа за телепортиране. Изключи осветлението.

Не чу нито тихия шепот отвън, нито стърженето при издърпването на миниатюрната камера и последвалото запълване на дупчицата с цимент.

Търл отвори вратата. Вече се развиделяваше.

Прекоси незаграденото пространство до зоната за телепортиране, мина през нея и се изкачи по хълма към канцеларията си.

При моргата две незабелязани от него фигури, увити в наметала, се плъзнаха безшумно към дефилето.

Четири часа по-късно на деветдесет и първия ден Джони, Робърт Лисицата, членовете на съвета и на бойните групи отново и отново разглеждаха с угрижени лица направените снимки. Не биваше да пропуснат и най-малката подробност, а с нея и големия си шанс. Не можеха да си позволят такова нещо. Не само тяхната, а и съдбата на цели галактики зависеше от това. Нямаха право на нито една грешка.