Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (89)

1

Всички работещи на жилата бяха единодушни, че трябва да симулират усилена трудова дейност, за да заблудят самолета при днешния му разузнавателен полет.

Джони беше угрижен. Търл трябваше на всяка цена да продължи да реализира плановете си за прибирането на златото. От това изцяло зависеше осъществяването на собствените им замисли.

Обсъдиха различни стратегически варианти, но нито един от тях не беше достатъчно добър. Вече можеха да летят до древната отбранителна база. Ангъс бе поправил вратата на хангара, през която някога са влизали хеликоптерите, но цялата база съвсем не беше подготвена за бойни действия. Предложението на пастора да бъдат погребани мъртъвците бе отложено за по-късно, тъй като задачата бе непосилна за малкото на брой шотландци. Той наистина смяташе, че това е гробница. Може би някога, когато Земята бъде освободена — ако изобщо успееха, щяха да се погрижат и за телата на загиналите. Сега обаче всичките им сили трябваше да бъдат насочени към настоящето и близкото бъдеще. Съзнаваха, че не могат да се оттеглят в отбранителната база. Тя не беше подготвена, а и все още имаха шанс да победят. Надеждата продължаваше да блещука пред тях.

Но трябваше да накара Търл да продължи първоначалния си план. Това беше най-голямата грижа на Джони. При последния им разговор се убеди, че Търл е полудял, ако изобщо някога е бил психически здрав.

Златото беше единствената примамка, която би го накарала да влезе в капана. То беше в основата на всички планове на Джони.

Откакто разузнавателният самолет вчера премина над тях, работеха като луди, за да се подготвят за днешното идване на Търл.

Взривените парчета скална маса от горния пласт на жилата рикошираха в отсрещната стена на каньона и покриха с нов пласт отломки дъното му.

Можеха да си позволят да изгубят само един булдозер и Джони го подготви.

Робърт Лисицата прикрепи към седалката на водача чучело. Завързаха с въжета облечените му в ръкавици ръце, така че да се движат напред и назад, когато машината работеше. Робърт знаеше какво огромно удоволствие изпитва Търл от гледката на страхотии и разхвърля наоколо разкъсани части от дрехи, напръскани с „кръв“.

Призори, когато вятърът си даваше кратка почивка, спуснаха булдозера на покритото с отломки дъно на каньона.

Оператор, скрит в една цепнатина на отсрещната стена, го командуваше с дистанционно управление. Оттам можеше да следи движенията на машината. С нейна помощ щяха да разчистят малка площадка и да започнат да копаят в купчината. Операцията беше много рискована, защото мястото се оказа съвсем малко и имаше опасност булдозерът да се преобърне.

Напълниха една мрежа за руда с бял кварц и я спуснаха с кран до горния тунел. Поставиха всичкото налично злато върху видимия слой на жилата, а самата мрежа — до булдозера.

Всичко беше готово много преди очаквания полет на самолета и Джони събра хората си горе, на върха.

— Обикновено златото се намира в каверните — каза им той. — Така пише в старите книги по минно дело. Много е възможно в тази жила да има и друга каверна на шестдесет или дори на сто и петдесет метра във вътрешността на скалата. Все още не знаем дали в нея изобщо има злато и колко е то. Трябва да започнем да копаем навътре. Ще напредваме много по-бързо, защото имаме възможност да използваме и взрив. Вържете здраво асансьорната клетка, за да не се изплъзне, и започвайте работа веднага. До деветдесет и втория ден ни остават още около шестдесет дни. Вероятно ще се наложи да предадем златото на осемдесет и шестия ден. Тръгвайте и не губете надежда!

— И не забравяйте да се помолите! — добави пасторът.