Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (87)

8

Търл страдаше от тежък махмурлук. Седеше в кабинета си до приемника на данните от самолета и вадеше снимките с почти вдървени лапи.

Цялата нощ се беше мятал в пиянски сън и естествено не беше усетил земетресението. Не му бяха докладвали за него, защото лагерът беше обезопасен срещу такива бедствия, а и трусовете тук, в равнината, бяха много по-слаби, отколкото в планините.

Напоследък едно от малкото му удоволствия беше да разглежда снимките, пристигащи от обекта, въпреки че очевидно работата напредваше бавно и изкопаната скална маса с всеки ден ставаше по-малко.

Не беше напреднал ни най-малко в опитите си да разкрие загадката около пристигането и пребиваването на Джейд. Хвърли толкова енергия и сили, за да разбере какво може да търси един агент на ИБР на тази планета, че здравето му се влоши — отслабна, очите му помътняха и хлътнаха навътре. Ноктите му трепереха неудържимо, когато вдигаше към устните си купите с кербанго. С всеки изминал ден омразата му към тази проклета планета, към синьото небе и планините на хоризонта се увеличаваше. Единствената му радост беше да се заключи в канцеларията си, зорко да провери дали няма подслушвателна апаратура и да разглежда внимателно и с чувство на приятно очакване новопристигналите снимки.

Търл вдигна една от тях към светлината. Нужно му беше известно време, за да осъзнае, че тя е по-различна от предишните. Направо се разтресе от ужас.

Лицевата част на скалата се беше срутила.

Скъпоценната жила беше изчезнала.

Не можеше да я сравни с вчерашните снимки, защото предвидливо ги унищожаваше след получаването им. Опита се да прецени каква част от скалата се е откъртила. Наклонът й вече беше друг. Не се разбираше какво количество скална маса е полетяло надолу.

Видя някакъв отвор. Това сигурно е подземната галерия. Тя минаваше по дължината на жилата.

Точно щеше да остави снимката настрана, когато забеляза кривата, регистрирана от апаратурата за откриване на минерали. Всъщност самолетът не беше предназначен за разузнаване. Той трябваше да търси и отбелязва находищата на полезни изкопаеми. Но този път кривата беше различна.

Наистина беше различна. Много добре помнеше отбелязвания досега минерален състав на жилата и характерната назъбена линия, която означаваше наличието на злато. Незабавно вкара новата диаграма в машината за анализ.

Сяра ли? В тази жила нямаше сяра. Златото не беше свързано в сулфидни съединения. Въглерод? Флуор? Проклета мъглявина… Нито един от тези елементи не беше характерен за района.

Зачуди се дали наистина не става дума за шестелементната формула на това, което психлосите наричаха тригдит. Взривните вещества и горивото не се транспортираха от Психло. Беше опасно, а производството им на Земята не представляваше трудност. За тази цел беше построен завод на около петнадесет километра от лагера. Той се захранваше с енергия от съседния язовир и от време на време в него отиваха специалисти, които приготвяха в точни пропорции нужните елементи за енергийните капсули и експлозивите. Всичко необходимо се намираше на планетата.

Той отново включи машината, за да установи тяхното съотношение.

Наистина беше тригдит!

Търл беше много объркан и затова направи погрешно заключение. Тригдитът се регистрираше най-често около психлоските мини. След взрив от него оставаха следи във въздуха и скалите.

Той скочи от стола, накъса снимките на малки парченца с острите си нокти. Хвърли остатъците на пода и започна да ги тъпче с крака. Заблъска с лапи по стените.

Проклетите животни бяха взривили лицевата част на скалата! Само за да му навредят! Бяха вдигнали във въздуха неговата златна жила!

Тръшна се на стола си.

На вратата се почука и той чу разтревожения глас на Чърк:

— Какво става, Търл?

Веднага съобрази, че не бива да губи контрол над себе си. Трябваше да бъде много хладнокръвен и много разумен.

— Машината се повреди! — изкрещя той. Това беше най-умният отговор, който можеше да измисли.

Тя си отиде.

Беше хладнокръвен, спокоен, чувствуваше, че владее положението. Знаеше точно какво трябва да направи, стъпка по стъпка. Щеше да унищожи всичко, което представляваше заплаха за него, незабавно. Щеше да ликвидира всички следи.

Първо щеше да извърши съвършеното престъпление. Имаше готов план.

След това щеше да вдигне във въздуха бомбардировача, за да избие животните.

Ноктите му потреперваха леко. Усещаше, че ще се почувствува много по-добре, ако отиде и убие двете момичета. Според предварителния му план това трябваше да стане на деветдесет и четвъртия ден. Беше решил да направи и още два нашийника с експлозив за конете. Щеше да покаже на момичетата, че червената взривна капсула е същата като техните, и после щеше с едно натискане на копчето да откъсне главата на единия кон. Момичетата щяха да изпаднат в ужас. След това ще се престори, че ги освобождава. Уж си е тръгнал, а от разстояние взривява нашийника на по-малкото. Ужасът, който щеше да прочете в очите на другото, го довеждаше до екстаз. Точно това му трябваше в момента. Но изведнаж се сети за парапсихическите способности на животното. Дали щеше да разбере за смъртта им горе в планината и да направи нещо?

Не биваше да се поддава на желанията си, колкото и разклатените му нерви да искаха това. Трябваше да бъде спокоен, разумен и хладнокръвен, не биваше да изпуска положението от контрол.

Най-добре беше да започне изпълнението на плана си за съвършеното престъпление.

Изправи се, изпълнен с непоколебима решителност да изведе нещата докрай.