Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (82)

3

Вече се намираха в складовите помещения. Ангъс беше открил огромна връзка ключове и сега бързаше пред Джони, като отключваше вратите пред него. Робърт Лисицата ги следваше по-предпазливо. Беше се увил плътно в износеното си наметало, защото беше много студено. На тази дълбочина под земята едва ли ставаше по-топло дори и през лятото. От време на време по радиото му докладваше някой от шотландците. Малките радиостанции работеха много добре в тези условия, те бяха предназначени за работа в мините.

Джони все още беше твърде далеч от крайната си цел. Да се разработва план за бойни действия срещу противник, за който не знаеш нищо, бе твърде рисковано. Още не беше ясно как психлосите бяха спечелили битката. Разсеяно слушаше заповедите, които Робърт даваше по радиостанцията, и изобщо не обръщаше внимание на Ангъс.

Стигнаха до една огромна тежка врата, на която пишеше „Арсенал“. Ангъс се опитваше да я отключи. У Джони се прокрадна надеждата, че може би там има складирано ядрено оръжие. Вратата най-сетне се отвори.

Подредени в редици, пред очите му изникнаха кутии и сандъци, чийто край не се виждаше.

Джони започна да осветява надписите по тях с миньорската си лампа. Не знаеше какво означават всичките тези букви. Очевидно военните са обичали да шифроват всичко с букви и числа.

Ангъс се въртеше наоколо щастлив, с книга в ръце. Страниците й бяха напълно запазени. „Артилерийско въоръжение, видове и марки“ — тананикаше си той.

— Ето откъде ще разберем какво означават надписите и цифрите. Има дори и снимки.

— Опишете всичко в това помещение — нареди Робърт на стоящия до него шотландец, който се занимаваше със списъците.

— Базука — каза Ангъс. — Ето там, горе. В дългите кутии. Противотанкови бронебойни ракети.

— С ядрен заряд ли са? — попита Джони.

— Не, не са, поне така пише тук.

— Мисля — намеси се Робърт, — че това е само арсеналът на базата. Надали цялата армия е била снабдявана оттук.

— Оръжието е много — възрази Ангъс.

— Достатъчно за няколко хиляди души — обади се Робърт.

— Мога ли да отворя една кутия? — попита Ангъс.

— Засега само една или две, за да видим в какво състояние са — отговори Робърт и махна на двама шотландци зад себе си да помагат.

Ангъс прелистваше каталога, светлината на миньорската му лампа играеше по страниците.

— Ето тук! Автомати „Томпсън“ — той спря да чете и започна да разглежда кутиите. Поклати глава и отново се съсредоточи върху страниците.

— Нищо чудно!

— Нищо чудно какво? — попита Робърт нетърпеливо. Сигурно разузнавателният самолет вече бе прелетял над тях, все още не бяха обядвали, а и трябваше да презаредят бутилките си с кислород.

— Боеприпасите, които току-що намерихме, са много добре запазени. Били са херметично изолирани. Вероятно така е трябвало. „Томпсъните“ в преобърнатия камион вероятно са били остарели като модел един век преди да ги закарат в академията. Сигурно са ги изпращали на кадетите за обучение. Били са истински антики.

Джони нямаше намерение да води война с психлосите с „Томпсъни“. Той излезе.

Останалите продължиха да отварят кутиите. Ангъс работеше трескаво. Лампата му освети лека пушка, цялата от метал. Беше покрита със смазка, превърнала се през вековете в твърда кора.

— Автомат „Марк 50“ — възкликна той. — Последен модел. Ще го почистя и ще стане като нов.

На вратата пред Джони пишеше „Склад за муниции“. Тя беше двойно бронирана. Значи тук имаше боеприпаси. Може би тактически ядрени оръжия?

Ангъс прати един шотландец да я отключи, а той продължи да се рови в сандъците.

На една от многото кутии Джони прочете: "Боеприпаси за автомат „Марк 50“. Извади от колана си къс метален лост и разби капака. Кутията не беше затворена херметично. Картонените прегради бяха изгнили и пожълтели. Медните гилзи бяха запазени, но капсулите не струваха. Патроните не ставаха за нищо. Той повика Ангъс и му ги показа.

Продължиха да търсят ядрено оръжие.

Преравяха склад след склад.

Накрая попаднаха на нещо.

Джони стоеше изправен пред хиляди комплекти защитно облекло, грижливо подредено по рафтовете, с отбелязани размери, обувки и шлемове. Всичко това бе сложено в непромокаеми пластмасови торби с неизтриваем надпис върху тях: „Бойна екипировка за предпазване от радиация“.

С разтреперани от вълнение ръце той разкъса един пакет. Дрехи, изработени от импрегниран с олово плат. Шлемове с оловно стъкло. И то в защитни цветове: сиво, светлокафяво, зелено.

Истинско богатство! Вече разполагаха със средства срещу радиацията!

Джони ги показа на Робърт Лисицата, а той съобщи новината по радиостанцията, но нареди работата да не прекъсва.

Вече излизаха, за да хапнат и да презаредят бутилките, когато дойде още една новина — от Данълдийн. Той беше сменил Тор, който трябваше да тръгне за мините. Никой не предполагаше, че Данълдийн е тук.

— Открихме някакви огромни бронирани сейфове — прозвуча гласът му по радиостанцията. — Кодът за отваряне е неизвестен. Единият е отбелязан като „Свръхсекретно. Ядрени оръжия“. Пише също: „Достъп само за упълномощени лица“ и „Ръководство за използване“. Да дойдат сапьорите. Край.

Упъти ги как да стигнат до него. Робърт Лисицата погледна Ангъс, но той поклати глава:

— Няма да стане с ключове.

Сапьорите прикрепиха към пантите взривни капсули, които не произвеждаха пламък, и всички излязоха в коридора, докато бъдат прокарани кабелите. Запушиха си ушите с ръце. Експлозията беше оглушителна. Само секунди по-късно чуха как вратата пада на пода. Единият от пожарникарите се втурна в помещението с пожарогасител в ръце, но от него нямаше нужда.

Светлината на лампите проряза облаците прах.

Държаха в ръцете си и разглеждаха ръководства за поддръжка, ремонт и експлоатация на ядрените средства. В стотиците отделни книги всяко оръжие беше описано подробно. Как да се зареди, как да се стреля, как да се включи и изключи, складира, както и всички правила за безопасност при работа с него.

— Сега вече имаме всичко, с изключение на самото ядрено оръжие — каза Робърт Лисицата.

— Да — потвърди Джони, — само с картинки не може да се воюва!