Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (65)

5

През нощта Джони внезапно се събуди с мисълта, че знае къде има уред за откриване на уран. В системата за обезпрашаване на рудата! Той дори бе работил на нея като помощник-оператор.

Независимо от забраната на Робърт Лисицата да ходи на разузнаване Джони пренебрегна рисковете и реши да направи опит.

Виждаше Криси през няколко дни. Всеки път, когато отиваше при нея, обикаляше бавно из лагера, за да могат психлосите да свикнат с присъствието му там. Седнал върху гърба на Уиндсплитър, безцелно се мотаеше където си пожелае.

Днес Криси и Пати изглеждаха много унили и самотни. Джони им беше донесъл прясно месо и още кожи, които те трябваше да обработят. Насече им и достатъчно дърва за огъня. Един от шотландците изрови от развалините в селото брадва от неръждаема стомана. С нея Джони цепеше дървата много по-бързо отпреди. Струпа всичките неща отвън, пред оградата, за да ги внесе, когато Търл се освободи от „задълженията“ си и дойде да отключи вратата.

Беше безкрайно унизително да разговарят през дървената ограда и решетките на клетката. Криси и Пати му показаха някои дрехи, ушити от еленова кожа, за да ги оцени. След това отново ги опаковаха. Щеше да ги вземе със себе си, когато си тръгне. Той се провикна, че много му харесват. Пати му показа как е подредила мизерния заслон. Под него щяха да се крият от дъжда. Не можеха да връзват нищо за решетките на клетката, но той каза, че така изглежда по-добре.

Искаха да разберат какво прави. Каза им, че работи. Добре ли се чувствува? Да, много добре. Всичко наред ли е? Съвсем. Беше трудно да се води разговор на разстояние петнадесет метра един от друг, при това през две огради и под наблюдението на две миниатюрни камери. Трудно е да си спокоен и да окуражаваш двама души, когато всъщност ти се иска да вдигнеш цялото това място във въздуха и да ги освободиш.

На врата си носеше камера. С два ремъка от еленова кожа я беше прикрепил към гърдите си така, че с минимално движение на ръцете да я включва и изключва, без да я вдига към очите си. Беше тренирал това действие дълго време и сега можеше да прави снимки, без да гледа през визьора. След официална заявка получи от склада дванадесет камери и достатъчен брой миниатюрни дискове. Докато разговаряха, успя да заснеме момичетата и клетката от различни ъгли. Не пропусна кабела, който я опасваше, и електрическото табло. Съзнаваше, че действията му са рисковани.

Каза на Криси и Пати, че ще се върне по-късно, и уж случайно се насочи с коня си нагоре по хълма, към старите жилища на чинкосите. Изглеждаше, сякаш безцелно се мотае, но в същото време правеше панорамни снимки на околността и мината от различни ъгли и в различни планове. Засне подредените в редица двадесет бойни самолета, склада за енергийни капсули и този за дихателен газ. Направи снимка на моргата, която се намираше на около деветдесет метра зад зоната за телепортиране. Не пропусна площадката, където се разтоварваше рудата, както и рампите, конвейера и контролната кула.

В този момент късметът му проработи! Видя как пристигна товарен кораб, пълен с руда. Започна бавно да се спуска по хълма. Инстинктивно усети някаква опасност, когато минаваше покрай клетката, и стана много предпазлив. Слезе от гърба на коня и пусна дисковете с направените снимки в торбата, като се престори, че току-що е дошъл, за да бере цветя.

След малко яхна коня и потегли надолу към зоната за обезпрашаване на рудата. Нарочно оставяше Уиндсплитър да поспира на местата, обрасли със свежа трева. Така постепенно стигна до покритата с прах площадка за междупланетарно транспортиране.

Корабът все още не беше разтоварил. От помещенията заизлизаха служители и се насочваха към машините. Той се приближи към съоръженията за обезпрашаване на рудата. Операторът не беше там. От един кран висеше кука. Престори се, че се навежда, за да мине под нея, а всъщност се пресегна и дръпна един кабел в задната част на пулта за управление. Не беше запознат с електронната схема, но ако имаше късмет, скоро и това щеше да стане.

Операторът го познаваше още от времето, когато Джони работеше тук като помощник, но го изгледа с характерните за психлосите досада и презрение.

— По-добре разкарай коня си оттук! Ще се разтоварва руда.

Джони махна с ръка на Уиндсплитър, за да се отдалечи.

Корабът изсипа с шум и облаци прах товара си. Булдозерите се устремиха натам, за да съберат рудата на купчина. Първата пратка вече бе готова да се товари в кофите на конвейера.

Изведнаж светна червена светлина.

Вой на сирена раздра въздуха.

Операторът на машината за обезпрашаване започна да псува и да блъска по пулта за управление.

Работата спря напълно.

Въздухът под купола на кабината, в която работеше операторът, позеленя от клетви и ругатни.

От командния пункт в сградата близо до зоната за телепортиране изскочи Чар. Ръмжеше застрашително като мечка.

В далечината се чуваха двигателите на още един товарен кораб, пристигащ от мините зад океана.

Днес не беше ден за телепортиране, но ако работата спреше, щяха да изостанат с разтоварването на корабите.

Чар крещеше, че трябва веднага да дойдат електронните техници, а по високоговорителя някой питаше къде е дежурният.

Джони можеше да им отговори съвсем точно. Преди петнадесет минути го видя да отива пеша към лагера.

Чар се нахвърли върху оператора на машината за обезпрашаване и ако можеше, би го разкъсал, а нещастникът блъскаше неистово по копчетата върху пулта за управление.

Джони слезе от гърба на коня и се приближи към тях.

— Аз мога да отстраня повредата.

Чар така му изкрещя да се разкара, че чак въздухът потрепера.

— Аз мога да отстраня повредата — повтори Джони.

Един глас каза:

— Оставете го да я оправи. Аз съм го обучавал.

Беше Кър.

Тази намеса отвлече вниманието на Чар. Той се обърна, за да излее гнева си върху джуджето психло.

Джони се спусна към предния капак на контролното табло, без да изключва камерата си. Отвори го. Разглеждаше вътрешността от всички страни, като се преструваше, че изучава системата. След това се наведе и докосна няколко връзки, без да променя нещо. Когато прояви снимките, ще може да построи същата машина!

Затвори капака.

Бързо свърза кабела, който беше извадил. След като Чар се навика на Кър, насочи вниманието си към него.

— Готово — каза Джони. — Всичко е наред. Просто един кабел се беше поразхлабил.

Кър изкрещя на оператора:

— Опитай сега!

Машината за обезпрашаване започна да мърка послушно.

— Виждаш ли? — обади се Кър. — Аз съм го обучавал.

Джони се метна отново върху гърба на Уиндсплитър, като използва случая да изключи камерата.

— Вече работи — каза операторът.

Чар злобно гледаше Джони.

— Дръж тоя кон далеч от зоната. Ако по график в същия момент трябваше да се извърши и телепортиране, той вече щеше да е на Психло!

Отдалечи се, като мърмореше нещо за проклетите животни.

Конвейерът, кофите и машините отново забръмчаха и вдигнаха предишния шум. Всички бързаха да обработят товара, преди да е пристигнала новата партида. Празният товарен самолет излетя.

Уиндсплитър тръгна безцелно надолу към моргата. Тази сграда, забележителна със спираловидните си охладителни системи, бе по-отдалечена. Джони се доближи до нея и се обърна, за да види как изглежда лагерът оттук. Той се намираше точно срещу него, непосредствено зад зоната за междупланетарно транспортиране.

— И какво — попита нечий глас — правиш тук с тази камера?

Беше Търл. Точно бе излязъл от моргата и стоеше пред нея с някакъв списък в лапите. В дъното на сградата бяха подредени ковчези. Търл проверяваше труповете на мъртвите психлоси, които трябваше да бъдат изпратени по график обратно у дома.

— Упражнявам се — отговори Джони.

— В какво? — изръмжа Търл.

— Рано или късно ще поискаш да ти направя снимки, там горе, в пла…

— Не говори за това тук!

Търл хвърли списъка в помещението зад себе си и пристъпи към Джони. Дръпна камерата от гърдите му, като скъса ремъците, с които беше завързана. Те се впиха болезнено във врата на Джони.

Търл завъртя камерата в ръцете си, извади от нея диска, хвърли го в прахта и започна да го тъпче с пети.

Бръкна с острите си нокти в колана на Джони и измъкна още четири диска.

— Празни са — каза Джони.

Но Търл хвърли и тях в прахта и ги стъпка.

Бутна обратно камерата в ръцете на Джони.

— Едно от правилата на компанията е да не се правят снимки в зоната за междупланетарно транспортиране.

— Надявам се, че когато ми кажеш да направя някоя и друга снимка, ще бъде достатъчно добра, за да успееш да отгатнеш какво съм снимал.

— И за тебе ще е по-добре да успея — изръмжа Търл и се затътри обратно в моргата.

По-късно, когато го пуснаха да даде нещата на Криси, Джони без никакви проблеми прехвърли дисковете от едната торба в другата.

Ала върху тях не беше заснета електронната схема на машината за обезпрашаване.

Същата вечер, злорадствувайки над Търл, той събра хората си и им показа направените снимки. Запозна ги с всички съоръжения в зоната за междупланетарно телепортиране. Щеше да им ги покаже отново, когато дойдеше време да се действува. А сега най-вече искаше да разберат как изглеждат Криси и Пати.

На снимките ясно се виждаха двете момичета, нашийниците и електрическото табло, закачено на оградата.Най-силно впечатление правеха лицата — едното на малко момиченце, другото на красива жена.

Шотландците разглеждаха снимките, като се опитваха да запомнят и най-малката подробност: бойните самолети, склада за дихателен газ, склада за гориво, моргата и платформата. Когато видяха снимките на Криси и Пати, изразиха искреното си съжаление, а след това чувствата им прераснаха в гняв.

Отново се наложи да говори Робърт Лисицата, за да ги възпре да не хукнат веднага и да вдигнат цялото място във въздуха. Гайдарите засвириха тъжни песни.

Ако преди шотландците бяха само ентусиазирани, то сега демонстрираха гневната си решителност да се борят на живот и смърт.

Джони лежа до зори, без да може да заспи. Беше заснел цялата схема на урановия детектор, затова изобщо не се бе опитал да я запамети. Разчиташе, че ще разполага със снимки. Сега се укоряваше, че се довери единствено на техниката. Тя беше нещо чудесно, но не можеше да замени живия човек.

Ще дойде ден, когато ще си разчисти сметките с Търл. Закле се в себе си и стисна зъби до болка.