Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (56)

7

Вече бяха във въздуха, насочваха се на североизток и бързо се издигнаха на височина петнадесет-шестнадесет километра. Надвесен над пулта за управление, Търл се беше вглъбил в себе си и мълчеше. Джони седеше на мястото на втория пилот. Беше увил два пъти около себе си предпазния колан. Маската му започна да се замъглява. В кабината ставаше все по-студено.

Излетяха по-късно, защото Търл лично провери всяко винтче и кабелче на самолета, сякаш подозираше, че някой може да е извършил саботаж. Всъщност серийният номер се състоеше от осемнадесет цифри, но завършваше на 91. Беше стар, очевидно бракуван след война на някоя друга планета и целият беше покрит с белези. Имаше товарно отделение като всеки подобен самолет, но беше брониран и с лъчеви оръдия „въздух-въздух“ и „въздух-земя“.

Огромното празно туловище не беше предназначено за превоз на руда, а бе преустроено за петдесет десантчици. В правилни редици бяха подредени пейки, шкафове за екипировка и стелажи за лъчевите пушки. Всички илюминатори бяха бронирани. Самолетът не беше превозвал войскови части от векове.

Щом разбра, че в пътническото отделение няма да бъде пуснат дихателен газ, Джони поиска да остане в него, но Търл държеше той да седне на мястото на втория пилот. Сега не съжаляваше за това. На тази височина въздухът беше много разреден и ледените пипала на студа се промъкваха дори в кабината.

Под тях се простираха планини и равнини, които изглеждаха неподвижни, въпреки че самолетът се движеше със свръхзвукова скорост.

Скоро Джони разбра, че се намират над центъра на планетата. Летяха над матовозелено море и огромни, покрити с лед площи, които се простираха чак до хоризонта. Нямаше да преминат над самия Северен полюс, а съвсем близо до него.

От бордовия компютър постоянно излизаше лента, на нея бяха изписани координатите им в момента. Джони я разгледа. Завиваха, за да се насочат още по на изток.

— Къде отиваме? — поинтересува се той.

Търл не отговори веднага. След малко бръкна в страничния джоб на седалката и му подхвърли една карта на планетата, направена от Междугалактическата минна компания.

— Виждаш Земята, животно, тя е кръгла.

— Зная, че е кръгла. Къде отиваме? — Джони разгърна картата.

— Е, не отиваме там — каза Търл, като посочи с нокът на север. — Всичко е вода, въпреки че изглежда като твърда повърхност. Това е лед. Никога недей да кацаш върху него. Ще умреш от измръзване.

Джони гледаше отворената карта. Виждаше червената линия на курса им, начертана от Търл. Започваше от точката на излитане, минаваше през един континент, сетне през някакъв огромен остров… и свършваше на брега на друг, още по-голям. Като всяка карта на рудните залежи и тази беше изпъстрена с цифри, но нямаше никакви названия. Опита се да си припомни наученото от учебниците на чинкосите за географията на планетата. Ако използваше старите имена, излизаше, че щяха да минат над Канада, Гренландия, покрай Исландия и да слязат на северния бряг на Шотландия. Върху миньорската карта тя беше обозначена с 89-72-13.

След като вкара в компютъра цяла серия нови координати, Търл превключи на автопилот и се пресегна зад седалката за кутия кербанго. Сипа малко в капачката и започна да го дъвче.

— Животно — каза му, като се опитваше да надвика шума на двигателя, — отивам да наема на работа петдесет такива като тебе.

— Мислех, че почти сме изчезнали.

— Не, тъпоумно животно. Има останали няколко групи на недостъпни места на планетата.

— Значи след като ги заловим, ще ги откараме в отбранителната база?

Търл го погледна и поклати утвърдително глава.

— А за това ще ми помогнеш ти.

— Ако ще трябва да ти помагам, по-добре да обсъдим нещата предварително.

Търл повдигна рамене.

— Всичко е много просто. Там, в планината — виждаш червеното кръгче, нали?, — има село. Нашият самолет е боен. Пикираме, стреляме със зашеметяващи снаряди, след това слизаме и натоварваме тези, които ни трябват.

— Не! — възкликна Джони.

— Ти обеща… — Търл го погледна враждебно.

— Зная много добре какво съм обещал. Казах „не“, защото планът ти няма да успее.

— Тези оръдия могат и само да зашеметяват. Ще ги настроим така, че да не убиват.

— Може би ще е по-добре да ми кажеш какво ще правят тези хора — упорствуваше Джони.

— Разбира се, ще ги обучаваш да работят с машините. Мислех си, че само ще се досетиш, тъпо животно, нали прекарахте машините. Какво не ти харесва в плана ми?

— Те няма да са съгласни — продължи Джони.

Търл се замисли и се намръщи. Вярно, че нямаше да може да ги притисне, нямаше да ги държи в ръцете си.

— Ще им кажем, че ако не са съгласни, ще вдигнем селото във въздуха.

— Най-вероятно — навъси се Джони с отвращение. После погледна Търл и се разсмя.

Чудовището се засегна. Джони се беше облегнал назад и разглеждаше картата. Видя, че заобикалят една мина, разположена в югоизточната част на Англия. Беше готов да се обзаложи, че крайната им цел е Шотландия.

— Защо мислиш, че планът няма да успее? — попита го Търл.

— Ако ще трябва да ги обучавам, по-добре ме остави да отида сам да ги убедя.

Смехът на Търл прозвуча като лай.

— Слушай, животно, ако ти отидеш в това село, ще те направят на решето… Това е чисто самоубийство! Какво тъпоумно животно!

— Ако искаш да ти помогна — продължи Джони, като му подаваше картата, — ще кацнеш ето тук, в планината, и ще ме оставиш да измина последните седем-осем километра пеш.

— А след това какво ще правиш?

Джони не искаше да му каже истината.

— Ще ти доведа петдесет мъже.

Търл поклати глава отрицателно.

— Много е рисковано. Не съм си губил времето да те обучавам цяла година, за да трябва накрая да започна всичко отначало!

След това осъзна, че може би се е изпуснал и е казал твърде много. Погледна Джони подозрително и си помисли: „Животното не трябва да знае, че е толкова ценно за мен.“

— По дяволите — изруга Търл, — добре, животно. Щом желаеш, можеш да отидеш там и да бъдеш убит. Едно животно повече или по-малко, какво от това? Къде е тази планина?

Точно преди да навлязат в Северна Шотландия, Търл слезе надолу, плъзна самолета над синьозелената вода, профуча покрай планинския склон, обрули клоните на няколко дървета и спря в подножието на планината.

Джони спечели баса със себе си — Търл беше избягнал мината в Англия и бяха спрели в Шотландия.