Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (52)

3

Ловът беше успешен и Джони се връщаше доволен в лагера.

Сутринта с болка забеляза колко унили са двете момичета. Бяха направили каквото могат за новото си жилище и клетката беше почистена. Опитваха се да изглеждат весели и безгрижни всеки път, когато разговаряше с тях през двете прегради. Пати се бе посъвзела, но изобщо не се усмихна на старата им шега, че ще се ожени за Царя на планините. Тя изведнаж избухна в сълзи и Криси също се разплака, докато се опитваше да я успокои.

Трябваше да намери някакъв начин да ги ободри или поне да ги откъсне от безрадостните им мисли, да им намери занимание.

Изведе конете, яхна Уиндсплитър и се отдалечи от лагера. Дансър и третият кон, когото наричаше Оулд Порк, защото грухтеше, го последваха. Блоджет вече се чувствуваше по-добре, но й трябваше още време, за да се възстанови напълно и да може да тича с тях.

Джони търсеше елен. Може би момичетата щяха да забравят тревогите си, докато опушват месото и обработват кожата.

Част от чувството му за вина и от горчилката, натрупани в него, се поразсеяха, докато препускаше из равнината. Уиндсплитър галопираше с удоволствие, другите два коня се носеха след тях. Вятърът издуха отчаянието му. Кратковременната свобода го опияняваше. Може би все пак имаше надежда?

Вървеше му и уловът се оказа по-голям от очаквания. Спусна се в едно дере и изведнаж само на няколко крачки от него изскочи антилопа. Не след дълго тя вече беше метната през гърба на Оулд Порк.

Само половин час по-късно попадна на елен. Беше млад самец.

Натовари и него на конете и се отправи да търси една ароматна трева, която придаваше чудесен вкус на месото. Беше още рано и ягодите не бяха узрели, но листата им вече се бяха оформили.

Вниманието му привлече някакво жужене зад гърба му. Ето я там, една малка точица в небето, която постепенно растеше. Насочваше се или към него, или към лагера.

Коне вече бяха свикнали с шума на машините и за тях нямаше особено значение, дали звукът е над главите им или идва от друга посока.

Любопитството на Джони започна да се превръща в безпокойство. Къде ли отиваше този предмет? Летеше ниско над земята и не се движеше много бързо.

Изведнаж разбра, че се насочва към него.

На площадката край лагера имаше двадесет самолета, подредени в редица. Този беше един от тях.

Намираше се на около тридесет метра над равнината и висеше почти неподвижно във въздуха. Боботенето на двигателите му подплаши конете.

Джони пришпори Уиндсплитър и се насочи към лагера.

Самолетът се стрелна, направи завой и се спусна към него с шеметна бързина.

Земята пред конете избухна, във въздуха се издигнаха фонтани пръст и камъни.

Уиндсплитър се изправи на задните си крака и се опита да се обърне назад. Буци пръст заваляха върху конете.

Ушите на Джони пищяха от взривната вълна. Той обърна конете и тръгна надясно.

Пътят му отново бе преграден от експлозия.

Уиндсплитър се замята от ужас. Единият от товарните коне се отвърза и побягна.

Джони направи завой на север.

Земята пред него избухна.

Опита се да накара конете да преминат през завесата от прах и дим, но Уиндсплитър се изви и побягна на юг.

Този път самолетът пикира, кацна и препречи пътя им с тялото си.

Ужасен, Уиндсплитър се изправи на задните си крака. Джони дръпна силно юздите, за да го овладее.

В отворената врата на самолета се показа Търл, смееше се. Направо се заливаше от смях, клатеше се напред-назад и се блъскаше с лапи по гърдите, без да може да си поеме дъх.

Джони много трудно улови двата товарни коня. Слезе от Уиндсплитър и пристегна товарите върху гърбовете им.

— Бяхте толкова смешни! — едва успя да изрече Търл, като оправяше маската на лицето си.

Очите на конете се въртяха неспокойно, те целите трепереха. Но очите на Джони бяха неподвижни — ако бяха дула на бластери, Търл вече щеше да е мъртъв.

— Просто исках да ти покажа колко лесно ще се справя с тебе, ако се опиташ да се измъкнеш — каза чудовището. — Ако едно от тези лъчеви оръдия беше насочено към тебе, а не пред коня ти, вече щеше да си само розово облаче!

Джони завърза поводите на двата коня за врата на Уиндсплитър. Стоеше и галеше верния си кон, за да го успокои.

— Празнувам — похвали се Търл, — изпрати конете в лагера и се качвай вътре!

— Нямам маска — възрази Джони, — а предполагам, че кабината е пълна с дихателен газ.

— Донесъл съм и маската ти — каза Търл, като бръкна в кабината и му я показа. — Хайде, качвай се!

Джони успя да успокои Уиндсплитър. Доближи се до ухото му и прошепна:

— Отивай при Криси!

Уиндсплитър погледна самолета и след това доволен тръгна към лагера. Товарните коне го последваха.

Да, рече си Търл, животното може да разговаря с другите животни.

Джони постави маската си и се качи в самолета.