Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (46)

6

Беше около един часът на обяд, когато спряха пред библиотеката в града. Търл слезе и камионът се разклати от тежестта му.

Той все още бе необичайно разговорлив, докато развързваше въжето.

— Виждаш ли някъде конете си?

— Няма и следа от тях — отвърна Джони.

— Много лошо, животно. Ако искаш да знаеш, този камион може да превози не един, а десет коня.

Търл отиде до вратата на библиотеката и я отключи с някакъв инструмент. Дръпна въжето и пусна Джони да върви пред него.

Мястото приличаше на гробница, цялото покрито с прах. Нищо не се бе променило, откакто Джони беше тук за последен път. Търл се оглеждаше.

— Ха — възкликна той. — Значи ето как си влязъл преди! — Сочеше към следите под прозореца, които водеха към вътрешността. — След това дори си поставил защитните капаци обратно! Много добре — добави, като се озърташе, — нека сега да видим какво има тук за твоите планини на запад.

Джони си даваше сметка, колко много се беше променил. Онова, което някога смяташе за размазани петна, бяха надписи и можеха да се прочетат съвсем лесно. Разбра, че при предишното си посещение беше попаднал в сектора „Детска литература“, а по рафтовете пишеше „Детски образователни програми“.

— Чакай малко — каза Търл. — Мисля, че не знаеш как се работи с каталога. Я ела насам, животно!

Дръпна въжето, което беше поотпуснал. Стоеше пред един шкаф с малки чекмеджета. Наведе се и издърпа едно от тях.

— Според чинкосите всяка книга е отбелязана на картонче, а картончетата са подредени в тези чекмеджета по азбучен ред. Разбра ли?

Джони погледна. Търл извади едно, отбелязано с „К“. Картончетата бяха пожълтели и избледнели, но все още се четяха.

— Има ли тук нещо за планините? — попита Търл.

Джони бе изключително напрегнат, но трябваше да потисне усмивката си. Ето още едно доказателство, че Търл не знаеше английски.

— Чекмеджето, което ми показваш, е за коли — отговори той.

— Да, мога и сам да видя — озъби се Търл. — Прегледай останалите и кажи какво има за планините.

Той се отдръпна, като се престори на заинтересуван от някакви древни плакати по стените, но не изпускаше от ръката си свободния край на въжето.

Джони започна да вади чекмеджетата едно след друго. Някои заяждаха, други нямаха дръжки. Накрая откри няколко с надпис „П“. Запрехвърля картончетата. Попадна на „Проблеми на съвременната военна стратегия“.

— Намерих нещо — каза Джони. — Може ли да получа една писалка, за да си запиша номерата?

Търл му подаде своята, която беше прекалено голяма за ръката на Джони, и пет-шест листа. Отдалечи се. Джони извади няколко номера.

— Сега трябва да отида при рафтовете — обади се той и Търл отпусна въжето.

След малко, когато успя да се справи с падналата на земята стълба, той се покатери и дръпна защитното платно, с което бяха покрити рафтовете. Прегледа набързо книгите, докато открие търсеното заглавие — „Отбранителни системи на САЩ“.

— Намери ли нещо за планините? — попита Търл.

Джони се наведе и му показа една страница. Най-отгоре пишеше „МХ-1. Противоядрени силози“.

— Да — промърмори Търл.

Джони му подаде книгата.

— Няма да е зле да я вземем. А има и някои други.

Той бързо местеше стълбата от рафт на рафт и извади още шест книги — „Ядрена физика“, „Доклади пред Конгреса за ракетните установки“, „Произшествия с ядрени арсенали“, „Стратегия за ядрено възпиране“, „Уранът — надежда или проклятие“ и „Ядреното замърсяване“. Имаше още много интересни заглавия, но той не разполагаше с достатъчно време, а и седем книги бяха доста голям товар за човек, който се кани да бяха.

— Не виждам никакви снимки — изръмжа Търл.

Джони бързо премести стълбата. Грабна една книга — „Чудните пейзажи на Колорадо“, хвърли й бегъл поглед и му я подаде.

— Това вече е нещо друго, животно.

Търл беше възхитен от чудесните планински гледки, много от които бяха ярковиолетови и с времето мастилото бе станало още по-синьо.

— Направо изглеждат като истински.

Пусна книгите в една торба.

— Хайде сега да видим дали ще успеем да намерим релефната карта.

Дръпна рязко въжето, като почти събори Джони от стълбата. Но не се насочи към горния етаж, а отиде до врата и се ослуша. След малко се върна и чак тогава се качиха горе.

Релефната карта беше разположена върху подставка и вероятно можеше да се пренася. Търл коленичи и започна да я разглежда с интерес.

Джони се чувствуваше с вързани ръце и изпита ужас, когато погледна цветната релефна карта. На нея близките планини се виждаха от ясно по-ясно. Ето ги проходите, Върха… Пред очите му се простираше и пасището на селото. Разбира се, картата е била направена много преди то да е съществувало, но все пак всичко беше ясно очертано. Джони мислеше трескаво. Знаеше, че разузнавателният самолет със сигурност го е засякъл много отдавна и нямаше начин Търл да не разполага със снимки на селото.

Върху картата беше изобразен и големият каньон. Джони се усети, че наблюдава мястото, което някога бе взел за древна гробница. Опита се да се приближи, но така, че да не привлече вниманието на Търл. Не, в горния край на каньона нямаше отбелязано нищо, което да прилича на гробница. За да не направи впечатление тайният му интерес, той прекара пръст небрежно по буквите — РОКИ МАУНТЕЙНС, ПАЙКС ПИЙК, МАУНТ ВЕЙЛ.

Тогава разбра, че тревогата му е излишна. Търл беше приковал вниманието си върху дълбок и дълъг каньон. С огромния си нокът опипваше внимателно склона на една отвесна скала и разглеждаше реката под нея. Когато видя, че го наблюдават, чудовището веднага започна да изследва по същия начин и други каньони. След малко отново се върна на първия.

За момент Търл се вцепени и вдигна рязко глава. Изведнаж стана много любезен.

— Видя ли всичко, което те интересува, животно?

Джони се зарадва на възможността да го откъсне от картата. Имаше чувството, че чудовището разглежда под микроскоп неговия народ.

Търл заслиза надолу по стълбите към входната врата, като вдигаше след себе си облаци прах.

Собствените му стъпки заглушаваха шумовете, идващи отвън, но Джони беше сигурен, че чу тропот на конски копита.