Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (44)

4

Това, което още го спъваше, бе липсата на достатъчно познания.

Чинкосите бяха добри учители и можеха да поберат огромно количество информация само върху един диск, след което тя се усвояваше със светкавична бързина. Но тя беше предназначена основно за психлоси и в нея липсваха много неща, които вече или се знаеха, или пък не ги интересуваха. Така в обучението му оставаха огромни празнини.

Джони стигна до извода, че в планините на запад има уран. Основание за това предположение му даваше фактът, че по тези места психлосите не бяха предприели никакви активни действия. След инцидента, на който сам стана свидетел, а и по ред други причини подозираше, че уранът е смъртоносен за тях. Но не беше сигурен и не можеше да си обясни защо е така.

Докато изучаваше електронна химия, беше направо потресен, когато разбра, че атомите на урана имат различни конфигурации.

Джони седеше край огъня и зубреше. Вниманието му бе отвлечено от потреперването на земята, което винаги предхождаше появата на Търл. Чудовището правеше редовната си нощна обиколка.

— Какво изучаваш толкова усилено, животно? — поинтересува се Търл, като се надвеси над него.

Джони реши да рискува. Вдигна очи нагоре към маската на чудовището.

— Планините на запад — отвърна.

Търл го погледна с подозрение.

— Тук не пише нищо за тях — поясни Джони.

Този път Търл наистина заподозря нещо. Какво ли знаеше това животно?

— Аз съм роден и отрасъл там — каза Джони. — Има страшно много информация за всички планини на планетата, но почти нищо за тези.

Посочи към неясните очертания на покритите със сняг върхове, слабо осветени от луната.

— Чинкосите са взели много книги от библиотеката. Книги, написани от хората. Те тук ли са сега?

— О-о — изръмжа чудовището с облекчение. — Книги, написани от хората! Ха-ха-ха!

Търл се почувствува изключително доволен. Това напълно съвпадаше с неговите цели. Той излезе и скоро се върна с една разклатена маса и купчина книги, които безразборно хвърли върху нея. Бяха много стари и почти се разпадаха. При грубото им отваряне някои се разкъсваха.

— Превърнал съм се в слуга на някакво животно — ръмжеше Търл. — Ако ти доставя удоволствие да се ровиш в тези глупости, прави го колкото щеш.

Спря за момент пред вратата, излезе и я заключи.

— Запомни много добре едно нещо, животно. Глупостите, които ще прочетеш в тези книги, не са помогнали на хората да победят психлосите.

Изведнаж се разсмя.

— Може би ще намериш рецепти за приготвяне на сурови плъхове!

Затътри се към лагера, а смехът му постепенно заглъхваше.

Джони с благоговение докосваше книгите една след друга. После започна да ги разглежда с надежда. Те се отнасяха главно за минното дело. Първата му находка беше текст по химия. Съдържаше таблица на елементите, която обясняваше атомната конфигурация на всеки.

Внезапно озадачен, той взе психлоския учебник по електронна химия. В него също имаше таблица с атомните конфигурации на елементите.

Постави ги една до друга на мъждукащата светлина на огъня.

Те бяха различни!

Очевидно и двете бяха съставени въз основа на периодичния закон, според който свойствата на химическите елементи се повтарят периодично, ако бъдат подредени във възходящ ред според атомните им числа. Но в таблицата на химическите елементи на Земята имаше някои, които липсваха в таблицата на психлосите. А в тяхната се срещаха десетки непознати елементи, много различни газове, но не и кислород.

Джони трудно се ориентираше в земната, тъй като имаше много непознати съкращения, а и четеше по-добре на психлоски, отколкото на английски.

Психлосите бяха отбелязали радия и дори му бяха дали атомен номер 88, но го причисляваха към редките елементи. Над него имаше още десетки други.

Да, това беше една чужда планета от чужда галактика — нищо не можеше да го илюстрира по-добре от разликата между двете таблици. Някои от металите бяха сходни. Но като цяло разпределението им беше различно и дори атомните им конфигурации се отличаваха.

Накрая започна да си мисли, че и двете таблици са несъвършени и недовършени. Но главата му бучеше и той се отказа да ги разгадава. Беше човек на действието, а не някакъв си чинко, правещ анализи!

Замисли се върху следващия изключително важен за него въпрос: дали в планините има уранови мини?

Накрая откри някакви карти и списъци. Беше убеден, че там не може да няма уранови мини, експлоатирани някога от хората. Но всички, за които имаше написано нещо, бяха изчерпани.

Какво? Нима няма уранови мини? Засега не откриваше нищо.

И все пак беше напълно сигурен, че в тези планини има уран. Иначе защо психлосите ще ги избягват? Или те се лъжеха? Не, това беше малко вероятно.

Някои от плановете му започнаха да се пропукват и той почти се отчая.

Започна да преглежда книгите една след друга, като търсеше каквато и да е информация за уран.

Неочаквано му провървя. Както би казал Кър, най-после му се падна вкусното парче.

Беше една книга по минна токсикология, занимаваща се с „отрови в мините, опасни за здравето на работещите в тях“. Намери го в азбучния показалец: „Уран; радиоактивни отравяния“.

Следващия половин час се бори с увода. Изглежда, че ако не искаш да пострадаш, не трябва да се движиш по тези места или да си добре защитен с подплатени с олово дрехи. В противен случай щяха да ти се случат ужасни неща: обриви, окапване на косата, промени в кръвта…

И тогава той разбра — хора, изложени на радиация, получават промени в гените и хромозомите, които водят до уродства и стерилитет.

Ето от какво страдаха хората в неговото село.

Ето защо рядко се раждаха деца, а когато това се случеше, те много често бяха с дефекти.

Ето причината за тяхната летаргия.

Вероятно оттам идваше „червената болест“ и разпадането на костите на неговия баща.

Всичко беше ясно. Имаше описание точно на това, което се случваше с хората в селото. Вече знаеше защо те не се размножават.

В долината имаше радиация!

Той бързо извади миньорските карти. Не, в близост до селото нямаше дори и следа от уранова мина.

Но все пак радиацията беше факт. Признаците бяха очевидни и безспорни.

Вече знаеше защо психлосите не смеят дори да се доближат до мястото. Но след като нямаше мини, откъде идваше тя? От Слънцето? Не, това не можеше да бъде обяснение. Козите, които живееха по-нависоко, нямаха никакви проблеми с размножаването, а и никога не бе виждал уродливо малко козле.

Е, добре, засега не можеше да намери отговора на тези въпроси. Нещата не му бяха много ясни. Нямаше мини, а радиация все пак имаше.

Изведнаж се досети, че някога хората сигурно са имали уреди, с които да я измерват и да я откриват. Те знаеха толкова много за нея. Накрая получи отговор и на този въпрос. Наричали са го „гайгеров брояч“, на името на някой си Гайгер, роден и починал на дати, които нищо не говореха на Джони. Изглежда, че радиацията, или „йонизираните частици“, когато са налице, преминават през някакъв газ. Радиацията генерираше електричество в газова среда, което караше една стрелка да помръдва. Но тази реакция се наблюдаваше само при някои видове газ.

Схематичните диаграми не му говореха нищо и бяха неразбираеми за него, докато не откри таблица със съкращенията. С нейна помощ и с много усилия успя да ги преведе на психлоски. Чудеше се дали би могъл сам да си направи гайгеров брояч. Реши, че електронните части в работилницата ще му бъдат достатъчни. Но след като избяга, той няма да има достъп до нея. Започна да го обхваща отчаяние.

Накрая остави книгите настрана и напълно изтощен, заспа в ранните утринни часове. Сънува кошмари. Криси стъпкана и разкъсана на парченца. Неговата раса унищожена и напълно изчезнала. А светът на Психло, цял и невредим, му се присмиваше през цялото време.