Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (29)

6

Джони седеше високо горе върху булдозера. Студеният щипещ вятър вдигаше облачета сняг, които обгръщаха целия лагер. Джони забеляза приближаващата група. Тежките стъпки тресяха земята.

Мястото, избрано за демонстрацията, представляваше малко плато, по-високо от лагера. Беше продълговато, с площ близо хиляда квадратни метра, но свършваше като отрязано с нож. От края му започваше дълбока около седемдесет метра пропаст. Имаше достатъчно място за маневриране, но част от периферията му беше много опасна.

Търл вървеше към булдозера през снежната мъгла. Стъпи върху долното стъпало и приближи огромното си лице към Джони.

— Виждаш ли тази тълпа? — попита го той.

Джони погледна нататък. Психлосите се събираха край лагера. Зът стоеше най-вляво.

— Виждаш ли този високоговорител? — попита Търл и показа нещо като рупор в ръката си. Бе го използвал и по време на обучението.

— Виждаш ли този бластер? — той потупа огромния пистолет на колана си. — Ако направиш само една грешка или объркаш нещо, ще те застрелям на място. Нямаш никакъв шанс. Бъди сигурен, че ще пукнеш.

Търл се пресегна и провери дали въжето е вързано здраво. Беше го омотал около лоста на задния барабан, а другия му край бе заварил за страничния буфер. Беше стегнато и Джони не можеше да се движи свободно.

Тези инструкции не достигаха до тълпата. Търл се приближи до нея, обърна се с лице към машината, разкрачи огромните си крака, наду се и извика:

— Запали!

Джони включи двигателя. Беше неспокоен. Шестото му чувство му подсказваше, че нещо не е наред. Същото усещаше и когато знаеше, че зад гърба му има пума, без да я е видял. Заплахите на Търл нямаха нищо общо с това. Опасността идеше от другаде. Хвърли поглед към тълпата.

— Повдигни лопатата! — извика гръмогласно Търл през рупора.

Джони изпълни командата.

— Свали лопатата!

Джони изпълни командата.

— Дай напред!

Джони изпълни командата.

— Фиксирай я в едно положение!

Джони изпълни командата.

— Направи кръг!

Джони изпълни командата.

— Сега направи купчина сняг, като загребваш от всички страни!

Джони започна да маневрира, натискаше и дърпаше уверено ръчките, загребваше по малко сняг и го струпваше в средата. Бавно започна да се оформя не обикновена купчина, а фигура с четири равни страни и изравнена горна част. Приличаше на пресечена пирамида. Работеше бързо и трупаше все повече и повече сняг. Купчината постепенно придобиваше съвсем правилна геометрична форма.

Оставаше му да направи само още едно загребване от средната част на платото и щеше да се отдалечи от опасния ръб.

Изведнаж лостовете за управление престанаха да му се подчиняват. Чу се някакво странно продължително бръмчене във вътрешността на таблото и всички копчета и ръчки пред него блокираха.

Булдозерът се насочваше ту наляво, ту надясно.

Джони трескаво се бореше с уредите пред себе си. Нищо не работеше. Лопатата рязко се вдигна във въздуха.

Машината боботеше и се движеше накъдето й скимне. Започна да се изкачва нагоре по струпаната купчина и замалко щеше да се преобърне назад. Стигна върха и изведнаж се закова като мъртва. След това подскочи напред и полетя надолу от другата страна.

Беше се насочила право към ръба, под който се намираше пропастта!

Джони натискаше копчето за спиране, но тя не искаше да се подчинява.

Той продължи усилията си да овладее управлението. Машината не реагираше.

Погледна тълпата с обезумели очи. За миг зърна Зът, който стоеше малко по-встрани. Мръсникът държеше нещо в лапата си.

Джони се вкопчи в нашийника, приковал го към смъртоносната машина.

Дръпна стоманеното въже. То беше завързано по-здраво от всякога.

Опасният ръб се приближаваше бързо.

От лявата му страна имаше лост за ръчно управление на лопатата. Беше закачен с една кука. Джони се опитваше да я откачи. Ако успееше, може би лопатата щеше да падне и да се забие в земята, а това щеше да спре машината. Но куката не помръдваше.

Джони бръкна в джоба си и извади един кремък за палене на огън. Започна да удря куката с него. Накрая тя се откачи. Движена от собствената си тежест, лопатата описа парабола и се заби в скалистата почва.

Машината се затресе и спря.

Под капака се чу слаба експлозия. Секунда по-късно във въздуха изригна пушек, последван от огнени езици.

Ръбът на пропастта се намираше само на около метър. Джони погледна към него през огнената завеса. Машината вече бе изкривила лопатата и сантиметър по сантиметър се приближаваше към пропастта.

Джони се обърна към барабана зад гърба си. Стоманеното въже беше увито около него няколко пъти. Той се притисна към метала и започна да му нанася удари с кремъка. Беше опитвал и преди, обаче без никакъв успех. Но изправен пред единствената възможност да полети надолу от седемдесетметрова височина, обхванат от пламъци, не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че този път ще сполучи.

Гърбът му започваше да гори. Обърна се и видя, че таблото за управление се е нажежило до червено.

Бавно, но сигурно машината се приближаваше към своята гибел.

Чуваха се слаби експлозии — отделните части се взривяваха една след друга. Горящата горна част на таблото бе побеляла от високата температура.

Джони опъна въжето докрай и го притисна до нажежения метален ръб. То започна да се топи!

Трябваше да напрегне цялата си воля, за да не отдръпне ръцете си. Разтопеният метал закапа по пода.

Машината се залюля. Всеки момент можеше да преодолее съпротивлението на забитата в земята лопата и да полети надолу.

Металното въже се скъса!

Джони скочи от булдозера с главата надолу и се претърколи няколко пъти.

Тресейки се, машината откърти последното парче от ръба, което я спираше. Пламъците избухнаха още по-високо. Тя подскочи и изхвърча в празното пространство като изстреляна от катапулт.

Падна върху склона, преобърна се няколко пъти и спря, за да остави огънят да довърши работата си на спокойствие.

Джони зарови изгорените си ръце в студения сняг.