Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (28)

5

Денят за демонстрацията настъпи и Търл беше в стихията си. Беше станал рано и накара животното да повтори всичко отново. То трябваше да управлява булдозера напред и назад, наляво и надясно, да се върти в кръг. Търл го принуди да повтори наученото толкова пъти, че накрая горивото свърши. Но това не беше проблем. Той лесно можеше да го уреди.

Отиде при Зът.

— Нямаш официално нареждане! — заяде се той.

— Става дума само за една капсула гориво.

— Зная, зная. Но трябва да се отчитам!

Търл изскърца със зъби. Да го притисне, на всяка цена трябваше да го притисне, но в момента не разполагаше с нищо срещу него.

Внезапно Зът спря работата си. Върху костните му устни се появи нещо като усмивка. Това накара Търл да застане нащрек.

— Искаш ли да ти кажа какво ще направя? — попита го Зът. — Все пак ти се отказа от пет разузнавателни самолета, съгласен съм да хвърля един поглед върху булдозера.

Постави маската си и последва Търл навън.

Животното седеше върху машината, въжето на нашийника му бе здраво завързано за лоста на задния барабан. Зимният вятър беше силен и пронизващ, то беше посиняло и трепереше от студ. Търл изобщо не му обърна внимание.

Зът отключи капака и той отскочи нагоре.

— Просто искам да се убедя, че всичко работи — каза той. Гласът му звучеше приглушено, защото носеше маска, пък и се бе наврял във вътрешността на машината. — Стара бракма!…

— Истинска развалина — потвърди Търл.

— Да, да, да — обади се Зът, като съсредоточено проверяваше контактите. — Но все пак я получи, нали?

Животното следеше всяко негово движение. То стоеше върху таблото за управление и гледаше надолу.

— Оставил си един кабел несвързан — каза то.

— А, така ли? — промърмори Зът. — Ти да не би да говориш?

— Мисля, че ме чу.

— Да, чух те — отговори Зът. — Но не чух съответните учтиви изрази.

Търл изръмжа:

— Та то е само животно! Каква учтивост очакваш от него? И то към един механик…

— Ето, готово — каза Зът, без да обръща внимание на Търл. — Мисля, че всичко е наред. — Извади капсулата гориво, постави я на мястото й и завинти капачката. — Пали!

Търл се пресегна и натисна едно копче. Изглежда моторът работеше нормално. Зът изключи машината.

— Разбрах, че ще правиш някаква демонстрация днес. Никога не съм виждал животно да кара. Ще имаш ли нещо против, ако дойда и погледам?

Търл го измери с очи. Не държеше с нищо в ръцете си Зът и неговата добронамереност и интересът му бяха подозрителни. Не надушваше обаче нищо нередно.

— Добре, ела — изръмжа Търл. — Ще започне след един час.

Щеше да разбере грешката си по-късно, но точно сега имаше други грижи.

— Мога ли да се постопля? — попита Джони.

— Затваряй си устата, животно! — отвърна Търл и забързано пое към лагера.

Търл чакаше нервно в приемната пред кабинета на Нъмф. Един служител беше съобщил, че е отвън, но все още не го викаха да влезе. Накрая, след четиридесет и пет минути чакане, той грубо нареди на друг служител отново да извести Директора и този път го поканиха вътре.

На бюрото на Нъмф нямаше нищо освен една купа с кербанго. Той гледаше планините в далечината през прозрачния купол. Търл драсна с нокът по катарамата на колана си, за да привлече вниманието му. Накрая Нъмф се обърна и го изгледа с празен поглед.

— Демонстрацията, която наредихте, може да започне всеки момент — каза Търл. — Всичко е готово, ваша светлост.

— Проектът заведен ли е официално под някакъв номер? — попита Нъмф.

Търл бързо измисли едно число.

— Проект 39 А, ваша светлост.

— Мисля, че ставаше въпрос за набиране на нова работна ръка?…

Търл се бе застраховал, като прибави буквата „А“ — код, който никой проект не притежаваше.

— Вероятно говорите за 39, ваша светлост. А това е 39 А. Замяната на персонал…

— А, да. Докарване на нови работници от родната ни планета.

— Не, ваша светлост. Нали помните онова животно?

Нещо просветна в замъгленото съзнание на Нъмф.

— Ах, да, животното… — каза той, без да помръдне.

Трябваше да го притисне, на всяка цена! В момента не разполагаше с нищо срещу този стар глупак. Беше обърнал архивите наопаки, но не намери нищо. От запитването си до Центъра разбра само, че е чичо на Найп, помощник-директор на Счетоводния отдел за второстепенни планети. Всичко това означаваше, че очевидно е получил тази служба с връзки и е известен некадърник. Поне такива бяха изводите, които можеше да направи засега.

Очевидно Нъмф нямаше намерение да се раздвижи. Търл виждаше как всичките му планове се сгромолясват пред очите му. Накрая щеше да изпари това животно и да забрави цялата история. И всичко само защото не намери нищо, с което да го притисне до стената…

Зад невъзмутимото лице на Търл мислите се стрелкаха с такава бързина, че изпускаха искри.

— Страхувам се — каза Нъмф, — че…

Търл го прекъсна веднага. Не биваше да го остави да довърши мисълта си! Не трябваше да му позволи да го обрече да прекара всичките си дни на тази планета! Внезапно му хрумна нещо и го обзе вдъхновение.

— Получавали ли сте скоро новини от племенника си? — попита той, като се опита да подхване обикновен разговор. Канеше се дори да излъже, че с Найп са учили заедно.

Но ефектът и така беше изненадващо голям. Нъмф се наведе съвсем лекичко напред и се взря в него. Движението беше едва доловимо, ала Търл го забеляза. Тук имаше нещо.

Търл мълчеше. Нъмф продължи да го гледа, вероятно изчакваше нещо. От какво се страхуваше? Беше понечил да обясни, но това можеше да бъде и само обикновена реплика…

— Няма причини да се страхувате от животното — каза Търл меко и успокояващо, като умишлено се направи, че нищо не е доловил. — То нито хапе, нито драска.

Нъмф продължаваше да седи неподвижно. Но какво се бе появило в очите му?

— Вие дадохте заповед за тази демонстрация и тя може да започне всеки момент, ваша светлост.

— А, да, демонстрацията.

— Ако само благоволите да поставите маската си и да дойдете с мене…

— Да, разбира се.

Директорът на планетата изпи кербангото на големи глътки, изправи се и взе маската от стената.

Излезе от кабинета и даде знак с ръка на няколко от своите сътрудници също да си сложат маските и да го последват. Навън продължи редом с Търл, като го поглеждаше крадешком с присвити очи. Търл тържествуваше, макар и да беше озадачен. Старото приятелче се тресеше от страх. Планът щеше да успее!