Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (21)

8

Търл беше безкрайно доволен от себе си до момента, в който получи заповед да се яви при Директора на планетата. Очакваше срещата с опънати до скъсване нерви.

Седмиците отлитаха една след друга и летните горещини вече бяха сменени от хладните есенни дни. Животното се справяше много добре. Прекарваше цялото си време пред машината с уроците по език и технически познания.

Още не беше проговорило, но това беше естествено — все пак е само едно глупаво животно. Дори не можа да проумее системата за ускорено обучение, докато не му беше показана. Не му стигаше разум да застане пред предавателя за мигновено получаване на основни теоретични познания. Толкова ли не можеше да разбере, че вълната, носеща познавателни импулси, трябва да премине през целия ти череп? Глупаво същество. Ако продължаваше така, щяха да са нужни месеци за обучение! Но какво можеш да очакваш от твар, която се храни със сурови плъхове!

Независимо от това понякога, когато отиваше в клетката и се взираше в тези странни сини очи, Търл съзираше в тях заплаха. Но това беше без значение. Реши, че ако животното се окаже опасно, ще го използва само докато работите потръгнат, и при най-малкия риск ще го изпари. Едно натискане на спусъка на лъчевия пистолет и пуф! — животното вече го няма. Това беше детска работа за Търл.

Да, всичко вървеше много добре, докато не се получи тази заповед. Такова нещо би изнервило всекиго. Никога не можеш да бъдеш сигурен какво е научил Директорът и какви измислици му е наприказвал някой от служителите. Обикновено с шефа на службата за сигурност се консултираха рядко. На практика по неведомите закони на административната йерархия неговата служба не беше пряко подчинена на Директора. Тази мисъл накара Търл да се почувствува по-добре. Историята познаваше случаи, в които Директорът на някоя планета е отстраняван от длъжност от шефа на сигурността, особено ако е ставало дума за корупция. Но все пак Директорът си е Директор и той подписва докладите, които могат да доведат до преместване, понижение и издигане в службата.

Получи заповедта късно предишната вечер и заради нея не спа добре. Въртя се в леглото и си представяше разговора. По едно време не издържа и стана, за да провери дали в архива си има нещо срещу Директора на планетата. Не можа да открие нищо и това го потисна. Търл се чувствуваше наистина сигурен само когато разполагаше с някакво средство за изнудване.

Затова посреща часа на срещата с истинско облекчение и се запъти тромаво към кабинета на главния психло.

Нъмф, Директорът на планетата Земя, беше стар. Говореше се, че бил изхвърлен от съвета на директорите на компанията не заради корупция, а поради пълна некадърност. Отървали се от него, като го запратили на най-отдалечената планета. Постът, който заемаше, нямаше почти никакво значение — най-забутаната звезда в най-забутаната галактика, има ли по-добър начин да разкараш някого и да забравиш за него?

Нъмф седеше зад покритото си с тапицерия бюро и гледаше към транспортната платформа през прозрачните стени на купола. Дъвчеше разсеяно ъгълчето на една папка.

Търл се приближи предпазливо. Нъмф беше спретнат в униформата си на висш служител на компанията. Започналата му да посинява козина беше сресана и подредена безупречно. Той не изглеждаше разтревожен, но кехлибарените му очи бяха замислени и вглъбени.

Дори не го погледна.

— Седни! — каза разсеяно.

— Дойдох, както бяхте благоволили да заповядате, ваше планетно превъзходителство.

Възрастният психло наведе очи към бюрото си и след това уморено погледна Търл:

— Това е от ясно по-ясно.

Не можеше да се каже, че харесваше шефа на службата за сигурност, но все пак нямаше нищо против него… Всичките му сътрудници на тази планета бяха еднакви, в никакъв случай първо качество. Спомни си за доброто старо време, когато бе имал друго положение, на други планети и бе работил с по-добри екипи.

— Земята не носи печалба — каза Нъмф и хвърли папката на бюрото. Двете купи с кербанго издрънчаха, но той не му предложи да пийне.

— Предполагам, че находищата са на изчерпване — каза Търл.

— Не е вярно. Дълбоко в земната кора има достатъчно руда, която бихме могли да разработваме векове наред. Пък и този въпрос няма нищо общо с шефа на службата за сигурност, това е работа на инженерите.

Търл не се разтревожи от тази забележка:

— Чух, че икономическата депресия е обхванала много от световете, в които компанията продава руда, и цените са ниски.

— Може и това да е причината, но дори и да е така, тя не засяга тебе, а икономическия отдел.

Този път Търл се почувствува неспокоен. Раздвижи се на стола и той изскърца под огромното му тяло.

Нъмф придърпа папката към себе си и я прелисти. Сетне уморено погледна Търл:

— Проблемът е в разходите.

— Разходите — рече Търл, като се опитваше да се застрахова — са работа на счетоводството, а не на службата за сигурност.

Нъмф го гледа в продължение на няколко секунди. Не можеше да разбере дали наистина проявява нахалство. Накрая реши да не му обръща внимание. Затвори папката.

— Но бунтовете са — каза той.

Търл се напрегна:

— Къде има бунт?

До ушите му не бе достигнал такъв слух. Каква беше тази история? Да не би Нъмф да има свое собствено разузнаване, което действува независимо от него?

— Все още няма — каза Директорът, — но след като обявя понижението на заплатите и премахването на всички премии, е много вероятно да избухне.

Търл трепна и се наведе напред. Това вече го засягаше, и то не само като шеф на службата за сигурност.

Нъмф плъзна папката към него:

— Виж разходите за персонала. Имаме 3719 работници на тази планета, разпределени в пет производствени и три проучвателни минни центъра. Тук влиза и обслужващият персонал на летищата, товарните машини и площадката за телепортиране. При средна заплата 30 000 галактически кредита годишно това прави 111 570 000 кредита. За храна, жилища и дихателен газ отиват средно по 15 000 кредита за всеки, или общо 55 785 000 кредита. Цялата сума е 167 355 000. Прибави и разходите за транспорт и премии и ще видиш, че сумата почти надхвърля стойността на печалбата. Дори не отчитаме износването и повредите на машините, да не говорим за инвестициите за разширение на производството.

Търл имаше смътна представа за всичко това и на практика го бе използвал като аргумент за собствените си планове.

Но все още не бе дошло времето да даде ход на своя проект. Никога не бе предполагал, че мощната и богата Междугалактическа компания ще стигне дотам, да понижава заплати и да премахва премии. Това щеше да засегне и него наистина, но много по-важен бе планът му да се превърне в богата и влиятелна личност.

Дошъл ли бе моментът да започне неговия втори етап? Като си помислиш, животното наистина се справяше много добре. Сигурно щеше да успее да го обучи на най-елементарните миньорски умения. Можеше да го използва и за набирането на още животни. Да, Търл беше убеден, че то ще се справи под земята, колкото и да беше опасно.

Да се разработи по открит начин онази жила върху голата, брулена от страхотни ветрове скала щеше да бъде трудна работа и неминуемо щеше да отнеме живота на няколко човешки същества. Те така или иначе щяха да бъдат изпарени, след като изпълнят задачата си, защото тайната трябваше да бъде запазена.

— Бихме могли да увеличим производството — каза Търл, като хитро насочи разговора в необходимата посока.

— Не, не и не — викна Нъмф. — Това е абсолютно невъзможно. — После въздъхна: — Знаеш, че работниците не достигат.

— Вие сте съвършено прав — Търл почти беше хванал Нъмф в заложения капан. — Ако въпросът не бъде разрешен бързо, бунтът е неизбежен.

Нъмф кимна мрачно.

— Когато избухне бунт — каза Търл, — знаете, че работниците първо изпаряват членовете на ръководството.

Нъмф отново кимна, но този път в очите му се прокрадна страх.

— Аз вече съм започнал работа върху този проблем — продължи Търл. Наистина разговорът беше преждевременен, но моментът беше толкова удобен. — Ако успеем да ги убедим, че стягането на коланите няма да е за постоянно, и не наемаме нови работници, можем да намалим опасността от бунт.

— Така е, така е — побърза да се съгласи Нъмф. — Вече не вземаме допълнителни работници. В същото време всичките ни мощности са натоварени до краен предел и хората започват да роптаят.

— Да, съгласен съм — Търл реши да рискува. — Но какво бихте казали, ако ви разкрия, че в момента работя върху проект, който ще ни позволи да намалим наполовина числеността на работниците само след две години?

— Бих го нарекъл истинско чудо.

Ето това искаше да чуе Търл. Малко аплодисменти от Директора и после щеше да върти около нокътя си централата на Психло.

Нъмф изглеждаше ентусиазиран.

— Няма нито един психло — каза Търл, — който да харесва тази планета. Не можем да излизаме на открито, без да носим маски…

— И това повишава разходите за дихателен газ — вметна Нъмф.

— …следователно ни е нужна работна сила от същества, които дишат въздух и са в състояние да изпълняват елементарни операции с машините.

Нъмф се облегна назад, внезапно обзет от съмнение:

— Ако говориш за тези… как ги наричаха… а, чинкосите, те са унищожени преди стотици години.

— Нямам предвид тях. Позволявам си да поздравя ваше планетно превъзходителство за чудесните познания по история на компанията. Не, не става дума за чинкосите. Няма защо да търсим далеч оттук, на планетата разполагаме с потенциален резерв от такива същества.

— Къде?

— Засега не искам да навлизам в подробности, но мога да ви докладвам, че експериментът напредва и обещава да даде отлични резултати.

— Кои са тези разумни същества?

— Всъщност не бих ги нарекъл „разумни“ в точния смисъл на думата, но на тази планета има същества, които притежават чувства и някои умения.

— Могат ли да мислят, да говорят?

— Много са сръчни.

Нъмф се замисли върху новината.

— Могат ли да говорят? Може ли да се осъществи контакт с тях?

— Да — отговори Търл. Казваше повече, отколкото всъщност знаеше. — Говорят.

— В долния континент има говореща птица, беше ми я изпратил един от директорите. Дори можеше да ругае на психлоски. Умря, защото бяха забравили да сменят капсулата с въздух в херметичната й клетка. — Той смръщи чело. — Но да се каже за една птица, че е сръчна…

— Не, не, не — Търл прекъсна дърдоренето на Директора. — Тези са малки, ниски на ръст, но имат две ръце и два крака.

— Маймуни! Търл, но това не е сериозно…

— Не, не са маймуни. Маймуните не могат да работят с машини. Това същество се нарича човек.

Нъмф го гледа в продължение на няколко секунди. Сетне каза:

— Но дори и да са способни да вършат нещата, за които говориш, аз зная, че са останали много малко от тях.

— Вярно е. Те са в списъка на застрашените видове.

— Какви видове?

— Биологически видове, които са на път да изчезнат.

— Но ако са толкова малобройни, те няма да разрешат нашите…

— Ваше планетарно превъзходителство, ще бъда откровен. Все още не съм установил колко са… Забелязани са от разузнавателните самолети. Горе в планините, които виждате оттук, живеят тридесет и четири екземпляра. На другите континенти има по-многобройни групи. Имам основания да смятам, че ако ми бъдат предоставени технически средства, ще мога да събера няколко хиляди.

— Е, да, но още съоръжения… разходи…

— Не, не. Разходите няма да са кой знае колко големи. Аз също провеждам програма за икономии в моята служба. Дори намалих броя на разузнавателните самолети. Тези същества се размножават бързо, ако бъдат поставени при подходящи условия.

— Да, но все пак никой не знае какво представляват… При кои операции биха могли да заменят нашите работници?

— Могат да управляват машини на повърхността на земята. Над три четвърти от нашите служители се занимават с това. Трактори, товарни платформи… Тази работа не изисква специална квалификация.

— Просто не зная, Търл. Никога не сме виждали човек…

— Аз разполагам с един.

— Какво?

— И то тук. В зоологическата градина близо до лагера. Отидох в планината и го залових. Не беше лесно, но успях да се справя. Знаете, че още от училище съм добър стрелец.

Нъмф го гледаше объркано.

— Да… приказваше се за някакво странно същество в зоологическата градина, както я наричаш. Мисля, че някой от директорите на рудници… да, Чар беше, се шегуваше с това.

— Нямаше да се шегува, ако разбираше, че става дума за разходи и заплати — разсърди се Търл.

— Прав си. Напълно си прав. Винаги съм смятал Чар за глупак. Така значи, провеждаш експерименти с животно, което може да замести някои от работниците. Да видим, да видим. Наистина забележително.

— Ако ми дадете свобода да използвам транспортни средства… — каза Търл.

— Е, добре. Има ли някаква възможност да видя това животно? Просто за да разбера какво може да върши. Дори само ако престанем да изплащаме застраховките при злополуки с фатален изход, ще наклоним везните на страната на печалбите. Или ако поне ги сведем до минимум. Не трябва да забравяме и възможностите за ограничаване на техническите повреди. Да, в центъра никак не ги обичат.

— Разполагам с животното едва от няколко седмици и ще ми е нужно малко време да го науча да управлява машина. Но все пак мисля, че ще мога да ви демонстрирам неговите способности.

— Чудесно. Подготви го и ме уведоми. Казваш, че го обучаваш? Предполагам, не си забравил, че е незаконно да се предават знания по металургия и военна техника на една по-низша раса? Нали знаеш това?

— Да, разбира се. Уча го само как да се оправя с машините. Да натиска копчета и лостове и нищо повече. Трябваше да го науча да говори, за да може да изпълнява заповеди. Ще организирам демонстрацията веднага щом бъде готово. Сега ако подпишете тези документи за транспортните средства…

— Нека видя резултатите от експеримента и ще имаме достатъчно време за това — отговори Нъмф.

Търл се беше надигнал от стола и подготвените предварително бланки и заявки стърчаха наполовина от джоба му. Той ги натика обратно. Явно трябваше да измисли друг начин, но нищо, биваше го за такива работи. Срещата беше протекла доста добре. Да, не беше толкова лошо. И тогава изневиделица Нъмф сякаш стовари върху него цял багер.

— Търл — каза той, — аз наистина оценявам твоята подкрепа. Онзи ден от центъра се получи съобщение за твоя служебен мандат тук. Знаеш, че те винаги планират предварително. Нужен им беше опитен шеф на службата за сигурност за работа на родната планета. Толкова съм доволен от тебе, че отказах. Дори те препоръчах за още един десетгодишен мандат тук.

— Оставаха ми само две години… — заекна Търл.

— Зная, зная. Но способните шефове на службата за сигурност са ценни. Няма да навреди на досието ти, ако се впише, че са се интересували от тебе.

Търл едва стигна до вратата. Спря в коридора, защото му стана лошо. Беше паднал в собствения си капан и сега никога нямаше да напусне тази проклета планета!

Блестящата златна жила лежеше непокътната в планината. Всичките му други планове вървяха като по масло. За две години щеше да успее да сложи лапа върху забраненото богатство и да превърне в триумф края на мандата си! Ето, дори животното напредваше. Всичко се нареждаше толкова добре.

И сега — още десет години! Каква мръсотия, нямаше да може да издържи!

Нужно му беше нещо срещу Нъмф. Нещо, с което да го държи в подчинение. Наистина трябваше да го пипне здраво.