Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (13)

13

Търл не можеше да разбере какво вижда пред себе си.

Бе пренощувал в колата, спряна в покрайнините на града. Разполагаше с картата му, направена от чинкосите, но тя не го интересуваше.

Удари няколко глътки кербанго и се отпусна в спокоен сън с намерение с първите лъчи на слънцето да прекоси града и да се отправи към планините. Беше безсмислено, а и опасно да се движи в тъмното.

Не успя обаче да се събуди и когато стана, слънцето вече здравата бе напекло бронята. И изведнаж пред него на улицата изникна някакво странно същество. Може би точно неговите стъпки го бяха събудили.

Не знаеше какво е то. Беше виждал коне — те постоянно падаха в шахтите на мините. Но досега не беше срещал кон с две глави.

Точно така — имаше две глави. Едната отпред, а другата по средата.

Зад него се движеше още едно подобно същество. Само че то имаше две тела, сякаш главата на едното беше приведена от другата страна и не се виждаше.

Търл примигна озадачено с костните си клепачи. Премести туловището си на мястото на водача и започна да ги разглежда съсредоточено през бронираната амбразура.

Двете животни се бяха обърнали и се отдалечаваха в обратна посока.

Веднага разбра, че са го усетили. Хвърли бърз поглед върху древната карта и реши, че ако заобиколи няколко сгради, би могъл да ги пресрещне.

Но животните направиха неочакван завой.

Търл видя, че се движат по задънена улица и ще трябва да заобиколят по една от преките. Тази задача беше елементарна за него.

Погледна отново картата и откри подходящи сгради. Ако ги взривеше, щяха да им препречат пътя.

Огневата мощ на стария Марк II не беше много голяма, но достатъчна, за да свърши работа. Нагласи лостовете за управление на огъня с несръчни и неопитни лапи и завъртя танка в позиция за стрелба. Натисна копчето.

Последвалата експлозия беше напълно задоволителна. Една цяла сграда се прекатури и препречи улицата. Завъртя танка на място и го подкара нататък. Точно както очакваше, жертвите се намираха в капан.

Тежката му челюст увисна от изненада, когато видя как животните се катерят нагоре по димящите отломки и изчезват от погледа му.

Търл остана на място една-две минути. Дали тази случка има нещо общо с целта му? Беше озадачен, но в крайна сметка животните не бяха толкова важни за него.

Е, добре, разполагаше с предостатъчно време, а ловът си е лов. Натисна едно копче, изстреля нагоре капсула с антена, програмирана да кръжи на височина сто метра над земята, и включи екрана.

Върху него веднага се появиха животните, които препускаха и криволичеха между сградите. Докато ядеше закуската си, се забавляваше да ги наблюдава. Когато свърши, отпи една глътка кербанго, превключи лоста на предавките и потегли, като следеше образа на екрана. Скоро се озова на открито и жертвите му се виждаха пред него като на длан.

Задмина ги с лекота, обърна танка и препречи пътя им. Те направиха завой. Той също.

Що за животни бяха? Втората глава на едното от тях все още не се виждаше, но другото очевидно имаше две. Търл реши, че ще е по-добре да не споменава за тази случка в залата за отдих. Щяха да го скъсат от подигравки.

Проследи с любопитство как първото животно спря, извади от колана си някаква тояга и се втурна към него. Любопитството му отстъпи място на удивление. Това нещо го нападаше. Беше невероятно!

Трясъкът, който се чу при удара върху амбразурата, беше страхотен, ушите му писнаха. И не беше само това — отровният въздух отвън започна със съскане да прониква във вътрешността.

Главата на Търл се замая. Пред очите му заплуваха червени петна. Въздух! В танка влизаше въздух!

Този стар Марк II беше виждал и по-добри дни. Стъклото, което уж беше бронирано, се беше разхлабило в гнездата си. Търл го погледна и не можа да повярва. Единият от страничните уплътнители не беше издържал.

Обхвана го паника. Погледът му се спря върху надписа, който задължаваше да не се свалят дихателните маски, и той бързо се пресегна към мястото до себе си, сграбчи своята заедно с бутилката дихателен газ. Нахлузи я на лицето си и отвори клапата. Пое дълбоко дъх и картината пред очите му се проясни. Напълни дробовете си с газ още няколко пъти, за да прочисти нахлулия в тях отровен въздух.

Пак погледна животното. То се приготвяше за нова атака!

Лапите му се плъзнаха непохватно по пулта за управление на стрелбата. Не искаше въздушната вълна след изстрела да проникне през разхерметизираната амбразура и постави лоста в най-ниската позиция „зашеметяване“. Надяваше се, че силата ще е достатъчна.

Животното се втурна към него. Търл натисна копчето за стрелба.

Резултатът беше повече от добър. Йонният лъч изсвистя и блесна ослепително. Животните бяха отхвърлени назад и запратени във въздуха. След това паднаха на земята.

Търл изчака с напрежение да види дали ще могат да се изправят. Много добре! Изобщо не помръдваха.

Той въздъхна с облекчение в маската си и се отпусна назад. Миг след това отново рязко се наведе, обзет от изненада. До този момент си мислеше, че има работа с две четирикраки животни, но сега, когато лежаха неподвижно на земята, видя, че са повече.

Търл отвори широко страничната врата и изпълзя навън. Провери пистолета на колана си и се запъти с тежки стъпки към плячката си. Животните бяха три или даже четири.

Две от тях имаха по четири крака. От гърба на задното се бе отвързало нещо — да, явно беше вързоп. Значи все пак бяха три. Това, което лежеше най-близо до него, беше съвсем различно от другите.

Каква бъркотия!

Разтърси глава и се опита да събере мислите си. Ефектът от отровния въздух не можеше да премине толкова бързо и пред очите му продължаваха да танцуват ярки искри.

Приближи се тромаво към животното, което беше най-далеч, като разтваряше избуялата трева пред себе си. Беше кон. През живота си беше виждал много коне, равнината беше пълна с тях. Към гърба на този е бил прикрепен някакъв вързоп, който се беше отвързал при падането. Търл го подритна. Обяснението се оказа толкова просто. Не беше живо същество, а само някакви кожи и разни други боклуци в тях.

Тръгна обратно към танка през високата трева.

Другото животно също беше кон. А вдясно от него лежеше…

Търл разтвори тревата. Златните мъглявини му изпращаха щастие. Това беше човек.

Психлото се наведе и го обърна. Какво дребно хилаво телце! Имаше козина само по главата, две ръце и два крака. Приличаше на гол охлюв. Кожата му беше светлокафява.

Стана му неприятно, че описанието на Чар съвпадаше с това, което виждаше. Дори и в себе си не искаше да признае, че е толкова точно.

Гърдите на човека се надигаха едва забележимо, но това все пак показваше, че е жив. Търл се почувствува наистина доволен. Експедицията му се беше увенчала с успех, без дори да му се наложи да се качва горе в планините.

Наведе се, повдигна с лапа човешкото същество, хвана го подмишница и се запъти към танка. Хвърли го на седалката до себе си и то почти се загуби в нея. След това се залови да поправи уплътнението на амбразурата с лепило, което имаше вечна трайност. Едната страна на стъклото се беше извадила от гнездото си и въпреки че по него нямаше дори драскотина, си личеше, че ударът е бил страшен. Той погледна към малкото тяло, проснато в огромната седалка. Просто случайно щастливо попадение. Нямаше даже да се усети, ако танкът не беше толкова стар и уплътненията му толкова изгнили. Беше истинска бракма. Трябваше да го огледа, за да открие някакъв друг дефект, за който да натопи Зът. Провери внимателно останалите уплътнения, вратите и другата амбразура. В крайна сметка не му се налагаше да слиза под вода с тази машина и втори път нямаше да допусне да бъде атакуван така глупаво.

Търл се изправи в седалката на водача и огледа хоризонта. Всичко беше спокойно. Не се забелязваха други животни.

Затвори люка с трясък и се настани. Включи с лапа въздушната помпа и с удоволствие слушаше как въздухът със съскане напуска кабината, за да отстъпи място на дихателния газ. Денят бе горещ и лицето му се потеше под маската. О, ако беше на планета с нормална атмосфера, с подходяща гравитация, планета, върху която растат лилави дървета…

Изведнаж човешкото същество започна да се гърчи.

Търл се стресна и се дръпна инстинктивно назад. То посиняваше и се мяташе на всички страни. Последното нещо, което би искал, бе да има в кабината си подивяло животно.

Бързо нахлузи маската, изключи помпата и с ритник отвори страничната врата. Само с един замах на косматата си лапа изхвърли онова гнусно нещо навън върху тревата.

Търл седеше и го наблюдаваше. Беше се уплашил, че плановете му са разбити на пух и прах. Изглежда изстрелът е бил по-силен, отколкото трябва. Каква хилава твар! Отвори люка, показа се през него и погледна единия от конете. Той дишаше, без да се гърчи. Дори бе започнал да се съвзема. Е, да, конят си е кон, а човекът може би…

Внезапно разбра всичко. Човешкото същество не можеше да диша техния газ. Синият цвят бе започнал да изчезва от лицето му и конвулсиите престанаха. Гръдният му кош се свиваше и разширяваше, то поемаше въздух на големи глътки.

Това прозрение изправи Търл пред нови неприятности. Гръм и мълния, май щеше да се наложи да прекара цялото пътуване обратно с маска на лицето.

Излезе от колата и отиде до коня, който беше паднал по-далеч. Той също се съвземаше. Около него разхвърляни лежаха торбите. Търл разрови едната и извади някакви ремъци.

Върна се при танка, вдигна човешкото същество и грубо го просна върху покрива. Разпери ръцете му настрани. Навърза ремъците един за друг и направи дълго въже. Върза едната му китка и прокара другия край под танка, като сумтеше недоволно, тъй като се наложи да го повдигне. После върза и другата. Стегна здраво. Разклати с лапа товара си върху покрива, за да провери дали няма опасност да изпадне.

Много добре. Нахвърля торбите върху седалката до себе си и отново задействува помпата.

Единият от конете беше вдигнал глава и се опитваше да стане. Освен повърхностни изгаряния, причинени от лъчевия изстрел, нямаше други видими наранявания, което означаваше, че човешкото същество също ще се оправи.

Търл разтегна челюсти в усмивка. Е, в края на краищата нещата си идваха на мястото.

Включи двигателя, обърна танка на място и се насочи обратно към лагера.