Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (12)

12

Ето го там, в ярката дневна светлина.

Изглеждаше чуждо.

Със сигурност беше някакво насекомо. Приличаше на огромна хлебарка. Или бръмбар. Не, по-скоро хлебарка.

Но толкова големи хлебарки не съществуваха. Беше дълго около десет метра, високо три и половина и широко четири.

Имаше отвратителен кафяв цвят. Беше гладко.

Джони спря толкова рязко, че товарният кон едва не се блъсна в неговия. Насекомото стоеше неподвижно точно по средата на широкия път. Отпред вместо очи имаше две цепки. В планината и в равнината нямаше такива същества, дори и в центъра на Голямото село досега не бе видял нещо подобно. То изглеждаше чисто, почти блестящо и върху него имаше съвсем малко прах.

Джони почувствува, че нещото е живо. Не можеше да определи защо реши така, но то беше живо. Не беше просто парче метал. Изведнаж разбра причината.

Беше доловил слабо разклащане. Нещо се бе раздвижило зад тесните очи.

Без да прави резки движения, Джони обърна Уиндсплитър и като не изпускаше въжето на товарния кон, започна да се отдалечава в посоката, от която беше дошъл. Вече бе разбрал, че тези пътища образуваха правоъгълници, така че можеш да обиколиш сградите, разположени в тях, и да се върнеш на същото място.

Недалеч оттук, на изток, селото свършваше и започваше равнината. Искаше да мине по един страничен път, да заобиколи и да излезе на открито. Надяваше се, че дори и съществото да може да се движи, в равнината конят му щеше да бъде по-бърз.

Изведнаж чу оглушителен рев!

Джони погледна назад ужасен. То се бе издигнало на около метър от земята. Изпод тялото му излизаха струи прах. Започна бавно да се промъква напред. Значи все пак беше живо!

Той подкара Уиндсплитър в галоп надолу по пътя. Прелетя покрай две странични улици и се обърна — съществото беше останало далеч назад.

Накара Уиндсплитър да завие по един от страничните пътища и препусна по него, като водеше и втория кон. На следващия ъгъл зави още веднаж. Забеляза пред себе си две високи сгради. Трябваше да излезе от града, да стигне до откритата равнина. Трябваше да успее.

Но внезапно изригна огън. Сградата вдясно от него избухна в пламъци. Покривът й бавно се наклони на една страна, сгромоляса се на улицата и я задръсти.

Джони мигновено спря, целият покрит с прах.

Чуваше как съществото ръмжи някъде зад развалините. Притаи дъх и се заслуша. Мястото, откъдето идваше ръмженето, се променяше. Нещото се движеше надясно.

Той се опита да проследи движението му по шума. Приближаваше се по съседната улица. Вече се бе изравнило с него и се опитваше да мине зад гърба му.

По някакъв начин непознатото животно беше успяло да затрупа пътя пред него с намерение да го атакува отзад.

Беше попаднал в капан.

Джони погледна пушещите развалини пред себе си. Издигаха се на три-четири метра над земята като вертикална стена, която трудно можеше да се преодолее.

Вече не изпитваше никаква паника. Опита се да укроти лудото биене на сърцето си. Това, което трябваше да направи сега, беше да изчака чудовището да се появи на улицата зад гърба му и тогава да прескочи оградата.

Върна Уиндсплитър малко назад, за да може да се засили добре.

Ръмженето на онова нещо се приближаваше по страничната улица зад него. Ето, сега зави зад ъгъла. Той хвърли поглед назад. Видя го зад себе си. От хищните му ноздри излизаше пушек.

Джони заби пети в хълбоците на Уиндсплитър. Дръпна силно поводите на товарния кон.

— Я-а-а! — изкрещя Джони.

Конете се засилиха към преградата. Тя беше огромна и имаше опасност камъните да започнат да се търкалят надолу по нея. Можеха да ги смажат.

Закатериха се нагоре. Зад тях започнаха да се свличат отломки. Молеше се на боговете някой от конете да не си счупи крака.

Ставаше все по-трудно.

Ето, вече бяха на върха. Хвърли поглед през рамо и забеляза онова нещо в самото подножие на барикадата.

Джони пришпори конете надолу сред лавина от търкалящи се и гърмящи камъни.

Все пак успяха да я изпреварят и стигнаха долу, преди тя да засипе улицата.

Шумът от копитата отекваше от стените на съседните сгради. Джони се промъкваше през лабиринта от улици, който водеше към откритата равнина.

Мощните удари на копитата заглушаваха звука на онова отвратително нещо.

Все по-далеч и по-далеч. Сградите около него оредяваха.

Вече виждаше равнината, нейните очертания подскачаха между последните две сгради от дясната му страна. Спусна се по насипа и се устреми към свободата.

Можеше да препуска на воля във всички посоки, но намали темпото.

Уиндсплитър и другият кон бяха покрити с пяна и дишаха тежко. Остави ги да се движат ходом, докато успокоят дишането си. Непрекъснато поглеждаше назад, към покрайнините на града.

Слухът му отново долови ръмженето. Той се вгледа, напрягайки очи.

Ето го там!

Промъкваше се между сградите и се насочваше право към него.

Джони подкара конете в тръс.

Неговият преследвач скъсяваше разстоянието.

Пришпори ги отчаяно.

Нещото ги настигна и дори започна да ги задминава. Джони рязко смени посоката.

Непознатото същество се наклони на една страна, за да завие, профуча покрай него, обърна се и препречи пътя му.

Джони спря. То висеше във въздуха пред него, лъскаво, грозно и ръмжащо.

Той се обърна и препусна в обратна посока.

То нададе оглушителен рев, премина с бясна скорост покрай него и отново застана на пътя му.

Лицето на Джони стана решително.

Свали от колана си най-тежкия боздуган и го привърза с ремък за китката си. Пусна поводите на товарния кон.

Бавно подкара Уиндсплитър към неприятеля. Той даже не помръдна. Джони се приближи на около тридесет метра от него. Отново никаква реакция. Огледа грозното туловище и определи къде точно са разположени тесните му като цепки очи.

Завъртя боздугана над главата си. Той цепеше въздуха със свистене.

Заби пети в хълбоците на Уиндсплитър и препусна право към врага си.

Скоростта на препускащия с всички сили кон придаде допълнителна сила на тежкия боздуган, когато той се стовари точно в едното око.

Ударът беше оглушителен.

Джони го подмина и спря коня.

Подкара Уиндсплитър в тръс и зае първоначална позиция. Обърна се към него и се приготви за нова атака.

Товарният кон зае обичайното си място зад него. Джони се извърна за момент и след това отново впери поглед в онова нещо. Прецени разстоянието помежду им и се приготви да нанесе удар по другото око.

Пришпори Уиндсплитър с пети и той се втурна напред.

В следващия миг измежду очите на животното изригна огън. Джони почувствува как сякаш върху него се стоварват всички ветрове на Върха.

Всъщност Уиндсплитър понесе цялата сила на удара. Конят и неговият ездач изхвърчаха заедно във въздуха и след секунда се стовариха върху земята с такава сила, че тя потрепери.