Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (104)

6

Джони захвърли реактивния двигател. И без това нямаше повече гориво. Извади пистолета и вдигна предпазителя, без да изпуска Търл от очите си.

Дрехите на чудовището се бяха подпалили, но търкалянето по влажната пролетна трева ги бе загасило. То лежеше на около двадесет метра. Не помръдваше. Маската беше на лицето му.

Джони приближи предпазливо. Чудовището беше коварно. Спря на десетина метра от него. Търл продължаваше да лежи неподвижно.

В главата на Джони се въртеше една мисъл, повтаряна непрестанно от Робърт Лисицата: „Предварителният план е хубаво нещо, но когато започне битката, бъди готов за неочакваното!“ Бягството на Търл не влизаше в предварителните им планове. Лагерът беше останал без прикритие от въздуха. Никой не можеше да каже какво става там сега. В далечината се чуваше стрелба от автомати. Двата самолета догаряха.

Джони не гледаше към тях. Беше приковал погледа си върху Търл. Спря. Не биваше да се приближава на по-малко от седем метра. Не можеше да види лицето му през маската. Търл беше обгорен. Дрехите му бяха покрити със засъхнала зелена кръв.

Изведнаж лапата му направи мълниеносно движение и в нея като по чудо се появи малък пистолет.

Джони се хвърли на земята и стреля.

Пистолетът в лапата на Търл избухна. Той скочи на крака и се спусна да бяга.

Джони не искаше да го убива, трябваше да го разпита за много неща. За щастие първият изстрел улучи само пистолета му. Прицели се внимателно в десния му крак. „Това е заради конете“ — помисли си той и дръпна спусъка.

Кракът на Търл се прегъна и той се стовари на земята. Стъпалото му бе извито в неестествено положение.

Джони се наведе и взе изпуснатия пистолет. Беше съвсем малък. Такива ли бяха пистолетите на професионалните агенти?

Търл лежеше неподвижен.

— Престани с номерата! — извика му Джони.

Психлосът изведнаж се разсмя и се изправи.

— Как успя да останеш жив в моргата?

— Животно — изръмжа Търл, като внимателно оправи стъпалото си, без да изпуска от поглед дулото на пистолета, — аз мога да задържам дишането си цели четири минути!

Беше необичайно развеселен. Кръвта от ранения му крак се просмукваше през панталона. Наистина беше обгорял. И въпреки това се усмихваше. Джони усещаше, че нещо не е както трябва.

Огледа равнината, но същевременно следеше всяко движение на Търл. На около тридесет километра зад тях се намираше лагерът. Оттам долитаха приглушени изстрели. Знаеше, че трябва час по-скоро да помогне на приятелите си.

Къде ли са момичетата? Вероятно са избягали. Не, бяха наблизо. Джони не очакваше това. Връщаха се в бавен тръс и вече се намираха на около километър и половина от него. Изпита истинско облекчение. Бяха живи!

Махна им с ръка да се приближат.

Продължаваше да следи Търл, но огледа внимателно околността. Единият от катапултиралите пилоти приближаваше насам. Джони напрегна очи. На около шест километра на юг се движеше някаква фигура. Беше облечена с маскировъчен комбинезон, но опитното око на Джони успя да долови самото движение въпреки защитните цветове.

Търл отново се разсмя:

— Никога няма да успеете, животно! След малко тук ще бъде половината армия на Психло!

Джони не отговори. Помаха на момичетата. Конете уплашено се дърпаха назад от горящите останки. Криси яздеше Оулд Порк, а Пати — Дансър. Те не бяха задъхани, значи не са препускали бързо.

Момичетата просто не можеха да повярват, че това е той. Криси дори не смееше да слезе от коня. Лицето й беше бледо и червените белези от нашийника още личаха на врата й.

— Джони, ти ли си? — изглеждаше толкова различен в тези сини дрехи.

Пати обаче го позна веднага. Тя скочи от гърба на Дансър, спусна се към него и го прегърна с две ръце през кръста. Главицата й едва достигаше до джоба му.

— Видя ли? Видя ли? — извика тя на Криси. — Аз ти казвах, че Джони ще дойде! Толкова пъти ти повтарях!

Криси се държеше с две ръце за врата на коня и плачеше.

— Ти си хванал чудовището! — изкрещя Пати възбудено и посочи към Търл.

— Не заставай между мене и него! — предупреди я Джони. Той галеше нежно косите й, без да отпуска насочения към Търл пистолет. Трябваше час по-скоро да се върне в лагера, а не да си губи времето тук.

Джони не искаше момичетата да са наблизо, защото Търл сигурно щеше да го нападне. Хрумна му една идея.

— Криси, погледни на юг, на около пет километра оттук.

Тя се овладя, избърса очите си и обърна глава. Джони не искаше да я излага на опасност. Криси се опита да заговори, прочисти гърлото си и каза с усилие:

— Виждам, Джони. Нещо се движи.

— Това е приятел. Пришпори Оулд Порк и го докарай тук колкото се може по-бързо.

Криси се изправи на коня, заобиколи Търл и препусна на юг с развети коси.

Пукотът на оръжията откъм лагера се засилваше. Без да отпуска пистолета, Джони нежно отведе Пати настрана. Застанаха на едно хълмче, откъдето се виждаше целият лагер.

В ясния следобед той приличаше на внезапно оживял макет.

Във въздуха се издигаше воден фонтан, висок около сто метра, сякаш бе обърнат водопад. Беше се задействувала автоматичната противопожарна система.

Шотландците се биеха геройски дори под силната водна струя!

Джони се опасяваше, че психлосите могат да извадят от подземните хангари танкове или бойни самолети. Погледна към небето. Засега беше чисто.

Следеше хода на битката. За миг изригна пламък, последван от едно късо „бууп“, характерния звук на базуката. Дори и това страшно оръжие можеше да се окаже безсилно срещу психлоските танкове.

Имаха нужда от въздушна подкрепа! А той се намираше на цели тридесет километра от мястото на битката! В бойните групи нямаше нито един пилот, всички бяха разпределени в екипажи, изпратени срещу вражеските цели.

Нервно премести пистолета в другата си ръка. Търл беше седнал и отново избухна в смях. Имаше всички основания да го застреля на място. Но усещаше, че крие нещо, че замисля нов трик.

— Как успяха да избягат момичетата? — попита го той.

— Животно, нима се съмняваш в думата ми? Обещах ти, че ще ги освободя веднага щом получа златото. Просто изпълних обещанието си. Не съм очаквал, че можеш да бъдеш толкова непочтен и да…

— Стига глупости, Търл! Защо ги пусна?

Той се разсмя още по-силно.

Пати се връщаше с отдалечилия се Дансър.

— Така и не разбрах защо това гадно същество ни освободи. Малко преди да се съмне, той преряза въжетата и ни каза да яхнем конете и да изчезваме. Яздихме около двайсетина километра и се скрихме, очаквахме да се появиш. Пък и къде ли можехме да отидем? След това лагерът сякаш избухна — бум! бум! — и ние побягнахме към планините.

Внезапно Джони разбра плана на Търл. Погледна го:

— Значи ти си убил Чар и си го оставил в клетката с нож, забит в гърдите, за да излезе, че хората са виновни за смъртта му? Остава още един въпрос. Как си намислил да ни унищожиш?

Търл гледаше часовника си и внезапно посегна към джоба си. С едно движение Джони го накара да се откаже от намерението си.

— Ще бръкна само с две нокътчета — помоли Търл и ги вдигна нагоре.

Джони му показа с жест, че позволява, но остана нащрек.

Търл измъкна от страничния си джоб плосък квадратен предмет. Движенията му бяха внимателни и предпазливи под дулото на пистолета. Беше компютърна клавиатура. С такива устройства управляваха машините, но тази бе по-голяма и доста замърсена.

Чудовището я подхвърли със смях на Джони, който веднага се отдръпна, защото се страхуваше, че е бомба.

— Не, глупако, трябваше да вземеш другото дистанционно управление!

Джони се взря в него, без да разбира нищо. На екрана бяха изписани само датата и часът на изстрелване. Нямаше бутони за спиране или внасяне на корекции.

— Няма начин да го спреш! — продължи чудовището. — То не става за нищо, след като веднаж програмата е задействувана. Направих това още тази сутрин, преди телепортирането.

Търл погледна часовника си.

— След около десет минути ще си получите възнаграждението за извършената работа, независимо дали на Психло са разбрали какво става тук или не. — Той не можа да сдържи смеха си. — Ама наистина трябваше да вземеш другото дистанционно управление!

Хилеше се неудържимо и маската му се покри със слюнка.

— И в какво положение си само! — едва успя да изговори той. — От лагера те делят тридесет километра и не можеш да направиш нищо. И там да беше, пак щеше да е същото!

Шегата му се видя толкова смешна, че не спираше да блъска с лапи по земята.