Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (101)

3

Когато и последният ковчег премина през вратата, Джони безшумно се измъкна от скривалището си. На пояса му висяха три боздугана, в ръцете си държеше четвърти — най-тежкия. Постави в средата на стаята един магнетофон и бързо се скри зад вратата. Сянката на стоящия отвън Търл падаше върху пода.

Магнетофонът заговори — беше запис на гласа на Търл:

— Джейд, мръсен глупако, какъв скапан агент на ИБР беше!

Звукът беше достатъчно силен, за да се чуе и навън.

Сянката на Търл подскочи.

Записът продължи:

— Не беше много умно да идваш тук и да се опитваш да надхитриш по-опитния от теб…

Търл се втурна панически през вратата и я затръшна след себе си. Вдигна крак, за да стъпче магнетофона с тежкия си ботуш.

Джони се хвърли към него. Стовари боздугана върху главата му с точно премерено движение — беше тренирал този удар безброй много пъти върху кукла.

Още преди тялото на Търл да падне на земята, той разкопча с другата ръка джоба му и ловко измъкна дистанционното управление, с което толкова време бе държан в подчинение.

Високоговорителят трещеше: „Координатите фиксирани за първа фаза! Изключете всички двигатели!“

Джони нанесе още един удар. Тежкото тяло се строполи. Смъкна маската на Търл и я захвърли в другия край на моргата. Надвеси се над него. От главата на чудовището се стичаше зелена кръв. Обутите му в ботуши крака конвулсивно ритаха по пода. Внезапно притихна. Дишането му спря. Погледът му стана стъклен. Щеше му се да застреля Търл веднага. Извади пистолета си, но не се реши да натисне спусъка. Жуженето още не беше започнало и един изстрел можеше да ги накара да спрат телепортирането. Джони знаеше, че щом кабелите завибрират, процесът става необратим.

По високоговорителя се чу: „Отдръпнете се!“

Въздухът се изпълни с характерното жужене.

Бяха започнали да текат двете съдбоносни за Джони минути. Ако не успееше, щяха да бъдат последните от живота му. Той включи хронометъра на китката си.

Изскочи като стрела през вратата. През тези две минути никой не би се осмелил да използва оръжие — дори и един изстрел можеше да разстрои фиксираната координатна система.

Джони бързо се ориентира в обстановката. Уиндсплитър беше само на няколко крачки от определеното място. Метна се на гърба му и препусна в луд галоп.

Носеше се като вихър към платформата.

Жуженето се засилваше. Всичко, струпано върху нея, щеше да се озове на Психло, където дори нямаше въздух за дишане. Ако планът му успееше, планетата на завоевателите нямаше да е приятно място за посещение.

Копитата на Уиндсплитър изтракаха по металната платформа. Джони го спря с рязко дърпане на юздите и конят се изправи на задните си крака. Без да губи време, се насочи към първия ковчег. Пръстите му напипаха едва забележимата халка, която висеше изпод капака. Той дръпна рязко и тя остана в ръката му заедно с шнура.

Следващият ковчег. Халката. Дърпане. Изтегляне на шнура. Вторият бе готов!

Следващият. Халка. Шнур. Третият!

От високоговорителя се понесе истеричен глас: „Отдръпни се от платформата! Освободи платформата!“

Изведнаж малката група психлоси край ковчезите се раздвижи. Те гледаха с невярващи очи, чак зяпнаха от изненада. Един от административните служители, все още пиян от снощната веселба, вдигна ръка и посочи към него.

Четвъртата, петата, а после и шестата халка.

В ковчезите имаше десет планеторазрушителни атомни бомби, забранени с конвенция, защото всяка една от тях можеше да разцепи кората на която и да е планета и да разпилее останките й из целия Космос.

Около тях бяха подредени екологически най-мръсните примитивни ядрени заряди, също забранени, защото криеха голяма опасност за околната среда.

Седмата халка се беше изкривила. Джони се бореше с нея.

— Хванете го! — изкрещя един служител край платформата.

Петимата психлоси се приготвиха за нападение.

Джони запрати боздугана си към първия. Той падна безжизнен на платформата.

Свали от колана си още два боздугана и ги хвърли с всичка сила към неприятелите. Още двама психлоси се проснаха долу.

Отново се наведе над седмия ковчег. Успя да се справи с халката и я издърпа.

И осмата беше в ръката му.

Няколко шотландци доброволци се криеха в храстите наблизо, готови да се намесят веднага и да рискуват живота си, ако Джони не успее. Той им забрани да идват, но не можа да ги спре. Беше изчислил действията си до последната секунда и не искаше никой да пострада заради него.

Джони не бе позволил детонаторите да бъдат фиксирани предварително за определен час, защото ако телепортирането се забавеше или отложеше, цялата Земя щеше да хвръкне във въздуха. Те трябваше да бъдат задействувани едва когато се убедеше, че процесът на телепортиране е навлязъл в необратима фаза. Само тогава щеше да е възможно да изтегли взривателите.

В ръката си държеше деветте шнура!

Останалите двама психлоси се приближаваха бързо.

— Ритай! — извика Джони на Уиндсплитър.

Конят се изправи на задните си крака и стовари копитата си върху психлосите.

Последното чудовище почти беше сграбчило Джони. Десетата!

Джони замахна с боздугана и разби шлема на психлоса. Протегнатите нокти разкъсаха ръкава му. Замахна отново.

Хвърли се върху гърба на Уиндсплитър.

— Давай!

От контролната кула се показа фигура с приготвена лъчева пушка в лапата, но не посмя да стреля.

Жуженето на кабелите се превърна във вой.

Джони слезе от платформата и препусна нагоре по хълма към клетката. Според часовника на ръката му оставаха още четиридесет и две секунди. Никога не бе предполагал, че времето може да тече толкова бавно! Или толкова бързо?!

Уиндсплитър заби предните си копита пред вратата на клетката и се закова на място. Джони скочи от гърба му.

Спря за момент.

Вратата беше отворена! Дървената преграда лежеше на земята!

Къде бяха момичетата? Вещите им се търкаляха наоколо.

Дали не спяха? Под завивките имаше нещо. А, сигурно бяха още в постелите.

Той се втурна с инструмента за рязане на метал в ръка. Извика ги по име.

Не забеляза никакво движение под завивките.

Отхвърли кожите настрана.

Пред него лежеше трупът на Чар. Беше обърнат по гръб и от гърдите му стърчеше ножът от неръждаема стомана, който бе подарил на Криси.

Нямаше време да разсъждава. Бързо изскочи от клетката и огледа околността. Оулд Порк и Дансър липсваха. Възможно ли бе момичетата да са успели да убият Чар и да избягат? Беше малко вероятно. Само допреди минути дистанционното управление беше в джоба на Търл.

Секундите летяха. Намираше се под прицела на лъчевите пушки.

Метна се на Уиндсплитър и го пришпори към върха на скалата. Прехвърли билото и спря внезапно. Под него се свлече лавина от камъни.

Джони скочи на земята и се увери, че е извън обсега на лъчевите пушки. Жуженето, превърнало се във вой, беше достигнало връхната си точка. Във въздуха се долавяха странни вибрации. Той познаваше това усещане.

Пратката на платформата затрептя за миг и изчезна от погледа му!