Симона Спарако
Никой не знае за нас (5)

Година XVI, брой 733 от 15 декември

Здравей, Луче,

Сигурно ще ти се стори странно, че човек на моята възраст, който може да ти бъде баща, се обръща към теб за съвет. Честно казано, и аз съм учуден.

Но ти пиша тъкмо заради дъщеря си, с която много си приличате. Тя се казва Кристиана и не искаше да ме гледа как седя вечно сам, затворен вкъщи, и се занимавам с неща, които един пенсионер би следвало да се прави, че не забелязва. И така, преди шест месеца тя ме запозна по телефона с една своя съседка, много мила и възпитана жена, която започна да ми се обажда всеки ден, за да запълва самотата си, поне така си мисля. Разменяхме си снимки и се опознавахме все повече, но без да се срещаме, и цялата ни връзка се крепеше на очакването, на желанието да си правим взаимно компания и да започнем нов живот.

Ето че миналия месец се срещнахме в дома на дъщеря ми. Тя ми купи билет за влака и ме убеди да се кача на него — нещо, което все не успяваше, откакто се премести да следва в Милано. И така, видях се с дамата, моята въображаема любима стана реална, и си казах: същата е като на снимките, дето ми изпрати, гласът е същият, с който се забавлявах по телефона, дори е още по-изящна от очакваното, но има нещо, което ме смущава.

Не мога да кажа дали става дума за ръцете и това как ги движи и си оправя косата зад ушите, или за миризмата на цигарен дим, на застояло, която се разнася от нея, но има нещо, което не ми допада. Знам само, че като я видях — застанах зад прозореца и я огледах обляна в светлина — не ми хареса. Изведнъж се зачудих какво й да кажа. Може да ти се стори странно, но в този момент основният ми проблем беше не как да подходя, за да не я засегна или обидя, а какво ще си помисли дъщеря ми. За пореден път ще я разочаровам, ще я накарам да се тревожи, ще й създам неприятности.

Луче, позволявам си да се обръщам към теб на ти, защото съм по-възрастен, да знаеш, че животът е в детайлите, а майка й притежаваше усет за тях. Имам предвид само онези, които са от значение. Едни такива дребни подробности, дето рядко някой ги забелязва. Но аз съм от хората, които държат на тях и това ми стига.

Ренато