Симона Спарако
Никой не знае за нас (36)

Форум розоваградина.com, 25 март, 22:13

Морска виолетка:

Когато бях малка, често затруднявах майка си с въпроси за религията, на които тя не можеше да отговори. Например „Мамо, защо Иисус възкресява Лазар, щом той рано или късно отново ще умре? Не разбира ли, че така го кара да страда и умира два пъти?“ После, когато поотраснах, минах към по-лесни от теологична гледна точка, но доста сложни, що се отнася до живота, въпроси: „Защо не можеш да се причестяваш, щом си разведена? Нима е твоя вината, че татко е отишъл да живее с Елизабета? Според свещеника какво е трябвало да направиш — на трийсет и пет години да останеш сама до края на живота си ли?“ И по-късно, докато растях, откривах толкова много неща, които нямаха смисъл. Но това е друга тема. Днес мама не може да ми отговори не защото не иска или защото никога не успяваше да намери подходящите думи, а защото изпадна в кома. Тя е в това абсурдно състояние, безсилно и унизително, през последните четири години. Каквото и да казват, никой не може да промени убеждението ми, че зад това изобщо не стои волята на Господ.

Пиша в този форум по две причини: първо, защото през последната година направих два спонтанни аборта заради вродени заболявания и изпитвам известно облекчение, като чета споделеното от вас. Както повтаряше мама, не бива да забравям, че винаги има хора в по-тежко положение, и това ме утешава. Тъй че ви благодаря, защото заради случилото се на вас ми е по-трудно да се отдам на отчаянието. Второ, защото, докато четях постовете ви, забелязах нещо, което силно ме тревожи — въпроса за Божията воля. Вие постоянно търсите оправдания за избора си, за болестите на децата си, които изведнъж са се превърнали в ангелчета. Позволете да ви кажа, че според мен по този начин се забърквате в плетеница от противоречия. Много ми е любопитно как точно си представяте този ваш Бог. Защо според вас той би желал да изпраща всички тези страдания на едно все още неродено дете? А къде остават научните методи за ранно диагностициране на плода? Нима те не са резултат от същия този прогрес, който днес ни позволява да се борим със заболявания, до неотдавна смятани за нелечими? Какво се случи? Дали паралелно с прогреса не се е развила и Божията воля? Според мен истината е, че човек твърде често споменава Господа и търси причините за бедите си в него. Разбира се, това го вкарва в много сериозни противоречия. Кара го да се преструва, че няма свобода на избора. Искате примери? Можем да започнем от законите в нашата страна, засягащи теми като аборта или края на живота. По мое мнение Господ изобщо няма място в тази изцяло юридическа област. И без това далеч не всички вярват в него. Освен това става все по-трудно тези закони да бъдат спазвани, при положение че вече е голяма рядкост да срещнеш лекари със съвест. Защото, както изглежда, отказът от съвест в нашата страна, пълна с моралисти, е станал удобен трамплин за правене на кариера.

Истината, скъпи мои, е, че животът е нещо много по-сложно от информацията, в която Църквата, държавата, коментаторите, специалистите в тази област и всички останали искат да ни накарат да повярваме. В нормалния живот доброто и злото често се сливат и да изразиш мнение, да издадеш присъда се е превърнало в сложна задача, макар че според мен в наши дни това е най-практикуваният спорт.

Древните римляни са казвали: Divinum opus est sedare dolorem^[1]. С други думи още преди приемането на християнството са смятали, че болката е зло, което трябва да се отбягва. После обаче е дошъл Иисус Христос с кръста и трънния венец и заявил, че последните ще станат първи. И тогава болката се е превърнала в предимство, неизбежна част от изкуплението. Междувременно човекът е еволюирал и съвременният прогрес ни позволява не само да премахваме болката, но и да преборваме смъртта, като ни изправя пред все по-трудни въпроси, на които майка ми едва ли би намерила достоен отговор. Всъщност забравих да ви спомена, че тя винаги се опитваше да ми отговаря и понякога почти успяваше да ме убеди в правотата си. Повярвайте ми, момичета. Стига сте жужали като оси. Правете само онова, което смятате за редно, и уважавайте хората, които обичате и винаги ще носите в сърцата си.