Симона Спарако
Никой не знае за нас (28)

Форум розоваградина.com, 2 март, 10:07

Мила:

Скъпи отчаяни жени,

Много от вас не са майки, макар да са носили в утробата си по няколко месеца своите творения и да са се почувствали като такива. Но да си майка е повече от това.

Аз мога да твърдя, че съм майка. Само времето ще покаже дали съм добра. Имам две момченца и очаквам момиченце. И за тримата реших да не знам предварително. Не исках да знам предварително, защото при всяко положение бих ги задържала. Рекох си „Да бъде Божията воля!“. Не бих имала смелост, нито бих била толкова самонадеяна да направя подобен избор. Никога не бих си позволила да се поставя на мястото на Господ.

Всички действия, предприети с подобно самочувствие, носят след себе си едно неизличимо петно, защото всички сме грешни и трябва да се оставим единствено на съда и Божията милост. Грешно е да го забравяме, защото това ни предава на злото и болката, която го съпътства. Вгледайте се в себе си и се молете за прошка.

 

 

Ела:

Не мога да понасям намесата на разни застъпници на живота, които ни заливат с мъдрост и присъди. Вие сте против аборта? Добре, разбрахме, но поне малко уважавайте болката на другите. Личната ми поща вече е препълнена с писма със заплахи и обиди. От хора, които си нямат друга работа, освен да ме наричат убийца или да ме обвиняват, че съм настроена против инвалидите. Ама че нелепо! Какво си мислите, че правите? Не си ли давате сметка, че само допринасяте за нашето страдание? Може би не бихте убили увреден зародиш, но ни убивате всеки ден с жестоките си думи.