Симона Спарако
Никой не знае за нас (47)

Не знам как се случи, но в един определен момент след мрака, оставен ми от Лоренцо, започна да се появява светлина. Цветовете около мен оживяха, а аз отново се почувствах жива. Като обитаема къща.

Заслугата беше най-вече на Пиетро. Един ден ми донесе растение, за което да се грижа. Друг път окачи картини на стените. После купи мебели, столове, възглавнички и разни домакински уреди, за да се чувствам полезна.

Сега по прозорците ми винаги има цветя, както и в средата на масата. Във всяка стая висят пъстри завеси и чаршафите в спалнята ухаят на чисто. Дори вечер си пускаме музика на уредбата.

Пиетро първи влезе в обновената ми къща. Сега, малко по малко, ще направя място и за останалия свят.