Симона Спарако
Никой не знае за нас (10)

Година XVI, брой 726 от 29 октомври

Скъпа Луче,

Аз съм пенсиониран логопед, посветих живота си на изучаването на думите и езика и винаги съм била търпелива, интуитивна, креативна. Но трябва да призная, че през последните двайсет и пет години, за съжаление, така и не успях да поговоря с дъщеря си. Нашите отношения тръгнаха накриво още в самото начало. Знаеш ли какво е да си имаш работа с някого, който успява да те раздразни с думите или действията си, и постоянно ти се налага да му опонираш, защото не споделяш нито възгледите, нито поведението му? Бог да ти е на помощ, когато иде реч за собствената ти плът и кръв, както е в моя случай.

Чуй ме, Луче, и се опитай да ме разбереш: дъщеря ми ме упреква, че упорствам да я смятам за част от себе си, нещо като свое продължение, което обаче ме доближава до такива места по света и аспекти от живота, които за мен са били забранени. И сега тя твърди, че винаги е усещала тежестта на моето осъдително мнение. Глупачката винаги ми натяква, че сме различни, независимо дали това ми харесва или не, и че не съм я създала по свой образ и подобие, така че трябва да си давам сметка, че аз съм причината за недоразуменията. Обяснявам й, че разбирам причините за заекване или травма след неврологична интервенция, за поведението на пациент с мозъчно увреждане или на дете, което след преживян шок изведнъж решава да престане да говори с околните. Но дъщеря ми няма причина да пренебрегва живота си, да загърбва мен и всички жертви, които съм направила, за да я отгледам.

Вече пет години се преструва, че учи. С тези темпове никога няма да стане медицинска сестра, както ми беше обещала, приятелят й е един троглодит, къщата им прилича на бунище, а приятелите им са запуснати и мръсни безделници, също като тях. Ти винаги имаш добри думи за всеки, дали случайно можеш да ми подскажеш мост, в рамките на познатите или пък на още неизследваните езици, по който да стигна до дъщеря си, без да имам очаквания, напълно дружелюбно? Защото не желая повече да я наранявам, тъй като впоследствие това наранява и мен самата. Защото, независимо дали й харесва или не, тя е част от мен.

Делия