Лорета Чейс
Коприна за съблазън (2)

Първа глава

Лондон

Март 1835 Г.

Марселина, Софи и Леони Ноаро, сестри и собственички на ателие Ноаро на Флийт Стрийт бяха заедно, когато лейди Ренфрю, съпруга на сър Джоузеф Ренфрю, пусна бомбата.

Най-възрастната от трите, брюнетката Марселина, тъкмо довършваше пришиването на една бухнала панделка, с която се надяваше да убеди благородничката да закупи последната й авторска рокля. Софи, ангелски красивата зашеметяваща блондинка, подреждаше едно от чекмеджетата с аксесоари, обърнато наопаки по-рано заради една от по-претенциозните им редовни клиентки. Най-малката — червенокосата Леони, правеше последни корекции по ризата на интимния приятел на същата клиентка — мистър Шарп.

И макар че новината не бе нищо повече от клюка, изпусната неволно в безсмисления им разговор, мистър Шарп извика, залитна и настъпи Леони, сякаш наистина бе свидетел на избухнала в ателието бомба.

Леони потисна реакцията си, но Марселина видя как по устните й пробяга ругатня, която клиентите им едва ли някога през живота си бяха имали удоволствието да чуят.

Без да си дава сметка, че е причинил болка на една от модистките, мистър Шарп, възвърнал присъствие на духа си, възкликна невярващо:

— Херцогът на Кливдън се завръща?!

— Да — потвърди лейди Ренфрю самодоволно.

— В Лондон?

— Да — продължи благородничката. — Знам го от благонадежден източник.

— Какво се е случило? Да не би лорд Лонгмор да е заплашил, че ще го застреля?

Всяка модистка, стремяща се да облича дамите от висшата лондонска класа, трябваше да бъде в крак с последните събития на елита.

Съвсем естествено Марселина и сестрите й бяха запознати с всички подробности от историята. Те знаеха, че Джървейс Анжер, седми херцог на Кливдън, е бил лорд-протектор на маркизата на Уарфорд, един вид баща на графа на Лонгмор. Знаеха също, че Лонгмор и Кливдън са най-добри приятели, а Кливдън и лейди Клара Феърфакс — най-голямата от трите сестри на Лонгмор, са сгодени един за друг от раждането си. Кливдън обожаваше сестра си Клара и не бе показвал подобна привързаност и обожание към никоя друга жена, макар със сигурност да бе изкусен и вещ познавач на нежния пол, особено с трите години опит, натрупан на континента.

Действително, двойката никога не бе правила официален годеж, но това се считаше за досадна подробност. Целият елит очакваше, че херцогът ще се ожени за Клара веднага щом се завърне от околосветското си пътешествие с Лонгмор. Съответно всички бяха шокирани, когато Лонгмор се прибра сам година по-рано, а Кливдън продължи разхайтения си живот на континента.

Очевидно някой в семейството му бе изчерпал запасите си от търпение, защото преди седмица лорд Лонгмор замина за Париж. Слуховете бяха единодушни, че пътуването му е със специалното поръчение да предизвика приятеля си заради прекаленото забавяне на брачните клетви.

— Вярвам, че е заплашил да го пребие с камшик — продължи пикантния си разказ лейди Ренфрю, — но може и да не съм разбрала правилно. Знам само, че лорд Лонгмор е отишъл в Париж, казал му е нещо или го е заплашил с нещо, а Негово благородие е обещал да се върне в Лондон преди рождения ден на краля.

Роден през август, тази година кралят бе решил да чества рождения си ден на двадесет и осми май.

Нито една от сестрите Ноаро не издаде с нищо отношението си към тези последни събития и заради това никой не би могъл да предположи колко важни са за тях новините за завръщането и евентуалната сватба на лорд Кливдън, ако се окажеха истина, а не просто слухове.

Момичетата продължиха да обслужват клиентите в ателието, без да издават бушуващото в тях вълнение. Същата вечер, след като изпратиха шивачките и затвориха ателието в уречения на малката табелка на вратата час, трите се оттеглиха в стаите си на горния етаж на сградата и хапнаха обичайната за тях лека вечеря. Марселина разказа вълшебна приказка на дъщеря си Луси-Корделия и я сложи да спи малко по-рано от необходимото. Това бе единственото пропукване в рутината на неразделното трио.

Докато Луси спеше крепкия сън на чисто и необременено детство, доколкото това бе възможно в разнебитено семейство като тяхното, трите сестри се промъкнаха на пръсти обратно в шивашкия салон на ателието си.

Всеки ден малък уличен калпазанин доставяше последния брой на жълтите вестници и списания до задната врата на ателието им още преди мастилото да е изсъхнало по страниците след първия вечерен тираж. Леони прие пресните издания и ги подреди на работните маси пред тях. Сестрите започнаха да четат.

— Ето го! — възкликна Марселина след момент. — „Граф Л. се завърна от Париж миналата нощ… Информираха ни, че един херцог, понастоящем пребиваващ във френската столица, е бил недвусмислено уведомен, че лейди К. няма повече желание да очаква неговото благоволение… Негово благородие се очаква да се завърне в Лондон навреме за рождения ден на Краля… Годежът ще бъде обявен на бал в имението Уарфорд в края на Сезона… сватба преди края на лятото.“

Подаде вестника на Леони, която продължи да чете:

— „Ако джентълменът не успее да спази думата си, дамата ще счита договорката им за отменена.“ — засмя се. — Следват спекулации кой джентълмен може да заеме мястото му.

Подаде изданието на Софи, която клатеше глава в недоумение.

— Глупачка ще е, ако се откаже от него — каза сякаш на себе си тя. — Пълна идиотка, за бога! Херцог, дяволите да го вземат! Колко са останали? При това млади, неомъжвани, красиви и заможни? Не мога да ги преброя дори на един пръст. — Забоде въпросния пръст във вестникарската колонка. — Само той е!

— Чудя се за какво е всичкото това бързане — сподели Марселина. — Та тя е едва на двадесет и две.

— И едва ли има какво друго да прави, освен да ходи на театър, опера, балове, вечери, соарета и прочее подобни измишльотини? — запита се Леони. — Млада аристократка с външен вид и зестра като нейните не би трябвало изобщо да се притеснява за евентуална липса на ухажори. Това момиче…

Нямаше нужда да довършва изречението.

И трите бяха виждали лейди Феърфакс на различни събития. Тя бе изумително красива: светлокоса, синеока и с млечнобяла кожа — класическата английска роза. Безбройните й достойнства включваха благородническа титла, чисто и безукорно потекло и огромна зестра, които караха мъжете буквално да се хвърлят в краката й.

— Ако се омъжи сега, никога повече няма да има толкова голяма власт върху мъжете и толкова голяма възможност да избира — констатира Марселина. — На нейно място бих изчакала да наближа трийсетте, преди да се задомя.

— Предполагам, че лорд Уарфорд не е очаквал херцогът да се забави толкова с официалното предложение — сподели мислите си на глас Софи.

— Откакто баща му се самоуби с пиене, той винаги е бил под прякото покровителство на лорда — припомни Леони. — Не се учудвам, че иска да се откопчи.

— Чудя се дали лейди Клара наистина е станала толкова нетърпелива — продължи Софи. — Никой не изглеждаше особено притеснен от отсъствието на Кливдън, дори когато Лонгмор се прибра по-рано и без него.

— За какво да се безпокоят? — зачуди се Марселина. — Те са вречени един на друг. Раздяла с лейди Клара би означавала да развали отношенията си с цялото семейство.

— Най-вероятно лейди Уарфорд не вижда други достойни кандидати за дъщеря си — заключи Софи. — Тя не би искала да остави херцогът да се изплъзне от хватката й. Чудя се само с какво го е заплашил Лонгмор — продължи да разсъждава на глас.

— И двамата са безскрупулни и импулсивни. Не би могъл да го изплаши само с дуел. Убийството на херцога не би постигнало нищо. Може би му е предложил да го пребие до пълна несвяст и загуба на разсъдък?

— Това е нещо, което би си струвало да се види — възкликнаха в един глас Марселина и Леони.

— Ръкопашен бой между двама красиви аристократични мъже — обрисува картината Марселина. Нито една от трите не бе виждала Кливдън досега, защото бяха пристигнали в града няколко седмици след отпътуването му за континента, но елитът, с който работеха, бе единодушен, че той е красив мъж. — Такова зрелище наистина не е за изпускане. Жалко, че няма да можем да го видим.

— От друга страна, не всеки ден се жени херцог и бях започнала да си мисля, че няма да доживеем да видим такава — призна Софи.

— Със сигурност ще бъде сватбата на годината, ако не и на десетилетието — съгласи се Леони. — Булчинската рокля ще бъде само началото. На младоженката ще са необходими дрехи за медения месец, а след това и цял нов гардероб, който да отговаря на новото й положение в обществото. Всички дрехи трябва да са от най-високо качество. Коприна, сатен, муселин и кадифе от другия край на света, ако е необходимо. Нейно благородие ще трябва да похарчи много пари.

За момент трите сестри просто седяха мълчаливо и обмисляха тази бъдеща възможност с копнежа, с който праведните души обмислят и дори жадуват приемането си в рая.

Марселина не се съмняваше, че Леони пресмята тези хиляди до последния фартинг. И трите бяха много добри в сметките, особено в игрите на карти. Леони обаче бе далеч по-изкусна и интелигентна, отколкото предполагаше зашеметяващата й визия. Под червената й грива се криеше безмилостна бизнес дама с пламенна любов съм парите и всички действия, които водеха до умножаването им. Тя въртеше всички сметки на ателието и скромното им домакинство и досега неведнъж ги бе превеждала успешно по ръба на банкрута. Марселина би предпочела да чисти тоалетни, отколкото да се занимава със сметките.

Но всяка от сестрите имаше своите таланти. Марселина приличаше най-много на баща си и то не само заради тъмните си коса и очи. Доколкото можеше да знае, тя бе единствената, която със сигурност бе изцяло негова дъщеря, защото изцяло бе наследила усета му за мода, въображението му и умението му да рисува. От него бе взела и влечението си към изяществото и красивите предмети, но и тя и сестрите й бяха развили вкуса си към красивото още в най-ранна детска възраст, оставени на грижите на своя роднина — модистка. Това, което бе започнало като усвояване на занаят за „спешни случаи“, се бе превърнало в истинска страст за Марселина и тя твореше своите авторски рокли с обич и размах, непонятни за повечето шивачки. Тя не беше просто дизайнерката на ателие Ноаро, но и неговите душа и сърце.

София, за разлика от нея, имаше наострени сетива за предстоящи драми или скандали, за потискани емоции и назряващи конфликти, които бе превърнала в свой професионален инструмент. Русокоса, синеока и невинна като ангелче, тя бе истинска акула, когато се налагаше да води преговори и да продава моделите на Марселина на капризните им, нерешителни клиентки. Беше способна да разплаче и най-закостенелите скъперници и да накара най-старомодните матрони да си купят най-пищните и скъпи творения на ателието.

— Само си помислите за престижа и славата, които ще ни донесе това — промълви Софи замечтана. — Херцогинята на Кливдън ще бъде модна икона. Каквото и да облече, всеки ще иска да й подражава.

— Би била модна икона само в правилните ръце — възрази Марселина. — Защото точно в момента…

Хор от въздишки огласиха ателието.

— Вкусът й е… потресаващ — призна Леони.

— Майка й е причината — обясни Софи.

— Модистката на майка й, за да бъдем точни — съгласи се Леони.

— Ужасната Хортенз — произнесоха в мрачно единство.

Хортенз Даунс бе собственичката на „Даунс“, единствената по-значима пречка по пътя към планирания им триумф и монопол на лондонската модна сцена.

В ателие Ноаро магазинът й бе известен като Дауди.

— Ако успеем да я откраднем от Дауди, това ще бъде истински акт на милосърдие — включи се и Марселина.

Замълчаха за момент, докато всяка си представяше идеалното развитие на събитията.

Ако успееха да отмъкнат нея, другите просто щяха да я последват.

Дамите от висшето общество бяха като овце, а това можеше да бъде използвано като предимство, ако имаше как да накарат овцете да се движат в правилната посока. Проблемът беше, че много малко благороднички се доверяваха на тяхното ателие, защото малко от приятелките им го правеха. Единици бяха готови да опитат нещо ново и по-дръзко.

Ателието съществуваше от три години. През това време бяха спечелили известна редовна клиентела, като лейди Ренфрю, но тя бе просто съпруга на наскоро произведен в рицар джентълмен и подобно на другите им клиентки бе забогатяла едва наскоро. Висшите ешелони на елита — херцогините, графините и маркизите предпочитаха по-традиционни и наложили се във времето ателиета като Дауди.

И макар че роклите им бяха много по-изискани и изящни от всичко, което конкуренцията им в Лондон можеше да създаде, ателие Ноаро все още не бе достатъчно престижно, за да привлече дамите от най-висока класа.

— Трябваха ни десет месеца, за да измъкнем лейди Ренфрю от лапите на Дауди — отбеляза Софи.

Сестрите бяха извадили истински късмет, че нейно благородие неволно бе подслушала една от шивачките да се оплаква колко трудни за направа са корсетите й, защото гърдите й били ужасно несъразмерни. Вбесена и унизена от коментара, тя отменила голяма поръчка насред изпълнението й и веднага отишла в ателие Ноаро по препоръка на приятелката си, лейди Шарп.

По време на пробите Софи бе успокоила разстроената благородничка, че няма нито един чифт напълно еднакви женски гърди на света, кожата й е като сатен и поне половината дами от висшето общество завиждат за възможността й да носи по-смело изрязани деколтета. Когато сестрите приключиха с преобразяването на новата си клиентка, тялото й изглеждаше така умело изваяно, че дори Афродита би изпаднала в нервна криза от завист и несигурност.

— Този път нямаме десет месеца — прекъсна мислите им Леони. — А и не можем да разчитаме на онази дръглива стара котка Дауди да обиди лейди Уарфорд. Тя е основната им клиентка все пак, не обикновена съпруга на наскоро произведен рицар.

— Трябва да я отмъкнем бързо или завинаги ще изгубим този шанс — съгласи се Софи. — Ако Дауди получи поръчка за булчинската рокля на херцогиня Кливдън, ще искат тя да направи и всички други дрехи.

— Не и ако аз се добера до Клара първа — зарече се Марселина.