Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (9)

Глава осма

Анабел беше кисела заради глупостите, надрънкани от госпожа Кранли, а като завари Джарет да разпитва горкия Джорди нещата се влошиха. Ако Джарет разбере истинската причина за проблемите на „Лейк ейл“, никога няма да им помогне.

Но едва ли ги е разбрал, защото иначе щеше да й е сърдит. Върху лицето му нямаше изписан гняв, а само предпазливост, впрочем налице още от началото на пътуването им.

Чудесно, защото в момента имаха далеч по-големи грижи.

— Нося лоши новини — обяви тя тихо. — Мъж, видял ни да играем карти в Лондон, е минал оттук тази сутрин. Разказал пред госпожа Кранли, че снощи някоя си госпожица Ривър от Уъртън е играла на карти с теб в една странноприемница.

На устните му заигра тънка усмивка.

— Госпожица Ривър, а? Явно е объркал „ривър“, което значи река, с „лейк“, което значи езеро. Същевременно имената на градчетата се римуват… Забавно. Е, твоята всезнаеща приятелка госпожа Кранли не е ли направила връзката?

— За щастие, не. И не ми е приятелка! Обаче нейният информатор е направил… няколко неприлични инсинуации относно твоето „скандално поведение“ към „госпожица Ривър“ и сега госпожа Кранли е силно обезпокоена, задето пътуваме заедно с теб. — В гласа й се прокраднаха горчиви нотки. — По думите й ти си непоправим съблазнител на невинни души и трябва да те отпратим да продължиш, а ние да изчакаме пристигането на пощенския дилижанс.

Лицето му придоби каменно изражение; само проблясването на синьо-зелените му очи издаваха обзелия го гняв. За миг й дожаля за него. Сигурно се чувстваше изтощен от толкова много клюки по свой адрес.

Но същевременно единствената потърпевша от клюките ще бъде тя, стига някой да направи връзка между „госпожица Ривър от Уъртън“ и „госпожица Лейк от Бъртън“. Щеше й се да скастри госпожа Кранли за разпространяването на клюки, но по този начин само щеше да насочи вниманието на жената в нежелана посока.

Това беше наказанието на Анабел, задето прие залога на Джарет. Трябваше да се досети, че мъжете в странноприемницата ще стигнат до неблагоприятни изводи какво й е поискал женкар като Джарет в замяна на сключения облог. Мъжете вечно предполагат най-неблагоприятни неща относно жените и беше редно тя вече да го знае. Особено когато догадките им не са далеч от истината.

Вратата зад тях се отвори и Анабел простена тихо.

— Сиси идва. Често казано, според мен трябва да си вървим. Не знам колко шум ще вдигне глупавата ханджийка, ако останем, а и така ще избягаме от глупостите й.

С поглед, който не търпеше възражения, Джарет се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Свикнал съм да ме одумват. Освен това вече поръчах. — Усмихна се пресилено. — А тя да си говори каквото иска. Няма да мръдна оттук, докато не си изям свинското печено.

Сиси се приближи.

— Приятелката ми, милорд, едва ли ще каже нещо. Обясних й колко сте мил към нас и колко нелепи са клюките. — Седна срещу Джарет, до Джорди. — Госпожа Кранли не е глупачка. Ако й споделя колко сте благороден по характер, ще ми повярва.

Анабел се съмняваше.

Сиси нервно разгъна салфетка и продължи:

— Все пак добре стана, че не разпозна истинската самоличност на „госпожица Ривър“. Не е за вярване какви ужасни неща измислят и разпространяват хората, кълна се! Който и да е този окаян пътник, донесъл клюката, трябва да го застрелят. Анабел никога не би заложила нещо толкова непристойно като…

— Сиси! — сряза я Анабел и погледна Джорди.

Сиси се изчерви.

— Вярно…

— Какво означава „непристойно“? — поинтересува се Джорди, както можеше да се очаква.

— Няма значение, Джорди — отвърна Сиси. — Сядай. Госпожа Кранли няма да се държи невъзпитано, убедена съм.

Анабел въздъхна и се настани до Джарет. Сиси бе склонна винаги да мисли най-доброто за хората, макар те да не го заслужават.

— Ще провериш значението на думата в речника, когато се приберем — посъветва го Анабел.

— Но аз искам да знам сега! — възрази той.

— Означава „похотлив“ — обади се Джарет. Анабел го стрелна с неодобрение и затова добави: — Момъкът е достатъчно голям, за да му се съобщи, когато член на семейството му е бил обиден.

Джорди изпъчи гърди.

— Точно така. Достатъчно голям съм, за да предизвикам мъжа на дуел!

— Не говори глупости, Джорди — смъмри го Сиси. — Пътникът отдавна си е тръгнал.

— И едва ли ще приеме да се дуелира с дванайсетгодишен — намеси се и Анабел суховато. — Погледна Джарет изпепеляващо. — Видя ли какво отприщи?

— След като Джордж осигурява вашата безопасност, дами — отвърна Джарет невъзмутимо, — редно е да започне да разсъждава като мъж. Няма да се получи, ако се отнасяте към него като към дете.

Анабел се наежи, ала Сиси го дари с усмивка.

— Колко мило, че приемате така добре нашия Джорди, милорд. Нали, Анабел?

— Да, много мило — процеди Анабел през зъби.

— Не бих казал — отбеляза Джарет. — Просто си припомням как се чувствах аз на дванайсет.

Това накара Анабел да се замисли. Наистина, какъв е бил Джарет на дванайсет? Самонадеян като сега ли? Или по-здравомислещ? Спомена, че баба му го е отгледала от тринайсетгодишен. Беше ли се променил характерът му тогава? Никой не би преживял насилствената смърт на родителите си без това да му повлияе.

Или увлечението й по него я караше да вижда у него дълбочини, каквито не съществуват? Внимавай, госпожице. Всяка клюка съдържа известна доза истина.

Точно тогава се появи прислужник, готов да им поднесе храната. От госпожа Кранли, слава богу, нямаше и следа. Очевидно се бе задоволила само да предупреди Анабел и Сиси относно спътника им.

Прислужникът поднесе първо бира. Анабел я помириса. Да, от госпожа Кранли можеше да се очаква да купува нискокачествено пиво. Отпи малка глътка и сбръчка нос. Беше прекалено заета с дегустацията, за да забележи как Сиси нареди на прислужника да върне една от чиниите в кухнята.

— Господарката настоя да я дам на негова светлост — опита се да възрази мъжа и се наведе, за да постави чинията пред Джарет.

Сиси грабна порцията, преди човекът да успее да реагира.

— На него дай другата — тросна се тя и започна да яде.

Прислужникът сви рамене и постави друга чиния пред Джорди.

— Храната е една и съща, мамо — обади се момчето. — Казах на лорд Джарет, че обичате свинско печено.

— Така е — потвърди Сиси и хапна още едно парче, но направи гримаса.

В този миг Джарет присви очи. Протегна ръка, взе чинията и се взря в нея.

— Не бива да ядете това — обяви той.

Именно тогава Анабел се вгледа по-внимателно. Месото имаше съмнителен цвят, а от миризмата му й се повдигна. Погледна другите чинии, но ястието изглеждаше прилично.

— Клюкарката госпожа Кранли ни сервира развалено месо, Сиси! Как смее? — възкликна Анабел. — Ще й дам да се разбере!

Анабел понечи да стане, но Джарет я спря.

— Порцията не беше предназначена за госпожа Лейк, а за мен — отсече той.

— Станала е някаква грешка — обади се Сиси немощно.

— Единствената грешка е, че допуснах да спрем тук! — Джарет се изправи и изсипа съдържанието на чинията в близката кофа за боклук. После отиде до Сиси и й подаде ръка. — Хайде, тръгваме. Ще спрем и ще хапнем в следващото градче.

Изпълнена с благодарност, Сиси го остави да я отведе от масата без повече възражения.

— Колко хапна? — поинтересува се Анабел, докато се насочваха към вратата.

— Не много — отвърна снаха й.

— Но може и да е достатъчно — намеси се Джарет. — Прощавай, госпожо Лейк. Първоначално не схванах какво правите. — Погледът му стана мрачен. — Не очаквах приятелката ви да предприеме драстични мерки, за да ви изтръгне от лапите ми.

— Тя със сигурност не е искала…

— Да не си посмяла да се извиняваш от нейно име! — скастри я Анабел. — Не виним теб, Сиси. Така наречената ти приятелка плаче да бъде застреляна!

Стигнаха до входа, където госпожа Кранли гледаше Джарет със злобен поглед. Той се напрегна. Освободи се от ръката на Сиси и тихо нареди на Анабел:

— Вие тримата се качете в каретата. Ей сега ще ви последвам.

— Хареса ли ви яденето, милорд? — попита нахално хаджийката, докато Анабел отвеждаше Сиси и Джорди към каретата.

— Следващия път, когато възнамеряваш да отровиш някого, мадам — чу го Анабел да изрича, — погрижи се да дадеш ясни указания на прислужника. Преди да успея да я спра, госпожа Лейк хапна няколко залъка от свинското, предназначено за мен.

Анабел хвърли поглед назад и видя как госпожа Кранли силно пребледнява.

Гневното изражение на Джарет стопли сърцето й.

— Надявам се да си доволна от глупавия си план „да спасиш“ приятелката си от вредното ми влияние. Ако тя почине, ще те обвиня в предумишлено убийство. Чу ли ме добре?

— Милорд, не възнамерявах… не биваше…

Анабел помогна на снаха си да се настани в каретата. Сиси изглеждаше добре в момента, но Анабел се притесняваше. Съвсем в стила на Сиси бе да се опита да прикрие поведението на приятелката си и да поеме вината. А не биваше.

Открай време Анабел не харесваше госпожа Кранли, а сега направо я мразеше. Кой прави подобни глупости? И то само заради някакви клюки? Тази жена бе малоумна, но Сиси не го съзнаваше.

Джарет веднага се досети какво става и реагира; явно наистина бе свикнал да говорят какво ли не по негов адрес. След като Анабел бе чула всевъзможни слухове за него чак в Бъртън, значи всеки бе запознат с тях.

Но в случая инцидентът стана заради нея. Тази мисъл не й даваше мира, докато пътуваха към съседното градче. Сиси хапна добре, когато спряха, ала Анабел продължаваше да се чувства виновна. Нищо подобно нямаше да се случи, ако не бе приела проклетия залог.

Същевременно обаче без залога нямаше да убеди Джарет да дойде в Бъртън. Просто й се искаше да бе премислила какво ще последва, ако се разчуе какъв е залогът.

По здрач спряха в покрайнините на Давентри, в странноприемница препоръчана на Джарет. Той нае две стаи. Една за себе си и втора за Сиси, Джорди и нея. Анабел се чувстваше особено мъж да се грижи за нея и близките й. На практика Хю бе изоставил напълно това задължение, а Рупърт никога не бе имал възможност да ги поеме.

Напоследък все тя вземаше нещата в свои ръце, уреждаше каквото трябва. Колко приятно бе да остави друг да се нагърби с подобна отговорност. А като се има предвид, че тя го насили да е тук, въпреки нежеланието му…

Буца заседна в гърлото й, когато четиримата тръгнаха да се настанят за нощувка. Джарет се насочи към неговата стая.

— Сиси, вие с Джорди вървете. Ще разменя няколко думи с негова светлост.

Сиси й хвърли озадачен поглед, но хвана Джорди за ръка и го поведе по коридора.

Анабел пое в обратна посока.

— Джарет! — извика тя, докато той отключваше вратата на своята стая.

Спря на прага и се обърна.

— Какво има?

— Искам да се извиня.

Погледна я развеселен.

— За какво?

— Първо, задето отново те превърнах в обект на хорските клюки. Честна дума, не допусках, че някой извън Лондон ще чуе за нашата игра на карти. Не очаквах хората да разберат как ти и аз… Искам да кажа…

Млъкна и изчака двама души да минат край тях в коридора; те не пропуснаха да ги изгледат с любопитство. Щом изчезнаха, тя му направи знак да влезе в стаята и притвори вратата, за да им осигури известно уединение.

— Не биваше да приемам условията на залога ти — изстреля тя направо.

С усмивката му се появиха трапчинките.

— Аз не биваше да ги предлагам. Но стореното — сторено. Няма смисъл да съжаляваме сега.

— Но заради мен госпожа Кранли…

— Не говори абсурди. Нито ти, нито снаха ти сте виновни. Госпожа Кранли има ниско мнение за мен и съпътстващите ме клюки й бяха добре дошли. Яд ме е обаче, че въвлече близките ти. Моля се злонамерените действия на тази жена да не повлекат неблагоприятни последствия за госпожа Лейк.

— И аз. Разтрепервам се от мисълта какво щеше да стане, ако не беше забелязал разваленото месо и не се беше намесил. Страшно съм ти благодарна.

Тръгна към вратата, а той подхвърли зад гърба й:

— Не забравяш ли нещо?

— Моля? — обърна се тя.

На устните му се появи лукава усмивка.

— Има и други неща, за които да ми благодариш.

— Какви, например?

— Забавлявах племенника ти, докато вие двете клюкарствахте по мой адрес.

Беше прав.

— Благодаря и за това, милорд.

С блеснали очи той се приближи прекалено близко.

— Освен това ви отвеждам в Бъртън, като ви осигурявам удобствата на каретата на брат ми.

Пулсът й се ускори.

— Благодарността за това се полага на брат ти.

— Но аз го уредих. — Хвана я през кръста. — Знам отличен начин да ми засвидетелстваш благодарността си.

— Да напиша сонет във възхвала на щедростта ти ли? — попита тя кокетно, докато сърцето й биеше лудо.

Той се засмя и докосна с устни ухото й.

— По-скоро нещо друго — промълви дрезгаво, от което я полазиха сладостни тръпки.

— Да ти сваря специална бира?

— Имах предвид нещо по-… лично.

След тези думи покри устните й със своите.