Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (7)

Глава шеста

Джарет крачеше по Хай Боро Стрийт и се опитваше да потуши гнева, който Анабел Лейк предизвика. Коментарът й, че го е поставила там, където иска, го изкушаваше той да й покаже къде иска да постави нея.

Но именно защото й показа колко я желае, я провокира да изрече тази реплика. Полудява ли? Първо поиска като залог честта й, а после я целуна в тъмния мрачен коридор. Какво щеше да стане, ако — не дай си боже — снаха й бе излязла?

Мисли с члена си като напорист провинциалист, озовал се в града. Тази жена притежава свойството да го изважда от контрол.

Да, хубава е. Но и много други жени са хубави. Никоя обаче няма да се престраши да влезе в странноприемница, пълна с мъже, за да спаси семейна пивоварна; никоя няма да го бие на карти.

Тя го вбесява; истински го вбесява! Няма представа как изкушава един безскрупулен мъж, не си дава сметка за грозящата я опасност. Как е възможно да е толкова наивна на тези години?

Близо на трийсет ли каза? Никога не би й ги дал. Изглежда свежа и сладка като пролетен букет.

Какви са тия мъже в Бъртън? Защо никой не я е взел за съпруга? Няма логика. Освен ако тя не бяга от брака.

Не съм се омъжила, сър, защото не виждам никаква полза.

Е, има право, тук й го признава. И той не вижда кой знае каква полза от брака. По този въпрос и двамата са на едно мнение.

Но вижда голяма полза да я вкара в леглото си, да покрие тялото й със своето, да свали безличната й рокля, за да изследва извивките на гърдите й…

Дяволите да я вземат! Грижата й за пивоварната на брат й очевидно я тласка да поема необмислени рискове. Още не бе схванала колко е глупаво да рискуваш всичко заради мечтата да успееш; на всичкото отгоре причинява болка. Достатъчно е човек да погледне него — един път наруши собствените си правила, смеси бизнеса с удоволствие и предложи залог, какъвто няма право да иска и бедствието дойде.

Дължеше се, разбира се, отчасти и защото допусна да се разсее с мисли за баба си и нейните машинации. Ако не беше тя, нямаше да се притеснява за пивоварната или за перспективите пред братята и сестрите му. Щеше да играе карти, без да се нуждае от някого, нито някой да има нужда от него.

И да се отегчава все повече и повече с всеки изминал ден.

Свъси вежди. Това пък откъде му хрумна? Не беше отегчен. Този живот му харесваше.

Това не е подходящ начин на живот за интелигентен млад мъж като теб.

Изруга тихо и влезе в странноприемницата. Какво знае баба му? Именно тя му подхвърли да стане адвокат, а цялата му същност се бунтуваше срещу подобна идея.

— Я вижте кой се върна — посрещна го Гейб широко ухилен.

Тълпата бе пооредяла, вълнението около залозите попреминало. Пинтър пиеше, Гейб бе настанил една прислужничка от странноприемницата в скута си, а Мастърс разбъркваше картите.

Щом съзря Джарет, Мастърс издърпа стол.

— Дамата вече я няма. Кажи ни честно какво щеше да спечелиш, ако картите бяха на твоя страна.

Джарет се въздържа с усилие да не избухне.

— Вече го споменах: щях да се сдобия с пръстена на майка й.

— Да, бе, пръстен — изсумтя Мастърс.

— Да не ме наричаш лъжец, Мастърс?

Приятелят му премигна.

— Не, разбира се. Но ми се струва странно ти…

— Мисли каквото искаш, само не го прави на глас! Чу ли?

— Боже, Джарет, защо си толкова бесен? — полюбопитства Гейб.

— Същото важи и за теб! — предупреди го Джарет. — Нито думичка повече, братле.

Обърна се към Пинтър, който само сви рамене.

— Няма защо да се нахвърляш върху мен. Аз не разпространявам клюки за дамите.

— Не му обръщай внимание, Пинтър — обади се Мастърс. — Кисел е, защото загуби. И то — от жена.

Спомняйки си защо загуби, Джарет се извърна към Мастърс.

— Ти защо се интересуваш какви са перспективите пред Минерва да се омъжи?

Мастърс мигом застана нащрек.

— Не си спомням подобно нещо.

— Напротив — обади се Гейб. — Питаше дали сестрите ни са си избрали съпрузи.

— Просто водех приятелски разговор. Това е всичко — сви рамене Мастърс, но потрепналото на брадичката му мускулче го уличи в лъжа.

Джарет се приближи към приятелят си и изръмжа през зъби:

— Стой далеч от сестра ми!

В очите на Мастърс се появиха гневни пламъчета. Издържа впития в него поглед на Джарет и дори му се тросна:

— Държиш се като магаре. — Кимна към Гейб. — Хайде, Гейб, да отидем в моя клуб. Време е да си намерим по-приятна компания за тази вечер.

Гейб прошепна нещо на прислужничката върху коленете му и тя стана нацупено.

— Добре. Води ме, старче.

Щом си тръгнаха, Джарет поръча от най-хубавата бира за себе си и Пинтър. Наистина се държа като глупак, без да има основателна причина. Дори Мастърс да бе хвърлил око на Минерва, сестра му едва ли ще го приеме за ухажор. Нямаше високо мнение за глупаците и женкарите. Ако жена щеше да отблъсне Мастърс, това определено е Минерва.

Но Мастърс не реагира на забележките му. Нито ги отхвърли със смях, нито се съгласи да стои далеч от сестра му, нито увери Джарет, че между него и Минерва няма нищо. Това притесняваше Джарет.

— Значи утре ще пътуваш до Бъртън — подхвана Пинтър.

Джарет се насили да се съсредоточи върху предстоящия разговор.

— Да. Ще ми се да огледам „Лейк ейл“.

— Младата дама се изненада от намерението ти.

— Така е.

Не само се изненада, а направо се паникьоса. Но той щеше да разкрие за какво става дума. Тя определено криеше нещо.

Отпи солидна глътка от халбата. Да, ще стигне до дъното на нещата. Независимо от залога възнамерява да огледа всичко. Прекалено много неща зависят от правилното му решение.

Но това не е въпрос, с който възнамерява да занимава тайния полицейски агент от Боу Стрийт.

— Пинтър, искам да те наема.

— За какво?

Запозна го в общи линии с версията на Оливър за смъртта на родителите им — Оливър се скарал с майка им, тя хукнала бясна към ловната хижа и там убила баща им. Брат му бе подхвърлил, че Пинтър знае всичко за онази нощ, освен за какво са се скарали Оливър и майка им, затова Джарет премълча тези детайли.

— Затова — завърши Джарет, — искам да откриеш конярите, които са били там през онази вечер.

— Никой от тях ли не работи вече в Халстед Хол?

— Не. Баба отведе всички ни да живеем в Лондон след… злополуката. — Отказваше да произнесе думата „убийство“. Майка им никога не би застреляла баща им съзнателно, независимо от твърденията на Оливър. — Баба разпусна по-голямата част от персонала, когато затвори имението.

— Но нали с навършване на пълнолетието си лорд Стоунвил влезе във владение на имението, нае ги отново и семейството ти се върна там?

— Не и конярите. Вече си бяха намерили работа. Навярно са се разпилели из цяла Англия.

Пинтър го погледна замислено.

— Едва ли. Прислугата обича да се навърта по познати места. Не вярвам да се наложи да ги търся далеч.

— Ако отскочиш до имението утре, секретарят на Оливър ще ти даде списък с имената им. Той държи документацията.

Пинтър изправи рамене.

— В момента семейството ти там ли е?

Джарет потисна усмивката си, наясно защо Пинтър задава въпроса.

— Не. Момичетата са в градската къща в Лондон. Наглеждат баба, откакто се разболя. А с Гейб сме в ергенските си квартири в града — обясни с усмивка Джарет. — Не се тревожи, че ще срещнеш Силия и острия й език.

Изражението на тайния агент остана непроницаемо.

— Лейди Силия има право на собствено мнение.

— Дори когато засяга теб и склонността ти да се подчиняваш на „глупавите правила“ ли? — попита Джарет, твърдо решен да измъкне някаква реакция от вечно овладения Пинтър.

— Повтарям: лейди Силия има право на свое мнение, каквото и да е то — обяви Пинтър невъзмутимо. — Е, в Бъртън ли да пратя доклада си? Дълго ли ще останеш там?

— Не съм сигурен. Надявам се да не се застоя дълго. Но за всеки случай ми прати копие до „Лейк ейл“. Ако не го получа навреме, ще се запозная с него тук.

— Добре — Пинтър се накани да стане.

— И още нещо. — Откакто чу изповедта на Оливър, го разяждаше едно подозрение. Предпочиташе да разреши и този дребен въпрос, за да освободи съзнанието си. — Имам още една задача за теб, стига да искаш да й отделиш време.

— Ако си в състояние да ми платиш, ще намеря време.

Като един от най-опитните тайни полицейски агенти от Боу Стрийт Пинтър сам си съставяше правилата и графика. Плащаше за самостоятелен офис, защото много го търсеха за частни разследвания, когато не работеше в полза на обществото.

— Чудесно. Ето какво искам от теб…

 

 

Хети Плъмтри започваше да съжалява, задето сключи проклетото споразумение с внука си. Джарет щеше да съкрати живота й с десет години, преди уговорената една година да изтече. Беше приел предложение от някаква малка пивоварна в Бъртън! Дори разговарял с господин Харпър по въпроса. Бъдещето не вещаеше нищо добро.

Загледа се в господин Крофт, застанал изправен като войник до леглото й, след като й доклада какво се случва, както правеше всяка сутрин.

— Сигурен ли си, че говореше за пазара в Индия, а не за пазара в Западните Индии?

— Защо ще говори за Западните Индии? Та те са в различна част на света. Изключено е да обърква двете. Преподаването на география в „Итън“ може и да не е на ниво, но негова светлост едва ли би допуснал подобна…

— Господин Крофт!

Понякога да изтръгнеш информация от него бе все едно да белиш лук люспа по люспа.

— Извинете. Отново се увлякох, нали? Както и да е. Определено визираше индийския пазар. Вие отдавна сте декларирали нежеланието си да стъпите там и той съобщи нещо в този дух на младата дама. Определено застъпи вашето мнение.

Е, Джарет явно притежаваше някакъв здрав разум. Източно индийската компания за превоз бе непредвидима. Знаеше как капитаните се настроиха срещу „Ходжсънс“, когато собственикът на пивоварната вдигна цените.

— Разкажи ми повече за младата дама, за която спомена.

Вече се досещаше, че госпожица Лейк вероятно е хубавица, защото господин Крофт се изчервяваше всеки път, когато отвореше дума за нея. Той си гълташе езика в присъствието на хубави жени и вероятно затова тя бе успяла да се промъкне край него и да нахълта в офиса на внука й.

— Какво по-точно искате да знаете?

Тя се закашля, с което притесни господин Крофт. Дяволите да я вземат тази нейна кашлица. Няма ли най-после да отшуми?

— На колко години е?

Хети не се бе отказала да задоми Джарет, въпреки споразумението им. Желаеше да има правнуци, а колкото по-възрастна е тази жена, толкова по-малка е вероятността това да се случи.

— Млада е, бих казал.

Хети въздъхна. Господин Крофт притежаваше качества на отличен шпионин в някои отношения, но на него не можеше да се разчита да определи правилно нечия възраст.

— По думите ти е нахълтала в офиса му. Според теб с прилично потекло ли е?

— Определено. Държеше се съвсем възпитано, докато не си проби път край мен.

— А внукът ми не я е изгонил веднага, така ли?

— Не. Дегустира бирата й и разговаряха известно време. После обеща да спомене предложението й пред вас снощи.

Слава богу, че господин Крофт умее умело да подслушва през ключалките.

— После е отишъл да играе карти и да пие с онзи нехранимайко Мастърс — обяви тя раздразнено и отново се разкашля. Това още повече развали настроението й. — Един ден здравата ще дръпна ушите на този момък!

— На негова светлост ли?

— Не. На Мастърс! — опроверга друг глас от прага. — Ще го държа за ръцете, докато го правиш.

Тя обърна сепнато очи към вратата. Боже, Джарет се бе появил. Никога не я посещаваше сутрин, особено толкова рано. Колко от разговора й бе дочул?

Той изгледа господин Крофт продължително.

— Господин Крофт, ако държите на работата си в нашата пивоварна, това е последната ви сутрешна среща с баба ми. Няма да търпя никой да ме шпионира.

Господин Крофт скочи.

— Милорд… не съм…

— Достатъчно, господин Крофт — обади се Хети. — Свободен сте.

Нещастният човек тръгна към вратата, като държеше Джарет под око от ужас да не би младият мъж да го удари.

Джарет се настани на стол до леглото на баба си, протегна дългите си крака и кръстоса ръце.

— Нямаш ми доверие как ръководя пивоварната, така ли?

Хети го изгледа невъзмутимо.

— А ти щеше ли, ако беше на моето място?

— Не, предполагам. — Изражението му стана по-сурово. — Но се кълна, че ще освободя тази дребна невестулка, ако отново…

— Нищо подобно няма да правиш! Той издържа майка си и петте си сестри. И познава „Пивоварна Плъмтри“ като петте си пръста.

Джарет се наведе напред.

— Тогава аз ще напусна. Споразумението ни беше да не се бъркаш и, ако не се придържаш към това, не виждам защо да продължавам.

— Добре — примири се тя навъсено. — Ще кажа на господин Крофт да не ми докладва повече. Но ако ти ме държеше в течение, както обеща, нямаше да се налага да предприемам подобни мерки.

— Информирам те.

— Тогава защо трябваше да узная за госпожица Лейк от Крофт? — изригна тя и това предизвика нов пристъп на кашлица.

— Внимавай, бабо. Доктор Райт не иска да се вълнуваш.

Безразличния му тон щеше да я обиди, ако не бе забелязала появилата се в очите му загриженост.

— Доктор Райт да върви по дяволите! — тросна се тя.

— Трябва да го слушаш — настоя той. — Грижи се за здравето си. Не надавай ухо на всичко, което господин Крофт ти споделя.

Нахалният й внук нямаше представа колко е трудно на нейната възраст да отстъпи и да връчи управлението на пивоварната в негови ръце.

— Ти какво правиш тук в този час? Нали снощи си играл карти с приятелите си?

По лицето му пробягна леко раздразнение.

— Докладите на господин Крофт, забелязвам, са доста изчерпателни.

— Редно е да са такива. Плащам му добре за тях. — Погледна го строго. — Е, какво те накара да станеш толкова рано?

— Днес пътувам за Бъртън.

Тя застана нащрек.

— Защо?

Той сви рамене.

— Да разговарям със собственика на „Лейк ейл“ и да поемем продажбата на октомврийската им бира.

— И да я поверим на Източната индийска компания ли?

— И не само на тях.

Значи хубавичката госпожица Лейк го бе убедила да обмисли предложението й, така ли? Интересно. Сега се налагаше Хети да реши как да действа нататък.

Не й се искаше Джарет да загуби компанията, като следва члена си. Но „Пивоварна Плъмтри“ търпеше загуби и тя не бе сигурна дали има сили, за да води битка за спасението й.

Джарет обаче имаше шанс да успее. В плановете й не влизаше в края на годината той да й връчи бизнеса обратно. Искаше да е здраво обвързан с пивоварната. Ала обвързваш някого, само ако му отпуснеш малко юздите.

Но дали с провеждането на експерименти пивоварната щеше да преодолее настъпилите трудни времена?

Няма значение. Ако сега тя наложи волята си, Джарет няма да стъпи повече там, а „Пивоварна Плъмтри“ се нуждае от човек с неговата интелигентност, за да я ръководи. Заради бъдещия успех на бизнеса си струваше да рискува и да му предостави инициативата.

Освен това въпросната млада жена може да пренасочи интереса му от игралните маси към производството на бира. Джарет поддържаше повърхностни отношения с дамите, точно като по-големия си брат. Щом ще ходи в Бъртън, има надежда госпожица Лейк да промени това положение — нали е успяла да го заинтригува с проекта.

Производството на бира бе в кръвта му. Нещо, което тя подцени, когато го прати против волята му да учи в „Итън“. Оттогава не преставаше да й отмъщава. Значи трябва да го подведе, че пак я наказва.

Не бива да се досети, че попада направо в лапите й. От всичките й внуци Джарет бе най-подозрителният.

— Не желая „Пивоварна Плъмтри“ да се обвързва с индийския пазар — заяви тя.

Той свъси вежди.

— Този път нямаш думата!

Да, напипа правилния подход.

— Но, Джарет…

— Приходите ни ще се увеличат значително.

— А ако затънем? Виж какво стана с „Ходжсънс“.

— Да, но „Алсоп“ в Бъртън процъфтява. Защо да не опитаме и ние?

— Ами ако ти забраня да ни намесваш?

Той придоби добре познатото й упорито изражение.

— Ами ако ти върна управлението на пивоварната?

Стана и се запъти към вратата.

— Почакай!

Добре го изигра, Джарет. Браво!

Един ден от него щеше да излезе прекрасен ръководител на бизнеса. Трябва да е била луда, когато го насилваше да го насочи към правото.

Сега следваше трудната част: да се престори, че се подчинява, но да не дава вид, че го е постигнала.

— Какво да правя с „Пивоварна Плъмтри“, докато те няма?

Той спря на прага.

— Харпър и Крофт ще движат нещата няколко дни. Ще им оставя подробни наставления. Освен това няма да отсъствам дълго.

Тя свъси вежди.

— Не ти давам благословията си за предстоящото начинание.

— Спести си я, защото не се нуждая от нея. Не дойдох тук да искам разрешение или одобрение. Просто реших да те осведомя. Направих го и сега тръгвам. Ясен ли съм?

Самонадеяно момче. Тя потисна усмивката си и кимна сковано.

— Добре.

За нейна изненада той се върна до леглото й, наведе се и я целуна по челото.

— Вслушай се в указанията на доктор Райт. Грижи се за себе си.

После изчезна.

Тя изчака вратата долу да се затръшне и повика най-лукавия си прислужник.

— Проследи внука ми — нареди Хети, — но го направи дискретно. Той ще отиде в една странноприемница. Там е отседнала госпожица Лейк. Лорд Джарет ще я придружи извън града. След като тръгнат, разбери всичко за нея от собственика на странноприемницата и се върни да ми докладваш.

Прислужникът кимна и пое да изпълни задачата.

Хети се облегна на възглавниците широко усмихната. Очертаваше се денят да се развие отлично.