Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (6)

Глава пета

Анабел гледаше картите и не вярваше на очите си. Господин Мастърс нададе радостен възглас, а всички, заложили против него, простенаха. Лорд Габриел, заложил на брат си, изрече ругатня, неподходяща за дамски уши.

Лорд Джарет гледаше картите безизразно.

Не беше изненадващо. През цялото време, докато играеха, изражението му не подсказваше какви карти държи. Когато поведе с малко, тя бе сигурна, че ще завършат наравно, защото знаеше кои карти са му останали, както — не се съмняваше — той знаеше нейните. Приятелите му бяха коментирали, че е известен с умението си да следи миналите карти.

Тогава защо игра деветка купа? Да не би да е предположил, че тя не следи картите?

Не, нямаше логика. След като изигра деветката, следваше тя да отговори със същата боя и да победи.

Нарочно ли я остави да спечели? Това изглеждаше единственото логично обяснение. Но защо, след като толкова се съпротивляваше да й помогне?

Имаше само едно обяснение: не желаеше да я принуди да се озове в леглото му. В такъв случай не е такъв нехранимайко, за какъвто се представя. Или това, или не я намира за привлекателна, но не бе дал такива признаци. Да, тя не бе в първа младост, не беше обаче и на преклонна възраст. Истински женкар не би бил толкова придирчив, нали?

Същевременно, ако искаше да постъпи джентълменски, защо не я освободи от залога? Или не взе пръстена на майка й?

Сякаш тя наистина го победи.

В салона цареше гробна тишина. Всички чакаха тя или лорд Джарет да заговорят.

— Изглежда „Пивоварна Плъмтри“ ще се обедини с „Лейк ейл“, лорд Джарет — престраши се тя.

Зелените му очи се впиха в нейните.

— Определено изглежда така.

— Благодаря, че приехте залога ми, а и въобще да седнете да играете карти с мен.

— За мен беше удоволствие.

В тона му се долавяше леко раздразнение. Той рязко смени темата.

— Къде сте отседнала, госпожице Лейк?

Тя премигна, стъписана от въпроса.

— В странноприемница „Шпората“.

— Тя е на Хай Боро Стрийт, нали?

Тя кимна. Той си взе шапката и палтото от закачалката и обяви:

— Ще ви придружа.

— Няма нужда. Ще си наема карета.

— Изключено.

— Аз ще я изпратя — предложи Пинтър.

— Не — отсече лорд Джарет. Понеже господин Пинтър понечи да възрази, бързо добави: — Госпожица Лейк и аз ще обсъдим някои въпроси. Насаме.

Тя се надигна предпазливо. Очакваше да говорят сутринта.

— Ще се върнеш ли тук след това? — попита господин Мастърс, все още доволно усмихнат от спечеления облог. — Сега, когато късметът ти изневери, пак бих седнал да играя срещу теб и Гейб.

— И ще имаш възможност да злорадстваш, нали? — подхвърли лорд Джарет суховато.

— Точно така. Няма да забравя скоро какво се случи току-що.

— И аз така се опасявам — въздъхна лорд Джарет. — За жалост друг път ще ти доставя това удоволствие, старче. Ще се върна, но за да разговарям с Пинтър. После се прибирам. Ще ставам рано, щом ще пътувам за Бъртън. — При тези думи госпожица Лейк го зяпна, но той само заобиколи масата и й подаде ръка. — Хайде. Най-добре да вървим.

Пое ръката му. Щом стъпиха на улицата, попита:

— Защо ще ходите в Бъртън? Няма нужда. Просто разговаряйте с Източно индийската компания и ги убедете да превозват октомврийската ни бира. Уверете ги, че давате гаранция или нещо подобно.

Той я изгледа хладно.

— Залогът беше да помогна на „Лейк ейл“, а не да не се запозная с пивоварната на брат ви. Няма да рискувам връзките на нашата пивоварна с Източно индийската компания, без да се запозная със състоянието на вашия бизнес, количеството, което сте в състояние да произвеждате, плановете ви за…

— Не може да дойдете в Бъртън! — възкликна тя.

Той присви очи.

— И защо?

— Аз… Ами… — Дойде й вдъхновение. — Работата във вашата пивоварна няма да върви без вас!

Щом зърне Хю и открие, че лъже за „болестта“ на брат си или — още по-лошо, — че Хю не е одобрил напълно настоящия план, лорд Джарет ще се отметне от споразумението им.

Той й помогна умело да заобиколи кална локва.

— „Пивоварна Плъмтри“ ще функционира чудесно. Ще оставя указания на главния технолог и на господин Крофт. Те ще движат процеса до завръщането ми. Няма да отсъствам повече от няколко дни. — Взря се в лицето й. — Има ли нещо, което не ми казвате?

Тя се насили да не отмести поглед.

— Не, разбира се. Но не желая да ви създавам неудобства.

Той се засмя суховато.

— Вече е късно за това. Искахте помощта ми и сега я имате. С радост ще придружа вас и близките ви до Бъртън, когато сте готови да тръгнете.

Тя премисли думите му. Ако той пътува с тях, тя ще има по-голяма възможност да контролира нещата, отколкото ако ненадейно цъфне в „Лейк ейл“. Ала най-добре, естествено, бе той да остане в Лондон.

— Простете, сър, но не си представям да се друсате в пощенска карета заедно със снаха ми и племенника ми.

— Нито пък аз. Затова ще вземем пътническата карета на семейство Шарп.

— О, не, не бива…

— Използва я само най-големият ми брат, а той ще отсъства от страната със съпругата си поне два месеца. — Погледна я косо, докато свиваха по Хай Боро Стрийт. — Така ще спестите и цената на билетите до Бъртън.

Страните й поруменяха. Неприятно й бе да го признае, но наистина щеше да им е от полза. Нито тя, нито Сиси си представяха, че пребиваването им в Лондон ще излезе толкова скъпо. Вече разполагаха със съвсем малко пари и въобще нямаше да имат възможност да отседнат в странноприемница на връщане, както направиха при пътуването си към Лондон.

Пък и на нея не й се пътуваше ден и половина с пощенска карета в компанията на Сиси и кисело дванайсетгодишно момче. Ако са с неговата карета, ще си позволят да нощуват в странноприемница, дори да поемат разходите за спътника си.

Затова преглътна гордостта си.

— Благодаря. Ужасно мил сте. А престоят ви по пътя ще е за наша сметка.

— Глупости. Доколкото аз натрапвам присъствието си, поемам всичко. Възможността да опозная семейството ви е добре дошла, тъй като ще работим с брат ви.

Отново я обзе паника.

— Какво имате предвид?

— Предстои да уточним условията на нашето споразумение. „Лейк ейл“ ще осигурява бирата, но кой поема разходите по транспорта? Разполагате ли с достатъчно складове за буретата по пътя, или ние ще го осигуряваме? Подобно начинание трябва да бъде обмислено добре.

За пореден път тя го погледна слисана колко бързо и всеобхватно работи умът му. За човек, временно поел бизнеса, определено се справяше чудесно. Това можеше да се окаже опасно.

— Не забравяйте: брат ми не е добре — подхвърли тя. — Нищо чудно да не успее да ви даде необходимата информация.

Той я изгледа продължително и изпитателно, та чак я принуди да отмести виновно очи. Все пак не лъжеше съвсем. Хю наистина не беше добре; в известен смисъл.

— Колко болен всъщност е брат ви?

Какво да му отговори? Ако Хю е много болен, лордът вероятно ще откаже да им помогне, за да не загроби своята компания. От друга страна, Хю трябва да е достатъчно болен, за да не е на разположение, докато лорд Джарет пребивава в Бъртън.

Реши да заложи на неопределен отговор.

— След време ще се възстанови напълно, според лекаря. Не бива обаче да го безпокоим с проблеми около „Лейк ейл“. Управителят на пивоварната и аз сме насреща и ще ви запознаем с всичко необходимо.

— Вие май прекарвате доста време там. Предполагах, че само давате рецептите за бирата, а не участвате в ръководенето на бизнеса.

— В отсъствието на Хю нямам друг избор.

— И баба ми така се захвана. Дядо се разболя и тя се включи, за да помага. Той я напътстваше от болничното си легло. — Гласът на лорд Джарет омекна. — Когато той почина, семеен приятел предложи да продадем пивоварната, а парите да отидат при баба и мама, но баба настоя да поеме нещата в свои ръце. По онова време вече знаеше достатъчно, за да ръководи бизнеса.

— Баба ви очевидно е доста смела жена.

— Или луда. Мнозина мъже твърдят, че е второто.

— Позволете да предположа: били са от конкуренцията, нали?

— Точно така — засмя се той.

Определено се долавяше неподправеното му уважение, споменеше ли баба си. Явно не одобряваше намерението й да задоми него, братята и сестрите му — Анабел му съчувстваше в това отношение, — но очевидно й се възхищаваше.

— Доколкото знам госпожа Плъмтри ви е отгледала — вас, братята и сестрите ви — след… Исках да кажа…

Лицето му се изостри.

— Явно сте чули за скандала, съпътстващ семейството ми.

О, боже, не биваше да го споменава. Излиза, че надава ухо на… клюките. Беше чувала различни версии как са починали родителите му. Според една майка му била застреляла баща му, защото го взела за натрапник, нахълтал в ловната хижа, а когато разбрала, че е стреляла по съпруга си, се самоубила. Според друга най-големият му брат застрелял майка им, когато тя се опитала да застане между него и баща им. И двете версии звучаха неправдоподобно.

Каква ли е истинската история? Не смееше да пита. А и очевидно той не желаеше да го обсъжда, защото настъпи зловеща тишина. Точно се канеше да се извини за проявеното любопитство, и той заговори.

— Бях на тринайсет, когато баба стана наш настойник. Не се занимаваше много с нас обаче, защото беше прекалено заета с пивоварната. Ние се отгледахме сами така да се каже.

— Това обяснява защо всичките сте толкова…

— … диви?

Тя трепна. Ето — пак изтърси нещо, което не бива.

— Независими — довърши тя.

Той се засмя пресилено.

— Добре се измъкнахте. — Погледна я изпитателно. — А какво е вашето оправдание да сте толкова „независима“? Баща ви сам ли ви отгледа? Затова ли настоявате да се занимавате с пивоварната му?

— Не. Семейството на майка ми от векове се е занимавало с производство на бира. Рецептите са се предавали от родители на деца. Заех нейното място съгласно традицията. — Тонът й се смекчи. — Но задачата е тежка.

— И откога се занимавате с производството?

— Откакто татко почина. Вече почти седем години.

— Невъзможно! Била сте прекалено млада.

— Бях на двайсет и две, когато мама почина и започнах да ходя в пивоварната.

Той я зяпна.

— Излиза, че сте на…

— Близо трийсет. Това ме прави доста стара.

Той изсумтя.

— Дяволски досадна сте и една от най-устатите жени, които съм срещал, но въобще не сте стара!

Тя скри усмивката си. Макар и глупаво, почувства се поласкана, задето не я смята за стара мома, за каквато минаваше в очите на мнозина в Бъртън.

Известно време вървяха мълчаливо. Не беше трудно, защото се движеха сред тълпи от хора. На Хай Боро Стрийт имаше много пъбове и странноприемници, което обясняваше оживлението по улицата късно вечерта. Слава богу, задето настоя да я изпрати; снажната му фигура й вдъхваше чувство за безопасност.

Беше прав относно разликите между Лондон и Бъртън, макар да не бе склонна да му го признае. В Бъртън тя се движеше свободно благодарение на общественото положение на семейството й. Не й трябваше придружителка. Беше в пълна безопасност, стига да не навлиза в по-мрачните квартали на града.

Но тук… Тук има доста мрачни места. В карета вероятно щеше да е по-защитена, но и тя може да бъде нападната.

Подминаха „Пивоварна Плъмтри“, откъдето се носеше не много силен шум — все пак подсказваше, че работи нощната смяна. Скоро приближиха странноприемницата „Шпората“. Избра я и заради близостта до пивоварната, и заради ниските цени. Сега обаче съжали, задето не избра друга. Множеството в общия салон вдигаше врява и тя се съмняваше дали ще успее да поспи.

— Ще ви изпратя до стаята. Тук не е безопасно за сама жена.

— Благодаря, милорд — промълви тя и тръгна нагоре по тясното стълбище.

— Като се има предвид, че по-рано тази вечер приехте предложението да изкарате нощта в леглото ми, според мен е редно да не се държим толкова официално един с друг — подхвърли той.

Страните й поруменяха. Беше се надявала да не подхваща отново тази тема. А и защо й предложи такъв залог? За да се отърве от нея ли? Или защото я желае? Добре, ако е второто, защо допусна тя да спечели на карти?

Предстоеше й да прекара следващите два дни заедно с него, затворени в карета. Налагаше се да разбере дали е джентълмен, или нехранимайко.

— Като заговорихте за това, лорд Джарет…

— Джарет — поправи я той.

— Джарет — повтори тя. Стори й се толкова интимно да се обръща към него по име, че неволно потрепери. — Питах се…

Боже, как ще го изрече?

— Да?

Стигнаха до етажа й. Тя отново се зарадва, че я придружава, защото общата стая — за нея, за Сиси и за Джорди — се намираше в неосветения край на коридора. Нямаше да й е приятно да налети на пиян гост.

Спряха пред вратата на стаята. Тя се насили да го погледне в очите.

— Нарочно ли ме остави да спечеля последната игра?

— Защо да го правя?

— Защото не си такъв „палавник“, за какъвто се представяш. По-скоро си джентълмен.

— Не съм чак такъв джентълмен.

Тя сниши глас.

— Джентълмен не би насилил жена да влезе в леглото му заради залог.

— Тогава защо изобщо бих предложил подобен залог?

— За да ме сплашиш. А когато не успя, се наложи да измислиш нещо. Да ме оставиш да спечеля беше джентълменско.

— Не съм те оставял да спечелиш — възнегодува той.

— Нямаше причина да загубиш. Наблюдавах как играеш. Знаеше, че държа десетка…

— Искаш да си призная, така ли? — Приближи се към нея. Тя отстъпи. Гърбът й опря стената. Той постави длани от двете страни на раменете й. Наведе се и тихо изръмжа: — Ти спечели честно и почтено. Би ме, защото си отличен играч. Доволна ли си сега?

— Не! Мъж с твоите умения на карти…

Устните му покриха нейните и тя се изненада. Бяха топли и с вкус на хмел от изпитата бира. И толкова нежни… Събудиха у нея отдавна потискани пориви.

Бе все едно да пиеш бира на празен стомах — целият се сгряваш, топлина те залива от главата до петите. Ароматът му на сапун, на одеколон и на мъж я опияняваше. От години не беше усещала мъж толкова близо до себе си. Беше забравила колко е приятно. И само как си играеха устните му с нейните.

Почти без да съзнава какво прави, тя разтвори уста. За миг той се напрегна, сякаш смаян, но после плъзна език в устата й и притисна тяло към нейното. Усети го целия — от прилепналите му широки гърди към нейните, до издутината между краката му.

Без ни най-малко да се плаши от неговата възбуда тя обгърна врата му с ръце и се надигна на пръсти, за да поеме по-добре целувката му. Той плъзна ръце по тялото й, хвана я през кръста и я притегли по-плътно към себе си.

Времето спря. Тя беше с мъж, когото едва познава, а той впиваше устни в нейните, сякаш му се полага по право. Езиците им се преплетоха, изследваха, търсеха… У нея напираха отдавна забравени чувства, изпълваха я с плътски желания. Боже, откога не бе изпитвала такива.

Неочаквано от съседната стая се чу шум — все едно нещо падна. Той откъсна уста от нейната, отстъпи и застана нащрек. За миг останаха загледани един в друг; и двамата дишаха тежко.

Какво направи? Остави го да я целуне и — още по-лошо — отвърна му със страст!

С Рупърт се бяха любили само веднъж, но се бяха целували няколко пъти, защото бяха млади, глупави и увлечени. Тя така и не забрави удоволствията, в които той я въвлече. Сега Джарет наруши нейния тринайсетгодишен целомъдрен живот, а тя въобще не оказа съпротива.

Нима не си бе научила урока? Да насърчава подобно поведение няма да донесе нищо добро на жена като нея, особено с мъж, известен с необуздания си начин на живот. Синовете на маркизи не се женят за бедни стари моми от Бъртън. Те ги примамват в леглото си, както той й даде ясно да разбере.

Той пак се наведе към нея.

— Както ти казах, Анабел, не съм чак такъв джентълмен. — Обърна се към нея по име, от което пулсът й се у чести. — Не те оставих да победиш. Изиграх деветка купа, защото се разсеях и пропуснах, че десетката не е минала. Определено не съм имал желание да допусна да се измъкнеш от залога. — Очите му, припламващи с опасен пламък, се спуснаха към устните й. — Ако ме вземаш за добросърдечен наивник, когото ще въртиш на малкото си пръстче с подкупваща усмивка, дълбоко се лъжеш. Помисли добре преди втори път да заложиш тялото си на карти, за да спасиш скъпоценната пивоварна на брат ти, защото следващия път непременно ще победя. И тогава ще настоявам да си получа наградата!

Усети как страните й поруменяха, но не бе сигурна дали от срам, или от възбуда.

— Не се тревожи, милорд. — Не демонстрирай слабост или той ще те прегази. — Няма да залагам повече срещу теб, защото те поставих там, където искам.

— Внимавай, мила дамо. Мнозина са си мислили, че са ме поставили там, където искат, а са грешили. По-скоро съм там, където аз желая. Играеш срещу големи момчета. Ние не се катурваме и не се правим на умрели така лесно, както брат ти. — Помълча, за да й даде време да осмисли думите му. — Утре сутрин ще разговарям с баба. После тръгваме за Бъртън. — Докосна шапката си. — До утре… Анабел.

Напълно неспособна да му отговори адекватно, тя го наблюдаваше как се обърна и си тръгва.

След като изчезна надолу по стълбището, тя се отпусна върху стената; коленете й трепереха, дланите й бяха потни.

Арогантен звяр! Големи момчета, как ли пък не! Беше толкова самоуверен. Вбесяваше я, както никой мъж не бе успявал досега, а тя прекара доста години сред производители на бира.

А и другата му заплаха — щял да настоява да си получи наградата… Тя не е глупачката, за която я мисли. Първоначално той прие нечувания залог, не тя! А тя се хвана на хорото, защото нямаше друг начин да спаси „Лейк ейл“. Да не би той да си е въобразил друго? И да очаква тя да падне в същия капан?

Да, естествено. Вероятно се смята за способен да съблазни всяка жена и да я превърне в своя любовница.

Дали има любовници? Или скрита някъде метреса? Посещава я колкото да задоволи нагона си? Идеята я възмути, но само защото й бе неприятно да се окаже една от многото жени, от които се е възползвал… заради онова.

Лорд Джарет очевидно проявяваше интерес към жените само като към физически същества, призвани да задоволяват похотта му. И определено разбираше защо жените с готовност се хвърлят на врага му. Този мъж несъмнено умееше да целува. И само си представяше колко е вещ в другите неща.

В съзнанието й изплуваха отдавна забравени спомени: разголени тела, преплетени крайници, търсещи ръце…

Да го вземат мътните! От години прогонваше тези потребности, а сега, след една глупава целувка, той ги възкреси, за да я тормозят. Няма да позволи да й причинява това!

Постара се да забрави топлината, обгърнала тялото й, бръкна в джоба на пелерината за ключа от стаята и отключи вратата.

Влезе и завари плода от своята младежка страст да лежи на сламеник до камината. Джорди бе изритал завивката, а нощницата се бе вдигнала над кльощавите му крака и усукала около кръста му.

Сърцето на Анабел трепна. Придвижи се внимателно, за да не събуди заспалата във фотьойла Сиси и зави Джорди. Той промърмори нещо насън и придърпа завивката към брадичката си.

В очите й се появиха сълзи. Дали понякога той се питаше защо „леля“ му настоява да се качва с майка му в спалнята всяка вечер, за да му пожелае лека нощ? Или защо „леля“ му толкова се вълнува от неговото бъдеще? Дали се пита какво изпитва тя към него, или насочва всичките си чувства само към „майка“ си?

Въпросите я натъжаваха и тя ги прогонваше. Понякога, когато го гледаше, й приличаше на дворец от приказките, кацнал на върха на планина. Хем е неин, хем — не. Ще бъде ли той някога неин? Или, ако му каже истината, ще го отчужди?

Кичур от тъмнокестенявата му коса бе паднал върху бузата. Едва се възпря да не го отмести. Не искаше да го събуди. Беше толкова сладък, когато спи.

— Ти се върна — долетя нежен глас.

Вдигна поглед и видя будната вече Сиси.

— Да…

— Говори ли с госпожа Плъмтри?

— Не точно. Но убедих лорд Джарет да ни помогне.

Сиси се усмихна.

— Успя значи! Чудесно! — Равномерното дишане на Джорди секна и тя сниши глас. — Знаех, че ще го направиш.

— Има обаче уловка.

Набързо обясни, че лорд Джарет ще ги придружи до Бъртън и каква е причината.

— О, Боже — въздъхна Сиси. — Ами, ако види Хю в някой от…

— Ще се постараем да не стане. В това отношение разчитам на помощта ти.

— Разбира се!

— И твоя грижа е Джорди да не изтърси нещо. Макар че не виждам какво може да каже. Съмнявам се дали въобще разбира проблема на Хю. Трябва да подкрепя твърдението ни, че Хю е болен.

— Ще говоря с него сутринта. Не се безпокой. Не оставяй Хю или Джорди да провалят всичко. Това е единственият ни шанс. — Сиси се отпусна във фотьойла. — А сега ми разкажи всичко, което се случи. Как накара лорд Джарет да промени решението си?

Анабел въздъхна. Сиси винаги държеше да чуе всички клюки. Обикновено с радост съобщаваше на снаха си подробности. Тази вечер обаче реши да й сподели по-мъглява версия.

Веднъж беше посрамила семейството си с поведението си. Няма да даде на Сиси повод да мисли, че пак ще го направи.