Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (5)

Глава четвърта

Джарет си даваше сметка колко я е шокирал. Чудесно. Тази жена плаче да вкарат малко здрав разум в главата й. Ако сестрите му бяха предприели подобни действия, щеше да ги заключи в стаите им и да хвърли ключа.

Да го следва по улиците на Лондон нощем? Да седи сама в странноприемница без някой, който да я защитава? Да го предизвиква да играе на карти срещу него? Проявяваше пълно безразсъдство, а това не бе добре за нея. Да, беше привлекателна и съблазнителна, но неразумна до краен предел.

Едва ли е толкова луда обаче, че да приеме предложения залог. А когато я изпрати до там, където е отседнала, ще нареди на спътниците й да я държат под око.

Тя вирна брадичка.

— Приемам предложението ви.

— Как ли пък не!

Тя стисна устни решително, а после процеди през зъби:

— Значи отново лъжете! Предложението ви за залога не е сериозно, така ли?

— И първия път не ви излъгах! — почти извика?

Тя вирна още по-високо брадичка и къдриците й заподскачаха. Поради неизвестна причина това го вбеси още повече. По дяволите, не бива да допусне да влезе под кожата му!

— На вас, мадам, ви е нужен закрилник!

— А вие, предполагам, се кандидатирате за този пост — сряза го тя жлъчно. — Не притежавате достатъчно голяма клетка, където да ме държите, милорд!

Той доближи лице до нейното.

— Нима сте готова да си навлечете позор, да опетните репутацията си, да се лишите от надеждата някога да се омъжите, заради нищожната вероятност да ме биете на карти и да си осигурите помощта ми за „Лейк ейл“?

Лицето й придоби странно изражение.

— В момент на отчаяние човек предприема отчаяни мерки.

Джарет си пое дълбок въздух и отмести очи от нейните. Отчаянието му бе добре познато. Често го спохождаше като момче и юноша. А и колко пъти бе играл карти с мъже, стигнали до последните си пенита и пак не преставаха да се молят следващото раздаване да им възвърне загубите.

Но никога не се бе сблъсквал с отчаяна жена, ако не броеше майка си. Това го обърка.

— Освен това — подхвана тя отново — шансът ми не е нищожен. Доста добре играя вист, нищо, че сама се хваля.

Той изсумтя. Така да бъде. Някаква си провинциална производителка на бира го заплашва да го бие на карти. Този ден още не бе настъпил.

Същевременно не бива да рискува; не и при сегашното състояние на „Пивоварна Плъмтри“. Никога нямаше да предложи подобен залог, ако не бе убеден, че ще получи отказ. Нямаше право да излага бъдещето на пивоварната на риск.

— Разбира се, ако ви е страх да не изгубите… — продължаваше да настоява тя.

— Няма никакъв шанс да ме биете! — отсече той.

Защо въобще се притеснява? Той ще спечели игра на вист за двама със затворени очи. После госпожица Лейк ще се върне бързо-бързо в Бъртън, вече по-мъдра и зряла жена.

И обезчестена.

Реши да не обръща внимание на глождещата си съвест. След като тя е готова да захвърли всичко заради приумицата си, него какво го интересува? Това ще й послужи за урок. Тогава ще престане да прави глупости и няма да нахлува неканена в офиси на непознати мъже или да ги преследва по улиците.

И, бог му е свидетел, развръзката на нещата щеше да му достави удоволствие.

— Добре. Да играем за уговорените залози — отсече Джарет.

За негова изненада на хубавото й лице се изписа облекчение.

— Благодаря — промърмори тя. — Обещавам да не ви бия с много. Не желая да ви засрамвам пред приятелите ви.

Той не успя да се въздържи и прихна. Боже, ама и нея си я биваше!

Върнаха се в салона на странноприемницата и завариха Мастърс да прибира пари от разни хора, докато Пинтър стоеше облегнат на една колона и със свъсени вежди наблюдаваше картината. Явно някак се бе разчуло, че жена е предизвикала внука на Хети Плъмтри на карти и сега цареше всеобща превъзбуда.

— Какво става тук? — поинтересува се Джарет, докато придърпваше празния стол на Пинтър, та госпожица Лейк да се настани.

— Мастърс се обзаложи, че ще се съгласиш да играеш срещу дамата — обясни му Гейб. — С Пинтър не вярвахме. Залогът е едно срещу пет.

— Е — обяви Джарет суховато, — веднъж и Мастърс да се окаже прав.

Неколцина мъже от насъбралите се промърмориха недоволно, но дадоха лептата си. Мастърс притегли стол и започна да брои печалбата си.

— Ще получа ли дял от придобитото, Мастърс, доколкото аз осигурих печалбата ти? — подметна ехидно Джарет.

— Не ти, а фактът, че отлично те познавам, ми помогна да спечеля — отвърна Мастърс и хвърли лукав поглед към госпожица Лейк. — Никога не би пропуснал възможност да прекараш време с хубава жена, независимо при какви обстоятелства. Няма ли да ни представиш?

Джарет въздъхна и изпълни ритуала по запознаването.

— Очарован съм да ви видя, госпожице Лейк — погледна я Мастърс със съблазняваща усмивка. — Приятно ни е да имаме такова прелестно попълнение на масата за игра на карти.

Госпожица Лейк забели очи и отбеляза:

— Притежавате, забелязвам, същите маниери като лорд Джарет. Майка ви сигурно много се гордее с вас.

— Той не обсипва майка си с чара си — намеси се Джарет, като се постара да потисне напушилия го смях. Жените обикновено лесно падаха в плен на чара на приятеля му. Приятно му бе да види жена, която не се поддава така лесно. — Иначе тя не би му спестила хапливата страна на езика си.

— Езикът на майка ми няма друга страна — промърмори Мастърс. — А сега, когато брат ми е щастливо оженен, тя ме щади още по-малко.

— Стига сте бъбрили — намеси се Гейб. — На какво ще играем?

— С вас: на нищо — отсече Джарет и разбърка картите. — С госпожица Лейк ще играем вист на две ръце.

— Какъв е залогът? — поинтересува се брат му.

— Тайна — отвърна Джарет.

— О, таен залог — усмихна се Мастърс и се облегна назад на стола. — Най-хубавият.

— Не си въобразявай каквото и да било — сряза го Джарет. — Госпожица Лейк е дама.

— И седи в това помещение, пред вас — намеси се Анабел, за да се защити. — Ако намеквате нещо, господин Мастърс, кажете го направо в лицето ми.

Джарет я погледна, изненадан от невъзмутимия й тон. После забеляза, че ръцете й, поставени на масата, леко потреперват.

Това го устройваше. Тя далеч не бе толкова овладяна, колкото изглеждаше. Следващия път вероятно ще премисли, преди да се впусне в подобна лудост.

— Нищо не намеквам, госпожице Лейк — отвърна Мастърс. — Просто коментирам какво виждам.

— Най-добре насочи коментарите си другаде — подхвърли Джарет и добави: — И, доколкото залогът ни е таен, най-добре е всичките да се омитате.

Гейб се засмя.

— Няма да си тръгна, старче. Нощта едва започва.

— И аз няма да пропусна предстоящата игра за нищо на света — присъедини се Мастърс.

— Както желаете — промърмори Джарет.

Поне опита да ги разкара.

Разбърка картите и й ги подаде да цепи. После двамата изтеглиха карти, за да се уточни кой ще започне.

Той загуби и й подаде тестето тя да раздава.

Мастърс се обърна към скупчилите се около масата мъже.

— Залагам пет към едно, че дамата ще бие лорд Джарет — обяви той.

Повечето обаче заложиха на приятеля му.

— Срещу мен ли залагаш, Мастърс? — изненада се Джарет.

— Цяла вечер печелиш. Време е картите да се обърнат.

— Ще загубиш, ще видиш — присмя се Джарет. В този момент погледът му попадна на Пинтър, все така облегнат на колоната със скръстени на гърдите ръце. — Не е нужно ти да оставаш, Пинтър — подметна той ядно. — Видимо те дразним.

— Доколкото си спомням, милорд, когато дойдохте, споменахте нещо, което желаете да обсъдим по-късно.

По дяволите! Съвсем беше забравил.

— Приятно ми е да ви изчакам. — Пинтър погледна към госпожица Лейк. — И да видя как ще се развият събитията.

— Естествено — обади се Гейб. — Пинтър е винаги галантен, стане ли въпрос за дама. Не би допуснал да останем насаме с госпожица Лейк, за да не я отмъкне някой от нас в бърлогата си.

— На вас тримата навик ли ви е да замъквате някъде жени?

— Само във вторник и петък — бързо се намеси Мастърс. — А понеже днес е сряда, чувствайте се в безопасност.

— Освен ако не сте със сини жартиери, мадам — подхвърли Гейб. — В сряда Мастърс и аз си падаме по сини жартиери. Вашите сини ли са, госпожице Лейк?

— Само в понеделник и четвъртък. — Тя раздаде по тринайсет карти на двамата, после остави тестето настрана и обърна най-горната карта. — Съжалявам, господа, налага се да „отмъкнете“ друга дама.

— Жартиерите на госпожица Лейк не са ваша работа! — тросна се Джарет със заплашителни нотки в гласа. — Съветвам ви да го запомните, иначе лично ще ви покажа вратата.

Долови впития в себе си поглед на Мастърс и се напрегна. Мастърс наистина го познаваше прекалено добре, проклетникът, и знаеше, че Джарет рядко закриля жена, ако не става въпрос за някоя от сестрите му. Всъщност, той рядко беше в компанията на почтена жена.

Реши да не обръща внимание на приятеля си и се съсредоточи върху картите в ръката си. Никак не бяха хубави. При други обстоятелства би помислил, че противникът му е извършил измама, но госпожица Лейк не приличаше на човек, който мами.

— Питам се дали този „таен“ залог има нещо общо с ултиматума на госпожа Плъмтри? — подметна на глас Мастърс.

— Ултиматум ли? — попита госпожица Лейк.

Джарет изруга под нос и започна играта.

— Госпожа Плъмтри е уведомила всичките си внуци, че трябва да се задомят преди края на следващия януари, или ще ги лиши от наследство — услужливо я информира Мастърс. — Да не сте приели да се омъжите за лорд Джарет, ако той спечели, госпожице Лейк?

— Ни най-малко — отвърна Анабел.

Нямаше защо да го изрича така решително, дяволите да я вземат.

В очите на Мастърс се появиха весели пламъчета.

— Това вече е новост! — възкликна Мастърс. — Жените обикновено си падат по моя приятел. Моля ви, кажете ми, какво не ви харесва у лорд Джарет.

— Не го познавам достатъчно, за да съм наясно дали го харесвам, или не го харесвам — отвърна тя сдържано. — Затова според мен приказките за брак са твърде прибързани.

— Като повечето жени — намеси се Джарет, — госпожица Лейк несъмнено предпочита брак по любов. Никога не би взела за съпруг някого, заради облог.

— Странно как предполагате, че знаете мнението ми по темата, милорд, след като се запознахме едва тази сутрин. — Тя го погледна въпросително. — Вероятно вие, а не вашият приятел, умеете да четете мисли.

Дръзка жена!

— Надявайте се да не е така — сопна се Джарет и изигра вале пика, неговата последна карта. — Иначе рискувате да загубите тази ръка, а в последствие и играта и аз ще спечеля залога.

— Няма да стане — обяви тя и със самодоволна усмивка свали поп пика. — Поне тази ръка е моя.

Естествено. Никой не може да спечели с картите, които му се паднаха. Но късметът й едва ли ще трае дълго.

Събра картите и започна да ги разбърква.

В това време Мастърс се обади:

— Значи ли, че тя спечели?

— Засега взе повече ръце от мен, но още не е окончателно — поясни Джарет.

— И наистина ли залогът няма нищо общо с ултиматума на госпожа Плъмтри? — настоя приятелят му.

— На този въпрос и аз щях да ти отговоря — намеси се Гейб. — Джарет вече се измъкна и е освободен от ултиматума на баба. В замяна тя му възложи да ръководи пивоварната в продължение на година. После има право отново да стане крал на хазартните маси, и то без да трябва да се задомява.

Джарет свъси вежди. Изведнъж думите на брат му прозвучаха страшно безотговорно. Не че му пукаше; ни най-малко. Отговорността влече болка и загуби. По-добре да не й се поддаваш; така няма да страдаш.

— Значи да ръководите пивоварната за вас е само шега? — попита госпожица Лейк с неприкрито неодобрение в гласа.

— Не е шега — защити се той, усетил изпитателния й поглед. — Просто временно положение. Грижата ми е да затегна нещата, докато баба отново застане начело.

— Но нямате желание да видите компанията да преуспява?

Възмутеният й тон му подсказа какво е отношението й към подобен подход. Впи очи в нейните.

— Именно защото искам да успеем, не съм готов за рисковано предложение като вашето.

Започнаха да играят и той спечели първите три ръце.

— Какво рисковано положение? — наостри уши Гейб. Госпожица Лейк пренареди картите в ръката си. След това обясни:

— Брат ми притежава пивоварна в Бъртън. Надяваме се да се слеем с вашия семеен бизнес, което начинание ще донесе облаги и на двете страни.

— Или поне така тя твърди — реагира бързо Джарет.

— Значи разигравате бизнес залог? — поиска да уточни Мастърс. — Боже, каква скука! Ако госпожица Лейк играе, за да спечели благоразположението на Джарет, тогава той за какво играе?

— Пивоварната на брат й! Това трябва да е! — възкликна Гейб.

— Не говорете небивалици! — сопна се Анабел. — Ако аз притежавам нашата пивоварна, нямаше да се нуждая от помощта на лорд Джарет. И определено нямаше да седна да играя на карти срещу него. Що за глупак би постъпил така?

— Ще останете изненадана — подметна Джарет. — Някои мъже са готови да заложат какво ли не.

— Явно и някои жени — обади се Мастърс и я изгледа изпитателно.

— Ако не залага пивоварната на брат си, тогава какво друго? — продължаваше да разпитва Гейб.

Джарет му хвърли строг поглед, той се сепна и погледна госпожица Лейк.

Страните й се бяха зачервили като разцъфнали макове. Тази жена бе като отворена книга. На Джарет му стана неприятно, че присъстващите на масата мъже обсъждат характера й.

— Госпожица Лейк заложи пръстена си — излъга той. Тя го погледна с благодарност. — Много е ценен. Струва доста пари.

— Аха! — възкликна Мастърс и хвърли многозначителен поглед към Гейб. — Пръстен, значи… Трябваше да се досетя.

И двамата с Гейб знаеха, че Джарет предпочита банкноти и монети при залозите. Никога досега не бе приемал бижу вместо пари. А сега, докато наблюдаваха госпожица Лейк, си даваха сметка, че той е склонен да приеме бижуто.

Джарет стисна зъби. Въобще не биваше да се съгласява да приеме залога й. След няколко строги думи трябваше да я съпроводи до мястото, където е отседнала.

А защо не го направи?

Защото искрено вярваше, че тя ще се откаже. Тази жена има невероятната способност да го вбесява. И защото прелестите й му влияят, както никоя жена не му бе въздействала.

Това беше пълна лудост и нямаше да доведе до нищо добро. Но преди да приключи, тя ще мине през леглото му. Не се съмняваше в развръзката.

Гейб се обърна към Анабел:

— Госпожице Лейк, често ли идвате в Лондон сама?

— Не, естествено. — Тя си взе карта от купчинката. — А и сега съм със снаха ми и с… племенника ми.

Дали си въобрази, или тя направи пауза, преди да произнесе „племенник“? Неочаквано му хрумна какво би могло да означава това и веднага попита:

— Колко е голям племенникът ви?

Тя внимателно разгледа картите си.

— Какво общо има това? — подхвърли уж небрежно.

— Ако той е мъжът, който ви придружава, има много общо — уточни Джарет. — На колко е? На пет ли?

Тя преглътна неволно.

— На дванайсет.

— На дванайсет? — удиви се Мастърс. — Боже, жено, не бива да бродите из града само с момче, което да ви придружава! Как го допуска брат ви?

— Хю е болен — отвърна тя. — Нямаше друг избор.

Веждите на Джарет се стрелнаха във въздуха.

— А вие дадохте ли му друг избор? — поиска да изясни въпроса той.

Тя постави карта на масата и отвърна:

— Не съвсем.

Гейб подсвирна леко.

— Ако ти няма да се жениш за нея, Джарет, някой трябва да го направи — отсече той. — На нея й е нужен съпруг, който да я пази да не се забърква в неприятности.

— Повярвай ми, вече й го намекнах — промърмори Джарет.

— Нищо подобно! — възрази госпожица Лейк разпалено. — Заявихте, че ми трябвал закрилник. Това не е едно и също! Несъмнено сте от мъжете, които си въобразяват, че жените са като домашните любимци — достатъчно е да ги държиш в клетка и да ги вадиш само пред гости!

— Наистина, Джарет — обади се Мастърс с весели пламъчета в очите, — имаш доста снизходително мнение за женския пол. — Наведе се към госпожица Лейк. — Уверявам ви, мадам, аз никога не съм гледал така на жените.

Джарет възмутено изсумтя, но госпожица Лейк само вирна деликатните си вежди и погледна Мастърс.

— Говорите така, предполагам, само за да размекнете една дама.

— Хвана те на тясно, Мастърс! — отбеляза Гейб. — Май госпожица Лейк умее да чете мисли.

Джарет спечели изиграната ръка.

— Едва ли — отбеляза той. — Иначе нямаше да се прави, че знае какво е моето мнение за жените. — Погледна я. — Очевидно не само аз си вадя заключения въз основа на бегли познанства.

— Предположенията ми, сър, не се базират на познанството ни — скастри го тя, — а на думите ви. Щом смятате, че жена има нужда от закрилник, значи сте на мнение, че не е в състояние да се защитава сама. Това е обидно!

— Нямах намерение да прозвучи така. Според мен просто на една жена й е по-трудно в града, отколкото в провинцията. Именно поради тази причина й трябва закрилник.

— В провинцията ли? Та аз живея в Бъртън! Има близо седем хиляди жители.

Всички се засмяха.

Тя свъси вежди и Гейб се почувства длъжен да обясни:

— Простете, мадам, но в Лондон живеят над един милион.

— Знам, но това не прави Бъртън дълбока провинция, нали?

— В сравнение… — започна Джарет.

— Уверявам ви, сър, и при нас има пороци и жестокост. Разликата е само в мащаба.

Горчивината в тона й го накара временно да замълчи. Нима се бе сблъсквала лично с жестокост? Да не би някой негодник да се е възползвал от нея? И защо подобна вероятност го кара да побеснява?

— Във всеки случай — продължи тя, — напълно съзнавам колко много трябва да внимава в Лондон една жена. — Погледна го свирепо. — Не излязох с намерението да прекарам вечерта с трима негодници, които имат нахалството да твърдят, че ми трябвал съпруг, за да ме закриля от такива като тях.

— Тя има право — засмя се Мастърс.

— Не я насърчавай! — сряза го Джарет.

Мастърс може и да беше непоправим негодник, но не и той. Възприемаше се като безгрижен негодник и като такъв не се чувстваше отговорен за репутацията на дамата с хапливия език, седнала срещу него; същата дето, без да й трепне окото, прие скандален залог, какъвто не беше редно да предлага.

Приключиха и с второто раздаване и за негово огромно раздразнение завършиха на равно — всеки с по тринайсет ръце. Следващото раздаване приключи по същия начин.

Макар и неохотно, призна, че тя е по-добър играч, отколкото очакваше. Вистът на две ръце не изисква кой знае каква стратегия, но все пак човек трябва да е нащрек. Тя изигра безупречно някои от ръцете. Определено беше впечатлен.

Дразнеше се, защото в намеренията му не влизаше да загуби тази вечер.

Тя хвърли карта, а той погледна купчинката, за да се увери, че карото е коз. Да видим как ще се справи, когато късметът е на негова страна.

— Е, лорд Джарет, какво е истинското ви мнение за жените? — попита тя, докато изучаваше картите в ръката си.

— Охо! — обади се Мастърс с блеснали очи. — Сега те хванаха натясно, момчето ми.

— Защо? — озадачи се госпожица Лейк.

Гейб се засмя.

— Защото никой мъж не е в състояние да отговори на този въпрос по начин, удовлетворителен за една жена. Всеки опит би приключил пагубно.

— Господин Пинтър — обърна се тя към тайния полицейски агент, — вие, предполагам, имате отговор.

Върху лицето на Пинтър се изписа паника.

— Моля да ме изключите от дискусията, госпожице Лейк. Нямам мнение за жените, кълна се.

Джарет хвърли слаба карта, защото нейната бе по-силна. Какви страхливци само, мина му през ума. Преди да се усети, обяви:

— Склонен съм да ви отговоря. — Помисли за баба си и навика й постоянно да се меси в живота на всички им. Сети се и за майка си и нейната осъдителна постъпка. Нещо мрачно се надигна у него. — Жените са най-щастливи, когато създават хаос в живота на всички около тях!

Възцари се пълна тишина. Мъжете в салона насочиха поглед към нея.

За изненада на Джарет тя се разсмя.

— Излиза, че ние с вас имаме повече общо, отколкото си представях, защото точно това е мнението ми за мъжете.

— Нима? — Остави я да вземе няколко ръце, като междувременно се отърва от по-слабите си карти. — И кой е нещастникът, причина да си оформите това мнение?

— Защо мислите, че става въпрос само за един? — Веждите й се стрелнаха нагоре. — А вие? Да не би някоя жена да е разбила сърцето ви и това да е причината да си създадете подобно мнение за жените?

Картите от купчинката бяха свършили. Тя изигра асо, но той го цака със злорада усмивка. Държеше достатъчно карти, за да поведе и достатъчно силни карти, за да вземе всички ръце до края. Този път играта нямаше да завърши наравно.

— Никоя жена никога не е разбивала сърцето ми и никога няма да се стигне дотам.

— Защото Джарет не допуска никоя достатъчно близо, за да го нарани — пошегува се Гейб.

И защо да го прави? Те само ще се опитат да го променят, а това той няма да позволи. Животът му течеше чудесно, докато баба му не започна със своите манипулации. Всичко щеше да се подреди добре отново, когато изтече годината.

Вярно, понякога му ставаше самотно и се уморяваше от безкрайните нощи, прекарани в игралните домове. Но се чувстваше удобно край масите за хазарт. Само тях познаваше добре, там изпитваше увереност.

Джарет хвърляше една след друга все печеливши карти и му достави удоволствие да види как тя пребледнява, осъзнала, че няма да спечели тази игра.

— Ще ви задам същия въпрос, госпожице Лейк. Да не би някой да е разбил вашето сърце? Затова ли сте неомъжена?

— Не съм се омъжила, сър, защото не виждам никаква полза. Вие и приятелите ви не променяте това мое мнение.

— Е, няма да ви досаждаме още дълго. — Взе последната ръка и се ухили самодоволно. — Току-що спечелих играта. Сега сме на равно и съм много по-близо да спечеля залога.

— Толкова близо, колкото и аз. — Тя събра картите. — Мой ред е да раздавам, милорд. Ще се постарая да не проявя към вас щедростта, която вие проявихте към себе си.

Той присви очи.

— Да не намеквате, че мамя, мадам…

— Не, естествено. — Страните й поруменяха, докато разбъркваше картите. — Просто се надявам да извадя същия късмет като вас в предишната игра.

Смиреният й тон предизвика усмивката му.

— Да не би да долавям лошо настроение, госпожице Лейк?

— Трябва да признаете: имахте невероятен късмет през цялото време — отвърна тя.

Той сви рамене.

— Лошият играч не умее да се възползва от хубавите карти. Добрият е в състояние да победи и с посредствени.

— А самонадеяният играч може да загуби дори ако държи хубави карти — обади се Мастърс. — Хайде, играйте. Искаме да видим кой ще победи, а не да слушаме философстване как се играят карти.

Госпожица Лейк погледна Джарет и попита:

— Винаги ли е толкова нетърпелив?

— Само когато се е обзаложил, а този път глупаво е заложил на вас.

— Размажете го напълно, госпожице Лейк — обади се отново Мастърс. — Аз ще спечеля, а неговият нос ще бъде натрит.

— Защо? — попита Анабел. — Обикновено той ли побеждава?

— Винаги побеждава — въздъхна примирено Гейб.

Джарет погледна картите в ръката си. Не бяха толкова хубави, колкото предишните, но щеше да се справи.

Следващата игра протече бързо. И двамата мълчаха, съсредоточени върху картите. Завършиха наравно — отново — и струпалите се около масата мъже простенаха.

Госпожица Лейк побутна тестето към него.

— Това може да се проточи цяла нощ — отбеляза тя.

— Уморихте ли се, госпожице Лейк? — подразни я той, докато разбъркваше картите.

— Ни най-малко, но трябва да признаете, че сме равностойни.

— Може би…

Той раздаде.

— Сега аз долавям лошо настроение — подметна тя.

— Или по-скоро неумолимостта на Съдбата спрямо вас — не й остана длъжен Джарет.

Погледна картите. Отново не бяха най-добрите, но можеше да спечели. Вече бе опознал стила й на игра и лесно щеше да прецени стратегията й.

Ала същото важеше и за нея.

Допадаше му предизвикателството да играе срещу достоен противник. Мастърс и Гейб играеха с безразличие. Далеч повече се интересуваха от питиетата и флиртовете с прислужничките.

Госпожица Лейк беше сериозен играч. Това го накара да се замисли за семейството й. Вероятно живее с брат си и снаха си, защото родителите й са покойници. Това я прави неомъжената леля.

Наистина жалко. Изглеждаше прекалено млада, за да е лелята-стара мома. Едва ли е на повече от двайсет и пет. Що за живот е това за една жена?

Вярно, Минерва беше на двайсет и осем и изглеждаше доволна от своето положение, но тя имаше своите книги. С какво разполагаше госпожица Лейк? Пивоварна, която не й принадлежи, и брат, който най-вероятно я държи настрана от бизнеса.

А може би не съвсем, щом сега е в Лондон.

Тя изигра първата си карта и той се насили да се съсредоточи. Нуждаеше се от всичките си умения, за да победи или поне да завършат на равно.

Изиграха мълчаливо няколко ръце и бяха преполовили купчинката, когато Мастърс се обади:

— Е, Гейб, след като Джарет е намерил начин да се измъкне от задомяването, какво ще правите вие, останалите? Ти избра ли си вече съпруга?

Гейб свъси вежди.

— Ще чакам до последния момент.

— Мъдро решение — похвали го Мастърс. Ами… сестрите ви? Те направиха ли избор?

Нещо в тона на Мастърс накара Джарет да застане нащрек. Погледна към приятеля си и го видя как уж разсеяно си разглежда ноктите на ръката. Но бе стиснал издайнически зъби и стоеше някак необичайно застинал.

Гейб сякаш не забелязваше тези признаци.

— О, Силия още е бясна на баба, а Минерва не е на себе си, задето Джарет се измъкна. Минерва смята да се противопостави, но не виждам какво ще предприеме. Само Джарет имаше с какво да преговаря. Дори планът на Оливър да избегне ултиматума на баба не успя.

— Е, да, ако някой е в състояние да измисли как да се отърве, то това е лейди Минерва — подхвърли Мастърс предпазливо.

Джарет се напрегна. Беше се запитал дали има нещо между Мастърс и Минерва, когато ги видя заедно на бала по случай празника на Свети Валентин, но след като Оливър обяви годежа си с Мария забрави за опасенията си.

Дано няма нищо. Вярно, Мастърс е най-добрият му приятел, но по отношение на жените не може да му се има доверие. Освен това имаше странния навик да изчезва бог знае къде за дни наред. Минерва заслужава по-добър съпруг. А без ултиматумът на баба им дори не се налага да…

— Купите са коз, лорд Джарет — прекъсна мислите му госпожица Лейк.

Той погледна и видя, че се е опитал да вземе валето й каро с петицата пика — козът от предишната игра. По дяволите! Идеята, че Мастърс е хвърлил око на Минерва, го бе разсеяла.

— Знам — отвърна той спокойно и й позволи да вземе ръката.

Но сега вече бе загазил. Бяха изиграли поне три ръце, а той нямаше спомен кои карти са минали. За нищо на света нямаше да успее да се сети.

По дяволите! Не знаеше дали дамата спатия, или десетката купа са минали.

Оставаха им по две карти и отново бяха наравно. Държеше деветка купа и петица спатия и беше негов ред. Според него тя държеше осмица каро или дама спатия, или десетка купа.

Направи някои бързи пресмятания. Ако хвърли петицата, при всяко положение ще завършат наравно. Ако изиграе деветката, можеше да спечели тя, той да спечели или да завършат наравно в зависимост какво ще даде тя.

Редно бе да даде петицата. Това беше безопасният избор. Нямаше да спечели, но нямаше и да загуби. От друга страна, ако играе деветката, съществуваше шанс да спечели.

Пое си дълбоко въздух. Не беше в стила му да играе на сигурно.

С разтуптяно сърце реши да заложи на деветката. Тя го погледна въпросително и даде десетка купа.

Той се взря невиждащо в картите. Не прецени правилно и сега беше дълбоко загазил.

Последната ръка бе формалност. Тя спечели предпоследната ръка, което означаваше, че печели играта. И залога.

Всичко да върви по дяволите!