Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (4)

Глава трета

Джарет зяпаше полупразната бутилка бира, оставена от госпожица Лейк. Дребните производителки на бира обикновено я произвеждаха, за да снабдяват своите странноприемници или за нуждите на семействата си. Доколкото му бе известно никоя жена, освен баба му не ръководеше голяма пивоварна.

Затова ли остави думите на тази млада жена за болния й брат да го разнежат? Трябваше да я изхвърли в момента, когато спомена включването на „Пивоварна Плъмтри“ в плановете си. Защото, Бог му бе свидетел, звучаха изкушаващо. Това бе точно от онези рисковани начинания, които приковаваха интереса му… и точно каквито трябваше да избягва, ако не иска да съсипе семейния бизнес.

Джарет въздъхна дълбоко и отново се загледа в цифрите, които го тормозеха, когато госпожица Лейк се появи. „Пивоварна Плъмтри“ имаше проблеми. Положението в Русия драматично намали печалбите им, което обясняваше защо баба му така отчаяно държеше някой да ръководи нещата.

Не беше моментът да се предприемат големи рискове за компанията. Планът на госпожица Лейк вероятно щеше да компенсира загубите им, но можеше и да унищожи бизнеса им напълно. Не биваше да предприема риска.

От друга страна, ако госпожица Лейк не лъжеше и наистина бе направила бирата по своя рецепта, той трябваше да признае, че нея наистина я биваше. Не се изживяваше като специалист обаче. Отдавна гледаше на бирата просто като на питие, което съпровожда обяда или вечерята му.

Дядо му беше големият познавач. Джарет си припомни как старецът поставяше купчини малц пред него и го учеше от кой вид какъв ейл се получава. Дядо му го оставяше и да добавя маята за ферментацията и все повтаряше, че един ден цялото това място ще бъде негово. Като юноша това го изпълваше с гордост и надежди, докато… баба му не пое всичко в свои ръце.

Свъси вежди. Ето го сега, отново тук след деветнайсет години. Освен това той вече не желаеше да посвети живота си на пивоварната.

— Крофт! — извика той.

Чиновникът моментално се появи на вратата. Баба му се оказа права: макар Крофт да се държеше недодялано с непознати и да имаше странни маниери, той познаваше „Пивоварна Плъмтри“ като петте си пръста.

— Повикай господин Харпър да дойде.

— Разбира се, милорд. Нека се извиня отново, задето допуснах младата дама да нахлуе така. Не успях да я спра. Наредихте да не съобщавам на никого, че госпожа Плъмтри е болна, а посетителката не спираше да задава въпроси…

— Всичко е наред, Крофт. Спокойно.

Баба му настояваше да не се разчува за състоянието й, защото не желаеше конкуренти да се нахвърлят върху пивоварната, въобразявайки си, че бизнесът запада.

— Впрочем, как е баба ви, ако разрешите да запитам?

— Държи се — отвърна Джарет. — Но снощи ми се стори бледа и доста кашляше.

Крофт отиде да повика господин Харпър, а Джарет въздъхна притеснено. Очакваше баба му да започне да се възстановява, след като сключиха споразумението си. Вместо това през последната седмица състоянието й се влоши. Доктор Райт обясни, че има белодробен оток и е възможно никога да не се възстанови.

При мисълта баба му да умре стомахът му се сви. Тя винаги беше до тях. Преливаше от енергия, милееше за пивоварната… Дори когато се караше с него, братята и сестрите му, тази спойка ги държеше заедно. Ако почине…

Не бива да умира. Това е немислимо.

— Милорд? Господин Крофт каза, че сте ме викали.

Джарет вдигна поглед и видя господин Харпър, най-добрият производител на бира в компанията им — стоеше пред него, с шапка в ръка. Джарет посочи бутилката бира на бюрото.

— Искам да чуя мнението ти за тази, Харнър. Има чаши в страничния бюфет.

Там баба му държеше запасите си от бренди. На устните му се появи усмивка. Майка му вечно се чувстваше унизена от навика на майка си да пие бренди — толкова неподобаващо за една дама. Но пък баба му не приличаше на никоя от познатите му жени.

С изключение, вероятно, на госпожица Лейк.

Свъси вежди. Госпожица Лейк въобще не приличаше на баба му, иначе нямаше да прекара половината време от срещата им в чудене какво се крие под старомодната зелена вълнена рокля. Беше дребничка, като излязла от гората фея, но с меки, женствени извивки на подходящите места. А когато му се усмихна…

Боже, цялото й лице се промени, кафявите й очи засияха, а обсипаните тук-там с лунички страни поруменяха. Тъмните кичурчета, подали се изпод шапката й, загатваха за пищната грива махагонови коси отдолу.

Приличаше на привлекателно провинциално момиче, необременено от пороците на града. Харесваше земните жени; винаги му бяха допадали. Предпочиташе ги несравнимо повече от елегантните дами-клюкарки, с каквито гъмжеше висшето общество. Госпожица Лейк бе от момите, които си представя как танцуват под украсена с цветя арка или се разхождат с любимия си по зелените селски поля. За такива като нея един флирт означава прелюдия към брак.

Именно затова предполагаше, че я е пратила баба му. Беше напълно в неин стил — да го накара да назначи хубава производителка на бира с надеждата жената да го изкуши да се ожени за нея, та накрая баба му да получи каквото си е намислила.

Госпожица Лейк определено бе сполучлив избор за подобен замисъл. В момента, в който вирна брадичка, на него му се прииска да тръгне да изследва какво има под шапката й, под роклята… По дяволите!

— Е? — обърна се той към Харпър, който отпи, изчака секунди и отново отпи.

— Хубава е. По-добра от повечето октомврийски бири, които съм опитвал.

— Дявол да го вземе!

— Моля, милорд? — озадачи се Харпър.

Джарет не искаше да потвърждават мнението му за бирата, която опита. Не искаше да приеме, че госпожица Лейк е постигнала питие, което ще се хареса на индийския пазар.

— Да нямате предвид индийския пазар? — смая го с въпроса си Харпърл

— Защо питаш?

Харпър сви рамене.

— Със затрудненията в „Пивоварна Ходжсънс“ и при отказа на руснаците да купуват, си мислех дали не е редно да се опитаме да се включим като доставчици на Източно индийската компания за превоз. — Джарет го зяпаше раздразнен, защото очевидно всички освен него знаеха за проблемите на „Ходжсънс“, а Харпър добави: — Госпожа Плъмтри е против, съзнавам, но времената са трудни. Заслужава да се премисли.

— Какво точно е станало в „Ходжсънс“?

Харпър се впусна в обяснение за серия от неразумни бизнес решения, но Джарет, сравнително отскоро в занаята, не бе запознат с тях. Колкото и неприятно да му беше, трябваше да признае, че в предложението на госпожица Лейк има хляб… ако може да разчита на пивоварната й да произвежда обещаните от нея количества, в което той не бе никак сигурен.

— Можеш ли да произведеш толкова хубава октомврийска бира? — Джарет посочи вече почти празната бутилка, поставена от Харпър обратно върху писалището му.

Харпър се поизчерви.

— Не съм сигурен. Тази е много хубава. Нужна ми е рецептата. Но бирата на „Ходжсънс“ не е по-добра от нашата. Все още имаме шанс да ги конкурираме, особено, ако са в затруднение.

Установихме, че октомврийската бира става по-хубава с вода от Бъртън, отколкото с лондонска вода.

Джарет се загледа в няколкото глътки, останали на дъното на бутилката.

— Благодаря за мнението ти, Харпър. Това е всичко засега.

Какво значение имаше, че госпожица Лейк е произвела отлична бира за индийския пазар? Само защото тя възнамерява да се възползва от глупавите грешки на „Ходжсънс“ не означава той да рискува с плана й.

Ако „Лейк ейл“ загине, четирийсет души ще си загубят работата.

Свъси вежди. Това не е негова грижа. Не е негова задача да спасява всяка изпаднала в бедствено положение пивоварна в страната. Достатъчно работа има да спасява тяхната.

Точно това се стремеше да избягва — не желае да го въвличат в нещо, на което да държи. Не иска да свърши като баба си. Стремежът й е бил да осигури добър брак за дъщеря си, а зет й направи съпругата си нещастна. Баба му посвети години да издигне „Пивоварна Плъмтри“ до върха, а в един момент решението на руснаците постави бизнеса и семейството им в затруднено положение.

Така става, отдадеш ли сърцето си на нещо. Дори човек да прави всичко както трябва, в един миг Съдбата изтегля килимчето под краката му.

Сега обаче той нямаше избор. Макар да му се бяха паднали лоши карти, налагаше се да извлече възможно най-много от тях. „Пивоварна Плъмтри“ трябва да оцелее, за да оцелее семейството му, а сякаш само той можеше да го осъществи.

Не, не ставаше дума само да оцелеят. Нужно беше бизнесът да стане по-силен отпреди, за да има право в края на годината да се оттегли без чувство за вина. Тогава ще се върне към живота си на комарджия, където рискува само собствените си пари и няма причини да го е грижа за друг. Там поне знае, че животът е непредвидим и не бива да му се разчита.

А госпожица Лейк да си намери друг глупак, който да подкрепи налудничавия план — неин и на брат й.

 

 

От вас искам единствено да запознаете баба си с предложението ми.

Изсумтя. Баба му ще отхвърли плана още по-енергично от него. Но обеща на напористата млада дама да го сподели с баба си и възнамеряваше да го стори.

На вратата се почука. Вдигна глава и видя на прага приятеля си Джайлс Мастърс.

Усмихна се и скочи на крака.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Като опитен и търсен адвокат Мастърс прекарваше по-голяма част от времето си в съда, който се намираше в другия край на града.

— Дойдох да те извлека от всичко това. — Мастърс направи широк жест с ръка. — Брат ти каза, че нямало да се присъединиш към нас за играта на вист тази вечер, а това е недопустимо.

— Говориш така, само защото напоследък губя, а ти искаш да спечелиш още пари от мен.

Мастърс си придаде съкрушен вид.

— Нима най-старият ти и скъп приятел няма право да те покани да прекараш вечерта в остроумни разговори и мъжки занимания?

— Така ли го наричаш? — Джарет го погледна въпросително.

— При последната ни игра на комар в една от снабдяваните от „Пивоварна Плъмтри“ странноприемници ти и Гейб се напихте и се състезавахте кой ще пръдне по-шумно. Ти спечели, доколкото си спомням, като нанесе вреда на всички присъстващи.

— Да, но през цялото време не спрях да ръся мъдрости. Затова казвам — хайде пак да се отдадем на остроумия и мъжки занимания. — Посочи към вратата. — Да вървим. Брат ти ни чака. Онези от нас, за които е необходимо да се трудим къртовски през деня, сега искат развлечения. Няма да приема да ми откаже някой, който симулира, че работи.

На Джарет му стана неприятно — откъде-накъде ще гледат на него като на човек, който не се труди сериозно.

— Как ще играем вист, като нямаме четвърти? — попита той кисело. — Не искам да те разстройвам, но дори когато се върне от Америка, Оливър едва ли ще сяда толкова често край игралните маси. Превърнал се е в трезвен женен мъж, колкото и да е жалко.

Мастърс въздъхна.

— Също като моя брат. Трудно се намират вече свестни ергени. Затова ние, останалите, трябва да се крепим. Ухили се.

— Освен това имаме четвърти. Гейб убеди Пиитър да се присъедини към нас.

— Пинтър?! Искаш да кажеш, че проклетникът не е свъсил вежди и не е започнал да обяснява какво губене на време е хазартът?

— Хайде, хайде. Не е толкова лош. Даже е симпатичен. И от време на време дори проявява чувство за хумор. Ела и лично ще се убедиш.

Джарет погледна към счетоводните книги върху писалището. От седмица ги изучаваше, но не му хрумваше как да реши възникналите проблеми на пивоварната. Вероятно щеше да разсъждава по-добре на бистра глава. А какво по-хубаво от игра на карти, няколко халби бира от „Пивоварна Плъмтри“ и закачки с прислужничките в странноприемницата?

В съзнанието му изплува образа на госпожица Лейк с умоляващите го за помощ красиви очи и той тихо изруга. Щеше да разговаря с баба си на сутринта.

Освен това искаше да ангажира тайния полицейски агент от Боу Стрийт да открие конярите, работили някога в Халстед Хол. Защо да не го направи тази вечер?

— Добре — прие той поканата на приятеля си. — Води ме.

 

 

Анабел последва лорд Джарет и тъмнокосия му спътник, когато излязоха от пивоварната. Дали и другият брат се беше присъединил, за да посетят баба си? Затрудняваше се да следва високите мъже, които крачеха решително. Налагаше се дори да подтичва леко от време на време. Понякога да си нисък крие неудобства.

Мъжете и момчета с рекламни табели по улиците не й помагаха. Напротив, пречеха й да вижда далеч напред. Освен това се налагаше постоянно да се бори с изкушението да не поглежда към чудесата, край които минаваше — великолепен магазин, чиято витрина бе отрупана с шапки последна мода, дюкяни за платове във всевъзможни шарки, улични търговци, предлагащи наденички, готови да се разтопят в устата ти, украшения за полиците над камините или лекове против сифилис…

Изчерви се, когато мина край продавач на тези лекове; по улиците на Бъртън не предлагаха така открито такива неща.

Двамата мъже стигнаха до крайната си цел за около петнайсет минути. Оказа се странноприемница. Тя спря пред нея зашеметена. Толкова спазва даденото обещание лорд Джарет значи! Трябваше да се досети, че мъж като него ще постъпи така.

Освен ако не се отбиваха да пийнат нещо, преди да посетят баба си? Не беше невъзможно. Надпис над вратата на странноприемницата гласеше: „Ние предлагаме най-добрата бира от Пивоварна Плъмтри“. Странноприемница, където се сервира бира тяхно производство, е логично място внуците да влязат да се подкрепят, нали?

Сега й се налагаше да реши: да ги изчака ли да излязат, или да влезе?

Да чака не й се стори добра идея. Нощта се спускаше, а Лондон бе известен с дебнещите опасности. Не искаше обаче да се откаже от възможността да открие къде се намира госпожа Плъмтри.

За щастие бе достатъчно рано и тук влизаха или работници, или двойки, дошли да хапнат. Сега щеше да й е по-лесно да се слее с посетителите. Влезе и се настани на маса близо до лорд Джарет. Държеше главата си наведена и си поръча храна, за да има оправдание да поседи по-дълго.

Преди да сервират поръчката й обаче още двама джентълмени се присъединиха към лорд Джарет. Явно не ставаше въпрос двама братя да ударят набързо едно питие. Поръчаха кана бира и извадиха колода карти. Тя веднага се досети какво ще стане: готвеха се да прекарат вечерта тук.

Дяволите да го вземат лорд Джарет! Очевидно ни най-малко не възнамеряваше да говори с баба си за нейното предложение! Какво ще прави сега?

Час по-късно, след като хапна пай с бъбреци и изпи малка бира, още не бе решила какво да предприеме. Все пак събра известна информация.

Тъмнокосият мъж не беше брат на лорд Джарет, а стар приятел на име Мастърс. Освен това очевидно се ползваше с уважение. Брат на лорд Джарет бе мъжът със златисто кестенява коса — лорд Габриел, — който се забавляваше да тормози и подиграва първите двама за „преклонната“ им възраст.

Четвъртият — тъмнокос сериозен мъж — не се включваше в общото веселие. От време на време подмяташе нещо суховато и видимо стряскаше останалите. Тя не успяваше да определи дали е приятел, или присъства случайно. Освен това единствен той не флиртуваше напористо с момичетата, обслужващи масите.

Доколкото успяваше да прецени, лорд Джарет и брат му печелеха. Другите двама мърмореха срещу това.

Любопитна да разбере на какво играят, тя се изправи и предпазливо се доближи до масата. Играеха вист. Задържа се достатъчно дълго, за да установи, че лорд Джарет е доста добър — вероятно това обясняваше защо с брат му печелят.

Мъжът на име Мастърс поръча нова кана бира.

— Нали уж губеше напоследък, Джарет? — възнегодува той и хвърли картите си на масата.

По устните на приятеля му се появи самодоволна усмивка.

— Ти и Пинтър не сте кой знае каква конкуренция.

— Непрекъснато ми се падат лоши карти — отвърна Пинтър.

— Дори уменията не могат да се състезават със слабите карти.

— Подобно извинение няма да ти помогне — подкачи го лорд Джарет. — Е, Мастърс, готов ли си да вдигнеш залога и да си върнеш част от парите?

— Да, нека го увеличим, братле — обади се лорд Габриел весело. — Явно си възвърнал добрата си форма.

Жалко, че тя не можеше да се присъедини към тях. Знаеше точно какъв залог ще предложи. Цял живот играеше карти. Отначало с родителите си и Хю, а после и със Сиси, когато стана член на семейството, и с Джорди, когато порасна достатъчно, за да научи правилата. Вярно, напоследък не играеха много заради Хю и…

В очите й се появиха сълзи. Дяволите да го вземат Хю, заради слабостта, която проявяваше. Липсваше й милият й голям брат. От известно време не приличаше на себе си. Тя подозираше защо се е отдал на пиянството, но това не подобряваше положението.

Пинтър хвърли картите си.

— Ако вдигнете залога, аз съм дотук. В службата не ми плащат достатъчно, за да залагам като вас, господа.

— Да не мислиш, че ние, адвокатите, имаме пари в излишък? ~ подхвърли Мастърс. — Уверявам те — нямаме.

— Но имаш богат брат и той ще покрие загубите ти — припомни му Пинтър.

— Стига си се държал като дървеняк — сопна се Мастърс.

— Уверих Джарет, че си симпатяга. Лъжец ли искаш да ме изкараш? Ако ти се откажеш, трябва да се откажа и аз, а тогава как ще си върна парите?

— Проблемът не е мой — отвърна Пинтър невъзмутимо.

Допи си бирата и остави халбата.

Именно в този момент Анабел пристъпи напред, леко отдръпна качулката и обяви:

— С радост ще заема мястото му.

Дали си въобрази, или в цялото помещение наистина се възцари тишина?

Лорд Джарет извърна глава към нея и присви очи.

— Госпожице Лейк? Каква изненада да ви видя тук!

Тя скри треперещите си ръце в джобовете на пелерината.

— Дори съм готова да вдигна залога, ако лорд Джарет заложи нещо, което наистина си струва.

Лорд Габриел погледна първо нея, после брат си и се ухили.

— Моля да ни осветлите, мадам. За какво бихте искали да играете?

Лорд Джарет бутна рязко стола си назад и се изправи.

— Извинете ни за миг, господа…

Хвана я за ръката и я изведе в коридора.

— Сега пък какво сте намислили, госпожице Лейк?

Посрещна спокойно изпепеляващия му поглед.

— Същото, което и преди. Искам помощта ви. Готова съм да играя на карти срещу вас, за да я получа.

— Жени като вас нямат място в тази странноприемница!

— Вие въобще не подозирате що за жена съм! Познавате само фриволното залагане на хазарт, пиенето и постоянното флиртуване. — Той бе такъв, в какъвто се бе превърнал Хю: себичен и безотговорен. — Дори не се откъснахте от обичайните си занимания, за да поговорите с баба си за доброто на „Лейк ейл“!

— Нима ме следите? — с недоумение попита той. — Да не сте си загубили ума? Тази част на Лондон е опасна за…

— О, спестете ми притесненията си. Те са толкова неискрени, колкото и обещанията ви.

Лицето му стана непроницаемо.

— За ваше сведение, възнамерявам да разговарям с баба утре сутринта.

— Казахте аз да дойда сутринта, забравихте ли? Но след като пиете цяла вечер с приятели, вероятно ще забравите обещанието си, ако вече не сте го сторили.

На брадичката му трепна мускулче.

— И затова решихте да спечелите благоразположението ми, като седнете да играете карти срещу мен?

— Защо не? Доста добре играя карти. Вашият приятел Пинтър е решил да си тръгне, а вие очевидно обичате предизвикателствата.

— Като залог, предполагам, ще искате нещо свързано с бъдещите ви планове за „Лейк ейл“?

— Да. Искам съгласието ви „Пивоварна Плъмтри“ да ни помогне. Това е всичко.

Той я изгледа свирепо.

— Всичко?! Нямате представа за какво настоявате!

— Искам да ми подадете ръка да спася пивоварната на брат ми. Вие, естествено, бихте предпочели да видите конкурент да се проваля.

— Не говорете глупости. Не ме интересува някаква дребна пивоварна в Бъртън. „Пивоварна Плъмтри“ е пет пъти по-голяма от „Лейк ейл“.

— Следователно няма причина да ни откажете помощта си.

На лицето му се появи мрачна усмивка.

— Ами ако аз спечеля? Какво ще получа аз срещу високия си залог?

Тя бавно свали пръстена на майка си от пръста си, като се стараеше да не й проличи колко й е мил.

— Това. От чисто злато е, с рубини и диаманти. Струва поне две хиляди паунда. Би трябвало да ви задоволи.

Той се засмя суховато.

— Пръстен? Според вас това достатъчно ли е?

— Носи късмет — добави тя, обзета от отчаяно желание той да се съгласи да приеме облога. — Каквато и бира да съм варила, докато го нося, се получава чудесна.

— Това явно неимоверно добавя към стойността на пръстена — отбеляза той саркастично.

Наистина я дразнеше много.

— Добре. Щом ви е страх да играете вист срещу мен…

Очите му придобиха същия кобалтов цвят, който тя забеляза по-рано, докато дегустираше бирата й.

— Въобразявате си, значи, че ще ме победите на вист?

— Абсолютно! — отсече тя, без въобще да е сигурна.

Той пристъпи и се надвеси над нея като гигант.

— Ще приема предложения залог, само ако го направим по-лично.

— Лично? — прошепна тя и преглътна.

— Ще се състезаваме двамата. Вист на две ръце. Който спечели пръв две от три игри печели и с това залогът е негов.

— Отлично.

— Не съм свършил. Ако вие спечелите, „Пивоварна Плъмтри“ ще се слее с „Лейк ейл“, за да излязат на индийския пазар. — Похотлива усмивка заигра на устните му. — Ако аз спечеля, вие ще стоплите леглото ми тази нощ.