Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (28)

Глава двайсет и седма

Пътуването до Лондон им се стори безкрайно. Продължи седемнайсет часа, само по себе си чудо. Хю не пестеше средства. Джордж бе пътувал с дилижанс, а с каретата на семейство Лейк те се движеха доста по-бързо. Не спираха да се притесняват обаче какво ли ще прави момчето само в столицата.

Анабел едва не се разплака от облекчение, когато на първата им спирка — в пивоварната — получиха информация, че Джорди е в безопасност в дома на госпожа Плъмтри. Господин Крофт ги придружи, за да им покаже пътя. Анабел се трогна от добротата му и през целия път не спря да му благодари.

С приближаването към къщата в луксозния квартал „Мейфеър“ я разтревожи друга мисъл. Щом Джорди вече знае истината, няма начин да не е ядосан. Как ще се справят с това? Какво точно да му каже?

Хрумна й, че и Джарет ще е там и тя отново ще го види. Реши да не мисли за това. Ще се справя с непосредствените бедствия едно по едно.

Пристигнаха в дома на госпожа Плъмтри малко след десет сутринта. Веднага ги въведоха в елегантна трапезария. Там завариха Джорди, заобиколен от семейството на Джарет. Глезеха го, обгрижваха го и му предлагаха наденички, яйца и мъфини — все неща, които обожаваше за закуска. Анабел разпозна лейди Минерва и лорд Габриел. Другата млада жена явно бе лейди Силия, а възрастната дама — бабата на Джарет.

Джарет седеше до Джорди и разказваше нещо за коне.

Джорди ги видя и за миг в очите му се мерна радост. После обаче изражението му стана тревожно и сърцето й се сви. Особено след като момчето заби поглед в чинията, за да не я гледа.

Да, знаеше истината. Беше загубила доверието му и нямаше представа как да си го върне.

Джарет се изправи и постави ръка върху рамото на Джорди.

— Виждаш ли, Джордж? Точно както ти казах. Сигурно дори не са получили телеграмата, която пратих. Тръгнали са далеч, преди да пристигне. Тревожили са се за теб.

— По-скоро бяхме ужасени — уточни Анабел.

Джорди продължаваше да гледа в чинията.

На нея й се искаше да го прегърне и силно да го притисне към себе си, но това само щеше да влоши положението.

Джарет запълни паузата, като представи новопристигналите на близките си. Накрая се обърна към баба си:

— Редно е, според мен, да оставим семейство Лейк за малко насаме.

— Искам ти да останеш, лорд Джарет — обади се Джорди, — ако нямаш нищо против.

Джарет погледна към Анабел. Тя кимна. От самото начало Джорди идеализираше Джарет и колкото и да я болеше, че се е обърнал към него, а не към нея, когато е узнал истината, бе готова да приеме всичко, само и само срещата да протече по-лесно.

Джарет седна, а семейството му излезе. Докато минаваха край нея и Хю, я гледаха любопитно. Брат й я стисна за ръката, за да я окуражи и двамата се разположиха на масата срещу Джорди.

— Как разбрахте къде съм? — попита момчето, но не вдига поглед.

Анабел се насили да запази спокойствие.

— Тоби Моиер се опитал да продаде часовника, който си му дал. Мъжът, на когото го предложил, видял инкрустацията. Хю заплаши Тоби с арест и той призна, че си тръгнал към Лондон да видиш „важен господин“.

Джорди погледна Джарет.

— Прав си. На враг не бива да се вярва.

— Не знам дали съзнаваш какво си направил, момко — подхвана Хю строго. — Изплаши мен и майка ти до смърт.

Джорди изгледа Хю гневно.

— Коя майка? Която се преструваше на такава, докато всички ме лъжехте? Или която ме е родила?

Анабел трепна от острия тон на Джорди. Хю изруга тихо. Понечи да каже нещо, но сестра му постави ръка на рамото му.

— И двете — отговори Анабел. — Поболяхме се от страх. Представях си как лежиш в канавка, пребит, окървавен и сам…

Изхлипа и за пръв път Джорди я погледна.

— Съжалявам… Не биваше да бягам…

Тя се пресегна през масата да улови ръката му, но той рязко я дръпна. Сърцето й се сви.

— Дълбоко те нараних, като ти спестих истината, знам. Отдавна трябваше да ти призная, че аз съм ти майка. Опасявах се обаче… Опасявах се обаче дали ще ми простиш лъжата. Обичам те толкова много, че не бих понесла да ме мразиш.

Брадичката му затрепери и той отново сведе поглед към чинията.

— Срамувате се от мен. Всички. Чух те да казваш на тат… на брат си, че ако се омъжиш за лорд Джарет и ме вземеш в Лондон, ще бъда позор за вас.

Тя бегло помнеше да е изричала подобни думи, но той определено ги бе навързал погрешно.

— Съжалявам. Не знам как ти е прозвучало. Имах предвид да не злепоставям Хю и Сиси, като обявя, че си мой син. — Гласът й се разтрепери. — Не ти си ги посрамил, а аз.

Джорди я погледна озадачено.

— Как така?

— В подобна ситуация хората не винят незаконороденото дете. Обвиняват майката. Обвиняват семейството й, че я прикрива. Нямах право да подложа Хю и Сиси на такова изпитание. — Хвана ръката на Хю. — Милият ми брат ме уверява, че не го интересува какво приказват хората. Но не се притеснявах само за неговото семейство. Тревожех се и как ти ще се почувстваш. — Сниши глас. — Смятах, че ще ме възненавидиш, задето се налага да търпиш жестоките хорски коментари.

— Не те мразя — пророни Джорди. — Никога няма да те мразя.

Душата й изпита огромно облекчение.

— Едно не разбирам, момче: защо дойде тук — обади се Хю. — Какво, за бога, очакваше да направи лорд Джарет?

Джарет погледна Анабел нежно и сърцето й замря.

— Представял си е, че ако се оженя за теб и те доведа в Лондон, всичко ще бъде постарому. Малкият Джордж е силно разстроен, защото според него вече няма да има сестри, брат, баба, дядо и баща.

— Винаги съм гледал на теб като на мой син, момче — натърти Хю напористо. — Не ме интересува какво ще се случи. И със Сиси е същото, знам.

— Джорди — вклини се в диалога им Анабел, — можем да върнем нещата, каквито бяха. — Преглътна, за да не види сълзите й. — Ще ме наричаш леля Анабел, те ще са твои родители и всичко ще е както преди.

— Не — отсече Джорди. Погледна я с насълзени очи. — Лорд Джарет каза, че нещата няма да са, каквито са били. Прав е. Трябва да продължим напред. — Погледна Джарет. — Ще я попиташ ли?

Рязката смяна на темата обърка Анабел.

— Да — отвърна тутакси Джарет и я погледна. — Но не смятам да го правя пред публика, момко. — Обърна се към Хю. — Господин Лейк, преди да отпътувам от Бъртън двамата обсъждахме нещо. Тогава признах, че не знам какво искам. Сега знам. Затова, ако изведеш Джордж за малко и ме оставиш да поговоря с Анабел насаме…

— Разбира се — изправи се Хю.

Джорди заобиколи масата, за да тръгне с него. Минавайки край Анабел, тя не издържа. Скочи и го прегърна.

За миг той застина. После обгърна врата й с ръце и притисна лице към рамото й.

— Всичко ще е наред, мамо — прошепна момчето. — Повярвай.

Мамо. По страните й се стекоха сълзи. Толкова отдавна бе чакала да чуе това обръщение.

Пусна го и се загледа как излиза с брат й.

Усети как Джарет поставя нещо в ръката й.

Кърпичка.

— Права си. Наистина много плачеш.

Тя избърса сълзите си и го погледна.

— Джарет, знам, в момента ме съжаляваш и се чувстваш длъжен…

— Не ми обяснявай как се чувствам. — Придърпа стол. — Седни, скъпа. Трябва да ти разкажа една история.

Тя премигна, но се подчини. Той издърпа стол и за себе си и се настани срещу нея. Коленете им се докосваха.

— Някога имало момче. От всичко на света най-много обичало да ходи в пивоварната на баба си и дядо си. Харесвал аромата на хмел, на златистата течност в казана. Щял да живее там, ако му били позволили. — Взе ръцете й в своите. — Но родителите му загинали при ужасен инцидент. Овдовялата му баба се видяла с пет деца, които трябвало да отгледа. Същевременно трябвало да се грижи и за пивоварната. Стараела се по отношение на внуците си, но бизнесът бил най-важен, защото оттам идвали доходите на семейството. Най-голямото момче, наследник на титлата, бил вече в училище. По-голямото момиче вече имало бавачка, а двете най-малки деца още били пеленачета. Проблем се оказал вторият син. Прекарвал част от деня в пивоварната, но баба му решила да прати и него на училище. Искала той да стане адвокат, или свещеник, или войник. Нещо, което отговаряло на потеклото му. Колкото и да я умолявал да остане в пивоварната, тя била непреклонна.

Анабел си даде сметка накъде бие и прошепна:

— О, Джарет…

С цялото си сърце му съчувстваше, задето е изгубил близките си и бъдещето си с един замах.

Той продължи:

— В училището не му харесвало. Момчетата му се подигравали заради клюките около смъртта на родителите му. Липсвало му имението, което баба му затворила след трагичния инцидент. За щастие — или за нещастие, в зависимост от гледната точка — той открил, че го бива в хазартните игри. Баща му го бил научил как да играе. Единствено това му било останало от миналия живот, и той отчаяно се вкопчил в него. Обяснимо е за тринайсетгодишно момче — изпитвал физическа болка от липсата на родителите си. — Въздъхна. — Продължих така. Пораснах и разбрах, че не е редно да се занимавам само с това. Но прегърнах госпожа Късмет, макар да знаех колко непостоянна спътница е. Тя обаче ми помагаше доста да се предпазвам от болката, която хората биха ми причинили. Не беше трудно. Просто не допусках никого близо до мен, за да не ме нарани. Но тогава срещнах теб. Ти си упорита, красива и умна. Омая ме в момента, в който нахлу в офиса ми в пивоварната. Направих куп глупости, за да те държа далеч. Опитвах се да се убедя, че не се интересувам от теб. Това обаче не е вярно. — Поднесе ръцете й към устните си и ги целуна. — Обичам те, Анабел Лейк. Обичам те достатъчно, за да се бия за сина ти. Но най-много те обичам заради онова, което виждаш в мен — онзи, другия, който бих могъл да бъда. Вече не желая да съм река. Искам да съм земята, в която дърветата пускат корени. Ще бъдеш ли моето дърво?

Дойде й прекалено много. Разплака се. Този път обаче от щастие.

— Това предложение… е даже по-хубаво… от предишното — изхлипа тя. — С радост ще бъда твоето дърво.

Той я целуна нежно и сладко. Сърцето й щеше да се пръсне от радост.

Той я обичаше; истински я обичаше. И беше готов да се ожени за нея въпреки…

Тя рязко се отдръпна.

— А Джорди?

Той издърпа кърпичката от ръцете й и изсуши сълзите.

— Двамата го обсъдихме. Намерихме начин да се решат всички проблеми. — Изправи се и й помогна и тя да стане. — Но нека той ти го разкаже. Или по-скоро той и баба, защото и двамата имат пръст в тази история.

Хестър Плъмтри е взела участие?! Май семейството на Джарет наистина щеше да приеме Джорди.

Анабел се остави да я отведе в коридора, където — съвсем не бе изненадващо — се бе събрало цялото семейство. Лейди Минерва й хвърли многозначителен поглед и Анабел се изчерви. Боже, явно и те като Джорди постоянно подслушват зад вратите!

— Хайде, Джордж — подкани Джарет. — Твой ред е. Кажи на Анабел къде смяташ да живееш.

Джорди си пое дълбоко дъх, погледна я и започна:

— Нали искаш да ходя на училище? „Хароу“ е на десет километра от Илинг и вземат приходящи ученици. Госпожа Плъмтри каза, че ще живея в Халстед Хол с теб и лорд Джарет и ще ходя на училище всеки ден.

— За никого няма да е странно, че момчето живее с леля си и чичо си, докато учи — уточни госпожа Плъмтри. — Ако той не желае, не е нужно съучениците му да знаят истинската му връзка с вас.

— А и ще се чувства по-добре, ако не е в пансиона — обади се Джарет.

За всички стана ясно, че говори от личен опит.

— А ваканциите, разбира се, ще се връщам в Бъртън. — Джорди погледна Хю въпросително. — Ако ме искат, естествено.

— Естествено, момчето ми. А и Сиси ще бъде съсипана, ако се лиши напълно от присъствието ти.

Джорди пъхна ръце в джобовете.

— Какво ще кажеш? — обърна се той към Анабел. — Никой няма да разполага с мен през цялото време, а аз ще бъда с всички известно време.

Анабел погледна скъпия си син, после мъжа, когото обичаше повече от живота си. Наистина ли си бе представяла, че ще се откаже от единия заради другия?

— Според мен планът е брилянтен. — Очите й отново се напълниха със сълзи. — Абсолютно брилянтен!

— Умно момче е нашият Джордж — отбеляза Джарет и я хвана през кръста. — Но и майка му е умна. Затова се съгласи да стане моя съпруга.

Всички изпаднаха в радостна възбуда. Последваха поздравления и благопожелания. Анабел не знаеше дали да се изчерви, да засияе или отново да се разплаче. Беше страшно щастлива и се чудеше как сърцето й ще го понесе.

Възгласите поутихнаха и лейди Минерва се обади:

— Сега доволна ли си, бабо? Джарет не само ще управлява пивоварната, но и ще се ожени. Освен това чрез сделката се сдобиваш и с правнук. С това не се ли изпълнява желанието ти да ни задомиш?

Хестър Плъмтри вирна брадичка.

— Остават още трима, момичето ми.

— Бабо! — възмути се Габриел. — Държиш се неразумно!

— Предай се, Гейб — намеси се Джарет. — Знаеш каква е баба, щом реши нещо. Няма да отстъпи. — Погледна госпожа Плъмтри. — Хайде да отидем да отпразнуваме събитието в салона. Баба стоя на крак прекалено дълго и ми се струва малко уморена.

— Нищо подобно! — възрази тя, но Анабел забеляза, че прие лейди Силия и лорд Габриел да я хванат под ръка, за да я отведат към салона.

Лейди Минерва се приближи до Джарет.

— И ти ли като Оливър стана предател и заставаш на страната на баба?

Джарет се усмихна.

— Не. Подбудите й са основателни, но подходът й е неправилен. Ако измислиш начин как да се възпротивиш на ултиматума й, ще те подкрепя. — Изгледа я изпитателно. — Да се обърнем към Джайлс Мастърс. Ще ни посъветва за правната страна на въпроса. Няма да ни навреди.

— Той е негодник! — възкликна лейди Минерва, ала страните й странно поруменяха. — С какво ще помогне?

— Бляскав адвокат е.

— Сигурно се изживява като такъв. Както и да е, прави каквото искаш. Той е твой приятел.

— Това пък какво беше? — поинтересува се Анабел, загледана в отдалечаващата се Минерва.

Джарет свъси вежди.

— Не съм съвсем наясно.

Хю погледна първо Анабел, после Джарет.

— Споразумението ни остава в сила, нали, милорд?

— Определено — отвърна Джарет. — Особено сега, когато всички ще бъдем по-богати. — Хю го изгледа озадачен и той уточни: — Капитаните от Източно индийската компания за превоз приеха да вземат две хиляди бурета с ваша бира. Ще вземат и от стоката на „Пивоварна Плъмтри“. Надявам се след време поръчката да стане по-голяма.

Хю остана като гръмнат. Анабел се обърна към Джарет с радостен възглас и покри лицето му с целувки.

— Ти успя! Знаех, че можеш! Ти си най-великият производител на бира в цяла Англия!

— Благодаря, милорд, задето ни помогнахте — съвзе се Хю и му протегна ръка.

Джарет я пое.

— Ще ти разкажа всичко подробно, но сега искам да остана насаме с бъдещата си съпруга.

Хю кимна и постави ръка върху раменете на Джорди.

— Хайде, синко. Да оставим влюбените пиленца.

Джарет притегли Анабел в празната трапезария. Взе я в обятията си и я целуна доста по-разгорещено от преди.

Чак след време попита:

— Колко скоро можем да се венчаем?

— Веднага щом кажеш.

— Баба ще настоява за голяма сватба, с огромна торта и церемония в „Свети Павел“. Не бих те лишил, ако и ти го желаеш.

Тя се засмя.

— Стига да съм с теб, любов моя, готова съм да се омъжа и в обор.

— Като се има предвид как почти консумирахме съюза си в един, струва ми се подходящо. Но все пак предлагам да извадя специално разрешение, да изтегля венчавката по-рано и да организираме малко събиране в Халстед Хол.

— Звучи идеално. Разбира се, ако баба ти не одобри…

— Ще одобри всичко, стига да ме види задомен. Ще приеме да се венчаем дори в пивоварната, сред казаните.

— Сериозно се съмнявам — засмя се тя.

В очите му се появиха весели пламъчета.

— Готова ли си да се обзаложиш, любима?

— Нали щеше да се отказваш от хазарта?

— Но това е частен облог, скъпа. Такива са позволени.

— А какъв ще е залогът?

— Цял живот да делиш постелята ми.

Тя се усмихна кокетно и попита:

— А ако ти спечелиш?

Той прихна.

Докато до тях долиташе шума от веселбата на семейството, той й показа какво точно да очаква, щом е приела палавник в леглото си.