Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (25)

Глава двайсет и четвърта

През следващите няколко дни Анабел не беше на себе си. Ежечасно си преповтаряше разговора им и се убеждаваше, че постъпи правилно. Вечер обаче променяше мнението си и се питаше защо не прие предложението за брак.

Има ли значение, че не я обича? Нали й предложи, за да я спаси? Все пак това говори за някакво отношение.

Ала на зазоряване отново се връщаше на първоначалното си мнение. Нищо не й гарантира, че той ще се откаже от хазарта. Няма ли да съжалява, че се е сдобил със съпруга за цяла вечност? А и дали семейството му ще приеме Джорди, както той твърди?

Въздъхна.

Джарет бе прав по отношение на едно: беше наложително да съобщи истината на Джорди. Тя се държи като страхливка. Колкото повече го отлага, толкова по-лошо ще става. Постоянно обаче намираше причини: да изчака да свърши трудната му седмица в местното училище; да отмине Великден; да приключи ваканцията му…

Отлагаше. Беше пределно наясно с това.

Особено след като нямаше причина да не му каже тези дни. Всичко течеше по мед и масло. Хю я изненада, като пое ръководството на „Лейк ейл“ — напълно се преобрази. Надеждата, вдъхната им от Джарет, че ще склони капитаните да вземат тяхната бира, повдигна самочувствието на Хю. Всеки ден ходеше в пивоварната, готов да действа.

Затова се изненада, когато надникна в кабинета му седмица след заминаването на Джарет и зърна брат си седнал зад писалището, с чаша уиски в ръка.

Кръвта във вените й замръзна, но бързо установи, че той всъщност не пие, а само се взира в питието. Явно усети присъствието й, защото заговори, без да я поглежда:

— Влез, Ани. Точно щях да пратя да те извикат.

Хладнокръвният му тон я изплаши.

— Какво има?

— Чух интересна клюка от Алсоп. В Лондон обсъждат неприличен облог, който сестра ми е сключила с лорд. — Вдигна поглед и видя пребледнялото й лице. — Истина е, нали?

Тя вирна брадичка.

— Заложих пръстена на мама в замяна на помощта му за „Лейк ейл“.

— Аз чух друго.

— Знам, но…

— И нито за секунда не вярвам, че лорд Джарет Шарп ще приеме пръстен за залог! Би склонил обаче да те вкара в леглото си, какъвто е бил залогът.

— Няма значение какъв е бил залогът — възрази тя, макар и силно поруменяла. — Аз спечелих!

— Значи не отричаш?

— Хю, моля те…

— Не съм изненадан лорд Джарет да предложи подобен залог, но съм смаян, че ти си приела.

— Съжалявам, ако съм ви посрамила…

— Не говоря за това, по дяволите. — За нейно огромно облекчение той остави чашата. — Така отчаяно искаш да спасиш „Лейк ейл“, че си била готова… Щяла си да се съгласиш… — Той покри лицето си с длани. — Боже, не е за вярване, че съм те докарал до там!

Тя пристъпи напред със свито сърце и постави ръка на рамото му.

— Нямаше да поиска да изпълня залога. Той е добър човек.

Брат й вдигна глава.

— Добър човек не се възползва от отчаяна жена. Добър човек не допуска жена да рискува репутацията си. Благодарение на него ще си спечелиш име на лека жена сред клюкарите в града. Ще отида в Лондон и ще го извикам на дуел, по дяволите!

— Нямаш право — отвърна тя решително.

— Заслужава го!

— Не е така! — Поколеба се, но щом той говори за глупави постъпки като дуел, най-добре е да каже истината. — Щом чу за клюките, той предложи да се ожени за мен. Отказах.

Хю я зяпна и бавно стана.

— Защо, за бога?

— Знаеш защо: заради Джорди.

— Казала си му за Джорди?!

— Налагаше се. Той ми направи предложение и беше редно да знае.

— Никога не го сподели с другите, които ти предлагаха брак.

— Не държах на тях.

— Но държиш на лорд Джарет, така ли?

Тя се поколеба, но кимна.

— Не се ли притесняваш да не издаде тайната?

— Не. Той е много дискретен.

— Видя се колко е дискретен. Похвалил се е пред половината Лондон за залога.

— Не той е разпространил клюката. Наистина не е такъв.

— Нима? — Хю придоби гневно изражение. — Тогава защо му отказа? Сигурно защото не е реагирал подобаващо на откровението ти.

— Напротив. Прояви огромно разбиране.

Хю премигна.

— Сега вече се обърках. — Прокара пръсти през косата си. — Ако не се е отдръпнал, защото Джорди е твой син, защо не прие предложението му?

— Няма да принудя Джорди да напусне единствения дом, който познава. Същевременно не бих го оставила тук, за да живея в Лондон с лорд Джарет. Това са простичките факти.

— Защо не позволиш на Джорди да направи избора?

Тя изсумтя.

— Боже, и ти говориш като лорд Джарет. Как да оставя момче на неговата възраст да взема решение? Той няма представа колко жестоки са хората. Ако му разкрия истината, а трябва, за да го взема в Лондон, ще плъзнат още по-злостни клюки. Ще посрамят всички, не само Джорди. А ако предпочете да остане тук без мен…

Тя млъкна и изхлипа.

— О, скъпа. — Хю я прегърна. — Един ден трябва да кажеш истината на момчето.

— Знам. И ще го направя…

Той измъкна кърпичка от джоба и й я подаде.

— Защо ли не пребих Рупърт, задето ти направи дете, за което не е възнамерявал да се грижи. Като невестулка…

— Всичко това е минало. — Пое кърпичката и си изчисти носа. — Аз направих грешка, а като обиждаш Рупърт няма да промениш нищо.

— Единствената ти грешка е, че си се доверила на млад мъж, достатъчно глупав да не оцени колко си скъпоценна. — Протегна ръка и избърса сълза от бузата й. — Това ме притеснява, Ани. Опасявам се да не си попаднала на втори като него. Да се тревожа ли дали лорд Джарет също… не ти е направил дете?

— Изключено.

Нали Джарет взе предпазни мерки?

— Не бих те съдил, повярвай, но ако…

— Между лорд Джарет и мен нямаше нищо, освен онзи глупав залог! — Прекъсна го тя напористо. Вече нямаше. — Пък и аз спечелих!

— Но клюките остават. Ще ми бъде неприятно приятели и съседи да злословят по твой адрес.

Тя преглътна.

— Искаш ли да приема предложението му? Остави ми адреси да му пиша, ако размисля. Не ми се ще да създавам повече неудобства на теб и на Сиси.

— О, скъпа, на мен това не ми влияние. Нито на Сиси. Винаги си била радост за нас. Освен това тегобата от клюките пада върху теб. Де да можех да ти го спестя.

Тя се отдръпна леко и се насили да се усмихне.

— Ще отшумят с времето. — Погледна към чашата с уиски. — Нали няма да го пиеш?

— След всички саможертви, които ти направи? Не, няма. Приключих с пиенето.

— Слава богу.

От срещата й с лорд Джарет произтече поне едно хубаво нещо. И донякъде намаляваше болката в разбитото й сърце.

* * *

Джордж стоеше потресен в коридора и не вярваше на ушите си. Той е копеле. Леля Анабел е негова майка. Негова майка! А истинският му баща е загинал на бойното поле. Значи няма баща, защото човека, когото смята за такъв, всъщност е негов вуйчо.

Боже! Как е възможно? Майка му се отнася с него както към всичките си деца. Нима не би дала, макар и най-малък знак, ако не е неин син? Определено няма да го лъже…

Всички го лъжат! Напиращите сълзи бяха на път да го задавят. Защо са постъпили така? Бяха скрили факта, че е… копеле.

Копеле. Грозната дума се въртеше в главата му и направо му прилошаваше. Със залитащи стъпки се качи по стълбите и бързо се вмъкна в стаята си — там ще бъде сам и ще си помисли. Копеле. Като децата, за които хората шепнат. Като Тоби Моиер. Майката на Тоби никога не се бе омъжила. Също като леля Анабел.

Не, не леля Анабел. Тя му е майка. Сви се на кълбо върху леглото. Тя е неговата майка. А не го обявява за свой син, за да не посрами всички. Защото самото му съществувание е позор. Боже, чувстваше се ужасно.

Изтича в банята и повърна. После се свлече на пода и придърпа колене към гърдите си. Сърцето му се свиваше. Всички са лъжци. Грижат се единствено никой да не разбере истината; дори той.

Изведнъж му хрумна една мисъл. Дали баба му и дядо му знаят? Не, чакай. Те дори не са му истински баба и дядо.

Очите му се насълзиха. Няма баби и дядовци, защото всички са мъртви. Годеникът на леля Анабел — на майка му — е сирак. А брат му и сестрите му не са му брат и сестри; те са му братовчеди. Значи е без баща, без баби и дядовци, без брат и без сестри. Има майка, която го е лъгала и не го бе признала за свой син.

Защото е копеле.

Той няма вина за това! Виновен е ужасният Рупърт. Джордж не се интересуваше дали мъжът е негов баща и герой от войната. Беше направил дете на леля Анабел — на майка му, — а не биваше! Баща му каза така. Не. Не баща му. Той нямаше баща.

Отпусна глава на коленете си и се опита да спре сълзите. Иска всичко да се върне както е било; когато не знаеше. И имаше баща, майка, баба, дядо, сестри, брат…

Вдигна глава. Защо пак да не е така? Никой не знае какво е чул. Ако той и леля Анабел не подхванат темата, всичко ще бъде както преди. Вирна брадичка. Не иска друга майка. Желаеше всичко да остане постарому. И беше осъществимо, ако го избере. Истината е известна на съвсем малко хора.

И на лорд Джарет.

Свъси вежди. Лорд Джарет, който предложил неприличен залог на леля Анабел и споделил с всички за стореното. Лорд Джарет, който заяви почтени намерения спрямо леля Анабел, а всъщност не е било така. Леля Анабел каза на Джордж, че негова светлост не желае да се жени.

Но понякога и тя лъже. Заяви, че негова светлост й предложил брак. Истината ли говореше?

Та нали тя каза на татко, че между нея и лорд Джарет няма нищо, освен залога, а то е лъжа! Лорд Джарет я целуна. А когато се върнаха от Давентри след дъжда изглеждаха гузни. Споглеждаха се, както майка му и баща му се споглеждат понякога.

Боже, ами ако лорд Джарет наистина е направил бебе на леля Анабел? Джордж не бе сигурен как точно става, но имаше нещо общо с целувките и лягането в едно легло.

Ако тя носи ново бебе, цялото семейство ще бъде опозорено. И то само защото леля Анабел не се омъжва заради него. Ако лорд Джарет оповести на всички, че Джордж е копеле, цялото семейство ще бъде опозорено. Този път — заради него!

Ако се стигне дотам, ще обвинят него и всички ще разберат, че е копеле.

Не, това не бива да се случва.

Има само един начин да се предотврати. Трябва да накара някак лорд Джарет да се ожени за леля Анабел и да я отведе. Тогава всичко ще се върне постарому.

Само дето леля Анабел няма да е наоколо и да се грижи за него. Няма да му носи горещ шоколад в детската стая, когато никой не я вижда. Няма да му пее, когато се събуди от кошмар. Няма да го води на пазара да разглеждат конете за продан…

Хрумна му, че вероятно прави всички тези неща, защото е негова майка.

Не бива да е! Няма да й позволи! Ще накара лорд Джарет да я вземе. Той и без това трябва да го направи заради клюките. Нали така каза баща му? Джордж ще накара негова светлост да се върне, за да се ожени за нея, независимо дали тя иска, или не.

Но как?

Не е достатъчно да пише на лорда. Той може да не обърне внимание на писмото. Не. Джордж трябва да отиде лично.

Стомахът му се сви. Да отиде в Лондон? Сам? Дори да го направи, родителите му ще го убият. Пак свъси вежди. Те не са негови истински родители. Той няма родители. Само майка, която го бе злепоставила.

Престани. Знаеш колко ще се притесняват, нашепваше съвестта му.

И какво от това? Заслужават да страдат. Не той ръси наляво-надясно лъжи.

Ами ако — въобще не се трогнат? Премигна, за да прогони сълзите. Той е копеле; позор. Но ако се захване и оправи нещата, всичко ще бъде наред.

Представи си как пристига при лорд Джарет. Негова светлост се вслушва в думите му, грабва леля Анабел и двамата се венчават. Джордж ще бъде героят, уредил всичко. Тогава всички ще забравят, че е копеле. И нещата отново ще са такива, каквито бяха. Това е най-важното.

Как ще стигне до Лондон? Първия път той, майка му и леля Анабел пътуваха с пощенския дилижанс. Тръгва в полунощ от странноприемницата и няма да му е трудно да се измъкне от къщата. Ще разберат за отсъствието му едва на сутринта. Вече в Лондон ще наеме карета, за да отиде до пивоварната, за да говори с негова светлост.

Сега остава да измисли как да се качи на дилижанса. Ще разполага с достатъчно пари, ако смята и получените от дядо и баба за Коледа.

Но кочияшът може и да не вземе момче, пътуващо само. Ще му зададе куп въпроси.

Джордж седна на леглото, за да помисли. Защо да не накара някой от прислужниците да го качи, като обясни, че семейството му го чака в Лондон? Не, нищо няма да излезе. Някой ще го издаде. Как да стигне до столицата?

Скочи от леглото. Тоби Моиер! Той е на седемнайсет. Дали кочияшът ще се вслуша в неговите думи? Откакто се прибра с каретата на маркиза, Тоби и приятелите му се държат по-мило с него. Не приятелски, но не са толкова злобни, колкото преди.

Освен това Джордж има нещо, което Тоби желае — часовникът, подарък от баща му. Джордж отвори чекмеджето. Истински златен часовник с надпис: „На Джордж Лейк, за дванайсетия му рожден ден, 9 януари 1825 година“. Първият му часовник. Буца заседна в гърлото му. Наистина ли е готов да се раздели с него?

Налага се. Всичките му пари едва ли ще стигнат и за Лондон, и за пътуването. Освен това не притежава нищо друго, което Тоби да желае.

Със свито сърце пъхна часовника в джоба. Ще помоли Тоби да му помогне и ще се уговорят къде да се срещнат преди полунощ. След като всички заспят, той ще се измъкне и ще замине за Лондон. А приключи ли всичко, нещата отново ще се подредят.