Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (23)

Глава двайсет и втора

Джарет беше благодарен, задето Минерва и Гейб се оттеглиха, щом стъпиха в странноприемницата. Кръвта му кипеше при мисълта, че ще види Анабел.

Преди това обаче имаше да свърши нещо важно. Въведе Пинтър в частния салон, който ханджията му предостави при пристигането.

— Бренди? — попита той Пинтър, вече настанил се във фотьойл.

— Да, благодаря.

Джарет наля и подкани госта си:

— Хайде, казвай какво научи.

— Още не съм открил всички коняри, които са били в конюшнята, когато майка ти е поела към ловната хижа. — Пинтър отпи от питието. — Но реших, че е важно веднага да узнаеш какво научих по другия въпрос.

— Естествено…

Говореше за Дезмънд Плъмтри — братовчед им. Джарет също отпи. На връщане от пикника през онзи фатален уикенд му се стори, че зърва братовчед си в гората. Отхвърли тази възможност, защото Дезмънд не бе поканен. Предположи, че се е припознал и изхвърли тази мисъл от главата си. Ала по-късно разказа на Оливър хвърли съмнения върху всичко, което смятаха, че знаят за онази нощ.

— Бил съм прав, нали? — попита той Пинтър. — Дезмънд е бил в имението, когато те са умрели.

— Мога да докажа само присъствието му в околността. Отне ми време, но намерих бивш коняр от странноприемницата в близкия Търнхам, който се е погрижил за коня на господин Плъмтри.

— Странно как го е запомнил след толкова години.

— Не е странно. По стремето е имало кръв.

Студени тръпки побиха Джарет. Пулсът му се учести и той седна.

— Кръв? — повтори той глухо. — И не е споделил с никого?

— Господин Плъмтри твърдял, че бил на лов. На мъжа обаче му направило впечатление, че има кръв и по подметките на ботушите. Човек с положението на господин Плъмтри би използвал прислужници да донесат убития дивеч. Все пак конярят не направил връзка между кръвта и трагедията, защото предишната вечер бил видял Дезмънд да пие в странноприемницата.

— Но мама и татко може да не са починали през нощта. Възможно е да е станало по-рано, в късния следобед.

— Точно така. Но повечето хора не го знаят, заради положените усилия от баба ти да потули истината.

Джарет кимна разсеяно. Какво ли щеше да стане, ако баба му бе казала истината, а не се бе опитала да защити семейното име? Щяха ли да стигнат до дъното на нещата по-рано, или клюките по техен адрес щяха да бъдат още по-зловещи?

Но какво по-лошо от това хората да смятат, че Оливър е убил родителите им?

— Добре — подхвана Джарет, — да предположим, че Дезмънд е бил там и има нещо общо със смъртта им. Това е само хипотеза, естествено, защото каква причина би имал да ги убие? Нямаше да спечели нищо.

— Нали баба ти заплаши да му остави „Пивоварна Плъмтри“?

— Направи го, за да ни тормози нас, петимата. Ние ненавиждаме този братовчед и тя добре го знае. Освен това като убие родителите ни, Дезмънд нямаше да спечели пивоварната дори да беше наследник на баба.

— Има и друг прочит на нещата. Защо братовчед ви да не е очаквал да наследи бизнеса след кончината на дядо ви, починал няколко години преди това? Едва ли е очаквал тя да ръководи бизнеса сама.

— Вярно е…

— Щом не е получил каквото е смятал, че му се полага, какво пречи да е замислил друг начин да се сдобие с него. Баба ти вече е била покрусена от смъртта на съпруга си. Смъртта на единственото й дете и зет й в комбинация с последвалия скандал положително ще я извадят от релси. Събитията едва ли са щели да я довършат физически, но защо да не я принудят да се откаже от пивоварната? — Пинтър си остави чашата, изправи се и започна да крачи напред-назад из помещението. — По онова време ти си бил твърде млад, за да поемеш ръководството, а младият маркиз е бил зает с управлението на имението. Щом баба ти не е била в състояние да движи нещата, логичният избраник е щял да бъде племенникът й. Вероятно се е виждал като неин наследник.

— В такъв случай защо направо не е убил баба? Тя е била далеч по-лесна мишена.

— Щом родителите ти са живи, майка ви се явява наследница. Тя е щяла да посочи кой да поеме бизнеса. А той едва ли е бил готов да убие и тримата. Щеше да е прекалено подозрително.

Джарет допи питието си на екс.

— Все пак е било малко вероятно да получи пивоварната.

— Но не и невъзможно посочи Пинтър. — Няма начин, естествено, да докажем нищо от това без повече информация. Започна да изброява и да отмята на пръсти. — Защо е бил в района? Какво е гласяло завещанието на баба ви по онова време? Бихме могли да я попитаме…

— Не искам да я замесваме.

Пинтър го погледна учудено.

— Защо не, милорд?

Джарет остави чашата.

— Първо: още е болна. Второ: обвиненията към племенника й са сериозни, а са базирани само на малко кръв, която конярят твърди, че е изчистил от стремето преди деветнайсет години, и на моя бегъл спомен, че съм зърнал Дезмънд на територията на имението. Пък и като цяло се съмнявам дали е способен да извърши хладнокръвно убийство.

Същевременно Дезмънд беше подлец. От вероятността той да е убил родителите му кръвта на Джарет закипя. Ами ако злодеят през цялото време е бил сред тях?

Не. Не разполагат с достатъчно доказателства. Поне не засега.

— Има ли начин да се разбере какво гласи завещанието на баба, без тя да се усети?

Пинтър се замисли, преди да отговори.

— С позволение за достъп господин Бог има право да ви покаже всички варианти на завещанието й. Твоят приятел Мастърс, адвокатът, има право да те представлява и да ме посочи за свидетел. Ще обясни, че ти, братята и сестрите ти се интересувате дали ултиматумът на баба ви нарушава законните ви права. Нито на баба ви, нито на господин Бог ще им се стори подозрително.

— Чудесна идея. Ще я обсъдя с Мастърс, щом се върнем в Лондон.

— Междувременно ще продължа разследването. Като издиря конярите, ще разпитам дали някой друг е видял братовчед ви в имението през онзи ден. Ще подпитам и дали са дочули защо си е тръгнал от града.

— Действай предпазливо — посъветва го Джарет. Не желая Дезмънд да се досети, че слухтим около него. Ако е виновен, не знам какво би предприел.

Лицето на Пинтър посърна.

— Това, милорд, ме подсеща за още нещо неприятно, свързано с братовчед ти. Не престава да разпитва наляво-надясно дали се справяш с управлението на „Пивоварна Плъмтри“. Дочул е за уговорката ти с госпожица Лейк и… разпространява какви ли не злостни клюки.

— Ще убия този кучи син! — скочи Джарет.

— Не те съветвам — подметна Пинтър суховато. — Ще ми е неприятно да те арестувам.

Джарет положи усилие да усмири гнева си.

— А какво ме съветваш?

— Няма да ти хареса — изгледа го Пинтър съсредоточено.

— Все пак кажи.

— Ожени се за госпожица Лейк.

Открай време противник на идеята за брак, Джарет изрече следващите думи напълно инстинктивно:

— Откога работиш в комбина с баба?

Пинтър се засмя.

— Повярвай, видях що за темперамент има младата дама. Ако искаш обаче да сложиш край на слуховете за неудачите на „Пивоварна Плъмтри“ в момента, брак с госпожица Лейк ще те свърже с друга фамилия, производител на бира, и ще ти даде големи предимства на пазара. Ще бъде прието като умел бизнес ход, а не като резултат на неразумен залог. Така братовчед ти ще бъде злепоставен и ще погледнат на него като на глупак.

— Звучи примамливо — изръмжа Джарет, — но едва ли си заслужава да се оженя заради това.

Само дето Анабел със сияещите очи и усмивка на Венера щеше да е негова; Анабел, която го разсмиваше и го изпълваше със страст. Анабел, която щеше да разбие сърцето му, ако я допусне прекалено близо до себе си.

Побиха го тръпки.

Тайният полицейски агент от Боу Стрийт го наблюдаваше внимателно.

— Единствено ти си наясно дали си заслужава да се ожениш за нея.

— Та аз дори не съм сигурен дали ще приеме! Не помниш ли какво каза за брака?

На устните на Пинтър се появи лека усмивка.

— Беше доста категорична по време на играта ви на карти, но толкова ли не те бива да промениш решението й?

Само ако завинаги се откаже от вредните си навици.

Странно. Не му звучеше така неприемливо, както му се струваше преди седмица.

— Ще обмисля съвета ти, Пинтър. Междувременно продължавай с разследването. Дискретно, естествено. — Отиде до вратата и я отвори. — Утре ще пътуваш с твоя екипаж, нали?

— Да. Ще тръгна още рано сутринта.

— Тогава ще взема брат ми и сестра ми в каретата на Оливър. Ще се видим сутринта.

Тайният агент излезе, а Джарет започна да крачи напред-назад. Да се ожени за Анабел? Чуваше го за втори път тази вечер. Преди седмица би се изсмял на подобно хрумване. Най-малкото, защото ако се ожени, баба му ще излезе победител. Няма начин хем да се венчае, хем да зареже бизнеса с бира. Анабел ще настоява да й помага с пивоварната на брат й.

Освен това приходите му от хазарта са твърде нестабилни, за да издържа с тях съпруга. В това отношение тя е права. Ако се ожени за нея, трябва да се примири, че ще ръководи „Пивоварна Плъмтри“ — а и „Лейк ейл“ — до края на живота си.

Наля си още бренди и отпи. Толкова ужасно ли ще бъде? Тази седмица се сблъска с предизвикателства, пред каквито отдавна не се бе изправял. За негова изненада му хареса: гони цел, командва нещата, влага енергия в нещо повече от собствената си персона.

Какво значение има, ако баба му спечели? Всъщност и двамата щяха да излязат победители.

С изключение на факта, че в края на годината баба му отново ще поеме контрола над пивоварната. Той ще се озове в положението, което открай време се старае да избягва: да зависи от нея, да е принуден вечно да защитава всяко свое решение, да й се подчинява.

Освен ако не докажеш, че си в състояние да ръководиш бизнеса самостоятелно.

Идеята му се стори интересна. Предстои почти цяла година. Ако измъкне компанията от затрудненията й, ще разполага с предимство и дори ще има основание да претендира баба му да му отстъпи управлението завинаги. Тя вероятно ще се съгласи, особено ако дотогава се сдобие със съпруга. А ако съпругата му също произвежда бира, това ще е в негова полза.

На устните му разцъфна бавна усмивка. От развълнувана превъзбуда нещо в гърдите му трепна. Допи брендито.

Навярно ще възникнат известни затруднения да убеди Анабел. На два пъти тя заяви нежеланието си да се омъжва. Но няма да го откаже. Разполага с предстоящата нощ, за да я склони и възнамерява да й покаже колко добре всъщност би сработил планът му. Тя е практична жена; ще оцени предимствата от такъв съюз. Няма да се наложи да изговори куп емоционални глупости, в каквито и без това не вярва. Пък и тя едва ли очаква подобно нещо. Била е влюбена в онзи никаквец Рупърт, а нищо добро не е произтекло. Наясно е, че да се задомиш поради подобни несериозни причини, води само до нещастие.

Не бе в състояние да чака повече и тръгна към „Лейк ейл“. Когато пристигна, за негова радост Анабел вече го чакаше. Стъкмяваше огъня в стаичката до офиса.

— Джарет! — посрещна го тя с широка усмивка. — Опасявах се да не си променил решението си.

— За нищо на света — отвърна той, съблече си палтото и го метна на близкия стол. — Наложи се да се консултирам по един въпрос с Пинтър. Отне ми повече от очакваното.

Запита се дали да не повдигне въпроса за женитбата веднага, за да знае, че е приключил. Въздържа се обаче, защото щеше да е неловко след това, ако тя му откаже.

А не желаеше да рискува. Не и след като цяла вечер изгаряше от желание отново да я люби.

Приближи я и я взе в прегръдките си.

— Нямаш представа колко ми липсваше — пророни той.

— Защо да съм ти липсвала — попита тя кокетно. — Виждахме се всеки ден.

— Знаеш какво имам предвид. — Наведе глава, за да я гризне по ухото. — Липсваше ми вкусът ти. — Извади няколко фуркети от косата й. — Допира на копринената ти коса. И това…

Целуна я дълго и ненаситно, с цялата прикривана страст по време на многобройните им срещи и вечери. Не откъсваше устни от нейните, а тя се притискаше към него и потреперваше.

Най-после отдели устни и прошепна дрезгаво:

— Най-много ми липсваше да те държа в обятията си. — Трескаво започна да я разсъблича. — А аз липсвах ли ти?

— Ни най-малко — отвърна тя.

Той свъси вежди и тя се засмя.

— Добре, де, малко…

Вече дишаше учестено, защото бе останала по долна риза и щръкналите зърна на гърдите й ясно изпъкваха.

— Повече от малко, бих казал, ако съдя по това, което виждам. Хайде, признай истината. — Плъзна ръка надолу и я постави между бедрата й. — Докосваше ли се, докато ме нямаше? Спомняше ли си какво правехме?

— Джарет! — възкликна тя, но не успя да спре плъзналата по страните й руменина. — Никога не бих…

— Никога ли? — прекъсна я той.

Пръстите й разкопчаваха копчетата на жакета, на ризата му, после се спуснаха към панталона.

— Е, може би един-два пъти…

— Покажи ми как точно.

— Какво?! — зяпна го тя.

Той свали панталона и седна на леглото.

— Покажи ми как се докосваше. Искам да видя.

Сега вече лицето й пламна.

— Това е… неприлично.

— Аз съм неприличен мъж, скъпа, както ти нееднократно отбеляза. Според теб съм негодник, безотговорен нехранимайко, палавник…

— Никога не съм те наричала палавник! — възрази тя. — Ти се определи така.

Той грабна края на долната й риза и я изхлузи през главата й. Сега Анабел стоеше гола пред него.

— Нека те погледам как се докосваш, за да има какво да си спомням по време на самотните ми нощи в Лондон…

Тя пребледня и сърцето му подскочи. Вероятно не й бе така безразлично, че заминава, колкото си даваше вид. Може би няма да му откаже да се омъжи за него…

— Нощите ти едва ли ще са толкова самотни — пророни тя.

— Напротив. Привързах се към производителка на бира, с тяло на Венера и решителността на лъвица. Милваше ли се по гърдите, докато лежеше сама в спалнята си?

Тя сведе свенливо очи и кимна.

— Покажи ми.

Тя вдигна ръце и обгърна с длани гърдите си.

— А докосваше ли се и там, долу?

Тук тя събра сили, погледна го лукаво и отвърна на въпроса му с въпрос:

— А ти галеше ли си члена?

— Боже, да!

— Покажи ми…

Той постави ръка върху члена си и започна да го разтърква. Съзнателно го правеше бавно, защото се опасяваше да не свърши, преди да проникне в нея.

Господ да му е на помощ. Застанала гола пред него, с ръка между бедрата, тя олицетворяваше женствеността. Поруменяла, с леко разтворени устни, дишаше учестено.

— Достатъчно! — отсече той. — Не издържам повече. Яхни ме!

— Да те яхна? — попита неразбиращо Анабел.

Привлече я към себе си, легна на леглото и разтвори коленете й, та да се подпрат от двете страни на бедрата му.

— Сега бавно ме възседни — подсказа й той.

— Имаш ли едно от онези неща, които поставяш… на члена си?

— Презерватив ли? — Понечи да й обясни, че няма значение, защото ще се оженят, но се възпря, за да не я подплаши. Бръкна в джоба на панталоните на пода и извади единствения останал му презерватив. Подаде й го. — Ти го нахлузи.

С колебливи движения тя започна да разтяга животинската кожа върху възбудения му до краен предел пенис. Джарет стисна зъби, за да не свърши в този миг.

— Точно така, скъпа — насърчи я той.

Преди да се усети, тя се надигна и постави интимните си части до главата на члена му. После бавно започна да се отпуска надолу. Той не откъсваше очи от гърдите й. Не устоя и постави ръце върху тях.

Постепенно ритъмът им се учести и простенванията й му подсказваха, че е на път да стигне до оргазъм. Едва тогава той отпусна стиснатите си зъби и се отдаде на своето освобождение. Съвпадна с нейното. Усети как соковете й го заливат… Блаженството беше пълно. Именно в този момент си обеща да направи всичко по силите си, за да я задържи до себе си завинаги.

Прегърна я силно, започна да покрива лицето й с целувки и прошепна:

— Омъжи се за мен, Анабел.

 

 

Анабел се отдръпна и го погледна смаяно. Нима той току-що… Не, не. Беше й се счуло. Или просто бе подвластен на момента. Бог й е свидетел, че и двамата се бяха увлекли. Докато я наблюдаваше как се докосва, тя изпита неподозирана възбуда.

— Е? — обади се отново Джарет. — Какво ще кажеш?

Тя преглътна с усилие.

— Аз… Не те чух…

— Поисках да се омъжиш за мен. — Нежно отмести кичур коса от лицето й. — Да станеш моя съпруга.

— Доколкото си спомням, само преди седмица не желаеше да се жениш.

На устните му се появи усмивка. Целуна я страстно и сърцето й трепна.

— Това беше преди да се привържа към теб.

Това говореше за известни чувства, но все пак…

— Привързах се и към това.

Притисна слабини към нейните.

Тя свъси вежди и леко се отдръпна. Не бе в състояние да мисли, когато той я докосва, а докато е гола в обятията му, той нямаше да престане.

След малко, почувствала се по-овладяна, тя промълви:

— Значи искаш да се ожениш за мен, защото ти харесва да ме любиш?

— Защото харесвам теб! Имаш остър ум и енергичен темперамент. Предана си на семейството си. Подходящи сме един за Друг.

— Подходящи един за друг ли? Ти си син на маркиз. Аз съм дъщеря на производител на бира.

— Това не ме интересува. Нито пък теб. Признай.

— Но за близките ти не е без значение.

Едната му вежда се стрелна нагоре.

— Напротив. От задоволство да ме види задомен за жена с добри връзки в бизнеса за производство на бира баба ще бъде готова да танцува по покривите на Лондон. Дори вероятно ще предложи ти да ръководиш пивоварната.

— Дръж се сериозно, Джарет.

— За жалост съм сериозен. — Изправи се, за да хвърли презерватива в огъня и си нахлузи гащите. — Баба иска точно това от мен.

— И това те притеснява, нали?

Той сви рамене.

— Малко. Ще ми е неприятно баба да спечели.

— Тогава защо…

— Защото има няколко предимства, ако се оженим. Като начало така ще сложим край на всички клюки.

Кръвта й застина.

— Клюки ли?

Той простена.

— Вярно. Не ти казах за тях. — Очите му проблеснаха гневно. — Племенникът на баба, пълен негодник, е разбрал някак за залога ни. Тръби за него наляво-надясно и ни представя в най-неблагоприятна светлина. Няма да мине много време и ще се разчуе и в Бъртън.

— Значи ми предлагаш брак, защото ме съжаляваш?

— Не, по дяволите! Не затова… — Видимо раздразнен, той започна да крачи напред-назад. — Просто ти посочвам предимствата от такъв съюз. — Спря пред нея и взе ръцете й в своите. — Най-добре ще се справим с положението, като влезем в законна връзка.

— Законна връзка — повтори тя приглушено.

Смайващо бе как успява да представи брака като бизнес споразумение.

— Ще е от полза и за „Лейк ейл“. Хората ще го приемат като семейно начинание и така ще придадем повече тежест на нашите планове. Капитаните от Източно индийската компания ще бъдат сигурни, че ще изпълня поетите ангажименти.

Всяка негова дума отговаряше на истината, но се забиваше като пирон в сърцето й.

— Както Пинтър отбеляза…

Тя си издърпа ръцете.

— Предлагаш ми брак, защото господин Пинтър го е подсказал?!

— Не! Тоест — да… Май не се изразих правилно, а?

— Ще обобщя така: през живота си не съм чувала по-хладнокръвно предложение за брак. Навремето месарят поне се престори, че има някакви чувства към мен.

— Не съм безразличен към теб. — Разтърка чело. В момента олицетворяваше напълно объркан мъж. — Просто си представях… Имах предвид… Ти си практична жена и смятах, че като чуеш преимуществата…

— Забрави за преимуществата. Искам да знам защо ти имаш желание да се ожениш за мен. Ти, мъжът Джарет, а не ти, временният ръководител на „Пивоварна Плъмтри“.

— Няма да е временно — поправи я той. — Възнамерявам да управлявам пивоварната за постоянно. Ще зарежа хазарта. — Изгледа я войнствено. — Досега това беше възражението ти да се омъжиш за мен, нали? Е, зарязвам картите. Няма защо да се притесняваш повече.

Признанието му я потресе. Ще се откаже от хазарта? За да се ожени за нея? Невероятно. Това почти я изпълни с надежда.

— Джарет — подхвана тя нежно, — страшно ще се радвам да продължиш да ръководиш вашата семейна пивоварна, но искам да знам — необходимо ми е да знам — какво изпитваш към мен. Защо според теб трябва да сме заедно до края на дните си?

От предпазливия му поглед сърцето й се сви. Защо той не дава нищо от себе си? Защо му е толкова трудно?

— Вече ти казах какво чувствам към теб — изръмжа той. — Харесвам те. Допада ми да те любя. Не предпочиташ ли да имаш до себе си мъж, който е откровен с теб? Все пак от теб се е възползвал мъж, като е твърдял, че те обича, а е отишъл да воюва, без да го е грижа колко ще страдаш.

Тя прехапа устни, за да не покаже колко я нараниха думите

му.

На лицето му се изписа отчаяние.

— Обещавам да съм ти съпруг във всяко отношение. Ще те издържам и ще правя каквото мога, за да помогна на близките ти. Обещах да се откажа от хазарта. Ако всичко това не ти е достатъчно, не знам какво друго да ти предложа.

Например, предложи ми сърцето си.

Ала той очевидно не бе способен на това.

Определено й беше тежко. Вероятно щеше да се примири, ако тя не бе загубила напълно сърцето си по него. Обичаше го; несравнимо по-силно и дълбоко, отколкото бе обичала Рупърт.

Одобряваше как води преговорите с брат й. Оставяше Хю да мисли, че той контролира нещата, докато всъщност Джарет дърпа конците. Харесваше й пълното му неумение да пее. Приятно й бе, задето се тревожи за нея.

Но щеше да е самоубийство да се омъжи за него, без той да й предложи сърцето си. Особено след като се налагаше да се раздели с единствения друг човек, на когото бе дала сърцето си — Джорди.

— Прав си — обади се тя. — Предпочитам твоята откровеност пред кухите любовни думи на Рупърт. Затова също ще бъда откровена с теб. — Пое си дълбоко въздух. — Има още един факт за осмисляне, преди да предприемем сливането, което предлагаш. — Насили се да запази спокойствие. — Нещо, което ще те накара да се замислиш, преди да се ожениш за мен.

Той присви очи.

— И то е?

Не й бе лесно да го произнесе. Стегна се обаче, изправи рамене, погледна го право в очите и обяви:

— Имам син.