Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (22)

Глава двайсет и първа

Анабел слезе по стълбите със свито сърце. Чу думите на гостенката. Явно бе дошла за Джарет. Какво означава това? Нима я излъга и в живота му присъства друга жена? Метреса ли има? Или годеница?

При тази мисъл изпита силна болка.

Особено след като видя колко красива е жената. Руси къдрици обграждаха лице с правилни, приветливи черти, а модната пътническа рокля в лавандулов цвят подчертаваше форми, мечта за всеки мъж.

Анабел преглътна от завист и слезе бързо до долната площадка.

— Негова светлост ли търсите? — попита тя, пристъпвайки в преддверието.

Две зелени очи, които й се сториха странно познати, се впиха в нейните.

— Да. Ханджийката в „Пауна“ ни каза, че вероятно е тук.

Ни каза, озадачи се Анабел.

— Да, така е. Вечеря с нас и сега играе карти с брат ми.

— Значи вие сте госпожица Лейк! — възкликна жената, видимо доста щастлива от този факт. — Гейб ми разказа всичко за вас. — Забеляза обърканото изражение на Анабел и добави: — Аз съм Минерва Шарп.

— Сестра ми — уточни Джарет от прага. После се обърна към гостенката: — Какво правиш тук?

Лейди Минерва се намръщи.

— Не посрещаш сестра си подобаващо — смъмри го тя. — Няма ли поне да ме целунеш?

— Никакви целувки, докато не ми обясниш защо пътуваш сама из Англия!

— Не съм сама, глупчо. Гейб и господин Пинтър са отвън и спорят кой да плати за каретата, която ни докара дотук от странноприемницата.

Джарет придоби почти комично изражение.

— Пинтър и Гейб са тук?! Мили боже, нали не сте довели и баба?

— Тя също искаше да дойде, но докторът забрани. Натовари ме да ти предам съобщение.

Перна Джарет с ветрилото си по ръката.

— Ох! — Той си разтърка китката. — Това пък за какво беше?

— Казах ти — съобщение от баба. Настоява да се прибереш.

Анабел не издържа и прихна, с което си заслужи изпепеляващ поглед от Джарет.

После той отново се обърна към сестра си.

— Аз пък имам съобщение за нея! Предай на баба да изчака, докато аз реша кога да се прибера.

В този момент лорд Габриел и господин Пинтър влязоха през входната врата и почти се сблъскаха с Хю, появил се от салона да разбере какво става. Последваха взаимни представяния. Сиси слезе от втория етаж и се включи към суматохата.

Не след дълго всички се настаниха в трапезарията, където им поднесоха бира и вино, а готвачката се захвана да подготви нещо за хапване за ненадейните гости.

— Госпожице Лейк, наистина не е необходимо — увери я лейди Минерва за трети път. — Дойдохме само да вземем Джарет.

— Глупости — намеси се Сиси. — Пътували сте цял ден, а лорд Габриел си призна, че дори не е вечерял. Не ни затруднявате. Всички близки и приятели на лорд Джарет са добре дошли тук.

Лейди Минерва се усмихна в знак на благодарност, а после погледна Анабел с неприкрито любопитство.

Анабел се постара да изглежда овладяна, но сърцето й биеше лудо. Бяха дошли да вземат Джарет. Съвсем скоро той ще замине. Очакваше го, но сега, когато предстоеше да се случи, се питаше как ще го понесе.

В началото на седмицата й бе по-лесно да се барикадира срещу него. Тогава в ушите й още кънтяха думите на Хю колко се притеснява за нея. С течение на времето обаче й ставаше все по-трудно и по-трудно да страни от Джарет.

Понякога той я поглеждаше с нескрит копнеж и тя имаше чувството, че ще се възпламени. Следеше я с поглед…

Най-лошо беше през нощта. Тогава я връхлитаха спомени за прекрасната им вечер заедно. В леглото тя не се въздържаше да се докосва, като си представяше как неговите ръце я обхождат… Изпитваше огромно желание да е в обятията чу, да полети пак в облаците…

— Налейте ми малко бира, госпожице Анабел — подаде й Минерва чашата си. — Като съдя по изражението ви, явно е много хубава.

Анабел се изчерви. Улови погледа на Джарет и й идеше да потъне в земята. Той нима умее да чете мисли? Цялото му семейство ли притежава тази дарба?

Мълчаливо наля на лейди Минерва. Опасяваше се, че ако заговори, ще се издаде какво изпитва.

— Е, Минерва — подхвана Джарет, — кое е толкова важно и защо баба ви е пратила да ме приберете?

— Всъщност — обади се Габриел, — баба изпрати мен. Минерва се присъедини, защото си вре носа навсякъде.

— Не си вра носа! — възрази лейди Минерва. — Отчаяна съм. Баба ме влудява. Постоянно кани необвързани мъже вкъщи на вечеря, а ако се опитам да се измъкна, се преструва, че получава сърдечен удар.

— Дали се преструва наистина? — попита Джарет със свъсени вежди.

— Възстановява се бързо и успява да присъства на вечерята. Как ще го обясниш?

Джарет се ухили.

— Явно се чувства по-добре, щом е подновила машинациите си. Още една причина да не бързам да се връщам.

— Не бива да ви възпираме от задълженията ви в „Пивоварна Плъмтри“ — обади се Хю. — С вас ще уточним последните подробности утре и по обяд вече ще бъдете на път.

Сърцето на Анабел се сви.

По лицето на Джарет се четеше раздразнение, когато я погледна.

— Желая да обсъдя още нещо — отсече той. — Ще ми отнеме поне ден.

— С радост бих останала ден-два — изчурулика Минерва, — но баба даде ясни наставления. Трябва да те върнем у дома навреме за срещата с доставчиците на малц.

— Дявол да го вземе! Напълно забравих.

— Ако тръгнем утре по обед, ще успеем — продължи да нарежда лейди Минерва. — По-късно е направо немислимо.

Анабел се насили да погледне от практичната страна на нещата.

— Колкото по-рано се върнеш в Лондон, толкова по-скоро ще разговаряш с капитаните от Източно индийската компания за превоз — обърна му внимание тя. — Така вероятно ще бъде най-добре.

Ала мисълта той да си тръгне я убиваше.

Очите му се впиха в нейните, проблясвайки гневно.

— Може би — процеди единствено през зъби.

Произнесе го сдържано. Чак лорд Габриел забеляза, защото побутна с лакът сестра си, седнала до него на кушетката.

— Нашият Джарет доста се е привързал към Бъртън, бих казал. Ти как мислиш?

Джарет се престори, че не го е чул и се обърна към господин Пинтър.

— Ти, предполагам, също носиш новини.

— Да, сър. Занимах се с поставените ми задачи. Понеже не бях сигурен дали лейди Минерва и лорд Габриел ще те убедят да се върнеш, дойдох да получа указания как да процедирам.

— И дума не отрони за „тайнствената ти задача“ — оплака се лейди Минерва. — През целия път го разпитвах, но не се поддаде.

— По-скоро го „тормозеше“ — уточни лорд Габриел и се засмя. Хвърли съзаклятнически поглед към Анабел. — Сестра ни е известна с неумолимия си език. Вие двете доста си приличате в това отношение.

Лейди Минерва й се усмихна лъчезарно.

— Все това повтаря, но не разбирам защо. Откакто пристигнахме, вие се държите страшно стеснително.

— Защото не може да се дореди за думата от теб — вметна Джарет. — Дай й възможност, и няма да ти остане длъжна.

— Свободни сте да вземете брат си, когато пожелаете — подхвърли Анабел суховато. — Няма да ни липсва, уверявам ви.

Всички, освен Джарет, се засмяха.

— Дори малко ли? — поинтересува се той и се изненада от тръпките, които го полазиха.

Анабел забеляза зоркия поглед на Хю върху тях и се насили да се усмихне.

— Само когато ни трябва човек да изплаши децата с песните си — уточни тя.

Лорд Габриел прихна.

— Милостиви боже, щом сте чули Джарет да пее, не се чудя защо искате да се отървете от него. Езикът на Минерва е безобиден. Пеенето на Джарет е умопомрачително. Би могло…

— Достатъчно! — прекъсна го Джарет раздразнен. — Вече са наясно колко лошо пея.

— Но пък си показал колко добре владееш картите, не се съмнявам — подметна лейди Минерва. — Гейб ми разказа как с госпожица Лейк си играл вист на две ръце за…

Анабел скочи на крака.

— Извинете задето ви прекъсвам, лейди Минерва, но се налага да отида да проверя какво става с вечерята ви. Защо не ме придружите? В коридора имаме интересна картина на Търнър. Сигурно ще ви хареса. Изобразен е готически замък като онези, за които казват, че пишете. Вярно ли е?

Бъбреше, но какво друго да предприеме? Хю не биваше да узнае за играта на карти или за залога.

Лейди Минерва я изгледа развеселено, но се изправи.

— Ще дойда с вас.

— Аз също — обяви Джарет, с което изненада Анабел. Веднага щом тримата се озоваха в коридора, далеч от трапезарията, той се обърна към сестра си: — Картината на Търнър е ей там. Разгледай я внимателно, докато разменя няколко думи с госпожица Лейк.

Минерва се засмя.

— Както кажеш, Джарет. Там ще изчакам по-нататъшните ти указания.

Без да обръща внимание на ироничната забележка на сестра си, Джарет придърпа Анабел и я вкара в кабинета на Хю в другия край на коридора.

Останали най-после насаме, той я прегърна и я целуна така напористо, че главата й се замая. Редно бе да се възпротиви, но как да го направи, когато той щеше да си замине толкова скоро?

Впи ръце в реверите му и се притисна към него. Нямаше сила, която да откъсне устните й от неговите.

Той мръдна колкото да прошепне в ухото й:

— Трябва да те видя довечера!

— Защо?

— Много добре знаеш.

Така беше. И още по-лошо: тя искаше да откликне. Сега не я интересуваха нито Хю, нито Джорди; искаше единствено да е в обятията на Джарет.

— На същото място ли? — промълви тя.

— Сигурна ли си, че ще успееш да се измъкнеш? Не искам да ти създавам неприятности с брат ти.

— Не съм сигурна, но ще направя всичко възможно…

Сграбчи ръката й и я доближи до устните си.

— Положи всички усилия — почти умолително прошепна Джарет. — Няма да си тръгна от Бъртън, преди отново да те видя насаме.

Така и не успя да му отговори, защото от коридора се дочу шепот:

— Джарет, идват прислужници!

Той изруга тихо, но хвана Анабел, готов да я изведе в коридора. Преди да излязат обаче успя да промърмори:

— До довечера, сладка моя Венеро.

Сърцето й се разтопи. Смяташе, че е изградила стена между двамата, но с всеки изминал ден тя се рушеше. Вече въобще не възнамеряваше да се съпротивлява.

Следващите няколко часа бяха истинско изтезание. Мислеше само какво предстои. Беше й болезнено да наблюдава Джарет със семейството му. Определено бяха привързани и тя им завиждаше за възможността да го виждат всеки ден, а той щеше да й принадлежи само още една нощ. Лейди Минерва й стана много симпатична, а лорд Габриел ги разсмиваше непрекъснато с истории от надбягванията си.

Семейство Шарп и господин Пинтър си тръгнаха и тя обяви на брат си и Сиси, че се оттегля. В спалнята освободи камериерката с обяснението, че сама ще се съблече. После закрачи напред-назад неспокойно и не спираше да се пита как ще се измъкне от къщата без Хю да усети отсъствието й. От прислужниците знаеше, че вечер бодърства до късно. Най-вероятно я дебнеше.

И напълно основателно.

Но какво щеше да промени още една нощ? Сърцето й щеше да бъде разбито независимо дали ще я прекара с Джарет, или не.

Но тя копнееше да е отново с него. Потребността да го види я омаломощаваше като болест.

От внезапното почукване на вратата тя подскочи. Преди да успее да се мушне в леглото влезе Сиси.

— Още си облечена, виждам. — Анабел не успя да измисли каквото и да било. Не й хрумна оправдание защо вече не е по нощница. — Сигурно ще отскочиш до пивоварната, за да поработиш. Хю спомена, че първата вечер, след като се върнахме, си била там и добави, че ти е забранил да го правиш отново.

— Да. Според него е опасно.

— Ти обаче трябва да отидеш тази вечер — продължи снаха й, като внимателно изучаваше лицето й. — Щом негова светлост заминава утре, вероятно имаш много неща за довършване. — Тонът й се смекчи значително. — За разлика от брат ти разбирам, че понякога една жена има известни… потребности. Отиди в пивоварната. Няма да те виня.

Анабел се вторачи в снаха си. Нима тази вечер Сиси бе особено недосетлива, или намекваше, че е наясно каква е истинската причина Анабел да иска да отиде в пивоварната?

Внимателно подбра следващите си думи.

— Хю не би одобрил…

Сиси сви рамене.

— Сестра си му. Какво очакваш? Това обаче не означава, че е неправилно да потърсиш нещо, което е важно за теб. — Погледна Анабел право в очите. — Ще се погрижа за Хю, ако ще отскочиш до пивоварната тази вечер.

Душата на Анабел се изпълни с надежда.

— Как? — попита тя все пак.

Сиси се засмя.

— Омъжена съм за него от тринайсет години. Наясно съм как да го разсея. — Върху лицето й се появи лукаво изражение. — Ще му обърна внимание, че негова светлост ще бъде зает със семейството си.

Кръвта на Анабел закипя.

Сиси й се усмихна мило.

— Не се притеснявам за теб — подхвърли тя. — Ще постъпиш правилно, знам.

— Едва ли е правилно да отида в пивоварната.

— Понякога се налага да скочиш в дълбокото. А и имам доверие на лорд Джарет. Особено след разговора му с Хю тази вечер.

— Какъв разговор?

— Хю настоя да чуе дали намеренията му са почтени.

Анабел простена.

— И Джарет се е изсмял в лицето му, предполагам.

— Не.

— Просто е решил да отговори възпитано — предположи Анабел.

— Няма нищо възпитано в начина, по който те следи с поглед — възрази Сиси.

— Забрави ли за репутацията му?

— Ни най-малко. Но и двете трябва да признаем: задържа се тук доста повече от необходимото.

— Ако ми помагаш, защото таиш глупавата надежда, че ще се ожени за мен…

— Помагам ти, скъпа, защото заслужаваш малко щастие, независимо в какъв вид ти се предлага.

Сиси определено бе добронамерена. Правеше нещата по-лесни за Анабел. Но тя никога не би оставила Джорди. Тази вечер ще й бъде последната с лорд Джарет.