Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (20)

Глава деветнайсета

На Анабел й идеше да танцува по улиците на Бъртън. Да, беше глупаво, но усмивката не слизаше от лицето й. Фактът, че Джарет остава и е готов да помогне на „Лейк ейл“, означаваше много.

Рационалната част от ума й не спираше да й повтаря каква глупачка е, щом си въобразява, че той го прави заради нея. Същевременно обаче сърцето й желаеше да повярва точно в това. Може би с времето…

Не бива да се измъчва с подобни мисли. Джарет не споменаваше и дума за брак или любов. Той иска единствено да направят отново онова.

В тялото й се надигна копнеж и тя се наруга, задето е толкова похотлива. Но нямаше сила, която да я спре. Откъде да знае, че любенето е толкова прелестно? Само подозираше, но докато не срещна Джарет, нямаше представа колко е великолепно.

Стигна до къщата и отключи вратата. Огледа се да не би някой да я е видял. После се вмъкна вътре и свали ботите, за да не вдига шум, докато се качва.

— Къде беше? — изкънтя гърлен мъжки глас.

Тя застина, а сърцето й чувствително ускори ритъм. Не отново! Боже, нека историята не се повтори.

После изправи рамене. Вече не е седемнайсетгодишна, за да се плаши от брат си. Придаде си безгрижно изражение и се обърна към него.

Хю се беше изтегнал във фотьойл в салона. Не държеше чаша, но имаше уморен вид, все едно седи там отдавна. Надигна се и я приближи, като я гледаше мрачно.

— Къде беше? — повтори той.

— В пивоварната.

Отговорът й определено го обърка.

— Какво прави там?

— Подготвях се за срещата сутринта. Досега нямахме време да съберем информация и реших да го направя тази вечер.

Преди вечеря, слава богу, прекара два часа с господин Уолтърс — уточняваха справки, необходими за разговорите по време на срещата. Ще твърди, че се е занимавала с тях сега.

Боже, страшно мразеше да лъже. Мразеше да лъже Хю; мразеше да лъже и Джорди. И особено мразеше да лъже относно Джорди. Беше й омръзнало да крие и изопачава нещата. Наложително е да престане. Няма сили да продължава така.

— Защо? Ти къде мислеше, че съм?

Хю прокара пръсти през косата си.

— Извинявай, Ани. Питах се дали ти и негова светлост… — Отпусна рамене. — Беше глупаво. — Усмихна й се печално. — Не ми обръщай внимание. Денят беше дълъг, а не успях да заспя. Почуках на вратата ти и понеже те нямаше, се притесних.

Тя не каза нищо. Той бе съвсем близо да отгатне истината. Не бива обаче да я разбере докрай, защото ще удуши Джарет с голи ръце.

— Рисковано е да стоиш сама в пивоварната нощем — продължи той назидателно. — Не е безопасно.

Тя го погледна въпросително.

— Ходя там от години, а и по това време няма никого.

Хю се намръщи.

— Ако те проследи мъж, има вероятност да пострадаш. — Пристъпи по-близо до нея. — Ани, съзнавам, че напоследък поемаш по-голяма част от работата в пивоварната, но това ще се промени. Искам да направя най-доброто за теб, Сиси и децата. След като дори Джорди е забелязал… — Изправи рамене. — Ще се грижа много по-добре за всички, обещавам. Но край на всякакви нощни ходения там сама, чуваш ли? Никога няма да си простя, ако нещо ти се случи.

— Но, Хю…

— Говоря сериозно. Закълни се, че няма да се мотаеш сама из града. Дори в Бъртън не е безопасно. Хайде, обещай.

Обзе я раздразнение. Защо точно сега Хю се сеща, че има семейство?

Как ще се срещне с Джарет, ако Хю броди из къщата нощем и я дебне? От друга страна обаче именно той я приюти под покрива си и даде името си на сина й. Не бива да посрамва брат си и съпругата му.

— Обещавам — въздъхна тя.

— Чудесно. — Усмихна й се колебливо. — Радвам се. — Предложи й ръката си. — Хайде малко да поспим, преди да се срещнем с лорд Джарет. Трябва да сме във форма при преговорите, нали?

Напуши я истеричен смях, ала успя да го потисне. Само ако Хю знаеше колко близо бяха въобще да не стигнат до сделка. Поредната тайна, която се налага да пази.

По-късно, докато лягаше, съобрази, че трябва да съобщи на Джарет за промяната в плана им. Обзе я безпокойство. Ами ако му хрумне да не остане?

Не, няма да мисли за това. Нали й каза, че дали ще бъде с нея не е условие да им помогне? Тя му вярва.

Загледа се в гипсовия орнамент на тавана. Определено изпитваше желание отново да види Джарет, да усети тялото му до своето, да чуе как бие опряното му в гърдите й сърце. Заспа със спомена как нежно я милва по бузата.

 

 

Следващото утро беше хаотично. Измисли как да види Джарет насаме за няколко минути, но като се изключи това, разполагаше с много малко време да се подготви за срещата. В десет часа всички се събраха в офиса на „Лейк ейл“. Анабел се чувстваше изтощена.

Джарет също изглеждаше уморен. За да оправдае вида си подхвърли, че играл до късно карти. Тя избягваше да го погледне, за да не се издаде по някакъв начин.

— Както съобщих на госпожица Лейк на вечерята, бих искал да се запозная със счетоводните книги на „Лейк ейл“, преди да предприемем каквото и да било — започна Джарет. — Трябва да се убедя дали сте в състояние да произвеждате обещаното количество.

Хю я погледна смаяно.

— Ани, ти не спомена това негово искане!

Тя се престори на изненадана.

— Не съм ли? Извинявай. Смятах да го направя, но съм забравила. Снощи не спах много.

— Известно ми е. — Погледна Джарет, който ги наблюдаваше внимателно, и изпита потребност да уточни: — Безразсъдната ми сестра дошла тук, за да подготви информация за вас, милорд. През нощта, и то — сама. Опасно е, както й казах, но тя не ме слуша.

Анабел се насили да се усмихне.

— Брат ми ме чакаше да ме смъмри, когато се върнах. Загрижен е за мен.

Очите на Джарет не издаваха какви мисли се въртят в ума му.

— Очевидно — промърмори той неангажиращо.

— Не ми се ще да ви показвам счетоводните си книги, милорд — обади се отново Хю. — Все пак сте наш конкурент…

— Но на път да ви стана партньор. Нужна ми е повече информация, за да преценя как да оформим бъдещото си сътрудничество.

— Няма причина негова светлост да не ги види — обърна се господин Уолтърс към Хю. — Предлага ни вариант, който не бива да пренебрегваме. Освен това нямаме какво да крием.

Хю стисна устни и въздъхна.

— Прав си. Добре, ще му ги дадем. — Обърна се към Анабел със свъсени вежди. — Беше редно да ме предупредиш. Щях да ги взема със себе си. Сега трябва да се върна в къщата, защото са в сейфа.

Тя целеше точно това.

— Вземи и господин Уолтърс. Ще ти помогне да ги донесете.

— Някой от прислужниците ще ми помогне.

— И двамата отидоха със Сиси на пазар. Нужни са ни някои неща, защото отсъствахме дълго.

Хю присви очи и премести поглед от нея към Джарет.

— Ела и ти с нас, Ани.

— И защо? Ще започна да обсъждам някои от въпросите с негова светлост. Пък и не се налага някой да ни надзирава. — Посочи прозореца зад гърба си. — В момента в пивоварната работят поне двайсетина души и всички виждат какво става в офиса.

Брат й се поколеба, но накрая кимна.

— Добре. Хайде, Уолтърс, да отидем да донесем счетоводните книги.

Щом тръгнаха, тя се настани на стола зад писалището срещу Джарет.

— Разполагаме само с няколко минути — прошепна тя.

— Питах се дали ти режисира излизането им. — Погледна я загрижено. — Брат ти е усетил, когато си се върнала снощи, така ли?

— Да. Обещах повече да не идвам тук сама нощем.

— Разбирам…

— Не исках да стане така, но той и Сиси се държат добре с мен и не бива да ги опозорявам…

— … като се любиш с мен?

Тя кимна.

— Ако Хю разбере истината, ще те извика на дуел. Никой няма да има полза от това.

— Значи няма да…

— Да. Изключено е да се осъществи. — Освен ако Джарет не поиска разрешение да я ухажва, което никога няма да направи. А дори и да се стигне дотам, тя не може да се омъжи за него. Какво ще прави с Джорди? — Вероятно така е най-добре. И без това всичко ще свърши, когато заминеш.

— Не е задължително — подхвърли той.

Зяпна го, а сърцето й заби учестено.

— Какво имаш предвид?

Очи, сини като морето, се впиха в нея.

— Ела с мен в Лондон. Ще ти намеря работа в „Пивоварна Плъмтри“.

Сърцето й се сви.

— Работа в „Пивоварна Плъмтри“ ли, или място в леглото ти?

— И двете, ако желаеш.

— Предлагаш да стана твоя метреса?

— Не, аз… Предлагам ти възможност да се отделиш от семейството си, да водиш свой живот. Ти си страхотен производител на бира. Ще изпробваш свои рецепти в „Пивоварна Плъмтри“. А от време на време, стига да искаш… Не е задължително да си моя метреса. Защо да не бъдем любовници?

Тя се постара да скрие разочарованието си. Естествено бе да й предложи подобно нещо. Защо да й обещава нещо повече?

— Не ми трябва любовник, Джарет. Освен това не желая да се откъсвам от семейството си или от „Лейк ейл“.

Той се наведе напред, но се спря и хвърли поглед назад, към пивоварната.

— Колко се вижда оттам?

— Защо?

— Защото искам да те докосна, по дяволите!

И тя искаше той да я докосне. Боже, колко безнадеждно глупава беше!

— Не виждат от раменете ти надолу — призна тя.

— Чудесно. — Протегна ръка през писалището, за да улови нейната. — Заслужаваш нещо по-добро от живот на бедна роднина. Ти си красива, жизнена жена. Щом не възнамеряваш да се омъжиш, защо не живееш както ти харесва?

— Точно такъв живот водя.

Очите му я пронизаха.

— Нима? Нощем лежиш сама в леглото само със спомените за компания. Гледаш чуждите деца.

Тя издържа на изпитателния му поглед и отговори спокойно:

— А иначе чий деца ще гледам? Твоите ли?

Това направо го потресе. Пусна ръката й и се облегна назад. Върху лицето му бе изписана смесица от гняв и колебание.

— Виждаш ли, Джарет? — промълви тя. — Нищо няма да излезе. Ние искаме различни неща. Ти се носиш, накъдето те завее вятърът, а аз съм пуснала дълбоки корени. Ти си река, а аз — дърво. Дървото никога не може да последва реката, а реката никога не остава при дървото.

Той изруга тихо.

— Значи това е краят за нас?! Наистина ли това искаш? — Плъзна ръка под писалището и нежно погали коляното й. — Не желаеш да прекараме още нощи в обятията един на друг, не искаш да изпитваме върховна наслада, така ли?

— Искам, естествено, но няма да бъда с мъж, който не споделя нищо за себе си. Мъж, чиято единствена цел е да осуети плановете на баба си за бъдещето му. Мъж, обсебен от идеята, че като води фриволен живот е щастлив!

— Щастието е щекотливо нещо — изръмжа той. — Виж се. Мислила си, че си щастлива, когато си се отдала на Рупърт, а вместо това си провалила живота си. По-добре да грабваме удоволствията, когато ни се предоставят. Само това си заслужава. Да се надяваме на повече е безплоден блян.

— Така твърди реката. — Усмихна му се тъжно. — Дървото не само не е в състояние да последва реката, но когато се къпе в нея, загнива и умира. Няма да дойда в Лондон, за да изгния, Джарет.

За да прикрие колко я е наранил, тя се изправи и започна да събира документите по писалището.

— Брат ми скоро ще се върне и трябва да се престорим, че сме отметнали някои въпроси, иначе ще стане подозрителен. Да прегледаме анализа за разходите, подготвен от господин Уолтърс.

Тя се направи, че не забелязва помръкналото му настроение. Той ще замине, а тя ще продължи да води обичайния си начин на живот. Няма да изостави сина си и семейството си, само защото той иска да си поиграе с нея известно време. За целта да върви при лондонските леки жени.

При тази мисъл болка стегна гърдите й. Но ще й мине. Той присъства временно в живота й. Тя няма да позволи да я плени с чара си до степен да загуби устоите си.