Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (18)

Глава седемнайсета

Анабел го зяпна, без да вярва на ушите си. Преди час щеше да подскочи от радост при подобно предложение и да се възползва да не прекара нощта с мъж, който очевидно й е бесен.

Но с напредването на нощта нещо се промени. Той се промени. Смени тона, омекна…

— Не се налага да го правиш — обяви тя. — Винаги плащам дълговете си. — При думата „дългове“ той трепна и тя побърза да добави: — Не ме смяташ за почтена, но…

— Почтеността няма нищо общо, Анабел! — Цялото му тяло бе напрегнато; чертите на лицето — каменни. — Освобождавам те от всякакви дългове към мен. Като победител имам това право, както ти е известно.

— Не желая да го правиш! — възрази тя. — Аз предложих залога и няма да приема да ме освободят от задължението ми. Правиш го само защото ме съжаляваш.

— А аз няма да те вкарам в леглото си заради някаква глупава сделка. — В очите му се мярнаха буреносни облаци. — Ако някога те отведа в леглото си, то ще бъде, защото ти го желаеш, а не заради недомислен план да спасиш семейството си и проклетата ви пивоварна.

Тя мигом се досети: беше накърнила гордостта му. Той не желаеше да се ожени за нея, но определено не искаше тя да вижда в негово лице само средство, чрез което тя да постигне целта си.

Необяснимо защо тази мисъл я стопли.

— Ами ако не го правя като част от сделката? — поиска да уточни тя, преди да се усети.

Той застина и за миг тя се запита дали я е разбрал правилно. Именно тогава видя как на брадичката му потрепва мускулче. О, да, беше я разбрал правилно.

— Каква друга причина би имала? — попита той с измамно овладян тон.

Страните й пламнаха.

— Наистина ли… искаш да го изрека?

— Да. Настоявам.

Изражението му бе овладяно, но очите му горяха от страст.

За миг тя се замисли дали да не побегне. Той щеше да я остави, беше убедена.

Незнайно как обаче заобиколи писалището. Коленете й бяха на път да поддадат.

— Близо тринайсет години откакто легнах с мъж и през цялото време си повтарях, че не ми липсва. Убеждавах се, че съм доволна, че нямам нужда от мъжки целувки и ласки. А после… се появи ти… и всичко се промени…

Гласът й изневери и Джарет се оттласна от писалището, за да застане до нея.

— Продължавай — насърчи я той, поемайки си дъх и сега вече коленете й се подкосиха.

В момента той се намираше на сантиметри от нея, а ръката му бе протегната, за да я помилва по бузата. После бавно се спусна към шията и така нежно я докосваше, че тя загуби способността си да мисли.

— Желая те… — призна тя, докато го гледаше право в очите. — Искам да те усетя вътре…

Устните му се впиха в нейните, преди тя да успее да довърши. Прихвана я през тила, за да я целуне страстно и настъпателно.

Тя впи пръсти в реверите на жакета му и се притисна по-плътно към тялото му.

Той не спираше да я целува, а същевременно посегна към презрамката на роклята й, за да я свали. Направи го с лекота и Анабел остана по долна риза.

Ласките му й доставяха отдавна забравено удоволствие. Не успяваше да им се насити.

Пивоварната, както тя добре знаеше, беше празна, но все пак се притесняваше той да я милва пред прозореца, където всеки можеше да ги види.

— Почакай… — едва прошепна тя.

— За нищо на света, моя красавице — изръмжа той тихо. — Имаше възможност да се спасиш, но я пропусна.

Тя обаче се измъкна от прегръдката му, хвана го за ръка и го заведе до малка стая с легло и бюро.

— Когато пивоварната работеше и нощем, господин Уолтърс подремваше тук — обясни тя и се захвана да пали огъня в камината. — Напоследък не сме я използвали, но е чиста.

Изправи се и постави свещник на бюрото.

Той отново я прегърна и прокара устни по нежните й скули.

— Кажи ми, госпожице Лейк, нарочно ли ме остави да победя — прошепна той.

— Какво?! Не! Очаквах аз да спечеля. Защо да загубя съзнателно?

— Защото копнееш за палавник в леглото си повече, отколкото си готова да признаеш.

— Ти наистина ли си палавник? — попита тя съвсем сериозно. — Според мен си по-голям джентълмен, отколкото се представяш.

Той я завъртя, за да развърже връзките на долната риза.

— Ти си първата жена, която си въобразява подобно нещо — отсече той и пусна дрехата да се свлече на пода.

Започна да обсипва с целувки голите й рамене.

— Но не съм първата, която си… вкарал в леглото — прошепна тя. — Колко са?

— Стотици — промърмори той иронично. — Или хиляди…

— Толкова много? — опита тя да подхване лековатия му тон.

— Половината жени в Лондон, ако човек вярва на клюките — дрезгаво отвърна той, като продължаваше да докосва с устни и ръце шията и гърдите й. — Но никоя не е била толкова прелестна като теб.

— Лъжеш…

— Никога не лъжа жена — увери я той. — Наслаждавам им се заради удоволствието или им плащам, за да ми го доставят.

— И аз от кои съм? От онези, които го правят за пари, или дама със съмнително поведение? — не се сдържа да попита тя.

— Нито едното, нито другото — усмихна й се той. — Ти си отделна категория. — Започна да вади фуркетите от косата й. Кичурите се разпиляха по раменете й. — Ти си богиня. Богиня на природата… Ти си като Деметра…

Все така впил очи в нея той се отдръпна и свали жакета. Последваха вратовръзката и ризата, които също захвърли върху бюрото.

Тя не откъсваше очи от разголените му гърди с добре оформени мускули. И той приличаше на бог. За нея бе като Аполон…

— Харесва ли ти това, което виждаш? — предизвика я Джарет.

— Може би — отвърна тя, за да го подразни.

— Ела насам, изкусителке — подкани я той.

Под панталоните възбудата му бе видима. Тя тръгна към него като в транс. Нямаше сила, която да я възпре. Обгърна врата му и не спря да се моли да прекара тази нощ с него, но да не загуби сърцето си. Това щеше да я съкруши.

Той зарови лице в гърдите й и започна да смуче ту едното, ту другото зърно. Без да си дават сметка и двамата, бяха се озовали върху леглото.

— Боже — промърмори той, плъзгайки ръка по бедрата й и по-нагоре, — толкова си топла, готова за мен…

Не само тя бе готова. Коляното й, вдигнато към чатала му, осезаемо усещаше ерекцията му.

— Искам… Искам да ме докоснеш, както го направи в обора — прошепна тя.

— Добре… Само секунда и да сваля останалите си дрехи. — Направи го светкавично и отново се обърна към нея. — Къде искаш да те докосна? — прошепна той.

Тя зарови пламналото си лице в рамото му.

— Знаеш… Там долу…

Той постави ръка между бедрата й и се заигра с чувствената пъпка там. Не спираше да я гали, а устните му не се откъсваха от гърдите й. Възбудата й нарастваше. Анабел вече едва се въздържаше да не стигне докрай.

Една мисъл обаче я върна към действителността.

— Ти… Ти обеща, че ще вземем предпазни мерки — прошепна тя.

— А, да…

Той стана, отиде до бюрото и извади нещо от джоба на жакета.

Тя погледна объркано към дългото нещо, очевидно направено от животинска кожа, което той започна да нахлузва на члена си.

— Какво правиш? — недоумяваше тя.

— Вземам предпазни мерки — отвърна той спокойно.

— Но Рупърт не… Той нямаше такова нещо… Просто…

— Чакай да отгатна — прекъсна я Джарет. — Отдръпнал се е от теб, преди да посее семето си в тялото ти.

— Да! Това щяло да ме предпази да… не се сдобия с дете.

— Методът не е най-надеждният — увери я той и бързо се върна в леглото.

Тя определено знаеше това. Джорди бе живото доказателство.

В следващия миг обаче забрави всичко, защото той отново покри устните й със своите и я целуна страстно. Тя се разтопи.

Същевременно се запита какво ли ще е да носи неговото дете като негова съпруга. Дали той щеше да остане до нея, както Хю застана до Сиси, или щеше да продължи да обикаля игралните зали? Едно бебе щеше ли да го зарадва, или щеше да го раздразни, защото го откъсва от предпочитаните му занимания?

Престани да мислиш такива неща, смъмри се тя. И спря, защото усети как той се намества върху нея.

— Ухаеш на мед — долови тя нежния му шепот. — Ти не си Деметра, а направо Венера… Искам да проникна в теб.

— Направи го… — насърчи го Анабел. — Искам те, Джарет. Готова съм за теб…

Нещо в тона й обаче го накара да застане нащрек.

— Добре ли си? — загрижено попита той.

Тя се насили да се усмихне.

— Да… но много отдавна не съм…

— Била си много млада. Той — също. И двамата не сте знаели какво правите. Прав ли съм?

Анабел кимна.

— И те е заболяло?

— Този път няма да ме заболи — промълви тя. — Не ме е страх.

— Но изглеждаш изплашена. Недей, скъпа. Довери ми се. — Постави върха на члена си в отверстието на интимните й части.

— Наистина ми се довери…

После бавно и постепенно започна да прониква в нея. Усещането беше неочаквано, но не болезнено.

— Много е хубаво — успя да сподели тя.

Притиснал лице към шията й, той се засмя.

— Това е само началото, моя Венеро. След тази нощ ти гарантирам — ще ме молиш за още.

— Нахакан както винаги — промърмори тя. — Освен това аз никога не моля…

— Този път ще го направиш. Обгърни ме с крака през кръста — нареди той дрезгаво. — И се хвани за врата ми.

Отне й няколко секунди да заеме позата, но когато го направи си даде сметка, че връщане назад няма.

— Точно така, скъпа. Отдай се на усещането, на насладата. Толкова си разгорещена…

Тласъците му започнаха да стават по-напористи и след съвсем кратко време тя усети как нещо у нея се надига, разлива се по тялото й, изпълва я с блаженство.

Той затаи дъх и целият се напрегна. Застина в мига, когато нещо в нея изригна. Цялото й тяло се стегна, после се отпусна. Той дишаше учестено, отпуснат върху нея. Тя хем едва си поемаше дъх, хем й идеше да закрещи.

Впи пръсти в раменете му и потъна напълно в чувство, каквото не бе изпитвала досега.

И в този миг разбра — бе загубила сърцето си. Той я бе любил така внимателно, така нежно. Достави й напълно непозната наслада. Имаше чувството, че е в Рая. Същевременно съзнаваше каква грешка допусна.

Изгуби сърцето си по един нехранимайко.