Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (16)

Глава петнайсета

Джарет стоеше във величествения салон на кметството, заобиколен от производители на бира. Кротко отпиваше вино и се стараеше да следи разговора, но му се отдаваше трудно, защото беше твърде разсеян. С Бас пристигнаха преди двайсетина минути; придружаваше ги съпругата на Бас, но досега нямаше и следа от Анабел. Откакто се измъкна днес следобед, той се питаше дали въобще ще се появи.

Налагаше се да признае: оказа се права, като настоя първо да разгледа пивоварната. Остана впечатлен. Като се има предвид, че „Лейк ейл“ не бе снабдена с модерното оборудване на „Пивоварна Плъмтри“, той се изненада колко безпроблемно върви производството им. Уолтърс се открои като истинско бижу сред управителите на пивоварни. Не спря да цитира данни и статистика наизуст.

Но определено имаше проблеми. Не използваха първокачествен хмел, а пукнатините в някои казани бяха закърпени с калай. Уолтърс също не прояви склонност да говори за Лейк — достатъчна причина Джарет да се запита дали болестта му не е по-сериозна от описанието на Анабел. Ако Лейк се нуждае от постоянни грижи, лекар и приспивателни, това не беше добре.

След час го обзе мрачно предчувствие. Не обичаше да го правят на глупак. Ако Анабел и брат й не се появят тук тази вечер…

— Какво ви води в нашето хубаво градче, лорд Джарет? — попита един от джентълмените. — Запознавате се с конкуренцията ли?

Джарет се насили да се съсредоточи върху събеседниците си. По-рано през деня се чудеше дали да спомене евентуалното вложение в „Лейк ейл“, но в бизнеса, както при картите, е най-добре да не разкриваш всичките си козове. За жалост това го възпрепятстваше да задава прекалено много въпроси, за да не събуди подозрения.

— Всъщност гостувам на приятели — даде той първото хрумнало му обяснение. — Познавате ги, не се съмнявам. Семейство Лейк.

Мъжете размениха погледи, Точно щеше да ги пита какво е мнението им за споменатата фамилия и около вратата настъпи раздвижване; всички се обърнаха.

Говориш за дявола и той се появява.

Веднага след първоначалното му облекчение, че Анабел не го е излъгала, нещо прикова вниманието му. Не стройният блед мъж, очевидно негов връстник, който вероятно бе Хю Лейк. Не. Единственият човек, който забелязваше, бе шеметната красавица, хванала го под ръка.

Анабел. Но такава, каквато никога не я бе виждал.

Великолепната й кестенява коса бе вдигната, а игриви кичури се спускаха край деликатните черти на лицето. Със стилните си бижута и в копринената рокля, обгръщаща изящните й извивки като страстен любовник, приличаше на кралица на феите.

Щом я зърна, кръвта му кипна, а после застина. Деколтето й бе по-голямо от деколтетата на другите дами. Такива бяха модни преди две години. Всички рокли на Анабел бяха демодирани, а от тази се разкриваше прекалено голяма част от прелестните й гърди. Не само той, а и всички присъстващи мъже можеха да ги видят. Това никак не му се нравеше.

— Извинете ме, господа — промърмори той и тръгна към семейство Лейк.

Не успяваше да откъсне очи от Анабел; нещо, което всички присъстващи очевидно забелязаха, защото когато най-после отклони поглед от нея, видя брат й да го гледа изпепеляващо.

По дяволите!

Застана пред тях и госпожа Лейк, видимо притеснена, ги запозна. Бе видимо смутена от реакцията на съпруга си. Лейк не откъсваше очи от него. Преди обаче да успее да каже каквото и да било, Джарет прошепна:

— Държа да ви предупредя, сър: обявих на биропроизводителите, че съм в Бъртън на гости при приятели — при вас, и прекрасната ви съпруга. Едва ли искате да попречат на предстоящия ни бизнес.

Изражението на Лейк леко поомекна.

— Благодаря ви. Оценявам вашата дискретност.

Приближи прислужник с чаши вино. Лейк погледна съпругата си и отказа питието. Изглеждаше по-здрав, отколкото Джарет очакваше, особено след като чу лекарят днес следобед. Възможно бе болестта наистина да е временна.

Лейк се обърна отново към Джарет и изражението му пак стана враждебно.

— На вас трябва да благодаря, доколкото разбрах, за благополучното завръщане на близките ми в Бъртън.

Джарет се запита какво ли са му разказали жените за пътуването. Реши да действа предпазливо.

— Само заех каретата на брат ми, за да ни докара, сър. Доколкото и без това трябваше да намина насам, за да се запозная с пивоварната ви, прецених за най-добре да пътуваме удобно всички заедно.

— Много великодушно от ваша страна, милорд — процеди Лейк суховато. — Ала пътуването не е минало без затруднения, както подразбрах. Сиси е преживяла неразположение.

— Да, съпругата ви имаше проблем в Давентри. Но сестра ви е отлична болногледачка. Лично аз не направих почти нищо. Наложи се само да гледам сина ви. — Усмихна се. — Всъщност беше взаимно. Двамата се пазехме един друг да не направим някоя беля. В присъствието на Джордж нямаше как да се отдам на обичайните си ергенски занимания. Прецених, че е прекалено млад, за да го включа в игра на комар до зори и да поощрявам прислужниците в странноприемницата да сядат в скута му.

С това възмутително описание той си спечели свиреп поглед от страна на Анабел и лека усмивка от брат й.

— Джорди, вероятно, не е останал доволен — подхвърли Лейк.

— Така е. Жадува да е мъж, а тялото му още не му позволява.

Лейк видимо се успокои.

— Прав сте — съгласи се той. — В момъка определено бушуват огньове, признавам.

Част от производителите на бира се бяха приближили. Явно им бе любопитно да разберат каква е връзката между двамата мъже. За щастие само секунди по-късно обявиха, че вечерята е сервирана. Така на Джарет и Лейк не се наложи да отговарят на излишни въпроси.

За жалост обаче на масата Джарет бе настанен далеч от тях. Анабел седеше между брат си и някакъв проклет мъж, който все поглеждаше към деколтето й. Следващият половин час Джарет прекара във вяло надаване на ухо към приказките на съседите си и обмисляше възможността как да извади с вилица за стриди очите на мъжа до Анабел. Единствената му утеха бе демонстрираното от нейна страна неудобство от неприличните погледи на сътрапезника й, защото доста скоро прикри гърдите си с шал.

Едва тогава Джарет се поуспокои малко, но същевременно се запита защо проявеното от мъжа внимание към Анабел го раздразни така силно. Та тя му даде пределно ясно да разбере, че отлично умее да се грижи за себе си.

Освен това недвусмислено му заяви какво смята за него. Нямаше право да иска да я притежава. Ха, та той дори не искаше подобно право!

Или по-скоро не го беше искал, докато тя не се появи облечена в тази рокля, която той мечтаеше бавно да свали от нея.

Ама наистина всичко да върви по дяволите! Трябва да престане да мисли така за нея.

Насили се да се заслуша какво говорят мъжете около него. Първо забеляза, че вечеря на производители се отличава доста от вечеря на благородници. Търговците тук говореха единствено за… търговия. Баща му щеше да окачестви поведението им като вулгарно.

На него обаче му въздействаше… силно освежаващо. Мъжете наоколо притежаваха неподправена енергия, каквато определено липсваше на посещаваните от него светски събития. Бяха и находчиви. Всеки се стараеше да изтръгне някаква информация от конкурентите си, без да се издаде. Приличаше му на игра на карти срещу достойни противници. Както при играта на пикет, можеш да спечелиш само ако играеш умно и целенасочено. Джарет изпита желание да спечели в разиграващата се около него надпревара.

При обявяването на началото на танците Джарет не изпита желание да стане от масата, но всъщност нямаше и защо да се притеснява. Господата наистина се оттеглиха в салона, предназначен за дансинг, но бързо се събраха около масата с пунш и започнаха да обсъждат най-новите тенденции при оборудването с парни бойлери в производствения процес.

Лейк се присъедини към групата им и Джарет слушаше внимателно как изказва мнението си; очевидно си разбираше от работата, макар и да не бе така ентусиазиран, като останалите.

Госпожа Лейк се приближи и покани съпруга си на танц. Алсоп, застанал до Джарет, отбеляза:

— Тази вечер госпожица Лейк е много хубава.

Джарет го погледна свирепо, ала събеседникът му не забеляза. Беше зает да зяпа Анабел с нещо повече от съседски интерес. Джарет се шокира от обзелото го чувство за собственост, както и от убийствената ярост, когато забеляза как погледът на Алсоп се спуска по тялото й.

Та този мъж е женен, по дяволите! Не е редно да зяпа Анабел така. Никой няма право да я гледа така. Едва свари да си прехапе езика, за да не изрече предупреждението, което напираше в душата му. Вместо това подметна:

— Изненадващо е, че не е омъжена.

Алсоп пресуши чашата с пунш.

— Не е поради липса на кандидати — обясни той. — Двама-трима й предложиха брак, но тя отказа.

Джарет напълно се обърка. Очевидно не само той не отговаряше на високите изисквания на Анабел. Но вместо това да успокои гордостта му, възникнаха нови въпроси. Защо такава чувствена жена, с дълбока любов към децата, избягва женитбата?

— Вероятно, за да остане вкъщи и да се грижи за брат си — предпазливо предположи той.

— Да, той определено има нужда да се грижат за него.

Нещо в присмехулния начин, по който бе изречена забележката, събуди подозрението на Джарет.

— Заради болестта ли? — престраши се да попита той.

Алсоп се изсмя.

— Така ли го наричат в наши дни?

Джарет застина. Като се постара да прозвучи непринудено, отвърна:

— Едва ли.

Затаи дъх с надежда събеседникът му да продължи. Ако попита направо какво има предвид, Алсоп вероятно няма да отговори.

— Ние, естествено, не приемаме пиянството като нещо безобидно, както правите вие, лордовете. Няма лошо от време на време да гаврътнеш някоя чашка, но да зарежеш бизнеса си, за да пресушаваш бутилката не е за поощряване.

Стомахът на Джарет се сви. Това ли криеше Анабел през цялото време?

Но как да се доверява напълно на думите на конкурент, който може и да се е досетил за истинската причина Джарет да е тук.

— Не очаквах проблемът на приятеля ми да е станал толкова широко известен — подхвърли той небрежно. — Дамите казаха, че е болнав и предположих, че това е причината за нехайството му към работата напоследък.

— Естествено е да не ви кажат истината. Унизително е. Стараят се да го укрият от всички. — Алсоп изсумтя. — Сякаш ще опазиш тайна в градче като нашето. Хората говорят. Прислужниците говорят. Той прилича ли ви на болен?

Кимна с глава към дансинга, където Лейк танцуваше доста умело за човек, който само преди часове е бил под въздействието на сънотворни.

От друга страна, Лейк спеше по средата на деня, когато се появи в дома му. Кой, освен болен прави така?

Мъж, който е пил цяла нощ.

По дяволите! Сега още парченца си идваха на мястото — неудобството на Джордж, заговори ли се за „болестта“ на баща му; тревогата на Анабел, когато обяви намерението си да ги придружи до Бъртън; нервността на госпожа Лейк.

През цялото време подозираше, че крият нещо. Явно не ставаше въпрос, че господин Лейк е смъртно болен.

Трябваше да се досети. Тук не е Лондон. Хората в провинцията не изоставят ближния си само защото е болен. Проявяват снизходителност, опитват се да помогнат на семейството, проявяват съседска загриженост.

Пияница обаче не предизвиква подобно съчувствие; особено в консервативните търговски кръгове. На него се гледа като на безхарактерен и нестабилен, какъвто всъщност е. Съжаляват семейството му и дори го избягват.

В гърдите му се надигна гняв. С болест можеш да се справиш. Трудно би било и проблематично, но е възможно. Но ставаше въпрос за нещо много по-лошо. Ако Лейк е загубил доверието на колегите си производители на бира, как тогава Джарет ще успее да убеди капитаните от Източно индийската компания да склонят да поръчват от неговата бира?

Ако Лейк бе на прага на смъртта, Джарет щеше да опита да го убеди да постави Анабел начело на бизнеса. Един ден Джорди щеше да го наследи, а дотогава Анабел щеше да ръководи нещата. Пияницата обаче бе непредвидим и не можеше да му се разчита. И всеки, който се захване да върти общи сделки с него, също ще бъде сметнат за нестабилен или глупак.

При всички положения сливане с „Лейк ейл“ щеше да бъде катастрофално. „Пивоварна Плъмтри“ си имаше свои затруднения. Да се съюзи с пивоварна на път да се провали, щеше да бъде бедствено. Защо постъпи така глупаво? Допусна приказките на Анабел за бързо разрешаване на проблемите да го главозамаят и да го накарат да предприеме необмислен риск.

Не. Допусна мисълта да я вкара в леглото си, да я съблазни. А сега, само защото я бе пожелал, бизнесът му ще страда.

И все още я желаеше, дяволите да го вземат!

— Господин Лейк откога пренебрегва задълженията си? — попита той.

— Поне от година. Доколкото чух, започнал да пие здравата, след като поисканите от руснаците пари засегнаха пазара. Бизнесът му започна да търпи загуби, а той не успя да понесе напрежението. Оттогава само усилията на госпожица Лейк и на управителя на пивоварната крепят нещата. Вярно, госпожица Лейк е готова почти на всичко, за да спаси пивоварната на баща си, но тя все пак е жена и…

— … не е в състояние успешно да ръководи бизнеса, особено след като не го притежава, така ли? — изрече потресен женски глас зад тях.

Обърнаха се и видяха Анабел. Красивото й лице бе пребледняло от срам. Погледна Джарет виновно.

Това му бе достатъчно, за да се досети, че всичко чуто от Алсоп отговаря на истината.

Обзе го яростен гняв и сърцето му стана ледено. Беше го излъгала с пълното съзнание какви ще са последствията за него, ако осъществят проекта. Използва състраданието му към болен мъж да се обърне против него. Доколкото му бе известно и целувките й бяха преструвка, за да го придума да приеме замисъла на брат й. Нейният план.

Госпожица Лейк е готова почти на всичко, за да спаси пивоварната на баща си.

А той сляпо се подчини на волята й като пълен идиот. Кога най-после ще се научи? Да държиш на някого е най-сигурният начин да си причиниш болка и загуба. А да загуби онази Анабел, на която смяташе, че може да се довери, бе най-свирепият удар, получаван досега.

— Госпожице Лейк — Алсоп прекъсна настъпилата за миг зловеща тишина, — съжалявам. Не ви видях.

— Очевидно.

Независимо от всичко съкрушеният й вид пробуди съчувствието му. Той обаче веднага го потисна. Тя е лъжлива измамница и той не желае да има нищо общо с нея.

Обърна се, готов да си тръгне, но ръката й върху неговата го спря.

— Дойдох да отведа негова светлост за валса — обясни тя на Алсоп, като същевременно впи пръсти в ръката на Джарет с мълчалива — молба. — Помоли ме да го запазя за него.

Постъпката й беше смела и показваше колко е изобретателна, защото той определено не я бе канил на танц, подозирайки, че така ще разпали желанието си да я отведе някъде и да я люби безпаметно.

За част от секундата му мина през ума да я нарече лъжкиня в лицето, но годините добро възпитание надделяха, дори когато ставаше дума за лукава мошеничка. Особено когато проклетите й нежни очи така мълчаливо го умоляваха.

Лъжливи очи, поправи се той. През цялото време е знаела на какъв риск го излага, ала съзнателно бе крила истината. Тя наричаше безотговорен него. Ругаеше него, задето се занимава с хазарт. Какво нахалство!

Много добре. Ще танцуват. И той ще й обясни, че няма да има нищо общо нито с нея, нито с „Лейк ейл“, независимо от залога.

Мълчаливо отидоха до дансинга. Едва когато музиката започна и той я държеше в ръцете си Анабел заговори.

— Сега вече, предполагам, искаш да знаеш истината.

— Би било голяма новост — отвърна той ледено. — Да, кажи ми истината, ако въобще си в състояние да направиш такова нещо.

— Джарет, моля те, не се сърди.

— През цялото време си ме разигравала като глупак…

— Не! Вярвах… Още вярвам, че вложение в нашата бира ще спаси пивоварната. Но ти нямаше да се съгласиш да ни помогнеш, ако знаеше…

— … че брат ти е некадърник ли? Че е съсипал компанията си като се е напивал до умопомрачение всеки ден? — Изгледа я ледено, без да го е грижа, че половината от танцуващите следят какво става между тях. — Дяволски си права! Нямаше да се съглася за нищо на света!

Завъртя я бързо и тя едва не се препъна. С усилие на волята Джарет се насили да следи ритъма на музиката, за да укроти гнева си. Стори му се херкулесов подвиг, което го изненада. Винаги се бе гордял с умението си да контролира настроението си.

Едва след време процеди през зъби:

— „Пивоварна Плъмтри“ разчита на мен да не предприемам ненужни рискове и да не я въвличам в батака, до който брат ти е докарал неговата компания. Ако си въобразяваш, че ще склоня на идиотската ти идея, след като ме примами тук със затрогващата си история за болен брат, ти си луда!

— Примамила съм те тук?! — Очите й блестяха гневно. — Ти предложи залога! Залог, който изгуби. Залог, от който очевидно се отмяташ!

Той усети как гневът му отново се възпламенява.

— Залогът бе направен при нечестно представени факти, както ти е добре известно. Значи е невалиден.

Известно време танцуваха мълчаливо. Най-накрая тя проговори:

— Да подновим залозите, този път без изопачени факти.

Погледна я и видя, че тя говори напълно сериозно. Без никакво предупреждение пулсът му се ускори и Джарет трябваше да признае: беше пленен от идеята, както и миналия път.

Ядосан, задето тялото му го предава, той отвори уста, за да я прати да върви по дяволите, но вместо това се чу да пита:

— Какво имаш предвид?

Знаеше отлично. Защо й дава основание да смята, че би обмислил предложението й?

Защото дори след всичко, още я желаеше в леглото си. Освен това заслужаваше да я обладае! Беше го излъгала и манипулирала. Редно е да получи поне някаква облага от цялата тази каша.

— Залозите ще бъдат абсолютно същите — отвърна тя. — Ако аз спечеля играта на карти, ти ще помогнеш на „Лейк ейл“ да се свърже с Източно индийската компания. Ако ти спечелиш…

Огледа се наоколо.

Той се наведе и прошепна в ухото й:

— … ще споделиш леглото ми за една нощ. Кажи го.

— Ще споделя леглото ти за една нощ — прошепна тя. — Същите условия като миналия път.

Дръпна се леко назад, за да я погледне. Страните й бяха по-розовели, ала брадичката й бе вирната решително. Отново побесня каква саможертва е готова да направи, за да спаси пивоварната.

Но не бе по-голяма от саможертвата на баба му. Анабел също имаше семейство, което да спасява.

Тази мисъл неочаквано пробуди съчувствието му. Той свъси вежди. Тя не би дала невинността си на някакъв нехранимайко като него, без да е сигурна, че няма да извлече полза. Явно бе намислила нещо…

— Чудесен план, скъпа. При всички положения ти ще получиш каквото искаш. Ако спечелиш, получаваш помощта ми да ви помогна. Ако аз спечеля, бягаш при брат си, обясняваш, че съм те обезчестил и в следващия миг съм обвързан с теб и ща не ща пивоварната на брат ти се увесва на врата ми завинаги.

Тя го зяпна.

— Какви отвратителни неща говориш! Никога не бих…

— Не би ли? И защо да ти вярвам?

Тя сведе поглед към вратовръзката му. Страните й пламтяха.

— Не можеш да ми отнемеш нещо, което вече ми е отнето.

Произнесе го толкова тихо, че той се поколеба дали е чул правилно.

— Какво?

— Не ме принуждавай да го повтарям. Имах годеник, забрави ли? Бяхме млади, буйни и влюбени. За останалото се досещаш, предполагам. — Вдигна очи към неговите. — Защо мислиш, не се омъжих никога? Кой мъж ще вземе обезчестена жена?

Изучи внимателно лицето й. Явно говореше истината. Спомни си колко спокойно прие интимностите му. Въобще не се държа като девственица.

— Значи се разкриха още лъжи — промълви той, докато осмисляше думите й.

Очите й проблеснаха.

— По този въпрос не съм те лъгала никога! Изобщо не си ме питал. Просто си предположил, че съм… за каквато ме мислиш.

Думите й го накараха да стисне зъби, но тя беше права. Нито веднъж не бе твърдяла, че е невинна. А и дори да го бе направила, как да я вини? Една жена не разкрива такова нещо за себе си пред когото и да било.

— Брат ти знае ли?

— Да.

— Как е могъл…

— Повече няма да кажа нищо по въпроса.

Руменината плъзна по гърдите й — гърдите, прекалено изложени на показ, които ще прегръща и гали на воля, ако приеме предложението й. И спечели играта на карти.

Боже, защо въобще обмисля подобно нещо? Веднъж вече загази заради глупави облози с нея.

Но същевременно…

Това бе шансът му да получи облага, задето го излъга, задето го довлече тук. И не предприема кой знае какъв риск, защото ще се погрижи да спечели.

— Е, склонен ли си? — прошепна тя.

— При известни условия.

Очите й се разшириха.

— Този път да играем пикет.

— Защо?

— Очевидно е. При пикета се разчита повече на уменията, отколкото на шанса. — А и той бе невероятно добър на пикет. Присви очи. — Знаеш ли как се играе?

— Да — отвърна тя, но гласът й трепереше.

Чудесно. Крайно време бе да извлече някаква полза.

Прихвана я по-здраво през кръста. Този път няма начин да загуби. Нищо няма да го разсейва; Мастърс и Гейб няма да правят коментари, които да отвличат вниманието му от картите.

— И ще играем само една игра — продължи той. — Победителят получава всичко. Вече загубих достатъчно време с този твой план.

— Добре — вирна брадичка тя.

— Приемаш и двете условия, така ли?

Тя кимна.

Завъртяха се отново на дансинга, а той претегли вероятностите. Да отхвърли предложението й, да си тръгне тази вечер и повече да не погледне назад. Но като спечели, най-после ще получи компенсация за измамата й. А искаше да бъде компенсиран. Боже, страшно много го искаше.

Освен това го заслужава заради всички негови целувки, които тя прие, без да означават каквото и да било за нея. Ясно му даде да разбере, че е неприемлив за съпруг, но същевременно отказа да продължат като любовници. А няма причина, особено след като не е девствена. Явно се е стремила да го омае и така да го накара да хлътне по нея, че да не го интересува с какви лъжи го засипва. Това го вбесяваше.

— Имам само едно изискване, преди да ми отговориш — прошепна тя.

— Нямаш право да изискваш каквото и да било — сряза я той.

— Единственият път, когато с Рупърт… Той взе предпазни мерки срещу евентуални последствия, но… Както и да е… Ако спечелиш, бих искала ти да постъпиш по същия начин.

— Това мога да го направя.

Тя преглътна.

— Значи приемаш облога?

Той замълча, но не виждаше никакви пречки. Същевременно не бе човек, който отминава сигурна печалба.

— Да. — Валсът беше към края си. Едва ли щяха да имат нова възможност да говорят насаме тази вечер. — Къде и кога ще се състои играта?

— В един след полунощ, в офиса на пивоварната. Пуснахме нощния персонал и „Лейк ейл“ ще е затворена, но аз имам ключ. — Музиката затихна. Отделиха се един от друг. Тя направи реверанс, той се поклони. — Ще те чакам вътре.

Хвана я за ръка, за да я отведе от дансинга. Тя подхвърли:

— Ще ти бъда благодарна, ако се постараеш да не те видят, когато отиваш натам.

— Не се притеснявай. Никой няма да научи за това от мен.

— Дано. Съседите все още ме смятат за почтена.

От тона й съвестта му го загриза, но той се отърси от това чувство. Тя сама доведе нещата дотук. Сега той имаше пълно право да се възползва.

През прозореца Анабел гледаше как каретата на семейство Лейк ги отвежда към дома им. Успя да отложи грозящата ги трагедия, но докога? Винаги е била добра на пикет, но щеше ли да успее да победи Джарет? А ако загуби…

Усети ускорения си пулс и се намръщи. Той не бива да й въздейства така; не и след отправените към нея тежките думи и гневни погледи. Но зад гнева му долавяше и желанието му да я притежава. От това настръхваше цялата.

Признай: искаш го в леглото си!

Добре, така е. В което нямаше никаква логика. Крайно време е да научи, че не бива да копнее за неща, вредни за нея. Като например за „палавник“, който бе съвсем наясно как да размекне жена само с поглед.

Не помагаше, че и за пръв път, откакто го познаваше, тази вечер го видя във вечерно облекло. От неговата стилна елегантност сърцето й направо прескочи. До търговците с обикновени сака и прекалено много помада по косата неговият безупречно скроен черен жакет и снежнобяла ленена риза го открояваха като мъж с важно социално положение и изискано възпитание. Не му отиваше да се смесва с недодяланите производители на бира.

Същевременно нито веднъж не показа — било с постъпка, било с дума, — че си дава сметка за тази разлика. Ако не беше елегантното му облекло и изтънченото поведение никой нямаше да се досети, че не е поредният производител. Дочу част от разговорите му; водеше ги непринудено и с лекота, така както Хю никога не успяваше; нито пък тя.

— Лорд Джарет изглежда симпатичен — подхвърли Хю. — Знае за производството на бира повече, отколкото очаквах. Но ме изгледа странно, когато му съобщих, че очаквам с нетърпение разговора ни утре сутринта. Нали тогава е срещата?

— Да…

Но само ако го победя да пикет.

Насили се да се усмихне, за да успокои брат си. Верен на дадената дума, Хю бе изпил само чаша пунш и то доста разреден.

— Прояви огромен интерес към теб, Ани — продължи Хю. — Разпитваше ме за Рупърт, питаше що за човек е бил.

Това я стресна, но бързо си го обясни: Джарет е разпитвал, за да определи дали тя казва истината за своята девственост.

Отново се почувства унизена. Явно смята, че е склонна да скочи в леглото му, за да го обвърже. Явно е свикнал жените в големия град да постъпват така отвратително.

Какво точно бе казал? За твое сведение стотици жени биха убили, за такъв като мен. Не можеше да ги вини. Идеята да е негова съпруга…

Глупости! Не би създала семейство с него, дори той да се ожени за нея. А определено нямаше да го направи. И особено сега, след като разкри лъжата й.

Спомни си гнева в очите му, докато танцуваха, и потрепери. Беше изпълнен с негодувание. Уреди предстоящата им среща с безскрупулна решителност и сега тя се тревожеше как ли ще се отнесе с нея, ако спечели играта на пикет. Не бе сигурна дали ще понесе той да я обладае обзет от ярост.

— Откровено казано не знаех какво да му кажа за Рупърт — все още говореше брат й, — като имам предвид какво се случи. Най-накрая го описах като герой. Поне отговаря на истината.

Герой… Мразеше тази дума, особено като знаеше докъде доведе геройството на Рупърт. Натъжаваше се от мисълта колко нищожно е да си герой, ако това ще ти струва живота.

— Според мен негова светлост е заинтригуван от Анабел — обади се Сиси с лукава усмивка.

Горчив смях заседна в гърлото на Анабел. Да, определено се интересуваше от нея. Не изпитваше чувства, но определено я желаеше, слава богу.

В този момент Хю изправи рамене и решително обяви:

— Ани, искам да присъстваш на срещата утре.

Тя го погледна изненадано. Досега Хю никога не бе позволявал тя да присъства на делова среща. Не възразяваше тя да ръководи пивоварната, но не допускаше тя да прави планирането.

— Защо?

— Ти го докара тук — сви рамене той. — Вероятно ще е по-… предразположен, ако и ти присъстваш.

Какво ли знаеше Хю? Ако победи тази вечер, на сутринта Джарет ще я мрази, а ако тя загуби, на сутринта той няма да е тук.

— Добре…

Утре ще мисли какво ще предприеме.

Сега трябва да се съсредоточи как да се измъкне от вкъщи незабелязано. Тръгнаха си от кметството в полунощ и не й оставаше много време.

За щастие Хю и Сиси побързаха да си легнат. Анабел обяви, че ще последва примера им, след като си вземе книга за четене от библиотеката.

Хванати под ръка, Хю и Сиси се отправиха към стълбището. По пътя Хю й прошепна нещо, а съпругата му се засмя кокетно.

Анабел въздъхна. Освободи прислугата, след като ги увери, че тя ще заключи. Изчака всички да се разотидат и излезе в градината.

Пивоварната се намираше съвсем наблизо — отвъд конюшнята. Едва ли някой щеше да забележи как те се вмъкват в пивоварната. Щеше й се обаче баща й да не бе поставил газовите лампи, които осветяваха пътя. Чувстваше се изложена на показ.

Малко преди да стигне до задния вход на пивоварната измежду дърветата изскочи сянка и сърцето й подскочи. Слава богу, оказа се Джарет.

Забеляза очите му и сърцето й се разтуптя още по-силно. Това не беше нито Джарет, който се държеше дружелюбно на пазара, нито Джарет, който й достави такова чувствено удоволствие, нито Джарет, който й беше бесен по време на танца.

Този Джарет бе с каменно изражение и видимо решен да си получи възмездието от нея.

Бог да й е на помощ, ако не спечели играта. Защото този Джарет не бе мъжът, когото би искала в леглото си. Не и тази вечер. Всъщност — никога.