Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (15)

Глава четиринайсета

Час по-късно Джарет пристигна. Хю, слава богу, още бе в леглото. Анабел се погрижи доктор Пакстън, при цялата му неохота да й помогне, да бъде пред вратата на Хю в момента, когато Джарет се появи.

Тя кимна едва забележимо на лекаря и той подхвана:

— Дадох на брат ти приспивателно. До довечера ще се почувства по-добре.

— Какво става? — поинтересува се Джарет.

— О, ти пристигна! — Представи ги един на друг и придоби тревожно изражение, впрочем не съвсем фалшиво. — Хю има проблем. Съобщихме му, че ще отидеш на вечерята и той настоя и той да присъства. Според доктор Пакстън обаче няма да събере достатъчно сили, ако не почива цял следобед.

— А срещата ни? — попита Джарет, изпълнен с подозрение.

Тя отвори вратата, за да му покаже хъркащия Хю върху леглото. Със Сиси бяха напръскали спалнята с част от солите и отварите на доктор Пакстън, та да заприлича на болнична стая. Сега й оставаше единствено да се моли Хю да не се събуди, преди да изведе Джарет от къщата.

— Както виждаш: не е в състояние да обсъжда делови въпроси. Утре сутринта обаче ще бъде във форма. Освен това, след като огледаш пивоварната, ще си наясно какво ще предприемеш, не смяташ ли?

— Имаш основание — съгласи се той.

— Не бива да се преуморява, милорд — обади се доктор Пакстън. — В неговото състояние делови разговор, последван от делова вечеря ще му дойдат в повече.

— Благодаря, доктор Пакстън — хвърли тя ласкав поглед към лекаря. — Оценявам помощта ви.

— Няма защо.

Хвана Джарет под ръка и го поведе надолу.

— Съжалявам, ако обърквам плановете ти, но Хю изрази категорично желание да присъства довечера. Щяло да бъде невъзпитано да те остави сам, защото се чувства твой домакин. — Стигнаха до преддверието. — Ще те заведа в пивоварната и господин Уолтърс ще ти обясни всичко. Довечера ще се видим на вечерята, ако си успял да се сдобиеш с покана.

Джарет пое палтото й от прислужника и й помогна да го облече.

— Да. Бас бе така добър да ме включи в списъка с гости.

Естествено, помисли си тя кисело. Господин Бас вероятно подскача от радост, че син на маркиз ще присъства на тържеството.

Докато излизаха от къщата, Джарет я погледна мрачно.

— Предупреждавам те, Анабел, няма да си тръгна от града, без да говоря с брат ти.

— Разбира се. И той желае да говори с теб — увери го тя спокойно.

Или щеше да пожелае, след като тя и Сиси приключат с него.

Известно време вървяха мълчаливо.

— Кажи ми нещо — обади се той. — Настоя да отседна в странноприемницата, защото те е страх да си под един покрив с мен ли? Опасяваш се да не опитам… отново да те целуна?

Тя си пое сепнато въздух. Определено не бе очаквала този въпрос. Странно, че той така тълкува поведението й. Това обаче я устройваше, затова ще го остави да живее с тази заблуда.

За своя изненада обаче се чу да казва:

— Честно казано, не ми беше хрумвало. Но сега, когато го спомена…

— Не се притеснявай. Ясно даде да се разбере какво е отношението ти. Не съм привърженик насилствено да карам жените да правят каквото и да било.

— Не съм си го и помисляла.

— Дори когато предложих залога ли?

— Не беше насила. Можех да откажа.

— Това и очаквах.

Тя не успя да потисне усмивката си.

— Знам.

Въздухът помежду им бе наелектризиран. Тя си спомняше кристално ясно последния път, когато бяха сами — как я доведе до непозната за нея страст; блясъка в очите му, когато сподели, че мисли само за възможността да я обладае…

О, Боже, намираше ли се близо до нея, неизменно я караше да мечтае за по-други обстоятелства. Ала беше изключено. Пък и Джорди беше факт.

Гърлото й се сви. Винаги трябва да мисли и за Джорди.

— Анабел, аз…

— Пристигнахме! — обяви тя непринудено, защото не искаше да чуе какви лъжи ще изрече, за да се почувства по-добре, задето я желае само в леглото си.

Той я погледна с изражение, което тя не успя да разчете, после погледна пивоварната.

— Да, така е.

Влезе бързо и я лъхна миризма на хмел и малц; познаваше я отлично и винаги й действаше успокоително. Тук се чувстваше у дома.

Тук се държеше естествено.

Господин Уолтърс беше в малкия офис, в дъното на сградата. Зърна я през стъклената стена и дойде да я посрещне с усмивка. Тя представи Джарет, обясни защо е дошъл и какво иска да види. За щастие господин Уолтърс, в течение на плана й, го одобряваше и не се налагаха дъги обяснения или уговаряния.

— Е, ще ви оставя да си поприказвате — обяви тя.

— Чакай — обади се Джарет. — Къде отиваш?

— Някой трябва да е при Хю, докато Сиси е при майка си, за да вземе децата — усмихна се Анабел. — Ще се видим довечера, на вечерята.

Без да му позволи да възрази, тя излезе от пивоварната. Навън ускори крачка. Разполагаха само с няколко часа, за да склонят Хю.

Още с влизането в къщата чу високи гласове и въздъхна. Хю се беше събудил.

Завари го да се кара със Сиси в кабинета. Слава богу, със Сиси се съгласиха да оставят другите деца при майка й, докато обсъдят всичко с брат й, който очевидно бе бесен. Още по халат, той крачеше напред-назад и жестикулираше енергично. С оредяваща кестенява коса и небръснато лице приличаше на работник, а не на тихия, привързан към книгите мъж, когото познаваше и обичаше.

Щом влезе в помещението, Хю се обърна към нея.

— Зад всичко това си ти, нали? Отишла си тайно от мен в Лондон, за да разговаряш зад гърба ми със семейство Плъмтри. Излъга, че го правиш заради Джорди, за да му намериш добро училище…

— Доброто училище не е по джоба ни! — сряза го тя. — Не виждаш ли? Не можем да си го позволим в сегашното положение!

На бледото му лице се изписа отчаяние. Той се свлече на стола зад писалището и покри очите си с ръце.

— Знам, Ани, знам. — Само Хю и баща й я наричаха така. — Пивоварната не ни носи достатъчно доходи, а аз провалих семейството.

— Не казвам това! — Всеки разговор приключваше така: той се вайкаше, че не е в състояние да се грижи за семейството и все обещаваше да се поправи, но никога не го правеше. — Според мен просто трябва да се предприеме нещо в затрудненото ни положение.

Той вдигна глава и я погледна. Приличаше на изгубено малко момче.

— И затова, както обикновено, ти се намеси, за да оправиш нещата.

— Не ми остави друг избор — промърмори тя. — Видях начин да се спасим и не се поколебах. — Той придоби съвсем отчаяно изражение. Тя се приближи и постави ръка на рамото му. — „Ако успеем да се включим в индийския пазар, ще си стъпим на краката“. Ти го каза. Планът беше твой.

— Глупав план.

— Напротив. Добър е. Аз само придвижих нещата малко напред.

— Като се съюзи с някакъв пъклен лорд…

— Не е „пъклен“ — прекъсна го тя решително. — И не съм се съюзявала с никого. — Дали Хю знаеше какъв е залогът? Погледна крадешком Сиси, която поклати глава. Слава богу. — Лорд Джарет Шарп е склонен да ни помогне в преговорите с капитаните от Източно индийската компания за превоз. Той е компетентен биропроизводител и добре познава бизнеса.

— Чувал съм други неща за него — изсумтя Хю.

— Но не са верни. Баба му има достатъчно доверие в него, за да му повери цялостното осъществяване на операцията. — Взе ръцете му в своите. — Аз пък имам достатъчно доверие в теб, за да съм сигурна, че ще постигнем положителен резултат. От теб се иска само…

Прехапа си езика, но беше късно.

Очите на Хю притъмняха.

— Хайде, кажи го! От мен се иска само да приличам повече на татко.

— Какво?! Не. Нямаше да кажа това.

Мислено се ядоса на баща им заради всичко, което направи, та Хю да израсне такъв.

— Напротив! — Той изтегли ръце от нейните, изправи се и отново започна да крачи напред-назад. — Да не би да не знам колко го разочаровах? И съм наясно какво си мислиш. Ти и господин Уолтърс. Не ме бива да спася пивоварната, защото ми липсва смелостта да се справя с типове от рода на Бас, Алсоп и капитаните на Източно индийската компания.

Зяпна го шокирана как така въобще му минава подобна мисъл през ума. Той имаше причини да е огорчен от баща им, но от нея?

— Кълна се, нямам представа защо…

— Пощади ме, Ани. — Хю се отправи мрачно към декантера с уиски на страничния бюфет. — Виждам го в очите ти всеки път, когато ме погледнеш. Тормозиш се, че не приличам повече на великия Алоишъс Лейк…

— Тя се тормози от същото — обади се глас от прага на кабинета, — което тормози всички ни, татко.

Анабел се извърна и видя Джорди — по лицето му се четеше пълно отчаяние.

— Пиенето ти — продължи момчето и погледна протегнатата към декантера ръка. — Винаги е било пиенето.

О, не. Защо за бога, Джорди реши да се опълчи на Хю точно сега?

Момчето кръстоса ръце пред кокалестите си гърди и изгледа свирепо брат й.

— Наложи ми се да лъжа, заради теб, татко. Те бяха принудени да кажат на лорд Джарет, че си болен, за да го склонят да ни помогне. А аз излъгах, защото те лъжеха.

Хю стоеше застинал, с каменно лице. Анабел и Сиси се бяха опитвали да говорят с него за пиенето му и преди, но това само го тласкаше към още по-голямо отдръпване от реалния свят и те се отказаха.

Без да обръща внимание на Джорди, Хю погледна Сиси огорчен.

— Казали сте на проклетия лорд, че съм болен?

Ала Джорди не допусна да го пренебрегнат.

— Не се сърди на тях. Какво друго да кажат? Че си пияница ли? — Лицето му почервеня от гняв. — Че не те интересува нищо, освен проклетото уиски в ръката ти?

Този път Хю погледна Джорди и лицето му силно пребледня.

— Това ли ти казаха, момче? Че съм пияница?

— Нищо не са ми казвали. Не съм сляп. Виждам как прекарваш вечерите си. Всички сме наясно. — С мъка си пое въздух. — Някога се занимаваше с нас, децата. Играехме на карти, водеше ни на разходки… Сега само пиеш.

Хю остави декантера.

— Ела тук, момче.

Джорди преглътна, но се приближи.

— Да, сър.

— И ти потвърди лъжите на леля си и на майка си, така ли?

Джорди придоби упорито изражение.

— Нямах друг избор. Дори аз знам, че с пивоварната нещата не вървят. Според леля Анабел трябва да се направи нещо.

— И очакваш лорд Джарет да ни помогне? — попита почти присмехулно Хю.

— Той е симпатичен човек — защити го Джорди. — По пътя се държа много мило с нас. Повика лекар, когато мама се разболя и даже му плати…

— Била си болна? — Хю погледна разтревожено Сиси.

— Леко неразположение — побърза да го увери тя. — Мина след ден-два.

— Ден-два? — повтори той съвсем притеснен.

— Но Анабел се грижеше за мен. А негова светлост бе много мил.

— Нима? — Хю стисна устни. — Просто така, от добро сърце, а?

— Теб те нямаше, Хю — намеси се Анабел, преди брат й да избухне. — Той си предложи услугите, както би направил всеки джентълмен.

— Не се и съмнявам — промърмори Хю. — Аз трябваше да се погрижа за нея.

— Така е — съгласи се Сиси тихо.

Откровените й думи явно му въздействаха. Прокара пръсти през оредяващата си коса, после изгледа изпитателно Джорди.

— Наистина ли смяташ, че този лорд, син на маркиз, ще ни помогне?

— Според мен няма какво да губим, ако го помолим — отвърна момчето.

Хю се обърна към Анабел.

— Какво точно искаш да направя, след като си довела негова светлост в Бъртън?

Облекчена, че Хю е готов да слуша, Анабел обясни:

— Просто искаме тази вечер да се срещнеш с него. Ако не го одобриш, ще забравим всичко. — Изрече го, но възнамеряваше да направи всичко по силите си това да не се случи. — Ако решиш да рискуваш, ще обсъдите деловите въпроси утре сутринта и вероятно ще намерите начин да продаваме нашата бира на индийския пазар. — Видя брат си да свъсва вежди и бързо повтори: — Но тази вечер само ще се запознаеш с него.

Настъпи дълга пауза. Сиси и Анабел не смееха да си поемат въздух. Накрая Хю обяви:

— Съгласен съм.

И двете издишаха облекчено. Имаше шанс нещата все пак да потръгнат благоприятно.

— Но няма да се преструвам на болен, ясен ли съм? — Сиси и Анабел го погледнаха паникьосани, а той добави: — Не ме интересува какво сте му наговорили. Аз няма да го лъжа. Нека си мисли каквото ще за мен.

Сиси се приближи до него.

— Но тази вечер няма да пиеш, нали?

В тона й имаше стоманени нотки, каквито Анабел рядко чуваше. Брат й също ги долови. Погледна я и очите му станаха по-меки.

— Ще направя всичко по силите си, любов моя.