Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (13)

Глава дванайсета

Джарет затаи дъх, сигурен, че тя ще се дръпне. Едно е да си любопитен относно насладата на мъжа, съвсем друго е да му я доставиш.

Всъщност той не очакваше тя да го остави да я задоволи. И не очакваше реакцията й да събуди у него неизпитван дотогава копнеж; искаше тя да му принадлежи напълно; не само телом, но с цялото си сърце, ум и душа.

Това го изплаши. Затова реши да се съсредоточи върху започнатото.

— Приятно ми е ръката ти да стои върху члена ми. Ще ми бъде приятно и ти да ми доставиш подобно удоволствие.

Тя го погледна сепнато и прошепна:

— Не е разумно…

Припомнил си поведението й при алигатора, той продължи:

— Ако няма да се справиш…

— Ще се справя, разбира се! — амбицира се тя. — Колко трудно може да бъде?

Той се засмя. После притисна ръката й към члена си.

Усетила колко е набъбнал, тя се изчерви.

— Боже…

— Така ли ще ме оставиш? — притисна се той по-силно към ръката й.

— Би било… невъзпитано — пророни тя.

Плъзна ръка нагоре-надолу по възбудения му член, а на него му се стори, че ще експлодира.

— Не е страшно да го извадиш, нали знаеш? — едва успя да изрече Джарет.

На устните й се появи дяволита усмивка.

— Не е ли?

— О, за бога, направи го! — не издържа той. — Моля те, Анабел…

— Добре.

Тя разкопча панталоните, смъкна долните му гащи. Членът му не закъсня да се вирне. Тя го обви с ръка и започна настойчиво да го гали. Да гледа как това невинно провинциално момиче прави онова, на което никоя девственица не би се осмелила, бе дяволски възбуждащо. Наблюдаваше всичко внимателно, защото бе наясно: отмести ли поглед, ще свърши прекалено бързо.

Постара се да не мисли къде се е научила как точно се задоволява мъж, но несъмнено бе натрупала опит с годеника си. Всъщност какво го интересува какво е правила с някакъв глупав войник? Важното бе, че му е божествено хубаво. Едва ли щеше да издържи още дълго. Същевременно цялото му същество се стремеше към освобождаване. Копнееше да проникне в нея.

Не, това бе недопустимо.

Ще трябва да се задоволи с ласките й.

В следващия миг вече никаква мисъл не се въртеше в главата му. Без да е в състояние да се въздържа повече, той застина и се изпразни.

Стигна своята върховна наслада.

Остана отпуснат няколко минути. Чак тогава се окопити и в доскоро замъгления му ум започнаха да кръжат разнородни мисли.

Да, той я харесва много. Възхищава се от предаността й към нейните близки, от отказа й да загърби плана си, от неподправения начин, по който стигна до оргазъм… Да не говорим, че бе дяволски добър картоиграч.

Въпреки това, той няма да се ожени за нея! Вече се измъкна от лапите на баба си в това отношение. Да се венчае за производителка на бира със западаща пивоварна е все едно да изпадне напълно под влиянието на баба си. Тя ще го притежава телом и духом.

Анабел също щеше да го притежава телом и духом, докато един ден нещо… му я отнеме. Затова се налага как да й обясни, без да я обиди и огорчи, че няма да я вземе за своя съпруга.

— Е, поне получих отговора — прекъсна тя блуждаещите му мисли.

— За какво?

— Как изглеждаш, когато стигнеш до освобождаващия край.

— И как изглеждам?

Тя се ухили.

— Като всеки мъж получил желаното. Удовлетворен и самодоволен като султан.

— Султан ли? — вирна той вежди.

— В леглото всички мъже приличат на султани.

Нещо по начина, по който го обяви, привлече вниманието

му.

— Да разбирам ли, че си виждала много мъже в леглото?

Смутена, тя извърна поглед.

— Не, естествено. Прочетох го… някъде.

— Имаш доста странни литературни вкусове.

По страните й плъзна руменина.

— Дори една стара мома проявява любопитство — защити се Анабел.

Привлече я към себе си и се заигра със зърното й. После наведе глава, за да го налапа. Тя обаче го отблъсна.

— Редно е да престанем веднага.

— А ако не желая?

— Трябва — отвърна тя решително. — И не бива да ме целуваш повече. Не искам да рискувам Джорди да ни види отново. И без това вече мисли, че смяташ да се ожениш за мен, а не е редно. Дано вече не е споменал нищо пред Сиси. Ако ни завари обаче отново в неловко положение, не знам дали ще мълчи. Ще го сподели със Сиси, а ако тя каже на брат ми…

— Той ще настоява да се оженя за теб.

— Да, а аз няма да го допусна. Не искам да им давам надежда за нещо, което никога няма да се случи.

Нейната убеденост го засегна.

— Твърдиш го доста уверено.

Тя го погледна въпросително.

— Стига. Ти въобще не желаеш да се обвържеш с мен.

Няма значение какво мислеше само преди две минути.

— Донякъде отговаря на истината, но…

— Аз определено няма да се омъжа за теб — прекъсна го тя.

— Защо не, по дяволите? — изгледа я свирепо.

— Не се засягай, но не отговаряш на критериите, които една разумна жена търси у бъдещия си съпруг.

— Малко прекаляваш, не смяташ ли? — Надигна се и си нахлузи панталоните. — И какво точно очаква една „разумна жена“? — попита саркастично.

— Първо: мъж с чувство за отговорност, а не нехранимайко, който вместо да предприеме нещо смислено в живота си, се е посветил да играе на карти из Лондон. Освен това приятелите ти подметнаха, че ръководиш „Пивоварна Плъмтри“ само временно, колкото да се измъкнеш от изискването на баба ти да се задомиш…

— Много добре ги чух какво казаха! — прекъсна я той.

Нямаше представа защо този разговор го дразни толкова много, макар думите й да бяха самата истина.

Но не тя, а той следва да говори тези неща. Тя трябва да го придумва да се ожени за нея, особено след като си позволява подобни волности. Та той е син на маркиз, в края на краищата.

Вярно, не е първородният и семейното име е свързано с доста скандали, но какво й пречи това? Та тя е дъщеря на биропроизводител от малкия провинциален Бъртън-на-Трент. При това е стара мома! Целта на всичките не е ли да си хванат мъж?

— Да не твърдиш, че приятелите ти лъжат? — попита тя озадачено.

— Не. Но пропуснаха някои доста важни подробности. Например, че един ден ще наследя „Пивоварна Плъмтри“. Баба ще я завещае на мен. — Боже, сега звучи като надут идиот. — Това не е ли достатъчно да задоволи всяка „разумна жена“?

Анабел премигна насреща му.

— Нали я управляваш само временно…

— Засега. Съгласих се да я управлявам една година. После баба отново ще поеме ръководството, а аз…

— … отново ще се потопиш в хазарта, ще пиеш и ще задяваш жени — довърши тя суховато. — Много благоприятна перспектива за бъдещата ти съпруга.

Той се наежи. Как разговорът се извъртя към напълно приемливия му начин на живот?

— За твое сведение стотици жени биха убили за такъв като мен!

В очите й се появиха весели пламъчета.

— Не се и съмнявам. Ожени се за една от тях. След като си готов да приемеш съпруга, разбира се.

Стана и го потупа сестрински по ръката. Това го вбеси.

— Смея да твърдя, че всяка „разумна жена“ ще види предимствата да се омъжи за „безотговорен нехранимайко“ като мен.

Тя докосна с пръст устните му.

— Вярно е. Но това няма да й спести тревогите, когато кредиторите дойдат да изнесат покъщнината, защото съпругът й я е проиграл на карти.

— Ако искаш да знаеш, аз съм отличен картоиграч! Така си изкарвам прехраната!

— Когато печелиш.

Нямаше как да й възрази. Така беше.

Тя започна да чисти полепналите по роклята й сламки.

— Извинявай, Джарет, не исках да те обидя. Казах всичко това, защото даде ясно да се разбере, че не желаеш да се ожениш за мен. Куп други жени обаче биха го направили с удоволствие, не се съмнявам.

— Но не и ти! — сопна се той.

— Какво значение има? Да не би да ми предлагаш брак? — Той забели очи. — Така и предполагах — довърши тя.

Тръгна към стълбата. Той я хвана за ръката.

— Това не значи да не…

— … се позабавляваме отново ли? — Върху лицето й се изписа нещо като тъга. — Опасявам се, че означава точно това. Не бих искала да посрамя семейството си заради малко забавление.

Той остана на място, докато тя слизаше по стълбата. Беше права. Той настояваше тя да направи точно това — да предприеме огромен риск заради няколко часа страст. Рискове, каквито самият той не би предприел.

Не мислеше за друго, а за собственото си удоволствие. Никога не се бе съобразявал с партньорките си.

Винаги бе смятал, че постъпва умно, като не влага сърце. Избягваше да направи каквото и да било, ако ще му донесе болка. Но онова, което той смяташе за умно, тя определяше като себичност и надсмиване над другите.

Тази мисъл му подейства отрезвяващо, а същевременно никак не му допадна. Дяволите да я вземат, че го тласна да разсъждава в тази насока.

 

 

Вечерта в странноприемницата беше напрегната за всички, особено за Анабел. По-рано, следобед, й бе нужен целият й самоконтрол, за да се отдалечи от Джарет. Част от нея копнееше силно да се хвърли в любовна връзка без чувство за вина и без да мисли за последиците.

Но разумът й подсказваше, че това е лудост. Освен възможността да се разкрият, съществуваше още по-тревожната вероятност тя да забременее от него. В това отношение определено имаше лош късмет.

Погледна към другия край на помещението, където Джарет играеше на карти с неколцина гости на странноприемницата. Гърлото й се сви. Но най-страшното бе, че той се погрижи тя да държи прекалено много на него; щеше да се върне в Лондон с парче от сърцето й. Не, не биваше да рискува да я сполети подобно нещо.

— Щом не възнамеряваш да се омъжиш за него, недей да го гледаш така — обади се гласче до нея.

Погледна застаналия до нея Джорди. Мислеше, че е заспал на стола. По-рано го придърпа настрана и му обясни защо не бива да казва на майка си за целувката, на която бе станал свидетел: тя и Джарет не си подхождат. Джорди й обеща, но не прие добре обяснението й.

— Как го гледам? — попита тя невинно.

— Все едно е марципан, а ти искаш да го изядеш.

Джорди я наблюдаваше с обичайното си напоследък кисело изражение. Но зад войнствеността прозираше душата на огорчено малко момче.

— Сърдиш ми се, защото ти споделих, че няма да се омъжа за него — подхвана тя.

— Това не ме засяга — промърмори той. — Просто не бива… да го гледаш така и да го оставяш да те целува, ако не означава нищо за теб.

— Вече ти обясних как стана.

— Да. Било импулсивно. Начин да му благодариш, задето ни помага. — Джорди забели очи. — И той ми каза така, но каза също, че иска да се ожени за теб.

Идеше й да убие Джарет за тези му думи.

— Ти май харесваш негова светлост, а?

— Симпатичен е — сви рамене Джорди.

— Приятно ти е до теб да има мъж, който те разбира, който ти обръща внимание, когато баща ти…

— … пада, защото е пиян! — процеди през зъби момчето.

Тя го зяпна.

— Ти знаеш?!

— Естествено. Виждал съм го да пие в кабинета късно вечер. На следващия ден не отива в пивоварната и ти го замесваш. Ясно е защо. Напоследък само се налива с глупавото уиски.

— Ш-ш-ш-т… — направи му знак тя и хвърли крадлив поглед към Джарет. — Негова светлост не бива да узнава.

— Защо не? Това е истината. — Разтревожена, тя го изгледа, ала той продължи: — Не се притеснявай, лельо Анабел. Няма да му кажа. Опита се да ме разпита първия ден, но аз го отклоних. — Изгледа я свирепо. — Стигна се дотам да се разплача, за да го постигна. Като момиче! Но поне не излъгах.

От обвинението в очите му я жегна съвестта.

— Беше дребна лъжа — възрази тя. — Нямахме избор. Ако научи истината, няма да ни помогне.

Джорди сведе поглед.

— Знам…

— А е важно…

— Казах: „Знам“! Не съм бебе.

В гърлото й заседна буца. За нея винаги щеше да остане бебе.

Мъжете около масата се засмяха и тя погледна натам. Видя Джарет да пресушава третата си чаша уиски през последния час. Свъси вежди. Явно и той прекарваше половината си време в пиене, като Хю. Не можеше да му се разчита. Не се интересуваше от брак. Не беше подходящ за нея.

Никога няма да е подходящ. Това й стана предено ясно в обора. Единствено го вълнува да й достави физическа наслада. Никога не би й дал част от себе си. Тя дори не бе сигурна дали всъщност има какво да даде.

Уморена да мисли за тези неща, се изправи.

— Хайде, Джорди. Най-добре да си лягаме. Негова светлост иска да тръгнем рано, за да сме в Бъртън по обяд.

Джорди я последва по стълбите.

— Как ще опазиш тайната на татко, когато стигнем у дома?

За щастие, макар повечето хора в Бъртън вече да бяха забелязали, че Хю от година е занемарил задълженията си, те не знаеха причината. Това щеше да й помогне. Ала щеше ли да е достатъчно?

— Ще измисля нещо.

— Мисли бързо. Утре е вечерята на Асоциацията на биропроизводителите, а татко никога не я пропуска.

Тя простена тихо. Напълно бе забравила за годишната вечеря. С Хю винаги присъстваха, а тази година той вероятно щеше да се напие публично. А ако се срещне с Джарет…

Не бива. Случи ли се, всички залози отпадат.