Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (11)

Глава десета

Следващите двайсет и четири часа Анабел бе заета да изпразва нощното гърне и да бърше изпотеното от треска чело на Сиси. В края на втория ден в странноприемницата Анабел задряма на стола до леглото на болната. Няколко часа по-късно се събуди от отварянето на прозорец. Сиси бе станала от леглото.

— Какво правиш? — попита тя и побърза да застане до снаха си.

— Тук е като в пещ — отвърна Сиси. — Трябва ни въздух.

Анабел докосна челото на Сиси и изпита силно облекчение.

— Треската ти е преминала. Температурата ти е спаднала.

— Но цялата съм потна. — Сиси се върна в леглото, зави се и потупа мястото до себе си. — Хайде. И ти имаш нужда от сън. — Изведнъж се надигна. — Джорди още ли е в стаята на негова светлост?

— Да. Горкият човек. Последният път, когато го видях, определено изглеждаше измъчен.

Въпреки това отново я накара да седне и да хапне. Всеки път, когато отиваше да го осведоми за състоянието на Сиси, той проявяваше съчувствие. Освен това се погрижи прислужницата да й носи чай в стаята.

— Не се ли опасяваш, че Джорди неволно ще сподели нещо с негова светлост и ще разкрие какъв всъщност е проблемът с Хю? — разтревожи се Сиси.

Анабел въздъхна и се настани в леглото.

— Да, естествено, но нямаме избор. Вече много часове прекараха заедно. Каквото е имал да казва, Джорди вече го е казал.

— Загледа се към тавана. — Джарет навярно е прав. Джорди май вече порасна достатъчно и може да му се има доверие.

— Джарет? — повтори тя многозначително.

Анабел поруменя.

— Ние… тоест той предложи да не сме толкова официални един към друг, като се имат предвид обстоятелствата.

— Така значи — отбеляза Сиси развеселено.

— Нищо не означава — побърза да я увери Анабел. И понеже Сиси само изсумтя, тя се почувства длъжна да добави: — Сериозно. Не си въобразявай, че има нещо между него и мен.

— Защо не? Редно е отдавна да си омъжена.

— Говориш съвсем като Хю. Знаеш защо не се женя.

— Да, но фактът, че имаш син няма да спре подходящия мъж. Щом те иска, ще приеме и Джорди.

— Няма ли да ти липсва?

— Да, естествено. Но ти се държиш толкова майчински към него, колкото и аз. И ще е добре дошъл да идва да ни вижда. Винаги съм гледала на него като на твое дете.

— Но в неговото съзнание, той е твой! — въздъхна Анабел. — Безсмислено е обаче да го обсъждаме. Тепърва предстои да открия „подходящия“ мъж. Това определено не е негова светлост. Син на маркиз да вземе обикновена производителка на бира? Няма начин. Освен това този тип мъже не се женят.

Той беше съблазнител. И част от нея бе заинтригувана да разбере дали се люби така добре, както и се целува.

Откакто докосна гърдата й, я обзе безпокойство и тя напълно загуби самоконтрол. Сега мислеше единствено колко е прелестно да се притиска към възбуден мъж, който без съмнение я желае. Както и тя го желае. Щеше й се да я беше обладал там, притисната към стената…

Простена тихо. Луда ли е? Защо я кара да се чувства, както не се бе чувствала откакто беше с Рупърт? Толкова й липсва това усещане. До този момент не си бе давала сметка до каква степен копнее мъж да я докосва интимно.

Боже, потреперваше от мисълта как за малко не ги заловиха. Дали Джорди подозира какво бяха правили? Щеше й се да знае за какво си говорят. Досега нямаше възможност да попита Джарет, но ще го направи, отдаде ли й се случай.

Нямаше съмнение — този мъж беше опасен. Събуждаше у нея една буйна, дива страна, която търсеше освобождение.

Но подобни въжделения нямаше да доведат до нищо добро. За един мъж бяха позволени — той можеше да вземе каквото иска, после да си закопчее панталона и да изчезне. За жена подобна среща е направо страшна, както Анабел добре знае.

— Защо смяташ, че негова светлост не е от типа мъже, които се женят? — наруши мислите й Сиси.

Защото като залог поиска от мен да прекарам нощта в леглото му; защото погледне ли ме, цялата пламвам; защото ме кара да изпитвам чувства, които никой почтен мъж не би пробудил у мен.+++

— Баба му е поставила ултиматум на него, на братята и сестрите му: или да се задомят, или ще ги изключи от завещанието си. Съгласила се обаче да го освободи от това условие, ако ръководи „Пивоварна Плъмтри“ в продължение на година. И понеже той се е съгласил, подозирам, че е настроен враждебно към съпружеския живот.

Сиси забели очи.

— Всички мъже са настроени враждебно към съпружеския живот.

— Не и Рупърт — възрази тя, но не бе докрай сигурна.

— Рупърт беше момче, а не мъж — напомни Сиси предпазливо. — Момчетата са прибързани.

Отговаряше на истината. Защо иначе хукна да участва във войната и я остави сама да се грижи за себе си?

Джарет определено не прибързваше. Освен когато я притискаше към стената, целуваше я и я милваше…

По дяволите! Защо не престане да мисли какво се случи?

— Каквато и да е причината, Джарет определено не се интересува от обвързване с брак.

— Вероятно не си забелязала, но като цяло ергените не са склонни да наглеждат деца, а той се захвана с Джорди, за да ти помогне.

— И на теб.

Сиси се засмя.

— Не мен ме следва с поглед. Не на мен се мръщи, когато се спомене голямата ти обич към Рупърт. Не с мен флиртува.

— Говориш глупости — сопна се Анабел, но сърцето й биеше учестено. Само да знаеше Сиси… — Той е женкар, а те флиртуват с всяка фуста. Освен това вероятно смята, че като се грижи за Джорди, ще можем по-скоро да тръгнем оттук. Иска да изпълни докрай условията от залога.

Трябва да си повтаря именно това, докато го повярва.

— Говори каквото искаш — сведе очи Сиси. — Според мен ти се отдава шанс и е най-добре да го грабнеш, докато имаш възможност. Все пак не ставаш по-млада.

— Благодаря, задето ми го напомни.

— Все някой трябваше да го направи — промърмори Сиси сънено и се унесе.

Редно бе и Анабел да постъпи така, защото не се знаеше какво ги очаква утре. Но споменът за целувките на Джарет й пречеха да заспи. Стига! Това определено е лудост. Държеше се като безмозъчна девойка, в плен на романтични мечти. Нищо добро няма да последва. Само глупачки биха възлагали надежди на нехранимайко като него.

Това бе последната й мисъл, преди и тя да заспи.

На следващото утро лекарят обясни — и на нея, и на Джарет, — че макар състоянието на Сиси да се подобрява, нужно е да изчака още ден, преди отново да седне в карета и да се друса по пътищата.

Новината сигурно не зарадва Джарет, но Джорди я прие доста по-зле. Оставиха Сиси и се отправиха към трапезарията. Джорди крачеше навъсено пред тях.

— Не искам да прекарам още един ден тук! Ще умра от скука!

— Никой не умира от скука, Джорди — напомни му Анабел уморено.

— Ще играем на карти — предложи Джарет.

Джорди пъхна ръце в джобовете и отсече:

— Омръзна ми!

— Джорди, не се дръж невъзпитано — смъмри го Анабел. — От страна на негова светлост е мило да го предложи. Създалата се ситуация не е приятна, но се налага да се приспособим.

— Съжалявам — промърмори Джорди, макар и не особено убедително. — Защо не излезем да пояздим? Да подишаме малко въздух?

В подножието на стълбището се засякоха със собственика на странноприемницата.

— Надявам се ваша светлост да се чувства удобно.

— Определено — увери го Джарет. — Кажи, наоколо има ли нещо за гледане, което би допаднало на млад господин? Надбягване? Състезание по стрелба? Още по-добре, ако има кръв и хаос.

Ханджията се засмя.

— Ами днес е пазарен ден. Разпродават добитък. Ще колят крави и прасета.

Анабел направи гримаса, а Джарет се ухили.

— Е, все ще предлагат и други неща на пазара.

— О, да, милорд. Пълно е със сергии с всякакви стоки. А един мъж води понякога алигатор като зрелище.

— Какво е алигатор? — веднага полюбопитства Джорди.

— Екзотично животно, което живее в някои части на Америка. Нещо като голям, люспест гущер. — Джарет сниши глас тайнствено. — Много са опасни. Не знам дали да рискуваме.

— О, непременно! Лельо Анабел, нека да отидем да видим алигаторите! Моля те!

— Защо не? — съгласи се тя.

След като Джарет разпали надеждите на момчето, тя се помоли на пазара да има такова същество, иначе Джорди нямаше да спре да опява.

Веднага след закуска се отправиха към Хай Стрийт. Наистина имаше сергии с какво ли не — плетени дантели, украсени камшици за езда, кожени изделия, търговци на пернати, фермер с прасенца за продан.

Джорди спираше пред всяка сергия. Не я остави с Джарет насаме нито за секунда. Определено бе отличен компаньон.

Джарет беше необичайно тих. Няколко пъти тя улови изучаващия му поглед върху себе си. Леко се обезпокои. Тези двамата какво точно бяха обсъждали вчера?

Отне им известно време да намерят мъжа с алигатора. Анабел установи, че описанието на Джарет е съвсем достоверно. Съществото, приличащото на дракон, беше дълго около два метра, а муцуната му бе вързана с въже, защото имаше страшни остри зъби.

Войник с дървен крак, който водеше животното с верига, обясни, че се е сдобил с него след битката при Ню Орлиънс.

— Тогава беше мъничък — уточни той. — Майка му загина от оръдеен огън и аз го прибрах. С мен е вече десета година. — Наведе се и се ухили на Джорди с беззъбата си уста. — Искаш ли да го погалиш, момко? Ще ти струва само шилинг.

— Аз ще ти дам шилинг, за да го държиш далеч от него — намеси се бързо Анабел.

— Няма да го нарани, госпожице — увери я войникът. — Нахраних го, преди да дойдем на пазара. Не търси храна, а и устата му е здраво вързана.

— О, лельо Анабел, нека го погаля! Моля те!

— Дай първо аз да го пипна — предложи Джарет и подаде шилинг на мъжа. — После леля ти ще реши дали да позволи и на теб.

Джарет се наведе и прокара ръка по главата на съществото. То само премигна от допира и Джорди се обърна към Анабел:

— Нека и аз! Моля те, моля те!

— Добре — склони, макар и леко неохотно тя.

Това веднага привлече тълпа, жадна да наблюдава зрелището. Джорди се държа страшно смело и няколко пъти погали алигатора по главата. Джарет пусна шилинг в протегнатата ръка на войника.

Анабел се напрегна. Само за три дни заедно Джорди и Джарет очевидно се бяха сприятелили. Не стига, че „бащата“ на Джорди се бе превърнал в безотговорен и меланхоличен пияница, ами сега очарователен нехранимайко си бе намерил място в сърцето на момчето, без да го е грижа какво ще последва, когато се върне в Лондон.

Джарет я погледна закачливо и подаде още един шилинг на войника.

— Това е и дамата да го помилва — обясни той.

Тя свъси вежди.

— Ти си луд, ако си въобразяваш, че ще докосна това същество!

— Стига. Къде ти е приключенския дух? — подразни я Джарет.

Думите му я сепнаха. Някога тя каза абсолютно същото на Рупърт, когато той отхвърли предложението й да го последва.

Джорди изсумтя.

— Никога няма да накарате леля Анабел да го погали. Момичетата се страхуват да правят подобни неща.

— Глупости! — възрази Анабел разпалено, наведе се и потупа главата на алигатора.

За нейна изненада кожата му се оказа мека при допира. Докато прокарваше длан по главата на животното, Джорди я гледаше изненадан. Доста доволна от себе си, тя му се усмихна самодоволно.

В този момент съществото извърна глава и тя и Джорди отскочиха с писък назад.

— Явно ви харесва, госпожице — засмя се войникът. — Обикновено не обръща внимание, когато някой го гали.

Няколко души от тълпата също се кандидатираха да погалят страховитото същество.

Джарет, Анабел и Джорди продължиха разходката си.

По едно време Джорди хукна напред да търси нови вълнуващи гледки. Джарет се обърна към нея и тихо попита:

— Винаги ли постъпваш така?

— Как?

Стисна ръката й, преметната през неговата.

— Приемаш всяко предизвикателство, отправено от мъж.

— Няма да допусна Джорди да ме смята за страхливка!

— Естествено — ухили се той. — Не би допуснала дванайсетгодишен хлапак да ти се наложи.

Тя изсумтя.

— Не разбираш. Ако не приемаш предизвикателствата му от време на време, той се изпълва със самодоволство, започва да командва и става нетърпим. Всъщност, доста като теб.

— Аз пък кога съм те командвал и съм се държал нетърпимо?

— В офиса на пивоварната. В странноприемницата, преди да приема залога — също. Признай: ако не бях приела залога, щеше да ме отпратиш, да ме посъветваш да се държа като добро момиче и да се прибера в Бъртън.

— Така трябваше да постъпя — свъси вежди той.

— Но тогава нямаше да спечеля каквото искам, нали?

— Но и нямаше да рискуваш репутацията си.

— Понякога се налага жена да рискува репутацията си, за да получи желаното. — Погледна към Джорди, захласнал се пред сергия със седла. Сниши глас. — Като говорим за рискове, какво ти каза Джорди, след като ни завари в стаята ти?

— Нищо съществено — отвърна прекалено неангажиращо той, което подсказваше обратното.

— Не може да не е казал нещо…

— О, я виж! Там жена продава бира в бурета. Джордж, ела с нас! — подвикна той и момчето веднага се подчини. — Ще проверим дали онази жена вари собствена бира.

Дяволите да го вземат този негодник! Вече беше убедена, че са разговаряли за нещо важно.

— Защо да ме интересува дали сама приготвя бирата? — възнегодува Анабел на глас.

— Нарича се проучване. Ако се занимава с биропроизводство, ще е наясно какъв вид се търси тук. Информацията й може да ни послужи в бъдеще.

Признавайки логиката в доводите му, тя остави Джарет да я отведе до сергията с бира.

Оказа се, че жената не само продава продукцията си на пазара в Давентри, но и обикаля другите пазари в графство Стафърдшър. Докато Джарет я разпитваше подробно за бизнеса, Анабел го слушаше изненадана. За човек, захванал се отскоро със занаята, той знаеше доста за търсенето на пазара, в което тя не бе силна. Почувства се неспокойна. Ами ако приеме да се слее с „Лейк ейл“, а после прецени, че планът й е уязвим?

Не бе изключено да се окаже прав, при това.

Джорди й поиска няколко монети и тя разсеяно му ги даде, прекалено погълната от разговора с търговката. Съвсем скоро обаче отчете, че Джорди се е отдалечил. Обърна се точно навреме, за да види как момчето подава монета на мъж, седнал зад масичка с три обърнати напръстника върху нея. Мъжът постави грахово зърно под единия и започна да ги размества.

— Какво прави това момче? — зачуди се тя неволно на глас.

Джарет проследи погледа й и свъси вежди. Преди тя дори да успее да реагира, той се отправи към масата, около която се събираше малка тълпа. За нейна изненада той се спъна и прекатури масичката.

Бързо последва Джарет и го чу да казва:

— Извинявай. Бях непохватен.

Мъжът промърмори нещо в смисъл да внимава, а Джорди се наведе да му помогне да вдигне масата.

— Точно щях да спечеля, лорд Джарет! — оплака се Джорди.

Споменаването на титлата на Джарет накара мъжът да се огледа неспокойно.

— Е, наистина много жалко — въздъхна Джарет. — Май ти провалих играта. — Погледът му стана леден, когато го насочи към мъжа. — Върни му парите, господине.

Мъжът пребледня, но връчи монетите на Джорди, без да промълви дума.

Джорди се обади:

— Като я вдигнем, аз отново…

— Няма да я бъде, младежо. — Джарет го хвана за ръката. — Леля ти иска да си вървим. Нали, госпожице Лейк?

Озадачена от странната случка, Анабел отвърна:

— Да… Да, разбира се. Хайде да се прибираме.

Джарет издърпа недоволния Джорди през тълпата и се отдалечи толкова бързо, че Анабел едва успя да ги догони.

— Пуснете ме! — протестираше Джорди. — Ще спечеля!

— Не и на тази игра, момко. Замислена е така, че да ти вземе парите.

Джорди спря да негодува, а Анабел се намеси:

— Но това е ужасно! Редно е да предупредим другите!

— Не те съветвам — процеди през зъби Джарет.

— Защо не?

— Всеки, който предлага „Тука има — тука няма“ има съучастници наблизо, готови да се намесят, ако нещата се объркат. Няма да се поколебаят да ти забият нож в гърба, ако се налага.

— Сигурен ли сте, че е мошеник? — не се примиряваше Джорди.

— Напълно. Непрекъснато се разиграва по улиците на Лондон. Колкото и внимателно да следиш напръстника, граховото зърно се оказва там, където разиграващият е решил.

Джорди го погледна с широко отворени очи.

— Както вие правихте с картите снощи ли?

Джарет изруга тихо, но призна:

— Точно така. Хайде да отидем в магазина за шапки. Искам да купя нещо на госпожица Лейк.

— Чакай, чакай — обади се Анабел. — Какво точно си правил с картите?

— Негова светлост ми показа как да държа долната карта след цепене, да раздам и…

— Научил си го как се мами на карти?! — възкликна възмутена Анабел.

— Само за да знае как действат мошениците.

— И къде точно щеше да попадне на такива? В игралните салони ли?

Джарет сви рамене.

— Те са навсякъде. Не знаеш кога младежът ще налети на мошеник. Няма нищо лошо Джордж да е наясно.

Фактът, че Джарет се опитва да подготви Джорди за живота, я раздразни. Съзнаваше колко ирационален е гневът й, но не успяваше да го потисне. Дванайсет години се стара Джорди да бъде възпитаван правилно, а към кого се обръщаше за съвет момчето сега?

— Научил си го, предполагам, и на някои комарджийски номера — тросна се тя, докато наближаваха края на пазара. — Така ще прекарва вечерите си в търсене на празни удоволствия, каквито ти предпочиташ!

— И какво дори да е така! — намеси се Джорди, готов да защити своя кумир. — Никой друг не ме учи на такива неща! Ти и мама се държите с мен като с безпомощно бебе, което не умее нищо! Ами ако на мен ми се играе комар? Може и да ми хареса, ако опитам.

— Божичко… — промърмори Джарет.

— Видя ли какво направи? — обърна се Анабел обвинително към него. — Сега според него комарът е привлекателен и…

— Май се появявам съвсем навреме — чу се глас зад тях.

Обърнаха се и видяха Сиси. Изглеждаше напълно възстановена и бързо крачеше към тях.

— Защо си тук, Сиси? — попита Анабел.

Сиси сви рамене.

— Омръзна ми да лежа в стаята в странноприемницата и реших да ви намеря. Чувствам се значително по-добре вече. — Погледна Джарет, после Анабел. — Но май само аз съм добре. Отдалеч ви чух да се карате.

— Леля Анабел се държи лошо с лорд Джарет — оплака се Джорди.

Сиси потисна усмивката си.

— Тогава да я накажем и да я пратим да седи в ъгъла — предложи тя.

Анабел забели очи.

— Негова светлост е на мнение, че да учиш дванайсетгодишно момче да мами на карти е правилно!

— Иска само да помогне, не се съмнявам — отвърна спокойно снаха й, а очите й проблясваха странно.

— Да! Помага на Джорди да тръгне по кривия път, който той е избрал! — скастри я Анабел.

— Престани! — възкликна Джорди. — Ако не престанеш да се държиш така лошо с него, ще го накарам да промени решението си да се ожени за теб!