Сабрина Джефрис
Палавник в леглото (10)

Глава девета

На Джарет му омръзна тя да се отнася към него с вежливата любезност, подходяща за бизнес партньор. Цялото й оживление днес бе свързано с плановете й за пивоварната. Насочваше всичките си нежни думи само към племенника и снаха си.

Тя се държеше все едно снощи в коридора не се бе случило нищо и това го угнетяваше. Изгаряше от желание да й напомни как тогава въобще не се държа делово с него. Целуна я, а тя се разтопи в ръцете му.

Както се разтапяше и в момента. Доставяше му огромно удоволствие да я притиска към себе си, а тя да го държи за реверите на жакета и да му поднася копринените си устни. Той неволно простена от страст. Нейният топъл сладък аромат го опияняваше. Въобще не бе като на другите жени, а нещо далеч по-омайно. Навяваше представа за портокали, за мед… Нещо, което всеки мъж с удоволствие би сложил в устата си.

Искаше да я опознае цялата, да докосне с устни меката кожа на шията й, да гризне ухото й. Целуна я още по-страстно. Тя си пое задъхано въздух и се вкопчи още по-здраво в жакета му. Същевременно успя да промълви:

— Май изказах достатъчно… благодарност за помощта ти… милорд…

— Тогава е мой ред да ти благодаря за твоята помощ — отвърна той и плъзна устни по шията й.

— Не съм заслужила с нищо такава благодарност…

— Но отвръщаш на целувките ми…

— Заради целувките, които получавам… — Сега вече тя дишаше учестено. После сякаш се сепна. — Това е опасно. Докъде ще ни доведе?

Той знаеше отлично докъде иска да стигне. Желаеше я в леглото си, да усети тялото й до своето, да се разтвори за него. Да стигне до върховната наслада. Не. Да отведе и двамата до върховната наслада.

Постави длан върху гърдата й.

Анабел застина.

— Не бива да го правим — опита се тя да отмести ръката му.

Той само изръмжа тихо и отново се нахвърли върху устните й — този път по-ненаситно, по-ожесточено. Тя се размекна в прегръдката му.

Боже, желаеше го толкова, колкото и той нея. Това го възбуди още повече. Държеше се хладно с него, когато близките й са наоколо, но сега се оставяше напълно в ръцете му. Заигра се с гърдата й и усети как зърното изпъква и докосва дланта му. Канеше се да я притисне към стената и…

— Лельо Анабел? Лорд Джарет? Тук ли сте? — долетя глас от коридора.

Едва му стигна времето да я пусне и да отстъпи, преди Джордж да застане пред открехнатата врата.

Анабел се изчерви и хвърли пълен с упрек поглед към Джарет.

По дяволите! Той се опита да прикрие с жакета набъбналата си ерекция.

— Какво става тук? — попита Джордж свъсил вежди.

С изкуствена усмивка Анабел отговори:

— Негова светлост и аз обсъждахме… майка ти.

Погледът на момчето стана тревожен.

— Мама е болна. Трябва да дойдеш!

— Разбира се — откликна Анабел, докато се опитваше да приглади косата си. В коридора спря и се обърна. — Идваш ли, Джорди.

Тъмните очи на момъка бяха впити в лорд Джарет.

— Ще дойда след секунди.

Джарет бе готов да изругае. Нима сега ще го мъмри едно момче? Едва ли. Не беше негова работа какво правят той и Анабел насаме.

Джордж затвори вратата и се обърна към него.

— Искам да знам, милорд, какви са намеренията ви относно леля ми!

Намеренията му? Ерекцията му мигом изчезна.

— Не знам какво си въобразяваш, момко, но…

— Знам кога един мъж току-що е целувал жена — прекъсна го Джордж разпалено.

Ако момчето не го гледаше така сериозно, Джарет щеше да прихне.

— Значи знаеш, така ли? Да не би да имаш огромен опит в тази насока?

Джордж се изчерви, но явно реши да не отстъпва.

— Не е нужен опит. Не съм сляп. А и ви се носи славата какви успехи имате сред жените.

— Наясно съм. Но репутацията на леля ти е непокътната. Нали не мислиш, че би позволила…

— Да ви позволи? Не, няма. Но това не означава…

— Да не намекваш, че натрапвам вниманието си на леля ти?

— Знам какво видях — отвърна Джордж сковано.

— Въобще не си наясно, момче! — сряза го Джарет. — Какво става между леля ти и мен е наша работа. Ти нямаш думата.

— Вие казахте да започна да мисля като мъж. — Момчето изправи рамене. — Точно това правя. Ако татко беше тук, и той щеше да постъпи по същия начин. Ако намеренията ви не са почтени…

— А ако са? — озъби се Джарет. Това пък защо го изтърси?

Джордж го погледна с надежда в очите.

— Тогава нещата са различни. Да разбирам ли, че намеренията ви са почтени?

Усетил се притиснат в ъгъла, Джарет свъси вежди. Защо да дава обяснение на някакво момче, по дяволите? Ще прави каквото иска, както винаги е действал. Дори ще се възползва от думите на момъка, за да се наредят нещата, както иска.

— С леля ти имаме да уточняваме някои неща, Джордж, затова ще съм ти благодарен да не огласяваш намеренията ми.

Нямаше да допусне момчето да хукне да обяви на леля си, че Джарет възнамерява да я ухажва, я!

Момчето кимна.

— Чудесно — обобщи Джарет и посочи вратата. — А сега най-добре върви при майка си.

— Да, сър. — На прага спря и се обърна. — Ако се ожените за леля, ще ми станете чичо.

Джарет едва се въздържа да не простене.

— Да, такъв ще бъда.

Бог да му е на помощ! В ада вероятно има отделно място за мъже, които лъжат дванайсетгодишни момчета. И изпитват похотливи желания спрямо девствената им леля. И не възнамеряват да сложат край нито на лъжите, нито на обзелата ги похот.

Докато вървяха към стаята на дамите, оттам се чу шум от мъчително повръщане. С пребледняло лице Джордж ускори крачка. Момчето влезе във всекидневната, а Анабел изскочи от спалнята и затвори вратата след себе си. Преди това обаче Джарет успя да зърне наведената над нощно гърне госпожа Лейк.

Стисна зъби от яд. Ако някога пак види онази клюкарстваща кучка госпожа Кранли, ще й даде да се разбере!

— Как е тя? — попита той Анабел.

— За жалост не е добре.

— Как да й помогнем?

— Ако накараш ханджията да извика лекар…

— Веднага отивам — прекъсна я Джарет.

Върху бледото лице на Джордж се изписа страх.

— Искам да я видя!

— Не сега, Джорди. — Анабел погали момчето с такава нежност, че гърлото на Джарет се сви. — В момента иска да е насаме с мен. Ще се оправи, когато разваленото месо излезе от организма й.

По тона й обаче Джарет се досети, че не е толкова сигурна.

— Слушай, младежо — обади се той, — защо не дойдеш с мен, за да осигурим лекар за майка ти? После ще поръчаме обяд. — Погледна към Анабел. — Ти какво би желала?

— В момента не съм в състояние да хапна нищо — поклати тя глава. — Вие двамата вървете.

Ханджията веднага прати да повикат лекар, а после им предложи безплатен обяд. Двамата се нахраниха мълчаливо.

Накрая прислужничката донесе боровинков пай и Джордж едва не се разплака.

— Мама обожава боровинков пай — изхлипа той.

— Щом е в състояние да се храни, веднага ще й поръчаме.

Джордж вдигна очи и погледна Джарет.

— Нищо ли не можем да предприемем? Защо не се върнем и не накараме приставът да накаже госпожа Кранли?

Джарет определено изпитваше същото желание.

— А какво ще стане, ако майка ти има нужда от нас, докато ни няма? Ами ако се наложи леля ти да прати да повикат баща ти? Трябва да останем тук, ако им потрябваме.

— Прав сте. — Впи поглед в чинията. — Но леля Анабел няма да прати да повикат татко. А и той няма да дойде, даже и да го извикат.

— Защо не? Прекалено болен е, за да пътува ли? — поинтересува се Джарет.

Джордж го изгледа свирепо.

— Не желая да говоря за него, по дяволите! Достатъчно лошо е, че мама е болна и може да умре, но татко…

Момчето се разплака и Джарет се стресна.

— Стига, стига… Тя няма да умре. — Не беше сигурен какво друго да направи, затова постави ръка върху кокалестото рамо на Джордж и го стисна. — Ще се оправи. Трябва й само почивка и после ще бъде напълно здрава.

Джордж успя само леко да кимне.

Джарет разбираше паниката му от състоянието на майка му, но реакцията при споменаването на болестта на баща му беше необяснима. Та нали според Анабел не беше животозастрашаваща?

Джарет се напрегна. Ами ако това е тайната, която Анабел крие? Ако мъжът умира, това обяснява защо не е пратил писмо, с което да й дава пълномощия; обяснява и защо всички стават така неспокойни, спомене ли се името му.

Но защо тя мълчи по въпроса? Вероятно се опасява Джарет да не се откаже да се слее с пивоварна, на път да бъде продадена. Или се опасява, че ще закупи „Лейк ейл“ на неизгодна за тях цена, като разбере в какво плачевно състояние се намира?

Тя нямаше защо да се опасява в тази насока. В момента „Пивоварна Плъмтри“ не разполагаше със свободни средства, та да купува нова пивоварна.

Но той нямаше право да участва в плана на Анабел, ако законният собственик не вижда успех в начинанието. Това щеше да доведе до невъобразими кошмари.

Погледна Джордж, който старателно избърсваше последните сълзи, и се запита дали да продължи да разпитва момчето.

— Защо не поиграем на карти, младежо? Така ще убием времето, докато лекарят или леля ти ни кажат какво е положението.

— До… бре — съгласи се момчето. — И бихте могли да ми разкажете за брат си. Онзи, който се състезава с коне и двуколки.

— Непременно — увери го Джарет.

Джордж се насили да се усмихне. Джарет се сети за отвратителните седмици, последвали смъртта на родителите му, когато намираше утеха и в най-малката проява на внимание от страна на по-далечни хора.

Дяволите да го вземат! Точно сега нямаше право да тормози повече момчето. Джордж сигурно е паникьосан от перспективата и двамата му родители да умрат и да го оставят съвсем сам на този свят. Джарет ще изиска обяснение от Анабел, когато цялата тази бъркотия приключи.

Пет часа по-късно тя дойде да ги потърси и сякаш остана доволна да открие как той забавлява Джордж. Усмихна им се, но видът й го притесни. Кичури коса се спускаха по бледите й страни, а очите й бяха мътни от тревога.

— Лельо Анабел! — скочи Джордж от масата. — Как е мама?

— В момента спи.

Това никак не обясняваше накъде отиват нещата, както и двамата добре знаеха.

— Ела, седни — предложи Джарет. — Изглеждаш ужасно.

Още докато го изричаше, трепна. Нямаше основание да говори така невъзпитано!

Тя вирна вежди.

— Колко мило. Направо ме размекна.

— Извинявай. Не исках да прозвучи така. Явно се налага да хапнеш нещо. Сядай и ще ти поръчам.

— Не сега. Сиси още има треска. Може би по-късно, когато се уверя, че всичко е наред.

— Напротив, точно сега — настоя той и я подкани да седне. — Въобще няма да си полезна на снаха си, ако и ти се разболееш.

Макар и неохотно тя се съгласи, но когато прислужничката й поднесе пъдпъдък с грах, Анабел почти не докосна храната.

— Всъщност слязох, за да те помоля за услуга, милорд — призна тя плахо.

Щеше му се да престане да го нарича „милорд“. Само преди часове ръката му бе върху гърдата й.

— Каквото кажеш.

— Ще възразиш ли Джорди да спи при теб тази нощ?

Той се поколеба. Щеше да е пълен негодник, ако откаже.

— Не, естествено — насили се Джарет да се усмихне.

— Но, лельо Анабел, искам да спя при теб и при мама! — възнегодува момчето.

— Ще си починеш по-добре, ако си в стаята на негова светлост — обясни тя уморено. — А и така ще е по-добре за майка ти.

Вероятно беше права. Джарет нямаше да си почине добре, но не биваше да се оплаква при стеклите се обстоятелства.

— Хайде, младежо, дръж се като мъж! Мъжете не спят при майките си, нали?

Джордж преглътна, но събра сили да изправи рамене.

— Така е.

— Не се безпокой за нас — обърна се Джарет към Анабел. — Умеем да се забавляваме. Ще изпием по халба-две и ще поиграем на „21“. Може и да пофлиртуваме с прислужничките.

Анабел се разсмя.

— Явно, според теб, така е редно.

— Но все пак успях да те разсмея — обърна й внимание той.

— Само защото съм толкова изтощена, че съм готова да се засмея на всичко — призна тя.

И все пак го погледна ласкаво.

— Опитай се да поспиш малко — посъветва я той, като се постара да не си я представя по нощница. — Ние ще се справим, кълна се.

— Благодаря, задето ще се погрижиш за него. — Анабел се изправи. — Най-добре е да се качвам. Лекарят предписа лекарство, което Сиси трябва да пие през два часа.

Тръгна към стълбището, но се обърна да го погледне извинително.

— Длъжна съм да те предупредя: Джорди рита!

— Тогава и аз ще го ритам — откликна Джарет. Забелязал ужасения поглед на Джордж, побърза да добави: — Не се безпокой. Ще преживеем някак.

Но очевидно се очертаваше неспокойна нощ.