Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (7)

Глава пета

Вечерта Джайлс дори не вдигна поглед от вестника, когато братята Шарп се появиха в „Брукс“, клуба, в който всички членуваха.

— Чакам ви от часове.

— Ставай! — процеди Стоунвил през зъби.

Джайлс остави вестника и се изправи.

— Искате да го направим отвън, предполагам.

Джарет присви очи.

— Даваш си сметка, че сме тук, за да те пребием, нали?

— Да. Хайде да приключваме, какво ще кажете?

Започваше да се дразни от постоянната намеса на братята Шарп. Достатъчно лошо бе да позволи Пинтър да се рови в делата му. Беше почти убеден, че тайният му живот няма да лъсне пред изпитателния поглед на агента от Боу Стрийт, но все пак се притесняваше. Глупостите на братята на Минерва го ядосваха, но не възнамеряваше да му проличи.

Гейб премигна насреща му.

— Няма ли да спориш с нас? Да се опиташ да се измъкнеш?

— Какъв е смисълът? — сви рамене Джайлс. — Вие искате да се лее кръв. Каквото и да кажа, положението няма да се промени.

— Това някакъв номер ли е? — наежи се Джарет. — Надяваш се да изпитаме съжаление към теб, така ли?

— Никакъв номер. — Джайлс се загледа в лицето на мъжа, когото отдавна считаше за свой най-добър приятел; смяташе, че той поне отчасти го познава. Очевидно се бе подвел и изпитваше болка от това. — Знам какво искате. Ще го получите. После ще загърбим случилото се.

— Но нали все пак ще се защитаваш? — настойчиво попита Гейб.

— Защо? Според вас заслужавам боя, защо да ви противореча?

— Да, определено го заслужаваш — изръмжа Стоунвил.

— Ако не за случилото се сега, то за нещо друго — уточни невъзмутимо Джайлс.

Например заради целувката с Минерва по-рано днес. Тя се престори, че не е останала впечатлена от първата, но втората й бе подействала по различен начин, беше убеден. Споменът от аромата й го върна девет години назад. Още тогава я пожела. През онази нощ си даде сметка как тя никога няма да е негова, ако насочи усилията си справедливостта за неговото семейство да възтържествува.

Джарет го изгледа сякаш го виждаше за пръв път в нова светлина.

— Защо точно Минерва? Защо не друга жена?

— Трябва ми съпруга. На нея й е необходим съпруг, за да получи наследството. Всичко е толкова просто.

— Значи е както ви казах: той иска наследството й — възнегодува Стоунвил.

— Тя иска наследството си — поправи го Джайлс хладно. — Аз искам нея.

Братята се спогледаха.

— Ако я исках заради наследството — продължи Джайлс, — щях да се явя на прага ви веднага щом узнах за ултиматума на баба ви.

— Но все пак трябва да признаеш, че избраният момент буди подозрения — намеси се Джарет. — Познаваш я от години, а решаваш да се ожениш за нея изневиделица.

— Няма да я оставя да се обвърже с глупак, срещнат чрез обява. — Джарет продължаваше да го гледа скептично и той добави: — Между мен и Минерва има повече, отколкото се вижда от пръв поглед, стари момко. Наясно си, иначе преди два месеца нямаше да ме предупреждаваш да стоя далеч от нея.

— То пък сякаш ме послуша — промърмори Джарет.

— Какво точно значи „повече“ — намеси се Стоунвил с мрачно изражение. — Ако си я докоснал…

— Не съм обезчестил сестра ти, ако това намекваш. — Те обаче определено влагаха в обезчестил по-различен смисъл от него. Джайлс си пое дълбоко въздух. — Ако ви интересува какво има помежду ни, питайте нея. Няма да го чуете от мен.

На него му беше пределно ясно, че тя никога няма да разкрие пред братята си какво точно описва в романите. Те не биха го одобрили.

— Ще излезем ли навън, или не? — подкани Джайлс. — Ще ми се да приключим с тази история, защото ще се виждам със сестра ви на сутринта.

— Утре сутрин ли? — попита Джарет и погледна към Гейб.

Гейб едва забележимо кимна и Джайлс застана нащрек.

— Защо не утре сутрин? — поинтересува се невинно той.

— Защото нас няма да ни има — отвърна Гейб спокойно; малко прекалено спокойно. — Оливър и Джарет ще ме придружат до Татерсол да си избера кон.

— Аха. И ако вас тримата ви няма, за да ме гледате свирепо, не бива да се отбивам да я видя, така ли?

Стоунвил го дари с фалшива усмивка.

— Не се тревожи. Възнамеряваме да те нагласим така, че да не си в състояние да отидеш.

— Тогава да започваме. — Джайлс тръгна към вратата.

— Чакай! — извика Гейб.

Джайлс спря.

— Оливър, не бива да го бием, ако той не се съпротивлява — обясни Гейб. — Не е джентълменско.

— Пет пари не давам за джентълменството — сопна се Стоунвил.

— Но аз — да — тросна се Джарет. — Длъжник съм му, задето ме предпази да не ме пребият в Итън.

— Аз не съм му длъжник — възрази Оливър. — А по-големият му брат разправя достатъчно за лудориите му наляво и надясно, за да знам, че не го искаме близо до Минерва.

Джайлс добре си представяше какво е чул Стоунвил от Дейвид. Преди самоубийството на баща им Джайлс си живееше живота, без да го е грижа за другите. Все още съжаляваше за някои неща от онзи период на живота си. Например неволно изиграната роля, за да държи брат си и снаха си разделени години наред.

Но това не променяше плановете му по отношение на Минерва.

Спокойно посрещна втренчения поглед на Стоунвил.

— Ако за теб и братята ти ще е по-лесно да приключим с тази история, ще се защитавам. Но това няма да ме спре да ухажвам сестра ви.

— Зависи колко ще, пострадаш — не му остана длъжен Стоунвил. — Ами ако седмици наред си прикован към леглото?

— Може да опитате — отвърна Джайлс хладно. — Но ако ме принудите да се защитавам, ще направя всичко възможно да спечеля.

Гейб се изсмя.

— Трима на един сме, Мастърс. Няма начин да спечелиш.

— Опитва се да ни провокира да не се бием, Гейб — намеси се Джарет. — Наясно е, че няма да спечели. И не му пука. — Джарет изгледа изпитателно Джайлс. — Въпросът е — защо.

Джайлс се замисли дали да не им каже същото, което наговори на госпожа Плъмтри; искаше да защити правото си да се ожени за Минерва.

Но защо да го прави? При всички положения щяха да го пребият, а той не възнамеряваше да ги умолява.

— Хайде, решавайте — подкани той. — Ще се бием ли, или не?

— Няма — обяви Джарет и погледна по-големия си брат. Стоунвил видимо се напрегна, но после кимна в знак на съгласие. Джарет отново погледна Джайлс. — Засега, имам предвид. Не съм наясно каква игра играеш, Джайлс, но преди да ти се нахвърля искам да чуя от Минерва какво „повече“ има между вас. Обичам да съм запознат с всички факти. — Джарет се усмихна мрачно. — Но ако дочуя и най-малък намек, че си наранил сестра ми, няма да се спра, докато не се уверя, че никога повече няма да можеш да го направиш.

— Честна постановка.

— Какво става? — долетя нечий глас зад тях.

Джайлс се обърна и видя по-големия си брат, Дейвид, виконт на Киркуд, да приближава. Дейвид и Стоунвил бяха приятели още от Итън, макар Дейвид да бе на трийсет и осем — три години по-голям от Оливър.

Дейвид погледна озадачен първо Джайлс, после Стоунвил.

— Какво общо може да има брат ми със сестра ти?

Стоунвил само вирна вежди и Джайлс отговори:

— Днес предложих брак на лейди Минерва.

— Какво?! Това е чудесно. Мама ще бъде във възторг. — Дейвид забеляза сериозните изражения на братята Шарп. — Стига, разбира се, лейди Минерва да е приела предложението ти — добави той.

— Прие — отвърна Джайлс, — но братята й не са особено доволни да се присъединя към семейството им.

— По дяволите, Джайлс — намеси се Джарет, — не в това е същината. Просто не искаме да видим Минерва наранена.

Дейвид се наежи, явно готов да защити по-малкия си брат и затова Джайлс бързо каза:

— Нито пък аз. — Направи знак на лакея да му донесе шапката и палтото. — А сега, ако ме извините, господа, ще си вървя. Обещах на брат ми и на прекрасната му съпруга да вечерям с тях тази вечер. Хайде, Дейвид.

Дейвид се поколеба, явно опитвайки се да разгадае какво точно витае във въздуха, но след секунди го последва.

Джайлс усещаше как братята Шарп наблюдават оттеглянето им. Подозираше, че е успял само да отложи неизбежното. Защото, за да получи Минерва, нямаше да е достатъчно да я съпровожда из града в присъствието на придружители. А избраната от него тактика нямаше да срещне одобрението им.

— Какво беше всичко това? — попита Дейвид, щом стъпиха на улицата и се отправиха към градската къща.

— Мъжете от семейство Шарп са решили, че искам да се оженя за Минерва заради богатството й.

— А така ли е?

Джайлс го изгледа мрачно.

— И ти ли?

— Никога досега не си показвал склонност да се ожениш. И за пръв път чувам за интереса ти към лейди Минерва.

Джайлс потисна раздразнението си.

— Това не означава, че нямам такъв.

Дейвид въздъхна.

— Слушай, Джайлс, да се ожениш за жена заради пари е изкушаващо. От всички аз съм най-наясно с това…

— По дяволите, не се женя за Минерва заради парите й! И да, взех си поука какво се случи с теб.

Сара, първата съпруга на Дейвид, беше богата наследница. Нейните пари спасиха семейство Мастърс след неподходящите инвестиции на баща им, сериозно накърнили финансите им, но тя почти унищожи Дейвид. Минерва, разбира се, не бе Сара, слава богу.

Известно време вървяха мълчаливо. На Джайлс му се искаше да разкаже всичко на брат си, ала не биваше. Освен предупреждението на Рейвънсуд да си мълчи, той не желаеше близките му да са в течение на работата му за Вътрешното министерство. Да, Дейвид беше дискретен, но колкото по-малко знаеше, толкова по-малка бе вероятността да се изпусне неволно, както и вероятността да пострада заради действията на брат си.

— Почакай малко, чуваш ли? — провикна се Дейвид.

Погълнат от мислите си Джайлс бе ускорил крачка и Дейвид бе изостанал далеч зад него. Изчака брат му да го настигне с вдървени стъпки.

— Кракът пак ли те боли? — попита Джайлс.

Дейвид кимна.

— Днес ходих да яздя. Винаги се обажда след това.

Миналата година намушкаха Дейвид с нож, докато спасяваше втората си съпруга от похитител, който искаше да я отвлече. На Джайлс още му прилошаваше при мисълта колко близо до смъртта бе Дейвид тогава. Пореден пример защо мъж не бива да допуска глупави емоции да замъгляват здравия му разум. Ако Дейвид бе оставил полицията да се справи със случая, а не бе хукнал да спасява Шарлот, нямаше да пострада.

От друга страна, ако не се бе обвързал отново с Шарлот, то…

Не, няма да вини брат си за това. Дейвид определено беше влюбен. Но точно в това се състоеше проблемът: любовта го накара да предприеме доста опасни действия.

Джайлс няма да бъде такъв глупак. В съда се сблъскваше с прекалено много дела за мъже: едни убили любовниците на съпругите си; други започнали да крадат, за да набавят красиви вещи на някоя жена; трети се бяха пропили, защото загубили „истинската си любов“. Имаше и предадени от жените, в които се бяха влюбили.

Изсумтя. Няма лошо мъж да се ожени, но чак да се влюби? Направи ли го се оставя беззащитен в ръцете на жената. Джайлс по-скоро би се застрелял, но не би го допуснал.

* * *

На следващото утро пристигна в Халстед Хол и с изненада видя, че за интервюто продължават да прииждат джентълмени.

Прислугата ги отпращаше незабавно, но самата гледка го раздразни. Той поне имаше шанс да я спечели, за разлика от тях.

Същевременно, ако тя преглътне гордостта си и се държи подобаващо за жена с нейното положение, вероятно ще си намери порядъчен съпруг. Тя смяташе, че към нея проявяват интерес само златотърсачи, но той бе виждал как я гледат някои светски джентълмени. Дори бе чувал грубовати предположения каква ли ще бъде в леглото. Никой обаче не бе посмял да направи неприлично предложение, защото се знаеше какви неприятности ще си имат с братята й. За да я притежава някой, трябваше да се ожени за нея.

Да, мнозина биха си помислили, преди да вземат съпруга от семейство с толкова лоша слава. Някои обаче биха го направили, за да получат достъп до богатството на семейство Шарп — и до тялото на красива жена, — въпреки скандала, свързан с името им. Не биха се поколебали да вземат лейди Минерва за съпруга, въпреки двайсет и осемте й години. Сещаше се за няколко души, които биха го направили.

Свъси вежди. Не, той няма да го допусне.

Приближи масивната порта към първия вътрешен двор и се запита дали братята й не са разпоредили да не го пуснат. Всичко можеше да се очаква от тях. Казаха, че ще говорят с нея. Какво ли им е споделила тя? Едва ли им е признала цялата истина, но беше в състояние да наговори много неща, които да му навредят. Минерва бе напълно способна да промени решението си за уговорката им след вчерашната целувка.

Ала той не съжаляваше; и се надяваше да я целуне отново скоро. Съдейки колко дружелюбно го посрещна икономът и как го въведе в Синия салон, това вероятно щеше да се случи буквално след минути. Уговорката им очевидно оставаше в сила — Минерва го чакаше с широкопола шапка, отрупана с изкуствени цветя и зелени панделки, чудесно съчетаващи се с изумрудената й копринена рокля.

Сновеше нервно напред-назад и изглеждаше раздразнена. Той нямаше представа защо. Баба й, седнала до камината, имаше доволно изражение. Изглежда одобряваше, че Джайлс ще заведе внучката й на разходка с карета.

Поклони се и на двете.

— Добро утро, дами.

Минерва го изгледа свирепо.

— Въобще не започва добре, господин Мастърс. Казах девет часа, а сега е и петнайсет!

— Не се дръж невъзпитано, Минерва — смъмри я баба й.

— Но часът е толкова! Точността е важна за един съпруг.

Колко странно — да се раздразни заради няколко минути закъснение.

— Извини ме. Трябваше да свърша нещо.

— Не й обръщай внимание — посъветва го госпожа Плъмтри. — Снощи братята й я разпитваха за теб и оттогава е крива. — Погледна изпитателно Джайлс. — Според тях вие двамата сте се сближили още преди време.

— Били останали с подобно впечатление от теб — обади се Минерва и многозначително вирна вежди. — Не разбирам защо си загатнал подобно нещо. Казах, че сме танцували веднъж, нищо повече, но те вече го знаеха.

— Значи не им съобщи за тайните ни срещи през годините? — подметна той шеговито. — За замъка в Инвернес, където те заведох, за да се възползвам от теб, за вечерите ни във Венеция, за бягството ни в Испания?

— Много забавно, господин Мастърс — намеси се госпожа Плъмтри. Подозрителното й изражение бе изчезнало. — Внуците ми не се досетиха, че връзката ви е чрез нейните книги. Твърдя го смело.

Смаяна, Минерва погледна баба си.

— Откъде знаеш какво описвам в романите си, бабо?

Госпожа Плъмтри изсумтя.

— Умея да чета, момиче. Същото очевидно важи и за господин Мастърс, но не и за братята ти. — Тя се огледа. — Като ги споменах, доста съм изненадана как така заминаха за Татерсол, а не останаха, за да попречат на разходката ви.

Минерва премигна, но бързо се овладя.

— Да, и аз — заяви тя. Хвана Джайлс под ръка и доста силно го дръпна. — Затова ще излезем, преди да се появят и да ни спрат.

— Ще ви изпратя — обяви Хети.

Много странно. Нима госпожа Плъмтри е разбрала от Фреди какво се случи вчера? Едва ли, защото тогава нямаше да допусне да останат насаме.

Стигнаха до алеята и се разбра защо госпожа Плъмтри ги последва.

— Много хубава карета, господин Мастърс — заяви тя и огледа лъскавото открито возило. — Също и конете. Вероятно не са евтини.

Меркантилната й забележка го накара да се усмихне.

— Предполагате, че съм ги купил ли? А защо да не съм ги спечелил на карти?

— Защото от приказките на внуците ми съдя, че рядко печелиш.

Имаше си причина за това: губещите научават далеч повече тайни от печелещите. Първите давят мъката си с бира и слушат, докато другите разказват тайните си.

— И въпреки това ето ме, с хубава карета — подхвърли той небрежно. — Значи или доходите ми позволят, или не губя толкова често, колкото твърдят внуците ви.

— Или шпионираш за французите — усмихна се дяволито Минерва.

Госпожа Плъмтри се засмя.

— Никога не сме имали шпионин в семейството. Но доколкото помня веднъж баща ти подметна, че ни е гостувал шпионин. Сър Франсис Уолсингхам. — Свъси вежди. — Или го бъркам с адмирала, дето отседна в Халстед Хол, докато бягаше от Кромуел. Казваше се Мейн-някой-си. А дали пък не мисля за прочутия генерал… как му беше името.

— Бабо!

— Простете. Не исках да ви бавя. Вървете на разходка и се забавлявайте.

— Точно това ще направим — отвърна Минерва и постави крак на стъпалото.

Джайлс й помогна да се качи. Неволно забеляза лукавото й изражение. Беше намислила нещо и то без съмнение нямаше да му допадне.

— Е, тръгваме ли? — настоя тя.

Джайлс направи знак на кочияша да отиде отзад и сам пое юздите. Госпожа Плъмтри им махаше, докато не минаха под арката.

Поеха по алеята и той тайно погледна Минерва. Избраните от нея дрехи го изпълниха с похот. Копнееше да развърже една по една всички панделки, да докосне плътта, скрита под корсета, да погали гърдите.

Мили боже, вероятно полудяваше. Как успяваше да го докара до това състояние всеки път, когато я види?

Стигнаха до пътя и той понечи да завие наляво, но тя постави ръка върху неговата.

— Не. Да отидем в другата посока.

Погледна я с присвити очи.

— Нататък не е толкова хубаво.

— Достатъчно хубаво е — настоя тя и лукавото й изражение го накара да застане нащрек.

— На някое конкретно място ли искаш да отидеш, Минерва?

— Не, разбира се. Просто предпочитам да отидем нататък.

Не й повярва, но реши да се подчини, докато не разбере каква е целта й.

Зави с каретата надясно.

С доволно изражение тя отново се облегна назад.

— Хайде, Джайлс, разкажи какво наговори на братята ми, за да ме разпитват така снощи.

— Споменах, че помежду ни има повече, отколкото изглежда.

Тя хвърли поглед назад към кочияша и сниши глас.

— Не се ли притесняваш, че ще разкрия истината за станалото на маскарада тогава?

— Не.

— Защо?

Той сви рамене.

— Нищо не печелиш, а ти си практична.

— Практична?! Ако искаш да ме поласкаеш, не това е начинът.

Той също сниши глас. Кочияшът едва ли ги чуваше, но нямаше смисъл да рискува.

— Искаш да се правя на твой ухажор. Не е ставало дума да те лаская.

Тя се засмя.

— Толкова ли трудно ще ти бъде?

— Естествено. — Направи остър завой с каретата. — Ти си писателка. Очакваш да чуеш най-хубавите комплименти. Но понеже вчера се разправях със семейството ти, а за да успея да подготвя материали за предстоящо дело, сутринта станах в зори — как иначе щях да бъда при теб рано-рано — признавам, не ми остана време да помисля по въпроса.

Очите й шареха напред по пътя, сякаш търсеше нещо.

— Смятах ви вас, адвокатите, за опитни оратори, готови да поизнесат реч при всякакви обстоятелства — подметна тя.

— Добре. — Той прочисти гърло. — Лейди Минерва, обвинена сте в нарушаването на спокойствието на уважаван представител на правото. Признавате ли се за виновна?

Тя го погледна въпросително.

— Това не може да се нарече реч.

— Ние, адвокатите, знаем да задаваме само този въпрос. Признавате ли се за виновна?

— Не.

— Разполагам с куп доказателства в подкрепа на противното. Например: пишете книги за мен.

— Във вашия случай доказателството не е уместно, сър. Не ги пиша, за да нарушавам спокойствието ви, защото не съм допускала, че ще ги четете. С романите си задоволявам единствено своя прищявка. Ето, доказателствата ти станаха на пух и прах. — Наведе се напред. — Каретата не може ли да се движи по-бързо?

Той не предприе нищо, за да увеличи скоростта. Ако тя желае нещо от него, трябва да си го поиска.

— Имам и други доказателства. Използваш ме, за да се бориш срещу баба ти.

— Но не го правя, за да нарушавам спокойствието ти. — В очите й се появиха игриви пламъчета. — Всичко се свежда до допълнителна, приятна полза от съвместната ни уговорка. И няма нищо злонамерено.

— Разбираш нещо от право, но те предупреждавам: не се захващам със случай, ако няма изгледи да успея да докажа наличието на злонамереност. — Още повече сниши глас. — Първото ми доказателство: тази сутрин си се облякла така, за да ме омаеш напълно. Роклята разкрива всичките ти прелести. Сложила си руж на скулите, а никога не го правиш. И никога не носиш бижута, а сега на ушите ти има перлени обици, които се сливат с млечната ти кожа. Златните ти гривни пък привличат вниманието към изящните ти китки. Всичко това са солидни доказателства за предумишлено решение да нарушиш вътрешното ми спокойствие.

По лицето й плъзна руменина.

— Много си наблюдателен.

— Винаги съм бил. — Този му талант добре му служеше като информатор на правителството. И щеше да му послужи да се справи с лукавата Минерва. — Затова разбрах, че си намислила да отидем на определено място. Някъде, където едва ли ми се ходи. Достатъчно ли се отдалечихме от Халстед Хол, за да ми съобщиш накъде сме се отправили? Или да изчакам да преполовим пътя до Лондон?

Тя трепна и той изпита известно задоволство. За идиот ли го вземаше?

Минерва остана загледана в него, сякаш преценяваше вариантите пред себе си. Най-накрая заговори.

— Всъщност, според мен, ще останеш очарован, когато чуеш накъде сме се запътили. Днес в десет Гейб ще се състезава. Искам да гледам надбягването. И ти също, предполагам.

Информацията й го свари неподготвен. Как я беше пропуснал? Сети се как. Вчера беше прекалено зает с опитите си да заложи капан на тази изобретателна жена.

— Честно казано, нямах представа за днешното състезание.

— Престани да ме баламосваш.

— Казвам ти самата истина. Ти си причината братята ти да не ми се доверяват.

— Няма значение. — Тя сви устни. Знам къде е състезанието. От теб искам само да ме откараш там.

— Мястото не е подходящо за жени.

— Именно. Щом баба разбере, че си ме завел на състезание на Гейб и си ме поставил в неподходяща компания, ще се ужаси — от една страна — от идеята да се венчая за теб, а от друга — че съм допринесла за скандалното име на семейството ни.

Боже, надяваше се да не стане така.

— Щом казваш.

— Затова побързай, ако обичаш. Не държа да пристигна за самото начало, но братята ми трябва да ме видят там, за да проработи планът ми.

По дяволите!

— Твърдо си решила да видиш как ме пребиват, така ли?

— Не говори глупости. Няма да им позволя. Каква полза ще имам от теб тогава?

Той стисна зъби. Наистина, каква полза щеше да има тя? Явно, че новата игра на Минерва й допада. Очевидно й бе омръзнало да го използва в романите си и искаше да го използва в истинския живот.

— Къде точно е състезанието?

— Наистина ли не знаеш?

— Щях ли да те питам? — процеди той през зъби.

— Излишно е да си толкова жлъчен. По думите на Фреди е до някаква странноприемница в Търнхам.

Побиха го студени тръпки.

— Гейб отново ще атакува Игленото ухо? — притесни се той.

— Не виждам как едновременно ще „атакува“ иглено ухо, за да го вдене, и ще се състезава…

— Не говоря за вдяване на игла, Минерва. Става дума за трасето, известно като „игленото ухо“. Това е единствената причина състезанието да е в Търнхам. — Дръпна юздите и спря конете.

— Фреди каза ли с кого ще се надпреварва брат ти?

— Не. Защо спря?

— Защото ще те върна вкъщи.

Той започна да обръща каретата, но Минерва скочи на земята.

— Нищо подобно! Искам да видя как се състезава Гейб!

Той също скочи долу, но даде знак на кочияша да е нащрек.

— Не ти трябва да гледаш това надбягване, скъпа. При последното състезание по това трасе Гейб си счупи ръката. Този път бог знае какво.

Минерва пребледня.

— Боже!

Трасето минаваше между две скали в покрайнините на Търнхам. Наричаха го „игленото ухо“, защото проходът бе толкова тесен, че там не можеха да се разминат два екипажа, нито единият да изпревари другия. Налагаше се единият да отстъпи, за да даде път на другия. Първият отказал се обикновено губеше състезанието, защото не успяваше да навакса изгубеното време при отсечката между скалите и финалната линия, която бе съвсем наблизо.

Някои жители на Търнхам предлагаха трасето да се затвори, но местните съдържатели на странноприемници и ханове изкарваха доста пари от надпреварите, организирани от безразсъдни млади юнаци, за да го допуснат. Веднъж дори се стигна до смъртен случай, но и това не охлади ентусиазма на състезателите. Напротив — дори започнаха да предпочитат това трасе.

— Говореше се за реванш между Гейб и Четуин, защото злополуката с Гейб му попречи да довърши състезанието — припомни си Джайлс мрачно. — Не допусках братята ти да разрешат на Гейб да се пробва отново.

Очите на Минерва станаха ледени.

— Не познаваш добре Гейб, ако си въобразяваш, че ги слуша. Не и когато става въпрос за Четуин и състезанието. Налага се да го спрем. — Повдигна полите си и се качи отново в каретата.

— Хайде!

— По дяволите, Минерва, не…

Тя взе юздите, готова да потегли.

— Мога да отида и сама.

Паникьосан, кочияшът го погледна. Джайлс скочи на капрата, издърпа юздите от ръцете й и подкара впряга.

— Щом братята ти не са го спрели, ти как ще успееш? — подвикна той.

— Поне трябва да опитам. — Лицето й стана мрачно. — Знаеш ли колко му е трудно на Гейб през всичките години, откакто Роджър Уевърли умря? Всички неприятни приказки, че Гейб е Ангела на смъртта. — Прехапа долната си устна. — Не по негова вина Уевърли се удари в скалите. Ако бе дръпнал юздите, когато е видял, че няма да успее… Но не! Искаше да бие Гейб. Неприятно му беше, ако брат ми прави нещо по-добре от него. Оттогава Гейб не е същият. Преструва се на безгрижен, но виждам изражението му, спомене ли се за господин Уевърли. Гейб страда, знам го.

— Но далеч по-малко отколкото Уевърли — отбеляза Джайлс суховато.

Тя впи поглед в него.

— Какво значи това?

— Дядо му изгуби единствения си внук, а сестра му — единствения си брат. Гейб беше наясно в какво се забърква, избирайки онова трасе. Не биваше да се съгласява.

— Беше едва на деветнайсет, за бога! Ти не си ли вършил глупости на деветнайсет?

Джайлс се сети за нощта, когато неволно провали предстоящия годеж на брат си и трепна.

— Но сега Гейб не е на деветнайсет — успя да възрази той.

— Да, но гледа на това като на семейна чест. Четуин обиди мама.

Джайлс не знаеше за този случай. Не бе присъствал на инцидента, провокирал Четуин преди няколко месеца. Тогава Рейвънсуд го бе изпратил в Бат.

— Проклета работа! — изруга той.

— И аз мисля така — обади се тя.

Джайлс взе поредния завой по-рязко и Минерва залитна към него.

— Разбра ли как точно Гейб си е счупил ръката? — попита той.

— Според Оливър при изпреварване задницата на каретата му се ударила в едната скала и Четуин се преобърнал, а Гейб изхвърчал.

— Точно така. И можеше да си счупи врата, а не ръката. Не знам дали ще издържиш да гледаш…

— Няма да гледам, ще го спра! Отказвам да видя как ще го сполети ужасната съдба на господин Уевърли.

— В колко часа започва състезанието?

— В десет.

— Извади ми часовника. В левия джоб на жакета е.

Тя изпълни молбата му и простена.

— Вече е почти десет.

— Няма да успеем.

— Виждам Търнхам пред нас — посочи тя. — Ако съдя по тълпата, трасето е от тази страна на градчето.

— Да, но виж колко хора са се събрали. Няма как да минем.

Чу се пистолетен изстрел. И двамата знаеха какво означава.

— О, Джайлс! — извика тя и му хвана ръката. — Закъсняхме!

— Всичко ще бъде наред. — Мина встрани, за да слезе от пътя и хем да заобиколи публиката, хем да се приближи към трасето.

— Брат ти умее да се измъква от лапите на смъртта.

Думите му не я успокоиха особено. Стискаше ръката му с всички сили.

Спря впряга, скочи на земята и й помогна да слезе. Остави каретата на грижите на кочияша и тръгна през тълпата, а Минерва го следваше. Отне им няколко минути да си пробият път. Стигнаха отпред точно в момента, когато Гейб влизаше между скалите, следван съвсем близо от Четуин.

— Мили боже… — възкликна тя и пребледняла, отново сграбчи ръката му.

Обзе го силно желание да й спести гледката, да я защити. Сложи длан върху нейната и я стисна.

Страшно му се искаше Гейб Шарп да държи по-малко на семейната чест и да проявява повече здрав разум.

Затаиха дъх, докато Гейб се измъкваше между скалите.

— Слава богу — прошепна Минерва.

После отново затаиха дъх, докато и Четуин не мина безпрепятствено след него. Щом „игленото ухо“ остана зад гърба му, той се опита да навакса изгубеното време, но Гейб водеше убедително и се намираше съвсем близо до финалната линия. Тълпата се обърна към двата дирека, опасани с червени ленти.

— Лорд Гилбърт печели! — извика някой близо до тях.

— Винаги печели — измърмори друг. — Те всички винаги печелят!

Мъжът се обърна и пое по пътя за Търнхам. Джайлс успя добре да види профила му.

— Минерва — обърна се тихо той към нея, — какво, по дяволите, прави тук братовчедът на майка ти?